Народният представител от Патриотичния фронт и председател на Националната женска организация на ВМРО д-р Султанка Петрова изпрати доклад от провелата се кръгла маса „Правата на децата – отговорност или бизнес?“ до председателя на Народното събрание
Чрез него Цецка Цачева ще се запознае с проблематиката в социалната сфера, свързана с грижата за децата.
В документа са описани гледните точки както на потърпевши родители, така и на експерти – психолози, юристи, представители на неправителствения сектор и народни представители.
Взелите участие в кръглата маса формулираха и възможните реформи, които да гарантират правата на децата и на техните семейства.
Припомняме, че д-р Султанка Петрова приема и сигнали от граждани, които да бъдат представени на вниманието на народните представители. Едно от нейните искания е създаване на анкетна комисия за насилието над деца към парламента, която да разгледа жалбите.
Ето текста на доклада:
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
43-тото НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ДОКЛАД-АНАЛИЗ
за резултатите от проведената на 19.01.2015 г. кръгла маса на тема: „Правата на децата – отговорност или бизнес?“
от
д-р Султанка Петрова – народен представител, ПГ „Патриотичен фронт“
Уважаема госпожо председател,
На 19.01.2015 г. по моя инициатива бе проведена кръгла маса на тема „Правата на децата – отговорност или бизнес?“. За провеждане на кръглата маса бях мотивирана от изпратени до мен сигнали – устни и писмени, на НПО и отделни засегнати граждани, данните от които сочеха към нередности в системата на АСП/ДСП и отделите „Закрила на детето“.
Ето защо за участие в кръглата маса се бях постарала да поканя както всички заинтересовани страни, но и представители на всички ПГ в 43-то НС, включително и самото ръководство на тази институция.
Форумът се състоя в зала „Запад“ на НС и в него взеха участие 8 НПО, граждани, представители на АСП, ОЗД и ДАЗД, клинични и медицински психолози, депутати от ПГ на „ГЕРБ“ и „ПФ“, адвокати.
Не се отзоваха на поканата МВР и МОН, както и гилдията на съдиите.
Форумът премина в дух на конструктивизъм, въпреки болезнените въпроси, които бяха поставени и проведените дискусии.
Поставени бяха следните въпроси:
1. Веска Събева – председател на СНЦ „Асоциация на родители на деца с епилепсия“ – *Наясно ли са социалните работници с естеството на работата им? *Каква е квалификацията им и имат ли умения за работа с деца?
2. адв. В. Попов – *Когато се подаде сигнал по ЗЗД, защо не се изследва верността на фактическите твърдения в сигнала? *Защо не се дават препоръки на родителя, отглеждащ или неотглеждащ детето? *Защо в никой социален доклад не са налице констатации относно упражняването на правата на детето, а се съдържат всякакви други значително по-несъществени неща? *Защо социалните работници не изпълняват ангажимента си да сигнализират органите на полицията и прокуратурата при установяване на нарушение на правата на дете?
3. Росен Кирковски – родител – Защо в закона липсват механизми за контрол над действията на социалните работници от ДСП и ОЗД и няма наказания за взетите от тях погрешни решения?
4. Ирина Панайотова – СНЦ „Конфедерация за защита правата на детето“ – Защо социалните доклади, протоколите от извършените проверки и др. документи от значение за защитата на основни права (родителски и детски) не се предоставят на заинтересованите лица, за които се отнасят?
5. Вера Иванова – СНЦ „Конфедерация за защита правата на детето“ – *Как се изготвят социални доклади без да са осъществявани срещи с децата, родителите, учителите и личните лекари? *Какво, освен документ с невярно съдържание, може да бъде един такъв социален доклад? *Защо няма санкции за социалните работници, които си позволяват подобни своеволия?
6. Карло Луканов – СНЦ „Бащи за отговорно родителство“ – Защо се допуска социалните доклади да се ползват като основа за съдебните решения по дела за определяне на родителски права? *Защо родителите биват ограничавани от социалните работници в избора си на психолог?
7. Ралица Пеева – родител – На основата на какви критерии се поставя оценката „дете в социален риск“ и защо социалните работници са ѝ вменявали да се откаже от детето си с увреждане?
8. Мед. психолог д-р Анет Маринова – *Как се комуникира с детето? *Как конкретните казуси се ползват от социалните работници и как (на основата на каква методика и критерии) извършват оценка на риска; на родителския капацитет и на състоянието на детето?
9. Кл. психолог д-р Галина Кубратова – Как се съвместява информацията между две дирекции „Социално подпомагане“, извършващи оценка на родителски капацитет?
Поставени бяха и въпросите:
Освен по сигнали, ДАЗД и АСП правят ли самоинициативни кампании?
Има ли критерии, по които да се определя кога едно дете е в риск?
