Д-р Христо Татарчев е един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, създадена през 1893 г. и неин пръв председател.
Роден е на 16 декември 1869 г. в Ресен. Участва в подготовката на Съединението и е доброволец в Сръбско-българската война през 1885 г. Завършва медицина в Берлин през 1892 г. Председател е на Ресенския конгрес на Организацията през 1894 г. и на Солунския конгрес през 1896 г.
Заточеник в периода между 1901 г. и 1902 г., по-късно става член на задграничното представителство на Организацията в България. Татарчев е лекар в българската армия по време на войните за национално обединение. Изявява се като публицист.
Сближава се с Иван Михайлов. Успява да заживее в родния Ресен при кратковременното българско обединение през 1941 г.
Под ударите на комунистическия режим и македонизма, д-р Христо Татарчев е принуден да се премести да живее в Торино, Италия.
Почива в изгнание на 5 януари 1952 г. Погребан е от представители на българско-македонското освободително движение в емиграция и Македонските патриотични организации (МПО).
Костите му почиват в Торино до 2002 г. Извадени и съхранени в урна, съгласно правилата на гробищната администрация, те остават непотърсени от българската държава. През декември 2009 г. тленните останки на д-р Христо Татарчев са донесени в България, благодарение на родолюбиви български емигранти от Македония.
На 23 октомври 2010 г., когато е годишнината от основаването на ВМРО, костите на д-р Татарчев са положени в Централните софийски гробища. Тогава стотици граждани от България, Македония и Западните покрайнини се събраха да отдадат почит към първия председател на революционната организация. НА гроба му има внушителен паметен знак с кръст за храброст и цитат от неговите спомени: „Нашето вътрешно чувство и мисъл се движеха повече около общобългарския идеал – присъединяване на Македония към България…“
