Според Богданов е сбъркан акцентът на реформата в образованието

Народният представител от Патриотичния фронт и член на ръководството на ВМРО Красимир Богданов защити професионалното образование в България. Това се случи по време на дебатите относно измененията и допълненията към Закона за професионалното образование и обучение. Той подчерта, че основната цел на законопроекта е да се синхронизира училищното професионално образование и обучение с изискванията на влизащия в сила от 1 август 2016 г. Закон за предучилищното и училищното образование, но много по-важната задача обаче е да се създаде такава нормативна база, която да изведе професионалното образование като основен приоритет на българската образователна система.
„През последните години интересът на учениците към възможностите за придобиване на професия, които дава средното образование, рязко намалява. Привлечени от фактори, странични на образователния процес, като лъскави училищни сгради, прием в иновативни училища и паралелки с модерни наименования, все повече деца се пренасочват към общообразователните училища. Като резултат, цели сектори вече са оголени откъм средни технически кадри. Бизнесът изпитва огромни трудности при намирането на квалифицирана работна ръка, липсата на каквато се отразява сериозно и на възможностите за привличане на инвестиции в България. От друга страна, неоценена от родителите и децата остава възможността за намиране на работа, която дава професионалното образование за разлика от общообразователното.
Това налага спешни действия в подкрепа на професионалното образование и предложения ЗИД, без да решава цялостно проблема, е стъпка в тази посока“, констатира Богданов.
Законът предлага промени в изискванията при обучение за придобиване на професионална квалификация, за ученици и лица, навършили 16 години, входящо минимално квалификационно равнище, продължителност на обучението и изходящо минимално образователно-квалификационно равнище, променя се съотношението на теоретичното и практическото обучение в полза на практическото, в т.ч. и обучение в реална работна среда, което може да се осъществява и по пътя на обучение чрез работа (т.н. дуална система на обучение).
Професионалните гимназии се определят като държавни, общински и частни, спортните училища са държавни и общински, а училищата по изкуствата са държавни. Определени специалности от професии може да се утвърждават като защитени от държавата специалности от професии на областно ниво.
Указани са институциите в системата на професионалното образование и учебните заведения, които имат право да осъществяват обучение за придобиване на професионална квалификация:
1. професионални гимназии, професионални колежи, училища по изкуствата и центрове за професионално обучение;
2. спортни училища;
3. духовни училища – когато осигуряват професионална подготовка в професионално направление „Религия“;
4. училища в местата за лишаване от свобода;
5. специални училища – възпитателни училища интернати и социално-педагогически интернати;
6. обединени училища, средни училища, профилирани гимназии, вечерни училища и специални училища – за обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания, в отделни паралелки в тях.“
Регламентирани са формите на обучение за лица, навършили 16 години – дневна, вечерна, задочна, самостоятелна, индивидуална, дистанционна и обучение чрез работа (дуална система на обучение).
„С тези изменения и допълнения, определено се излиза от теоретизирането по отношение бъдещето на професионалното образование и се търсят рационални и работещи решения, в полза на производството, работодателите и бъдещите работници, които имат възможност да се квалифицират и получават възнаграждение още по време на своето обучение.
И ако в предложените изменения и допълнения на закона за професионалното образование няма смущаващи моменти, известни сътресения може да предизвикат онези препратки към Закона за предучилищното и училищното образование, които засягат професионалното образование.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение е разработен в изпълнение на разпоредбата на § 32 от Преходните и заключителните разпоредби в Закона за предучилищното и училищното образование, където е записано: (1) Заварените към влизането в сила на закона държавни и общински професионални гимназии продължават да осъществяват дейността си като държавни, съответно като общински училища по чл. 38, ал. 2, т. 2.
(2) В срок до 1 ноември 2016 г. Министерският съвет по предложение на министъра на образованието и науката с решение обявява заварените към влизането в сила на закона държавни и общински училища, които са с национално значение по смисъла на чл. 38, ал. 9 от този закон.
(3) С решението по ал. 2 общинските училища се обявяват за държавни.
(4) Считано от 1 януари 2017 г., заварените към влизането в сила на закона държавни училища, с изключение на държавните училища по ал. 1 и 2, помощните училища, училищата по чл. 43/т.е. специалните училища;  българските училища в чужбина; училищата към местата за лишаване от свобода; училищата, създадени по силата на международен договор/, както и училищата по изкуствата, училищата по културата и държавните спортни училища, всички останали стават общински училища и се финансират от бюджетите на съответните общини.
В особена степен това се отнася за селскостопанските училища, които са създавани на регионален принцип и обслужват нуждите от технически кадри в определен регион. С преминаването им на общинско подчинение се поставя под съмнение съществуването им предвид няколко обстоятелства: разминаването в нуждите от кадри в съответната професия на общината и региона, нелоялната конкуренция между училищата при осъществяване на приема, различни политико-икономически интереси на местно ниво и евентуалното вмешателство на местната власт и общински съвети. Оттеглянето на държавата и предоставянето на правомощията изцяло на местно ниво, създава предпоставки за закриване на подобни учебни заведения. Това може да доведе до дисбаланс и отрицателен ефект върху подготвянето на квалифицирани кадри в определени професии.
Реално и към настоящия момент, професионалните училища могат да преминават от държавни, към общински. Това става със заповед на министъра на образованието и науката, след предложение на кмета и санкция на общинския съвет. Така че тези общини, които са имали интерес, вече са го направили. Нужно ли е сега да задължаваме общините да стават собственици на тези училища.
В тази посока мога да дам пример от моя избирателен район. В зората на демокрацията ТСА беше единственото във Врачанска област училище с такава насоченост. Заедно с това и най-престижното измежду всички професионални училища. Реализираше прием от по 8 паралелки на випуск. Естествено, демографската криза се отрази и на него. Преди няколко години, училището беше преобразувано от държавно в общинско и слято с друго, по лека промишленост и услуги, което пък беше резултат от сливането на химическия и текстилния техникум. Последва спадане на престижа на учебното заведение. Преди две години 12 клас завършиха три паралелки. Миналата и тази година, завършиха по една. Приемът последните години се  прави с по една паралелка на минимума от по 18 ученика, което обрича училището на закриване.
Това го казвам не случайно, тъй като в други градове, В. Търново, Бургас, Монтана професионалните гимназии по строителство и архитектура просперират.
Уважаема г-жо Кунева, разчитаме, че при прилагането на закона за професионалното образование и определяне на училищата с национално значение ще се консултирате с ресорната комисия по образованието и науката. Членовете на комисията имат доказани експертни качества и могат да бъдат полезни. Освен това, имаме горчивия опит отпреди по-малко от година, когато приемахме ЗПУО и много от компромисите които направихме, бяха след обещания на Министерството, че при изготвянето на учебните планове и програми, мнението на комисията ще бъде взето. Знаете какво катаклизми предизвика липсата на съгласуваност по отношение на последното. Затова, разчитаме изключително много на вашата диалогичност“, завърши изказването си народният представител.