Хухла: Признайте геноцида над тракийските българи

Като представители на национално мислещите хора в Русе считаме, че Общинският съвет на града трябва да се ангажира с позиция, като приеме декларация за признаване на геноцида на Османската империя срещу българския народ. Това предлагат общинските съветници от ВМРО Искрен Веселинов и Стефан Бучаков и колегите им от „Атака“ Мирослав Славчев и Мирослав Манолов.
В средата на март група граждани са депозирали в деловодството на Община Русе декларация, приета от Общински съвет – Карлово, във връзка със зверствата, извършвани от Османската империя над българския народ в периода 1903 – 1913 г. В декларацията се настоява парламентът на Р България да приеме специален акт в памет на десетките хиляди българи, избити през миналия век, така както прие декларация в памет на 19-те жертви на „възродителния процес”.
Съветниците от ВМРО и „Атака“ мотивират предложението, като обясняват, че Русе е бил център на революционно-освободителната дейност срещу турския поробител по онова време.
Веселинов, Бучаков, Славчев и Манолов отправят също така апел към останалите общински съвети в България да приемат декларацията. Според тях подобен акт би бил израз на преклонение и почит на местната власт към паметта на свидните български жертви.
Предложението ще бъде гласувано на сесия на Русенския общински съвет през този месец.
Пълен текст на предложението:
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, През 2013 г. се навършиха 110 години от героичното Илинденско–Преображенско въстание на българите за освобождение на Македония и Тракия (1903 год.), удавено в кръв от османските власти, и 100 години от зверските кланета (1913 год.), над мирното българско население в Одринска и Беломорска Тракия, организирани от Османската империя и извършени от редовната турска войска и башибозук. Мащабите, използваните средства и системността на унищожението отговарят на всички характеристики на престъпното деяние геноцид. Нашата отговорност пред паметта на избитите ни предци, между които хиляди жени и деца, ни задължават да припомним на света за злодеянието, което днес Република Турция, която не скрива претенцията си да е наследник и продължител на Османската империя, премълчава и дори нагло отрича. Кланетата над българите през лятото на 1903 год. и 1913 год. са поредната трагични страница от системното унищожаване на българския народ в продължение на 500 години след окончателното завладяване на България от Османската империя през 1396 година. Обобщените данни и напълно достоверните конкретни факти за избиванията, опожаряванията и грабежите, според чуждестранните и българските източници, са следните: 1903 година – От редовната турска войска е избито пет на сто от мирното българско население в районите на въстанието. Опожарени напълно са 40 села, 8 са унищожени наполовина; – 40 хиляди бежанци се спасяват на територията на свободна България; 1913 година – 2 юли – в село Булгаркъой са избити 1100 жени и деца и 350 мъже; – 8 юли – в село Енидже е избито цялото население; – 9 юли – в Одрин са избити 521 българи, преди това бити с железни прътове и сечени с ножове; – 10 юли – всички пленени жители (неизвестен брой) на село Мустафа паша (днес Свиленград) са избити в кланицата за животни. Учителят дядо Въгляров е обезглавен заедно с майката на свещеника Слав; други са били скалпирани и след това обезглавени; -11 юли – в село Османли са обезчестени всички жени; -13 септември – в село Деведере 80 души мъже, жени и деца са мъчени, изнасилвани и убивани в продължение на 3-4 дни; – 23 септември – в село Арноуткьой са избити 75 души, като повечето жени са съсечени, а 13 от децата са били на възраст между 1 и 9 години; През периода са засвидетелствани и още садистични убийства: – в село Гъокчебунар 40 души са изгорени живи в читалището, 400 жени и деца са изнасилвани 4-5 дена от редовна войска и башибозук; – в село Черничево са избити 90 души от 1 до 80-годишна възраст; – в село Покрован 20 души са избити с щикове, 45 са разстреляни, жените и децата са мъчени в 3 големи къщи, Труповете са запалени в църквата; – в село Хухла са убити 42 души, църквата е взривена с бомби, селото е изгорено; – в село Горно Ибриюрен редовна войска убива 52 души, изгаря живи няколко старици и опожарява селото; -в Дедеагачко и Гюмюрджинско, където живеели 18000 български християни и 5000 българи мохамедани, са извършени страшни кланета и спрямо двете общности от редовната войска, преоблечена като башибозук; – бежанска колона от 12000 души е изтребена на място, като преди това според свидетелства на очевидци са вадени очите на живи хора, хвърляни са полуживи хора в кладенци и пр. – при преминаването на река Арда са застреляни и издавени около 2000 майки с деца; – в Армаганската долина са избити около 800 души, главно жени и деца. В Западна Тракия са избити още няколко хиляди българи, главно жени, деца и старци. Опожарени са 22 български села. Общо 367 000 българи са прокудени от родните си места в Източна и Западна Тракия и няколко десетки хиляди от тях са избити. Да, дами и господа! Това е ужасяващата истина за геноцида над българите, дръзнали да защитят своите права и свободи в началото на 20 век в Европа! Тази трагедия за българския народ е предвестник на извършеното по-късно с особена жестокост избиване на повече от 1,5 млн. арменци и над 1 милион асирийци през 1915 година. То също е осъществено от властите на тогавашната Османска империя, но и до днес е отричано от наследниците на паносманистите в съвременна Турция, която прави постъпки да стане член на Европейския съюз. Досега българският народ мълчаливо страдаше за свидните си жертви, като очакваше поне официално извинение от правителството на Република Турция. Днес обаче пред лицето на засилващите се неоосманистки амбиции на ислямистките сили в Турция да фалшифицират истината за робството, да обявяват своите убийци за жертви, а християнските народи за палачи ние не можем да мълчим. Като общински съветници днес ние: Заявяваме нашето дълбоко осмислено убеждение, че пътят ни с нашите сънародници с турско самосъзнание е общ в името на по-доброто бъдеще на поколенията на България. В усилията си да изграждаме доверие и единение не желаем користни намеси отвън. Благодарим на онези чуждестранни дипломати и журналисти, общественици и културни дейци от Австро–Унгария, Германия, Италия, Русия, САЩ, Англия, Франция и пр., които застанаха на страната на справедливостта, гражданската свобода и демокрацията и по този начин защитиха правото па българите да имат своя държава и свое управление и ги подпомагаха с каквото могат, за да облекчат тяхната съдба. Настояваме парламентът на Република България да приеме специална декларация в памет на десетките хиляди българи, избити в началото на 20-ти век, така както прие декларация от 10.11.2012 година в памет на 19 жертви на „възродителния процес”. Обръщаме се с призив към общинските съвети на общините в Република България за приемане на декларацията, което ще бъде израз на преклонението и почитта на местната власт към паметта на десетките хиляди българи, жертви на турския геноцид.