След като преди десетина дни нашумя случаят с Димитър Тодоров от Разград, чиито три деца бяха отнети от социалните служби и отведени в неизвестна за роднините посока, причастната към темата за деца в риск Султанка Петрова, народен представител от Патриотичния фронт, председател на Националната женска организация на ВМРО и член на постоянната парламентарна комисия по здравеопазване, даде интервюта в няколко телевизии и обяви, че тръгва на обиколка из страната за проверка по сигнали за скандални случаи като този в Разград. Редакцията на „ШОУ” я потърси за коментар на направената от нея проверка, който предоставяме на читателите в рубриката „Беззаконие”.
Султанка Петрова: Социалните отвеждат деца от семействата им с… подпис на съседа
-Има корупция в системата
-Не само не уволняват нарушителите, но дори ги издигат
За пореден път съм потресена и отвратена от беззаконието, с което се срещнах, гаврата с интересите на децата и техните родители. Гражданите са отчаяни, не виждат изход от ситуацията, не се зачитат правата им, отделят се деца от родителите им без съществени и мотивирани причини, неглижират се проблемите на приемните семейства. Нима е по-добре едно дете да живее далеч от баща си, майка си или баба си?! От близките си хора, защото има някакъв конфликт в семейството?! Недопустимо е родителите да уреждат собствените си интереси, като залог за това стават децата. Тъжно е това, което става в нашата страна. Децата трябва да растат в спокойна и сигурна среда, обградени от любов, топлина и внимание. Щастието и радостта на децата за съжаление
у нас не са приоритет за социалните служби.
Децата често се третират от тях като неодушевени предмети – местят ги от една в друга социална институция, в приемни семейства, в центрове за настаняване и пр., без да се интересуват от най-добрия интерес на детето. Вече две години посочвам лошите практики в Агенцията за социално подпомагане – отдел „Закрила на детето” в гр. Търговище например. Писах сигнали до социалното министерство, до Агенцията за социално подпомагане, до Държавната агенция за закрила на детето. Всички тези институции признават пропуските и нарушенията си, между които има доклади с невярно съдържание, подписване на доклади от името на друг социален работник, който не е присъствал на проверките и прочее, но
все няма виновни, няма наказани, няма отстранени от работа
Дори, забележете, за всички груби нарушения, свързани със съдбата на децата, живота и здравето на техните родители и близки, такива служители са издигани в службата, а длъжността директор на дирекция на АСП се оказва непоклатима! При моето пътуване се срещнах с граждани на Търговище, Русе, Разград и Варна, които имат проблеми със социалните служби в региона. Изслушах изключително внимателно техните проблеми и заедно ги анализирахме. Моята позиция като майка, гражданин и депутат е, че няма да жаля сили и енергия да се срещам с хората, защото най-важното за мен е да бъде защитен най-добрият интерес на българските деца. Има изключително порочни и недопустими практики в социалната система. Имам основателното съмнение да смятам, че са налице
явни корупционни схеми
които вече са се превърнали в закърнели практики. Хората са убедени, че над социалните в гр. Търговище например има чадър, който покровителства тяхното безотговорно отношение към проблемите на приемните семейства и родителите, отглеждащи деца с увреждания. Да, безспорен факт е, че са неприлично ниски заплатите на социалните служители, но това не е повод да бъдат неглижирани проблемите на българските семейства и особено – интересите на децата. Кой позволява тази отвратителна гавра с хората? Този въпрос си задавам всеки ден! В душата ми има огромна болка!… Децата са най-съкровеното, най-безценният ни капитал за бъдеще!… Трябва да им покажем, че ги обичаме, да се опитаме да направим живота им по-добър и целеустремен. Защото, това са… нашите деца! Лошото е, че никъде, където бях, не само не срещнах разбиране от страна на социалните служби, ами те дори не дойдоха на моите срещи, въпреки че бяха официално поканени. Едно е ясно –
за тях проблеми няма
или може би правата, интересите, закрилата и защитата на децата не са важни. Стараят се да си запазят постовете, заплатите и положението. Чудя се как спят спокойно тези хора, когато съсипват десетки човешки съдби и правят нещастни толкова много деца и родители?!? Убедена съм, че за сълзите в детските очи рано или късно ще има възмездие, но трябва ли да го чакаме, без да предприемем нещо?! Всеки трябва да носи лична отговорност за своите престъпни действия или бездействия. Благодаря на главния прокурор Сотир Цацаров, който винаги, когато съм го запознавала с някои казуси, той се е ангажирал с тяхното справедливо решение. Но трябва ли да стигаме дотам, когато всеки надолу по веригата може и е длъжен съвестно да си върши работата?! Категорична съм, че е недопустимо, когато срещу служители и ръководители на АСП, ДСП, отдел „Закрила на детето” има жалби и сигнали за извършени нарушения, подадени в МТСП и ДАЗД, те да бъдат оставяни да продължат да работят и дори да бъдат повишавани в йерархията на същата система. Питам: Кой е чадърът, който ги покровителства? Къде е моралът, къде са изконните ценности в обществото ни? На какво основание се извеждат деца от семействата им само с един подпис под жалба на съседа?!
