коментар на д-р Султанка Петрова, председател на Националната женска организация на ВМРО
Ежедневно медиите ни информират за побои, кражби, поругаване на гробищни паркове и агресивно поведение сред децата.
Всяка агресия е диагноза – проблеми в семейството, в приятелската среда, в обществото. А децата, растящи в такава среда, стават криминогенни фактори. Проблемът става все по-сериозен, но за съжаление сме глухи и слепи за действителността.
През последните години децата се травмираха от патологичния климат в обществото, в което насилието е свръхналагано.
В основата на агресията стоят мотиви като възмущение, гняв, ненавист, обвинения, обиди и др.
Материалните придобивки са издигнати в култ. Родителите смятат, че са изпълнени своите задължения и ангажименти, ако детето е с маркови скъпи дрехи, телефони, обувки, разполага с пари и др., без да общуват с тях, да говорят, споделят и играят. Тази самота създава вакуум, който се проявява в агресия.
От другата страна са родители, потънали в грижи и борба за оцеляване при днешното безпаричие и безработица. Тези родители нямат възможност да удовлетворят елементарните детски потребности. Децата стават свидетели на трудното ежедневие, лишения и несгоди. Те се озлобяват, демотивират и обезверяват.
Бедността и безпаричието лишават хората от основните им човешки права. Те са смазани от несгодите, с които трябва да се борят. Това безспорно се предава на децата, което е и една от причините за разрушаване на ценностната система в българското семейство.
Децата трябва да бъдат отглеждани в спокойна и сигурна среда, с обич. Те имат потребност да общуват с родителите, имат нужда от съвет, напътствия, подкрепа и закрила.
Детската психика е лабилна и лесно се подава на влияние, което води до копиране на модели на поведение.
В момента децата растат в едно аморално общество, отчуждени от стойностните неща, впечатлени от улични престъпления, групировки, фолк певици, шоу програми и мис-ки.
Те постоянно се учат от обкръжението си – семейството, училището, кино, телевизия, интернет, политици и др.
Когато моделите на поведение ежедневно са агресия, обиди, клевети, те ги приемат като нещо редно и нормално.
Агресията между децата е сериозен проблем и няма да се реши от самосебе си, а напротив – той се задълбочава.
В много страни има разработени програми за справяне с насилието между децата, като част от тях са предназначени за работа в училищна среда. Опитът показва, че в тях трябва да участват всички – деца, учители и родители като се полагат усилия за справяне с агресията. В училище се въвеждат и утвърждават ясни ценности и правила на поведение, които не допускат насилие и тормоз.
Никой не се ражда агресивен, той става такъв, когато няма подкрепа, закрила, обич, не се възпитава в уважение, в ценности, а това става в едно здраво семейство.
Децата имат силно изострено чувство за справедливост, искат да споделят, да бъдат чути, да бъдат обичани. Добре е ние, техните родители, да ги чуем, да им помагаме, да ги насочваме с добрина и уважение.
В България липсва превенция на детската агресия, за което са нужни много усилия и работа с децата в риск. Превенцията е дълъг процес, а не еднократен акт. Нужна е работа с децата в семейството, в училище, в обществото.
С думите и действията си възрастните трябва да бъдат пример на поведение.
Дискусия „Образованието – нов старт на живот“ се проведе в Пловдив
