Авторски текст на Николай Гергинов, председател на Младежката организация на ВМРО в Бобошево
След дългомесечното безпокойство относно спасението Берлиново, на 14 март светът притаи дъх в очакване на клетвата на новия-стар, политически и физически шеф на германското правителство. Начело на държавата, дала на света хора като Мартин Лутер, Ницше и Макс Вебер, сега застава разпасана шайка с имагинерни политически възгледи.
Съставената от набожните демократи на Меркел и осиротелите социалдемократи „Голяма коалиция“ се характеризира основно с нереалните идеи на ХДС и ГСДП. Но в състава на тази широката коалиция влиза още голямото лицемерие на Меркел и сменящото се като пролетното време ръководство на Социалдемократите. В порочния либералноинтернационалистически съюз прониква и голямото желание за унищожение на консерватизма в Германия, а голямото нежелание за оттегляне от властта никога не е напускало мислите на фрау Меркел. Големият брой уникални по вид, естетически и идейно, членове на новото федерално правителство пък е връхната точка на падение на жалкото подобие на Меркеловото правителство.
Ето го и съставът на новите бундесминистри:
Хайко Маас – бившият правосъден министър, който предизвика разгорещени дебати заради закона срещу езика на омразата в интернет и който се яви като пръв защитник на исляма след нападението в редакцията на „Шарли Ебдо“, ще поеме външните работи на Германия. Явно мултикултурализмът съчетан с юридическото образование са достатъчни да те направят повелител на международните отношения.
Хорст Зеехофер – бившият министър-председател на Бавария и защитник на идеята за горна граница на броя на приетите бежанци ще застане начело на вътрешното министерство. Но с колеги като Хайко Маас и Катарина Барли надали идеята на Зееховер някога ще се осъществи.
Олаф Шлоц – бившият кмет на Хамбург поема министерството на финансите с надеждата, че няма да трупа нови дългове. Имайки предвид партията, която го издига, ми е трудно да повярвам, че левите няма да задлъжнеят.
Петер Алтмайер – бившият началник на канцеларията на Меркел, който обвини Зигмар Габриел и Мартин Шулц за успеха на Алтернатива за Германия, явно е простил на Социалдемократите щом поема министерството на икономиката в новото правителство на ХДС и ГСДП.
Катарина Барли – досегашният министър на младежта и семейството и яростен защитник на идеята, че джендър тематиката трябва да е във фокуса на всички министерства, поема управлението на правосъдието.
Хубертус Хайл – човекът, изкарал половината си години за пенсия в Бундестага, поема министерството на труда и социалната политика.
Урсула фон дер Лайен – отново поема министерството на отбраната, въпреки множеството критики за влошената боеготовност и лошото оборудване на немската армия.
Юлия Кльокнер – бившият парламентарен държавен секретар в ресора селско стопанство сега поема и министерството.
Франциска Гифай – бившата кметица на берлинския квартал Нойкьолн застава начело на министерството на младежта и семейството. Явно кварталът, освен с наличието на джамия, се характеризира и с много млади семейства, което най-вероятно е допринесло за назначаването на Гифай за министър.
Йенс Шпан – завършилият изкуство в Хага 37-годишен християндемократ ще поеме грижите за здравеопазването в Германия.
Андреас Шойер – един от малкото представителни на Християнсоциалния съюз в новия кабинет на Меркел е министър на транспорта.
Аня Карличек – завършилата бизнес администрация християндемократка ще бъде новият просветен министър на Германия.
Герд Мюлер – бившият парламентарен държавен секретар към министерството на храните поема министерството на икономическото сътрудничество и развитие.
Хелге Браун – лекарят, който ще стане шеф на канцеларската служба.
Ръководството на тази амалгама от професионалисти ще бъде познатата до болка Ангела Меркел.
Тази смес от уникални политически личности, образуваща новото федерално правителство, бе подкрепена от 364 гласа в Бундестага, но силите на Християндемократите и Социалдемократите наброяват с 35 гласа повече. Видимо новото правителство на Меркел не вдъхва стабилност и сигурност, въпреки заканите от нейна страна, че ще се бори за изгубените консервативни гласове. Нещо повече, най-вероятно по-консервативните представители от нейната партия, солидаризирали се с издигнатия в пленарна зала призив: Меркел трябва да си ходи (Merkel muss weg), са гласували против новия ѝ кабинет.
Така съвсем логично може да се стигне до заключението, че с вътрешна опозиция отсега това ще бъде последният мандат на Меркел.
Карлос Контрера: Легализирането на гей браковете нарушава ценностната философия на общество ни
