Петков представи „Легенди от Аязмото“

Интервю с Искрен Веселинов за фантастиката, приказките и политиката. Освен депутат от Патриотичния фронт и заместник-председател на ВМРО, Веселинов е и автор на романа „Черният гмурец“. Това е и поводът за разговора с журналиста Росен Моллов от в. „Преса“.
– Има ли магия в българската политика, господин Веселинов? А магьосници, добри или зли?
– Всъщност политиката някога е произлязла от магията. Първата политическа фигура е бил царят-жрец от древните общества. Какво би била тогава една „политика без магия“? Може би не повече от търговия с влияние. Доста любопитен въпрос е как са разположени персонажите в българската политическа класа.
На практика нашето общество се върна към един по-ранен етап на развитие, в който вече повече от десетилетие търси „юнака на кон“, който да го избави от злите сили. За съжаление все някак си така се получава, че юнакът или става съдружник на ламята, или пък установяват някакви такива търговски взаимоотношения, които водят до ерозия на обществото, до липса на вяра, че нещо добро може да се случи и по нашите краища.
 – А кои носят доброто и злото по нашите земи?
– Аз самият много съм си задавал въпроса „кой кой е в политиката“. Примерно царят беше онзи юнак на кон, който дойде да ни спасява… Следващият спасител имаше доста различна характеристика, той по-скоро приличаше на персонажи като Локи от скандинавската митология, при които лошото и доброто са така омесени, че не знаеш кога помагат и кога пречат. В крайна сметка изцяло положителен герой вече едно десетилетие няма и полудобрите и полузлите неща в България така са се омешали, че хората продължават да избират по-малки злини, а не някаква спасителна кауза.
– Именно заради това въпросът беше кои са злите магьосници в българската политика.
– През годините е имало различни хора, смятани за лица на злото. Но проблемът не е в тях, той е в дефицита на положителни герои.
– И други политици имат изяви в литературата. Но вие сте първият, издал роман в жанра фентъзи (приказна фантастика – б.р.). Случайно ли е това?
– Според мен жанрът фентъзи в момента е безспорно най-популярният сред младите и подрастващите, така както ние израснахме с книгите за индианци. В този смисъл той се явява мощен фактор за формиране на детското съзнание и психика. От години, откакто тази литература извоюва своето място в сърцата на читателите, ме дразни фактът, че през цялото време четем едни саги, които представят основно нордическата митология и тамошните вълшебни персонажи. Всъщност май друго почти няма. Като изключим родоначалника на българското фентъзи Николай Райнов с много малко известното произведение „Княз и чума“, което не е преиздавано отдавна. А е излязло почти едновременно с „хобитите“ на Толкин. Има много малко романи със змейове в съвременната българска литература.
– Тази книга наистина е почти неизвестна в България.
– В никакъв случай обаче не е по-лоша от популярните напоследък и филмирани четива. Явно социалистическият реализъм прекъсна тази нишка на развитие на българското фентъзи. Там примерно има абсолютно натурални български фолклорни персонажи и сили. След това лично аз не съм попадал на нещо повече от намек, че българската митология може да бъде използвана за фон на развлекателни четива.
 – Как стигнахте до идеята да напишете такъв роман?
– Голямото ми желание беше книга като „Княз и чума“ да се появи отново. Особено след като голямата ми дъщеря се влюби в Хари Потър. Вече бях и амбициран да ѝ покажа, че в българската митология има повече богатство и колорит, отколкото в това, което идва от Запад. Така попитах двете си щерки, едната тогава беше на 8, а другата на 5 години, какъв биха искали да е главният герой в тази книга. Голямата поиска момиче магьосник, защото беше недоволна, че Хари Потър е момче. Малката каза: „Аз пък искам едно зайче, което също да е вълшебник.“ Така беше поставено началото на романа.
 – А как построихте образите в него?