Провеждат ли се кампании в гетата за въвеждане на сексуална култура?
Има ли Национален план за насилието над деца и жени?
Наясно ли са социалните работници с понятието „временна невменяемост“ и защо не се съобразяват с това състояние при родилки и седирани жени поради операция, а вместо това злоупотребяват с недееспособността им и им представят за подпис декларации за отказ от родителски права над децата им?
Какви и колко наказания са наложени на приемни родители и длъжностни лица от социални институции, за нанесена от тях вреда над дете, отглеждано от тях?
Направени бяха следните констатации:
1. Кл. психолог д-р Галина Кубратова – Извеждането на дете от семейна среда трябва да се прилага като най-крайна мярка. Синдромът „родителско отчуждение“ е сложна психо-емоционална категория и неговото разпознаване следва да се извършва от специалисти. В това отношение социалните работници не са квалифицирани и компетентни да извършват подобна оценка.
Работата на клиничните психолози в Европа се заплаща по КП или по медицински стандарт „Психологична помощ“.
Продължителността на съдебните дела е проблем, защото е предпоставка за настъпване на родителско отчуждение до приключването им.
Обратната връзка от работата с родителите показва, че съществува недоволство от работата на ЦОП (Център за обществена подкрепа). Затова е нужен друг по-квалифициран подход. ЦОП не предоставя информация за извършената от тях работа. Липсва и контрол върху работата на ЦОП.
Липсва контрол върху работата на социалните работници, както и наказания за несвършена или недобре свършена работа.
2. Мед. психолог д-р Анет Маринова – Различните социални работници имат различен подход на работа и това води до объркване на децата.
Съществен недостатък в дейността по закрила на децата е, че работата на психотерапевтите не е част от социалната система и не намира място в социалните доклади. От друга страна – самите ДСП нямат капацитет за извършване на психологическа работа с деца. Извършването на такава от неподготвени длъжностни лица би могло да навреди сериозно н психиката и възприятията на детето.
Синдромът „родителско отчуждение“ има нужда от професионален консенсус, дебат на професионалисти, тъй като при сегашното наличие на опасно боравене с него, на вземането на лесни решение по отношение на наличието или липсата му, неминуемо води до положение, в което детето е това, което плаща цената.
Бяха направени изказвания от: Десмина Георгиева – родител с недоволство от работата на ДСП „Връбница“; Росен Кирковски – родител с недоволство от работата на ДСП; Ирина Панайотова – родител с недоволство от работата на ДСП „Връбница“ и ДСП „Смолян“; Карло Луканов – родител с недоволство от грубото отношение на социалните работници от ДСП; Евелина Ангелова – възпитател с недоволство от работата и липсата на контрол върху работата в социалните домове за деца, лишени от родителска грижа и в частност от ДД „Асен Златаров“ София; Николай Дренчев – родител – недопустимо е да се правят таргет-групи за социалната работа, а следва работата да е индивидуална. Същият се обяви против въвеждане на детското правосъдие у нас.
От страна на институциите бяха направени следните изявления:
1. Камелия Николова – ДАЗД – Има необхванати деца, живеещи в семейства на конфликти; на родители, живеещи в чужбина. Смята, че е нужно разширяване правомощията на председателя на ДАЗД, тъй като сега предвидените в закона не позволяват организирането на ефективен контрол. Смята, че е нужно укрепване капацитета на органите по „Закрила на детето“.
2. Емил Тодоров – Директор ДСП/АСП – нерядко пъти сроковете за изготвяне на социалните доклади е неразумно кратък и това не работи за тяхното качество. Смята, че нормалният срок е 1-месечен и че е необходим допълнителен кадрови ресурс в АСП.
3. Даниела Филипова – МТСП – Смята, че действията на социалните работници са правилни и ако има нарушения, те трябва да се посочват конкретно с подаване на жалби.
Направени бяха и редица предложения:
1. Мед. психолог д-р Анет Маринова – Необходим е нарочен Закон за социалната работа, както и унифицирани програми за обучение на специалисти за осъществяването ѝ във всички университети в България.
Работата на психотерапевта да стане част от социалната работа и да има отделно място в социалните доклади.
Притежаването на професионален капацитет трябва да залегне като основен критерий в терапевтичната работа на социалния работник.
2. Кл. психолог д-р Галина Кубратова – Да се обърне внимание на обучението на клинични, медицински и детски психолози, по примера на Испания.
Работата на психолозите да се заплаща по нарочна КП и да се създаде Медицински стандарт „Психологична помощ“.
Децата, за които има осиновители от чужбина, да не се предават на приемна грижа, за да не им се объркват представите и психиката.
3. Карло Луканов – председател на СНЦ „Бащи за отговорно родителство“ – Оценката на родителския капацитет да бъде отделно от социалната оценка и да бъде извършвана от комисии, пред които детето и двамата му родители да могат да се явяват по местоживеенето на детето.
