Автор: Николай Дренчев, председател на ВМРО – район Сердика
Едно малко, чисто голо тригодишно момиченце, със засъхнала кръв по раздраната ръка, стои босо на замръзналата земя, заобиколено от глутница кучета, до камара от кокали. Тази картина, която видях с очите си на улица „Малашевска” в София, се е запазила дълбоко в съзнанието ми. Имал съм много допирни точки с цигани. Малко положителни, много отрицателни. Имам един-двама цигани-приятели, а покрай събарянето на гетото в Орландовци – имам много цигани-врагове. Когато говоря за цигани, цигански проблеми и цигански решения, в моята глава се появява отново спомена за това премръзнало голо момиченце, обградено от кучета, до камара от кокали. Когато говоря за „цигански” проблеми и решения, всъщност мисля за това дете, за неговите интереси: Ще оживее ли, без някоя болест да го осакати? Ще научи ли български? Ще се изучи ли? Ще може ли да работи? Ще се ожени ли щастливо или невръстна ще я продадат някъде? Ще отгледа ли свои деца, ще ги изучи ли и ще ги възпита ли? Ще им осигури ли условия, по-добри, отколкото й бяха осигурили на нея?
Нашата държава е безкрайно двулична. Има закони за защита на децата, но спрямо малцинствата не се прилагат. Има закони против педофилията, но спрямо малцинствата не се прилагат. Какво да очаква от живота едно дете, подтиквано от роднините си да забременее на 12 години? С какъв морал твърдим, че сме цивилизовано и хуманно общество, ако си затваряме очите пред престъпления срещу деца? Защо прокуратурата немее пред този брутален рецидивизъм? Решенията, които трябва да търсим, са за бъдещето –.за доброто на децата. И тук няма нужда да се измислят и приемат нови закони. Нека първо да приложим старите – задължаване на родителите да осигурят условия за живот на децата, учение и игри, строги мерки против сводничеството и педофилията. При нарушения – отнемане на родителски права и спасяване на децата от циганското битие.
Ще им дадем дъски, да си строят къщи?!? Не повярвах на ушите си, когато го чух. И то не заради морала на това предизборно „управленско” решение, което създава дискриминация на българите по етнически признак. Онемях от тоталната глупост на това решение. Да струпаш гето от дъски? И това го каза главният архитект на София! Малко огън, какъвто там ще има в изобилие и ще гледаме втора серия на „Нерон подпали Рим”! Строителството може да бъде и опасно! Главният архитект на София би трябвало да знае, че строителството не е коване на дъски, а сложен процес, който включва и проектиране, строителство по проекта, контрол на изпълнението. Откъде ще минават кабелите? Как се изолира електричеството в дървото? Какви са гаранциите, че е построено както трябва? Какви са водопроводът и канализацията и кой плаща изграждането и функционирането им? Или може би иска да реши циганския проблем, като ги инфектира със заразни болести? Има само един начин да се строи – съгласно ЗУТ! Законът за устройство на територията гарантира на всички, че интересите им са защитени и са получили безопасен строителен продукт. Надявах се поне главният ни архитект да го знае.
Не ми пука за старите цигани. Каквото са си надробили, ще трябва да си го сърбат. Поколения са живели в щастливо безхаберие, но идва време да се плати сметката и някой трябва да им я предяви. Надявам се тепърва да се отваря огромната пропаст между тях и нас, като отражение на нашето тродолюбие и тяхната крадливост. Нашата задача е да скъсаме с постоянното възпроизводство на неграмотност и мизерия. Да започнем изграждаето на положителни модели и примери. Има разработки на учени в БАН, които задълбочено проучват и научно обясняват проблемите на циганското битие и способите за решаването им. За съжаление управляващите се интересуват повече от имотите на БАН, отколкото от трудовете на учените там. Решението на циганския казус е възможно: изисква само познания, последователност и воля. Българското общество, за да не загине, е длъжно да намери хората, които имат качествата да решат този проблем.
