В село Сенокос, община Симитли, бе открита паметна плоча – дарение от ВМРО-БНД, в памет на Герасим Тодоров и горяните, избити и измъчвани от червения терор след 9 септември 1944 г.
Заместник областният управител на Благоевградска област Иван Стоянов разказа за горянското антикомунистическо движение след идването на власт на комунистите след 9 септември 1944 година:
През 1947-48 година четата на Герасим Тодоров контролираше територията на Санданска (Светиврачанска) околия, прехвърляше често до Разложко, дори стигаше до Неврокоп. Това беше не само най-голямата чета на горяни в България, но и най-опасната поради това, че тя контролираше територия, в която почти беше ликвидирана „Народната власт” на комунистите. Самият Герасим Тодоров е потомствен член на ВМРО на Иван Михайлов, каквито са и голяма част от съмишлениците му. Самата чета на Герасим Тодоров е съставена от антикомунистически настроени хора, сред които най-изявени са българските офицери Димитър Цветков и Стойно Бачийски.
На 21 декември 2016 година президентът на България Росен Плевнелиев удостоява посмъртно Герасим Тодоров Николов с орден „За гражданска заслуга“ I степен за защита на човешките права и свободи и за съпротива срещу тоталитарния режим.
Над 100 души бяха дошли в с. Сенокос да почетат събитието, като между тях бяха Дянко Марков от „Съюза на репресираните от Комунизма”, кметът на Симитли Апостол Апостолов, Борис Сандански, Лалка Бенгюзова, доцент Драго Михалев, Ромео Шатев и председателят на Общинския комитет на ВМРО в Благоевград Станимир Радулов.
Отец Спас от Симитли и отец Яне от Брежани отслужиха заупокойна молитва за загиналите. Женска певческа група към читалище „Гоце Делчев” с. Черниче бе аплодирана за хубавото изпълнение на няколко народни песни, които изпълниха.
Поставената плоча е в памет на загиналите четници от „Шести Пирински отряд” на горяните в бой срещу комунистическата милиция през 1948 година.
На 30 март същата година четата на Герасим Тодоров е обградена от тежко въоръжена милиция. След няколко часа неравно сражение останалите живи четници се самоубиват за да не попаднат в ръцете на комунистическите палачи. Водачът на четата Герасим Тодоров, накичен с гранати става и играейки „Тежкото македонско хоро” се самовзривява пред очите на милиционерите.
