ВМРО отбеляза 137 години свободна България

Българското здравеопазване трябва да достигне европейско ниво, категорична е д-р Султанка Петрова. Тя е народен представител от Патриотичния фронт, член на парламентарната здравна комисия и председател на Националната женска организация на ВМРО.
В обширно интервю тя представя позицията си относно реформите, подготвяни от Министерството на здравеопазването.
Вестник „Труд“ в броя си от 12 юни 2015 г. цитира част от изказванията, направени от д-р Петрова:
„Когато на запад лекар допусне грешка, отнема му се правото да практикува, обучава се и чак тогава се връща към професията.
Патриотичният фронт (ПФ) ще предложи промяна в Закона за лечебните заведения, с която да се създаде регистър на лекарските грешки.
За изграждането на системата се говори от години, за нея епизодично настояват водещи наши специалисти и лекарският съюз, но все не се стига до реализация. Последно за регистъра заговори новото ръководство на съсловната организация, според което той ще е факт до две години.“
Пълен текст на интервюто четете тук:
Предстои гласуване на второ четене на Закона за здравно осигуряване? Каква е позицията на Патриотичния фронт? Подкрепяте ли здравния министър Петър Москов?
Реформата, за която даде заявка министърът, е голяма крачка напред за българското здравеопазване. През годините назад то бе определено неглижирано. Използването на инвестициите в него не бяха проследявани, не се осъществяваше контрол. Отделяните средства все не стигаха, независимо от постоянното им нарастване, материалната база не се обновяваше, заплащането не бе адекватно на отговорността, която поемат медицинските работници.
Преди 8 години България се присъедини към Европейския съюз и трябваше да тръгне по пътя на европеизацията. Днес обаче се оказва, че българската нация е най-болната в целия ЕС, докато всеки от нас отделя най-много средства за здраве, което бе отчетено от Световната банка.
Групата на Патриотичния фронт, част от която съм, дава кредит на доверие за амбициозния пакет от мерки на здравния министър. Вярвам, че хроничната криза в здравеопазването може да бъде преодоляна единствено с радикални промени.
Много лекари се обявиха против намерението на Москов да обедини болници и медицински центрове. Не смятате ли, че непопулярните мерки ще имат негативен ефект – говори се за масови напускания?
За мен като народен представител е с приоритет благополучието на българския гражданин, неговото здраве. Лекарската гилдия трябва също да се фокусира именно върху това, а не дали едно или друго здравно заведение си е самодостатъчно. Разходът за раздута администрация и прекъсната верига между специалистите, лекуващи един и същ пациент, води до неефективно здравеопазване. В момента българският пациент е принуден да обикаля от болница в болница, за да получи полагащата му се грижа, като реално му се отказва комплексното обслужване. Как да го убедим след това, че е за негово добро да внася здравни осигуровки?
Преди време поискахте да се създаде информационна карта за здравните потребности във всеки един регион, което е залегнало и в проектозакона за здравното осигуряване. С какво ще помогне тя за по-ефективно здравеопазване?
 От Патриотичния фронт заставаме зад мнението, че преди да бъдат предприети действия за сливане на болници, трябва да се направи задълбочен анализ къде е уместно и къде не да се извърши обединение на лечебни заведения. Така съобразно специфичните нужди по региони ще е възможно реално оптимизиране на медицинските дейности. Въпросната база с данни ще улесни процедурата, както и последващи реформирания на системата. Не може да не знаем къде какви здравни проблеми имат българите, от какво лечение и от какви специалисти се нуждаят. Трябва да се прилага индивидуален, регионален подход.
Голям проблем за българското здравеопазване е именно липсата на кадри. Завършващите медицина предпочитат да се реализират в чужбина. Как се преодолява този дефицит на човешки капитал?
Акцент в здравната реформа трябва да бъде ангажирането на младите лекари. Стартовата заплата за дипломиран медик трябва да започва от 1000-1500 лв. Справедливото заплащане е гарант за мотивацията им. Не е редно хората, от които зависи човешки живот, да работят на няколко места, за да могат да си осигурят нормален стандарт. Неотдавна бе случаят, когато акушерка, даваща 24-часови дежурства, посегна на новородено бебе. Преумората и липсата на финанси рефлектира с огромна сила върху пациентите.
Трябва да се работи за реално остойностяване на труда по цялата верига, да се обърне специално внимание на продължаващото обучение и професионална квалификация на лекарите. Едва тогава можем да очакваме качествена медицинска услуга.
Все по-често пациенти се оплакват от обслужване и отношение. Къде е ролята на държавата? Как здравната реформа ще гарантира, че отивайки при лекар, ще получим полагащата ни се грижа?
Според мен е крайно време да се изготви регистър на лекарските грешки. От една страна ще имаме ясна представа в какво се корени проблема – липса на мотивация, на специализация, на професионално изхабяване. От друга страна подобен списък ще бъде и средство за подобряване на качеството на здравните услуги.
От съществено значение за подобряване на обслужването на пациентите е да бъдат въведени във възможно най-кратки срокове индивидуалните електронни здравни карти и електронни рецепти. Така всеки български гражданин, който е здравноосигурен, ще  има свой индивидуален пакет за доболнична помощ, съобразен с възрастта и състоянието му. Ще има архив на всички прегледи, манипулации и изписани лекарства, ще се знае кой лекар какво лечение му е назначил. В момента българинът обикаля с папка документи – резултати от изследвания, рецепти и т.н. Във времето, в което живеем, това е недопустимо, дори смешно.
Какви още промени очаквате да се реализират, за да може българският пациент да се похвали от качествено и ефективно здравеопазване?
Сериозен проблем за българина е достъпът до лекарства и тяхната цена. Необходим е механизъм за определяне на цената.
Патриотичният фронт има радикални виждания за промени в тази сфера, които бяха внесени между първо и второ четене на Закона за здравно осигуряване. Всеки, който иска да изнася лекарства на външните пазари, да подава уведомление в Изпълнителната агенция по лекарствата. В Министерство на здравеопазването да се създаде експертен съвет, който да изготвя проучване и анализ на пазара – ако една фирмата иска да прави паралелен износ, това да е възможно единствено при наличие на 15 % над необходимото количество от даден медикамент в аптечната мрежа. Ако ги няма – износът се ограничава.
Нерегламентираният износ на лекарствени продукти оказва негативен ефект върху българските граждани. Нужно е въвеждане и на сериозни санкции за нарушителите на българското законодателство.
 От 12 години съм председател на Националната женска организация на ВМРО и през цялото време съм настоявала за по-отговорна семейна политика – за да я има България и утре. Темповете на негативните демографски процеси са по-интензивни от потенциала на институциите да им противодействат. Основен аспект на нужната здравна грижа е подобряването на медицинското обслужване бременните, майките и за децата.
В началото на годината по моя инициатива се проведе 1-вият национален форум „България за децата на България“ с участието на неправителствени организации, представители на институциите и здравни експерти. Тогава поехме ангажимент да разпишем Национална концепция за детско и майчино здравеопазване. Целта е да се осигури равен достъп до високоспециализирани медицински грижи. Така ще се подобри информираността за ранна самостоятелна превенция на различни заболявания.