Автор: Теодор Бординяшки, ВМРО – Бургас
Трима ученика удрят възрастна жена докато пресича пешеходна пътека в Бургас. Миналата седмица заради един клаксон младо момче е в гроба. Защо? Защото никой не отстъпил, единият им рекъл няколко фрази, другите му отговорили, краят е известен. Разбити семейства.
Малка госпожица си качила краката на седалката в автобуса, възрастен господин ѝ прави забележка, приятелят-примат (заимствам от А.Джамбазки – евродепутат и мой съидейник) удря дядото. Неколкократно – за по-сигурно. Да си знае господина – как ще прави забележка.
Ровейки се назад във времето ще се сетя за поне 10 подобни случая през последната година.
Очевидно сегашната система не е в състояние да се справи с човекоподобния сред нас, защото той има права – вероятно е ученик (на когото трябва да се изпрати психолог (платен с нашите данъци), работещ или от малцинствата. Ако пък и такъв не е, ще да е някакъв друг индивид без особени задължения към заобикалящия го свят.
Разхождаш се по улицата и удряш възрастна жена.
Чоплиш семки и инстинктивно ти се иска да убиеш някого – убиваш го.
Возиш се в автобус и пребиваш човек, който може да ти бъде дядо.
Разхождаш се и понатупваш някого – просто днес не си на „кеф“.
Десетки снимат с мобилния и бързат да качат в нета – ще има коментари, лайкове…
Никой не помага – всеки иска „сеир“ да има.
Нарича се разпад на обществото, при това тотален.
Замислям се за рецептата за тази паплач от малки и големи примати, по-големите читатели я помнят – качествено образование (където няма бити учители), силна полиция (без полицаи със скъсани пагони, а такива, вдъхващи респект и страх) и труд, много труд в полза на обществото (не метене на улици, а работа в кариера и др.подобни).
Ако това не помогне на изрода да открие нормалното човешко същество у себе си, трябва да се замислим дали има смисъл от съществуването на човекоподобния? Едва ли.
Посещението при личен лекар – със записан час