– В митологията всеки персонаж има своя собствена логика – той е или плашещ, или добър, но не се размишлява какво го е направило такъв. Затова аз реших да си ги представя като елемент от няколко успоредни цивилизации, които се развиват и всяка от които трябва да има своя вътрешна логика и обществена организация. Така беше създаден светът на Кроол – мястото, където с магия се пренася главната героиня Мили…
– … и схватката започва…
– В основата на интригата, както винаги, е борбата между доброто и злото. Както и в българската политика обаче, понякога проблемът не е изначален, а „ролеви“ – зависи къде и в каква ситуация попадаш. И заглавието на романа („Черният гмурец“ – б.р.) е заимствано от стара богомилска приказка, според която светът е създаден от две птици – два гмуреца, бял и черен, които трябва да се гмурнат до дъното на морето, за да извадят песъчинката, откъдето да произлезе светът. Именно тя е зрънцето магия, което трябва да съществува във всеки свят.
– Затрудни ли ви въвеждането на български митични същества – вили, юди, змейове? Как успяхте да ги вкарате във фентъзи?
– Те са всъщност само част, не повече от половината от всички персонажи, които исках да засегна. Не съм запознат с друга нация, която да има толкова богато фолклорно наследство като нашата. Дори доста от холивудските клишета се произвеждат на наша база. Вампирът Влад Дракула, както е известно, е наш, балкански герой, дори може да е и малко българин…
Все пак тази територия – от Карпатите до Адриатика и Бяло море, е едно духовно пространство, в него няма кой знае какви разлики в персонажите. В Средновековието всички тези земи са били в рамките на българската държава. Тези върколаци, които сега са последният хит сред тийнейджърите, са си чисто български произведения, усвоени и асимилирани от масовата култура.
– И все пак какво друго ни казват змейовете и халите?
– Моят опит в тази книга е да върна българите към корена. Например да си спомним, че змейовете винаги са били положителни персонажи в нашата митология. Много ме дразни, когато по телевизия или някъде другаде кажат, че свети Георги убива змея, а всъщност той затрива там хала или ламя!
Змеят според вярванията ни е пазителят, той съхранява труда на хората. За върколаците също има множество поверия. Някъде по сегашните ни западни граници и до момента се празнуват т.нар. вълчи дни. Тоест вълчият персонаж е колкото зъл към хората, толкова и към „злите“ сили, което го прави нееднозначен. Общо взето, такъв е и всеки български митологичен персонаж. В книгата се опитвам да дам обяснение какво би могло да го мотивира да бъде добър или лош.
– Сигурно сте направили доста проучвания.
– Да. Задълбах в етнографията, фолклористиката, чел съм и анкети от началото на XX век, където са събирани разговори за караконджули, за върколаци. В много от тях хората говорят например за караконджулите като за някакви комшии. Срещат ги по пътя за съседното село, създанието иска някаква услуга… Трябва да знаеш как да се предпазиш, има сложна система от магически действия или бездействия.
 – Колко време ви отне писането на книгата?
– Три години. За съжаление ми се налагаше твърде често да влизам в предизборни кампании – два пъти за 4 години. Тогава спирах да пиша по 6 месеца, защото се намирах в друго състояние на духа.
 – Може ли главната героиня Мили да се превърне в българския Хари Потър, ще има ли и продължение?
– Моята надежда е тя да си остане Мили и да стане обичаният български магьосник. Изкушавам се да напиша и продължение, защото повече от половината български митологични същества останаха неспоменати. На практика изобщо не влязохме например в Света на мрака… Надявам се светлината да победи дори и мрачни същества като вампирите, болестите като Чума, които ще бъдат отделни персонажи, демоническите същества.
– Ако се върнем към реалността, има ли почва за магия в българския парламент?
– Всеки политик трябва да потърси онова, което го мотивира извън чисто рационалното. За съжаление във всяка наша институция всичко е прекалено усложнено и малко се разчита на усещане за добро или лошо. Казва се просто – това може, това не, а трябва да се помисли какво емоционално би трябвало да ни води. Но все още проучвам „вълшебния свят“ на парламента, депутат съм едва от няколко месеца.
– Вие сте председател на комисията за наблюдение на КЕВР. Има ли там черно вълшебство?
– Тепърва ще разберем. Строго погледнато обаче, ДКЕВР беше една ламя, с която се борихме през февруари 2013 г., и тя бе един от символите на злото, които извадиха хората на улицата. Явно се наложи да я превъзпитаме.