Истината за демографската криза у нас боли. Но обществото трябва да я знае. И един съвет – вижте по интернет форумите дали има поне един българин, който да вярва, че „нацията не се топи“.
Това заяви заместник-председателят на Центъра за демографска политика проф. Петър Иванов в интервю за вестник „Преса“. Можете да го прочетете тук:
Преди 28 години стана трагедията в Чернобил. И досега БАН мълчи за нейното отражение върху здравето и живота на българите. Никакви изследвания, никакви конференции. Хилядите „учени“ на БАН винаги са предпочитали да се занимават с по-други работи.
Например преди години от академията се опитаха да намерят Висшия разум в дупката на село Царичина. Там с участието на Института за космически изследвания военни прокопаха 160 м тунел. Били похарчени 16 млн. лв. народни пари.
Наскоро избухна скандалът с 15-те милиона лева от фонд „Научни изследвания“ на БАН, които пък били насочени към кръг около шефа на фонда, по-известен като „Анголския професор“. Аферата беше описана в най-авторитетното научно списание в света „Нейчър“.
А тези дни пък „153-ма видни учени“ проведоха невиждана по мащаби експресна осемсекционна конференция, срамежливо назована „Демографската ситуация и развитието на България“. Най-вероятно като контрапункт на „вайкането“ за демографската смърт на България. Продуктът на това „мероприятие“ беше тутакси разпространен из медиите като пещерна пропаганда, чийто основен мотив „Всичко е наред: нито се топим, нито намаляваме“ (което, естествено, е напълно противоположно на действителността у нас) търсеше анестезиологичен и приспиващ общественото внимание ефект.
Съобщените в Големия салон на БАН изводи може да се разделят в три основни групи. Първата представлява откровени нелепости. Като твърдоглавото постулиране „Българският етнос не се топи“. А тогава какво означава намаляването на населението от 9 млн. през 1989 г. на 6,9 млн. през 2013 г., с прогноза на ООН и на Световната банка за 4,5-5 млн. през 2050 г. Да не би това да е увеличаване? Защо хем не намаляваме, хем БАН открива, че трябва да стимулираме раждаемостта, а Антоанета Христова констатира: „Обезлюдяването на България е сериозен проблем“, който не би трябвало да съществува, ако не се топим.
Втората нелепост, а може би глупост, е гигантска – нямало проблеми с българския етнос, защото смъртността при циганите била „много по-висока“. Това освен че е антихуманно, не внушава ли косвено един способ за решаване на проблема с деформациите на етническата структура на нашето общество, който няма нищо общо с европейските ценности?
Трето – демографските проблеми (ниска раждаемост, намаляване и др.) засягали всички (!) етнически групи, което не е така, защото знаем, че ромите нямат проблем с раждаемостта, а напротив, раждат все повече и повече деца, за да си осигурят социални помощи, охотно раздавани им от правителствата заради понятни причини. Според НСИ 34,4% от циганките имат 4 и повече деца (някои имат и 25 деца), а при българките този процент е само 1,7%.
Как да тълкуваме друга „констатация“ според БАН – че раждаемостта у нас била на средно европейско равнище. Това не е вярно, ние сме на 207-о място в света по раждаемост. По-ниска от нас имат само 6 от 28-те страни от ЕС (значи няма как да сме на средно равнище), включително и Германия. Но всички те са с много по-ниска смъртност и нямат проблеми с намаляването на населението. Намаляването при германците е само с минус 0,19 промила, докато при нас е минус 9,7 промила и примерът на БАН с Германия никак не е коректен, както би трябвало да се очаква от академията.
Не е коректно представен в медиите и индексът на раждаемостта в България, който според БАН бил „9-10 на 1000“. Той е 8,3 промила за 2013 г. – числото 8,3 е доста различно от числото 10. И този индекс рязко намалява. През 1952 г. у нас са родени 182 000 бебета, през 2009 г. – 81 000, а през 2013 г. – 61 700. Какво успокоително има в тези факти? Ще припомня, че наскоро от БАН казаха, че да намаляваме по принцип съвсем не е лошо, защото по такъв начин сме щели да станем по-богати (?!). И накрая още една нелепица – констатацията, че за демографската криза бил виновен хедонизмът (търсенето на наслада) на българите. Няма как да не наречеш това съвършена глупост.
Втората група резултати от така наречения научен форум представляват хитри премълчавания. Първото от тях е по отношение на смъртността. По този показател ние сме на 8-о място в света сред 230 страни, между Сомалия и Афганистан, до африканските страни Чад, Лесото, Гвинея-Бисау и преди Свазиленд, където 39% от хората са болни от СПИН. Средната смъртност в България според НСИ е 15 промила, но е разпределена по ужасяващ начин, който обаче не интересува учените – в София е 11,9 промила, но във Видин е 23,2 промила, в Монтана 21,4 промила и т.н. Същото се отнася и до детската смъртност – в София тя е 4,4 промила, в Сливен е четири пъти повече. В разградските села смъртността при момченцата достига 30,6 промила, а при момиченцата в добричките села е 17,4 промила. Тези регионални деформации са извън интересите на демографите от БАН, предпочитат да ги премълчават и игнорират.
Защо тази конференция не разгледа причините България да е в такова печално положение – най-намаляваща и най-бързо изчезваща страна в света. Въобще не стана дума за състоянието на здравеопазването, на образователната система и т.н. Нито пък за основните фактори за демографската катастрофа – корупцията, престъпността, монополите, регионализма и др.
На този форум по много интересен начин се третира въпросът за деформациите на етническата структура на обществото. Ученият Татяна Костова съобщи пред журналисти, че различните етнически групи не представляват интерес за БАН, „тъй като всички са български граждани“. Това изявление не може да се коментира.
Хитро се премълчава и се замита под чергата и въпросът за емиграцията. Хасан Адемов в предхождащия конференцията доклад ни уведоми, че годишно емигрирали 5023 души, с което буквално втрещи нацията, запозната с факта за двата милиона емигранти в чужбина за 25 години. Средно това прави не 5000, а 85 000 емигранти годишно.
Всички оповестени изводи на двудневната конференция относно възможните действия за преодоляване на демографската катастрофа отдавна са направени и предложени на общественото внимание от Центъра за демографска политика. От 5 години ние тръбим в издадените пет сборника: „Повече деца от образовани родители!“, настояваме за стимулиране на раждаемостта, за отпадане на прага от 350 лв. при детските надбавки, отдавна сме обявили нашия възглед за обвързване на социалните помощи със семейните обстоятелства. Дори проглушихме ушите на обществото с нашето искане за диференциран подход, а не да се раздават пари „на калпак“, за контрол при предоставяне на помощи и др. На форума преди дни БАН се опита да припише това на себе си, при положение че дълги години просто си мълча по въпросите на демографската катастрофа, а през 2007 г. незнайно защо даже закри реномирания тогава Демографски институт.
Истината за демографската криза у нас боли. Но обществото трябва да я знае. И един съвет – вижте по интернет форумите дали има поне един българин, който да вярва, че „нацията не се топи“.
Повече по темата можете да прочетете в рубриката „Българското семейство“
Петрова: За децата трябва отделно министерство, а не прехвърляне на отговорност
