Текст от блога на зам.-председателя на ВМРО Костадин Костадинов kostadin.eu
Патриот е – душа даваза наука, за свобода;но не свойта душа, братя,а душата на народа!
И секиму добро струва,само, знайте, за парата,като човек – що да прави?продава си и душата.И е добър християнин:не пропуща литургия;но и в черква затуй ходи,че черквата е търговия!И секиму добро струва,само, знайте, за парата,като човек – що да прави?залага си и жената.И е човек с добро сърце:не оставя сиромаси;но не той вас, братя, храни,а вий него със трудът си!И секиму добро струва,само, знайте, за парата,като човек – що да прави?изяда си и месата.
Стихотворението “Патриот” от Христо Ботев е отпечатано във в. “Будилник” (1873 г.)
Преди малко гледах Волен Сидеров по телевизията. Белия косъм се беше навлякъл с доста голяма за неговите габарити тениска, на която пишеше революционното “Атака казва: не на Турция в ЕС”. Бря, ситуация! И защо “Атака” не го каза това в понеделник, когато тук беше турският министър-председател? Защо изчака Ердоган да си замине и чак след два дни се озъби храбро на султана? От разстояние. Ами защото се гледа вотът на недоверие и патриотичният плужек реши да си вдигне цената, затова. Изпълзя от тихата дупка, в която се беше напъхал през последната една година, огледа се, видя, че идат избори, и почна да се кара на партньорите си от ГЕРБ. Белким го забележат хората, та барем малко се подсетят за него и за партията му, как се казваше…., а, „Атака”, верно. Пък и току-виж получил още някоя благинка от Бойко в тарапаната.
Въобще, мишок. Така нарекоха Волен Сидеров таксиметровите шофьори, когато протестираха през 2008 г. пред парламента, и между другото, много му ходи. Преди 140 години нещата не са били по-различни, само че тогава биха го нарекли просто патриот. От тези патриоти обаче, на които великият Христо Ботев е посветил специално стихотворение. Които са ходели в Гюргево, отивали са в най-близкото фото, вземали са под наем силях, пълен с пищови и ками, хвърляли са юнашки феса на земята и са се снимали за поколенията с гол в ръката нож. А след това кротко са се прибирали в империята да служат на султана. Така е било тогава, днес се слагат тениски. И комай само в това е разликата.
6 октомври 2010
