Държавата трябва да застане категорично зад хората с увреждания и да им помага

След толкова убийства в Борисовата градина още няма качествено видеонаблюдение
Интервю с народния представител от Патриотичния фронт, член на парламентарните комисии по здравеопазване и по земеделие и храни, както и председател на Националната женска организация на ВМРО д-р Султанка Петрова за в. „Шоу“.
– Д-р Петрова, последните седмици обществото е буквално залято от новини за престъпления, насилие, агресия. Какво се случва в България?
– Грешно е да смятаме, че това е нещо ново за страната ни. Ежедневно някъде някой става жертва на подобни престъпни деяния. Последните случаи просто станаха пред очите ни, получиха широк обществен отзвук и така повдигнаха въпроса за нивото на сигурност и ред.
ВМРО, която представлявам, от години предупреждава за ширещата се битова престъпност – мъчение за хиляди българи, живеещи в малки населени места или криминогенни райони. Неведнъж бяхме потресени от издевателства върху възрастни хора – и физически, и психически, от посегателства над деца. Но всъщност нищо не се променя, няма воля за прилагане на адекватни мерки.
Много българи казват, че държава няма, закони няма. А това не е така – има, но няма контрол, няма правосъдие, няма справедливост. Има хора, смятащи себе си за над законите, над правилата и нормите. Така за тях е напълно нормално да посегнат на здравето и живота на друг човек, да поругаят достойнството му.
– Какво трябва да се промени според Вас?
– ВМРО, а сега и Патриотичният фронт в парламента, настоява за увеличено полицейско присъствие на улицата, в гетата, в селото, там където престъпността е най-концентрирана и необезпокоявана.
Нужно е и изграждане на по-мащабно видеонаблюдение, чрез което превантивно да се възпрепятства престъпността. Ето, колко убийства се случиха в столичната Борисова градина, а там все още няма нито цялостно осветление, нито използваеми при разследване записи от камери.
ВМРО бе и инициатор на създаването на доброволни формирования за опазване на реда, на имота и на живота на българина. Такова функционира, след общинско решение, в старозагорското село Змейово. Нищо не пречи местните власти в цялата страна да припознаят добрите практики и да ги приложат.
Стои и въпросът за неизбежната самоотбрана. Чрез законови промени би трябвало да се разшири обхватът, тоест българинът, ставащ жертва на престъпление у дома си, да може реално да се защити.
– Ако това са работещи мерки, защо не се прилагат?
– Престъпността е комплексен проблем – от домашното възпитание, през стандарта на живот до правораздаването.
За съжаление в България няма ефективна съдебна справедливост. Примерите за ненаказани престъпления, за неразкрити убийства, за рецидивисти на свобода са безчет. Съдебните дела се бавят с години, подписват се споразумения с престъпници, като така получават по-малки присъди. Това не е в услуга на усещането за държавност, за стабилност. Важно е българинът да е убеден, че има институции, които се грижат за правата му, а към момента е налице огромна безнаказаност.
– Наред с показните убийства на бизнесмени в столицата, смъртта на Тодор от Враца, поредната новина е за сексуално посегателство над малолетно момиче, извършено от бившия кмет на Стрелча. С това как можем да се преборим?
– Наред с налагане на закона в най-голямата му строгост към подобни отвратителни деяния, трябва да се погрижим за подрастващото поколение. Възпитание и образование, както и да ги приучим, че когато са в опасност – трябва да потърсят помощ от органите на реда.
Другият пример – наръганото в Перник момиче. Тя също е непълнолетна, но е имала връзка с почти 10 години по-възрастен от нея мъж, при това рецидивист. Защо родителите на девойката, която е живяла в страх от него, не са потърсили съдействие от полицията? Тогава нямаше да се стигне до подобна трагедия.
Един от големите проблеми е прагът на обществена чувствителност към актовете на насилие. Залети от информацията за престъпленията, показването на картини от окървавени места, от самите актове на посегателства, обществото започва да свиква с насилието като част от ежедневието. Примерът с починалото във Враца момче – десетки души са стояли на метри от него, снимайки, но без да се намесят.
Децата на България измират пред очите ни. По улиците, в институциите, в домовете си. А свидетелите на случващите се ужаси или поглеждат встрани, или заглушават зова за помощ, или… снимат. Запечатват грозните сцени на отнемане на човешки живот. Мълчаливи и бездейни, съучастници на едно жестоко и хладнокръвно престъпление.
