Близо 8 години след влизането на България в ЕС, положението в повечето български села остава критично по отношение на икономика, социални дейности и демографска картина. Единствено земеделския сектор се явява спасителен пояс за обезлюдяващите се села.
Представяме ви резюмирани 10 основни механизма, чрез които могат да бъдат решени голяма част от трупаните през последните 25 години икономически и социално-демографски проблеми в селските райони на България.
Предложенията бяха посочени от Асоциацията на българските села в края на 2006-а година, като основа за законодателни инициативи и промени още преди България да стане член на ЕС.
1. Създаване на селска полиция
2. Въвеждане на данъчни облекчения за стартиращи фирми в селата
3. Прилагане на облекчени процедури и данъчни облекчения за външни инвеститори в селата
4. Оторизиране на селските кметове с повече правомощия и минимизиране на бюрокрацията за жителите в селата
5. Възстановяване на здравеопазването в селата + създаване на мобилни лекарски кабинети
6. Оптимизиране и модернизация на училищата в селата; адаптиране на образованието
7. Прилагане на държавна стратегия с европейско и национално финансиране за подобряване на инфраструктурата – пътища, комуникации, ВИК
8. Улеснен достъп, прозрачност и независим мониторинг по отношение на европроектите в селата
9. Разработване и ефективно прилагане на национална програма за подпомагане на фамилното фермерство
10. Развитие на селския туризъм в модел, интегриран към спецификите на всеки регион. Международна реклама на селския туризъм у нас
Източник: „Фермер.бг“
Повече по темата:
България 2050 – проект за демографска програма
Според ВМРО държавата трябва незабавно да обърне внимание на загиващите български села. Организацията е обезпокоена от мрачните новини, че около 200 са селата у нас, които пустеят и имат критично малко жители.
Добро решение за задържане на местните и за привличане на свежа кръв в селата би било държавата да раздаде терени от държавния поземлен фонд, както и да гарантира изкупуване на продукцията, смята ВМРО.
Авторско право © 2013 ВМРО








