ВМРО възстанови структурата си в петричкото село Дрангово

Автор: Емануела Христова, ВМРО – Велико Търново
Да си поговорим за болката. Ще се запитате за коя болка, ще Ви кажа. За болката отзад, ъм, отдолу. Хм, така де, не съм много добра с посоките. Искам да кажа за болката от югоизток. За болката на Турция. За болката на Лютви Местан.
Нормална човешка реакция е да си прекалено емоционален, следователно и нерационален и алогичен, когато „удрят” това, което толкова ревностно защитаваш. Е, нека си говорим „право куме в очи”.
На 22 май Лютви Местан беше в село Пристое, където отбелязваха паметта на жертвите на Възродителния процес. В негово изявление от същия ден той изрази една емоционалност, една болка. Болка, която се дължи на факта, че Народното събрание отхвърли ветото на президента, което Росен Плевнелиев беше наложил върху текстовете от Изборния кодекс относно намаляване броя на секциите в чужбина.
В тази си емоционалност и трогателност Лютви Местан нарече за пореден път Патриотичния фронт „фашисти”. Г-н Местан, завършил сте българска филология във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий”, бива ли да не знаете значението на думи, които присъстват в речника Ви? За справка – „Фашистите изповядват идеята за еднопартийна държава и вярват, че нациите и расите са в постоянен конфликт, поради което само силните от тях могат да оцелеят, бидейки здрави, витални и чрез отстояване на себе си в борбата срещу слабите.”
Патриотичният фронт никога не е заставал зад идеята, че етносите трябва да са в постоянен конфликт. Напротив, нееднократно е заявявано, че никой няма нищо против различните етноси и религии, с изключение на удобните моменти, в които се използват за политическа пропаганда. И г-н Местан, когато хвърляте такива тежки думи, че Съветът на Европа определял Патриотичния фронт за фашисти, след това е препоръчително да подкрепяте твърдението си с фактология. Уплътнявайте думите си. Не е лошо. Още една добавка, г-н Местан, Патриотичният фронт никога не е заставал зад позицията, че политическата система и форма на управление трябва да бъде еднопартийна система. Не е демократично и е в разрез с Конституцията на Република България. Като един защитник на демокрацията и евроатлантическите ценности, би трябвало да го знаете.
Грозна етническа и религиозна дискриминация при орязването на секциите в Турция не виждам. Виждам светлина в тунела. Виждам края на злоупотребите в Турция. Виждам ограничаване влиянието на турската машина по време на избори в България. И да, ще се поеме отговорността, но не за етно-религиозна дискриминация, тъй като налице такава няма. Ще се поеме отговорността за националната ни сигурност.
Г-н Местан, не е морално, не е редно и също така не е политически коректно да говорите за репресии. Лицемерно е да говорите по този начин. Щом ще отваряме темата „Възродителен процес”, да си поговорим ли сега за атентатите на гара Буново, в Сливен и Варна на 9 март 1985 г.? Да си поговорим ли и за атентатите във Варна и Пловдив на 30 август 1984 г.? А за църквата в село Бенковски, опожарена на 22 май 1984 г.? Какво ще кажете за дечицата, които са били заложници в колата в Странджа през юли 1987 г.? Кажете, г-н Местан! Защото на мен ми мирише на тероризъм спрямо българския народ, ама май лесно се забравя историята, когато е удобно. Така де, още помня оная прегръдка и целувка с другаря Станишев. Голямо лицемерие!
И за финал, да си поговорим за болката, за Вашата болка, г-н Местан. Последната половин година усетихте жилото на „любовта” и ще продължавате да го усещате, докато продължавате да поддържате такива взаимоотношения с Турция. Докато продължавате да помагате на Турция „да се меси” в националните интереси на Република България. Свиквайте с болката, г-н Местан!