Поредицата „Млади патриоти“ продължава с представяне на дългогодишния член на Младежката организация на ВМРО в София Петя Илиева. Наскоро тя бе избрана и за заместник-председател на структурата.
– Здравей! Разкажи ни повече за себе си.
– Здравейте! От София съм, следвам последна година „Психология“ в СУ „Св. Климент Охридски”, част съм от Управителния съвет на Сдружение на младите психолози в България, занимавам се и с Дискусионен клуб „280“ към Университета. Като странични интереси мога да посоча историята, пътуванията във и извън страната ни, времето сред природата и планините.
– Защо реши да членуваш във ВМРО?
– Първоначално бях привлечена от чисто емоционалната страна на Организацията, погледната в исторически план – като продължител на Българските македоно-одрински революционни комитети, впоследствие прераснали във Вътрешна македоно-одринска революционна организация, техните идеи, цели и разбирания. Също така, бях приятно изненадана и очарована от младите хора в Организацията, с които се запознах и започнах да участвам в шествия, чествания на исторически дати, поклонения пред значими за историята ни личности, културно-просветна дейност, различни патриотични събития и инициативи из българското землище.
От друга страна, виждам, че за да се промени статуквото и държавната политика, младите хора трябва да бъдат част от тази промяна и да допринесат за развитието и благоденствието на обществото. Политиката от край време е символ на нещо мръсно и опетнено, най-вече заради политиците, които упражняват властта. Но трябва да сме наясно, че няма да променим държавата си, ако сме пасивни и постоянно оплакващи се и плюещи. За да се променят нещата в държавното управление, нужно е младите да се занимават с политика или с каузи, които биха имали някакъв ефект.
Като част от Софийския университет, не мога да не спомена и доскоро протестиращите ми колеги (най-активните от Историческия и Юридическия факултет), които подкрепям в исканията и целите им за сваляне на правителството, но приемам за несериозни предложенията на някои от тях за забрана на политическите партии и абстрактните им, утопични искания за „нов морал” – трудно ще се промени политиката, ако не си част от нея и не се занимаваш активно с нея.
– Според теб какво е да си патриот в днешно време?
– За мен е необходимост, ако искаме да продължава съществуването на 1300-годишната ни държава. Няма как в България да остават млади хора – начетени, образовани, трудолюбиви, стремящи се към промяна на системата и по-добър живот, ако не са възпитани в любов към Родината, уважение към традициите, идеалите и титаните на историята ни, в близост до живописната ни природа. Именно семейството и училището са основните възпитатели на младото поколение и от тях зависи дали подрастващите ще са активни, мислещи хора, мотивирани да останат и да се борят за повишаване качеството на живот у нас, или ще са нехаещи нихилисти. Познавам родолюбиви българи, живеещи в чужбина по икономически причини, които биха се върнали, ако има добри условия за живот тук, но реално техните деца и внуци ще бъдат асимилирани от чуждата култура, което е в ущърб на нашия народ и демография.
Затова патриотизмът се доказва – не просто на думи, но и на дела, както повелява заветът на Левски. Всеки може да се назовава както желае, но е важно и как те оценяват другите, дали техните представи за теб отговарят на твоите собствени, по което се съди именно по действията и ползите за обществото. Патриотизмът и родолюбието са състояния на духа, както свободата, затова трябва да ги пазим и да се борим за тях.
– Как виждаш България след 10 години?
– Два основни сценария се разиграват в съзнанието ми: от една страна я виждам обезлюдяла, с все повече проблеми, икономически колапс и неспособност за финансова стабилност. Налице са демографска катастрофа, все по-малко образовани, кадърни и работоспособни хора, оставащи тук, социални проблеми, изчезване на цели села от картата, а занапред се очаква топящите се с бързи обороти работещи да издържат чрез данъци все повече пенсионери, невписани общности и хора в трудоспособна възраст, но на социални помощи.
От друга, виждам, че немалка част от връстниците ми, завършили образование в чужбина, се връщат и реализират тук. Така или иначе сме част от Европейския съюз, от който получаваме и съфинансиране по различни проекти и програми – ако успеем да използваме разумно тези капитали, все си мисля, че нещата могат да се развият и в по-добра посока, особено за по-бедните региони и проблемни места.
И понеже съм привърженик на „златната среда”, предполагам, че и двете гледни точки са възможни.
– Какво е твоето послание към младите?
– Да не спират да вярват в себе си и във възможностите си – поставянето на високи, но реалистични цели, ни мотивира да се развиваме и усъвършенстваме. Аз самата неведнъж съм подлагала на съмнение качествата и уменията си, гледайки по-скоро скептично, но впоследствие виждам, че усилията ми се възнаграждават с успехи, плановете се реализират и желанията се осъществяват, рано или късно. Вярата, упорството, трудът са факторите, сбъдващи мечти и правещи невъзможното – възможно.
Представител на ВМРО участва в Европейската младежка конференция в Рига