Такова общество ли искаме? Лишено от чувство за справедливост, от чувство на дълг към другия, макар и непознат, от порив на човечност, милост и добрина.
– Вие сте депутат в българския парламент? Какво сте склонна да предприемете?
– В началото на годината заедно с адвокат Яничка Методиева и родители на убити и изчезнали деца инициирахме пресконференция. Кръстихме я „Забравените досиета“, защото техните случаи са се превърнали в папки с номер, извършителите на престъпленията са неизвестни и ненаказани, а жертвите – необезвъзмездени.
Целта ни бе да насочим вниманието към тези изостанали дела и да поискаме реална правна реформа – тоест полицията, разследващите органи, прокуратурата и съдът да работят ефективно заедно, да координират дейностите си, за да се разкрие истината, стояща зад убийствата на български деца.
– Какво пречи на компетентните лица да си свършат работата?
Един от основните проблеми е корупцията. Неведнъж европейските институции ясно ни посочиха, че този порок нито намалява, нито има изгледи да бъде изкоренен. Така е и в съдебната система. А трябва българското законодателство да е в сила за всички ни – депутати, магистрати, граждани. Не може срещу определена сума или услуга човекът Х да си затвори очите и да допусне закононарушения, измами, престъпления. Та това е бич за цялото общество, защото в един момент ще се окаже, че държава у нас просто няма, институциите не функционират и цари анархия. Тогава как да очакваме, че обикновеният българин ще спазва закона, след като тези, които го пишат или го прилагат, сами го нарушават.  
– Вярвате ли, че законността и справедливостта имат бъдеще у нас? Че България има бъдеще?
– Всеки политик трябва да бъде оптимист, за да има волята да работи в посока подобряване на една или друга сфера. Ако все си казваме как нещо няма начин да се случи, то наистина няма да се случи.
Затова с колегите от ВМРО се опитваме да бъдем в полза на обществото, да бъдем проводник на интересите на гражданите – живеещи и в столицата, и в най-отдалечените села. Нашите законодателни инициативи са насочени към малките промени, които ще допринесат за големите резултати. Например – овладеем ли битовата престъпност, неминуемо ще намалее и организираната, защото този, който днес убива, вчера се е занимавал с грабежи.
На първо време е нужна ревизия на законодателството и елиминиране на всеки текст, който дава възможност за оневиняване на престъпник. В момента, ако ни откраднат пари или вещи на стойност под минималната работна заплата, няма да получим възмездие и справедливост, законът третира това като малозначителна кражба. Но за възрастните хора по селата двете открадната кокошки са начин за препитание, отнетите 100 лв. са парите, с които разполагат за целия месец. В тези случаи няма справедливост, а напротив – толерира се най-разпространената престъпност.
– Вие, депутатите, пишете законите, защо не гарантирате справедливостта, за която говорите?
– Нужно е обединение усилията на всички отговорни политически сили в българския парламент, за да започнем с реалните реформи. Делението на леви и десни, на либерали и консерватори трябва да отстъпи място на разумния диалог и търсене на решения, които да получат подкрепа от мнозинството. Няма значение коя партия е внесла даден законопроект, ако той включва работещи мерки и ще постигне целта си.
Надявам се, че е дошло времето българските народни представители да осъзнаят важността от решаването на проблема с битовата престъпност.
ВМРО и Патриотичният фронт ще продължи да отстоява принципите на разумността, градивността, отговорността и прагматизма в българския парламент. Работим за изкореняването на порочните практики – от улицата, до висшите етажи на властта.
– Какво Ви предстои през настоящата 2016 г.?
– Освен депутат аз съм и председател на Националната женска организация на ВМРО. Дейността ѝ е фокусирана върху социалните проблеми и инициативи. През тази година ще работим в посока намаляване на бедността, но чрез закони, не чрез еднократни благородни актове. Защото в България се прие за норма, че след като има кой да бъде благотворител, то държавата няма ангажимент към болните, към гладните, към безработните, към мизерстващите. Нито „Българската Коледа“, нито дома на Отец Иван в Нови хан са достатъчни, че да покрият нуждите на хилядите нямащи в България. Милион и половина българи живеят под прага на бедността, голяма част от тях са деца, растящи в риск – от глад, от болести, от социално изключване, от бъдещи престъпни деяния.
– Какви са предложенията Ви, чрез които да преборим бедността?
– Образование, здравеопазване, осигуряване на работни места за младите. Това е формулата за изграждане на силно, знаещо и можещо общество, което се развива, което постига и което осигурява само себе си. А не такова, което граби, изнасилва, убива.