Да се създаде социална услуга – „Училище за родители“.
Съдът задължително да изпраща родителите на медиация при делата за родителски права.
На родителите да се предостави свободна възможност сами да избират психолога, с който да работят.
4. Народният представител от ПГ на „ГЕРБ“ Георг Георгиев – Да се търси и постигне консенсус за предприемане на законодателни промени в посока откликване на наболялата обществена нужда.
5. Народният представител от ПГ на „ПФ“ Димитър Байрактаров – Да се регламентират ясни и точни критерии за това кой може да бъде социален работник. Да се предприемат решителни мерки за прекратяване на явлението „деца раждат деца“ и да се вмени на органите по закрила на детето освен контрол да извършват и разяснителни кампании в ромските гета с цел създаване на сексуална и образователна култура.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ИЗВОДИ:
В резултат на така проведените дебати и обсъждания в рамките на кръглата маса, проведена на 19.01.2015 г., могат да се направят следните изводи:
1. Въпреки изключително деликатната материя, с която се борави в отделите „Закрила на детето“ в България, нивото на професионализъм на социалните работници не отговаря на представите за ефективност и качество. Липсва необходимия образователен ценз и професионална квалификация и това води до сериозно увреждане в правната сфера и интереса на децата.
2. Липсват каквито и да било механизми за оценка на работата на социалните работници, както и контрол върху нея. Липсват механизми за налагане на наказания за лошо или недобросъвестно изпълнение или бездействие и това не допринася за подобряване на работата и авторитета на професията „социален работник“.
3. В обществото е генерирано огромно недоверие към социалните работници и тяхната работа, генезисът на които е липсата на критерии за кадрови подбор на самите работници, както и за оценка на работата им.
4. Налице са множество данни за наличие на корупционни практики и схеми (като последните могат да се дефинират и като организирани престъпни групи), които нанасят непоправима вреда на цели фамилии в името на задоволяване на друг материален интерес.
5. Налице е дискриминация в отношението към биологичните семейства и техните деца в сравнение с приемните такива, както и длъжностните лица от социалните домове, на които не се търси никаква отговорност за недобра грижа към поверените им деца, за сметка на самите деца и на биологичните им родители, към които мерките в това отношение са драконовски и безкомпромисни.
6. Липсва каквато и да било грижа по закрила на децата в гетата, въпреки обществено известната среда на мизерия, необразованост, престъпления и разврат, в който тези деца живеят и израстват.
7. Налице е недопустимо укривателство на документи – социални доклади и протоколи от срещи и проверки от заинтересованите лица, каквито са родителите.
8. Често пъти социалните доклади са с неотговарящо на фактите съдържание, но върху това няма механизъм за контрол, поради което в съвкупност с безапелационното им приемане за доказателства по брачните съдебни дела, води до нанасяне на сериозни вреди.
9. Социалните работници си позволяват компетенции, които не би следвало да са им присъщи и упражняват превратно несанкционираната власт, с която разполагат, за да упражняват психически натиск и принуда върху уязвими биологични родители и роднини.
10. Социалните работници и ДСП като цяло не съблюдават закона, упорито пренебрегват задълженията си да прилагат нормите, уреждащи оказването на помощ и подкрепа, а директно прилагат най-крайните мерки за отнемане на деца, без да са способни и в правото си да дефинират понятието „дете в риск“ и синдрома „родителско отчуждение“.
Във връзка с това считам, госпожо председател, че е необходимо да се предприемат неотложни мерки по относимото законодателство в посока:
Предвиждане на законови механизми за осъществяване на строг контрол при подбора на кадри за длъжността „социален работник“ в системата на АСП/ДСП и ОЗД;
Предвиждане на законови механизми за осъществяване на строг и постоянен контрол върху работата на социалните работници, както и за търсене на административна и дисциплинарна отговорност при лошо и недобросъвестно изпълнение.
Предвиждане на законов механизъм, който да забранява използването на социалните доклади за годно доказателствено средство в брачните дела.
Предвиждане на нормативен механизъм за въвеждането на психологическата работа в общата дейност по закрила на детето.
Обвързването по нормативен път на образованието в сферата на подготовка на специализирани професионални кадри за психологическа и социална работа с деца, с професионалната реализация в сектора на социалните дейности с деца и лица с увреждания.
В заключение считам, че точно Народното събрание е органът, който към настоящия момент дължи на обществото, предвид създалата се остра обществена нужда, да откликне с компетентността и правомощията си на законодателен и контролиращ изпълнителната власт орган, конкретни и своевременни действия.
09.02.2015 г.
гр. София
д-р Султанка Петрова
народен представител от ПГ на ПФ