Нима е нормално това?!
В 90 процента от случаите по този начин се извеждат децата от семействата им, споделиха много граждани от различни градове на моите срещи с тях. Често се оказва, че съседът има конфликтни отношения с родителя? Извинете, но каква е тази махленска, отвратителна история?!
Децата на България не може да стават жертва на подобен произвол! Не може да се допуска някой да се гаври с едно дете и да го мести от дом на дом – от осиновителка, в център за настаняване от семеен тип, в центрове за деца – жертви на трафик и домашно насилие, в кризисни центрове!… Това е тотално престъпление срещу личността на детето! И е крайно време виновните за всички тези безобразия да бъдат наказани – държавата да се намеси с цялата тежест на закона!…
По повод случая в Разград, който нашумя: Аз се срещнах с бабата на трите деца – Росица Пачева. Разказа ми покъртителни факти. Жената е отчаяна, но готова да се бори. Аз и представители на неправителствения сектор, както и журналисти имахме желанието заедно да отидем в Кризисния център за деца, жертва на домашно насилие и трафик, който се ръководи от център „Динамика“ и Центъра за обществена подкрепа в Русе – там са били настанени децата…
Но не бяхме допуснати да влезем там!…
Един народен представител няма достъп до тези центрове!… В мен определено има съмнение, че някой не иска да знаем какво се случва в тези центрове?!? С нас беше и бабата на трите деца от Разград – Росица Пачева. На 18 октомври внуците й – двете близначета, са изведени от полицаи от дома им, докато учат, а баща им е арестуван и изведен с белезници пред очите им. Голямото момче е било изведено от училище от полицаи, с обяснението е, че се намира под полицейска закрила. /?/ И до днес няма разумно обяснение от какво е застрашен животът на тези деца и защо те трябва да живеят не само отделени от семейството си, но разделени един от друг?!? Вече повече от месец бащата и бабата не са виждали децата въпреки тяхното настояване пред Агенцията за социално подпомагане в град Русе да им се разреши поне разговор по телефона. По думите на г-жа Пачева до 4 ноември нейното семейство не е знаело къде са децата. Спазени ли са изискванията на Наредбата за предоставяне на полицейска закрила, има ли документ с мотиви за действията на полицията, от социалните служби? На мен никой не ми отговори на тези въпроси. Защо децата са изведени от дома им на 18.10.2016г., а повечето документи са с дата 19.10.2016 година, също няма отговор. Питам: За каква закрила става въпрос?! На мен не ми е понятно това жестоко и безскрупулно отношение към деца?!? Те сами не могат да се защитят!…
За мен това е престъпление!
Престъпление е начинът, по който децата са разделени едно от друго и отдалечени от семейството си, както и липсата на информация за местонахождението и състоянието им. Според Конституцията на Република България никой няма право да нарушава свободата на гражданите и правото им на достъп до информация. Потресена съм и от един друг факт, а именно, че се неглижират мненията на децата, както и тяхното нежелание да отидат да живеят при майка си, която системно ги е изоставяла за продължителен период от време. Видях документи с отчайващи факти по този случай в Разград. Приела съм всички случаи с неправомерно отнемане на деца за своя мисия и ще я следвам каквото и да ми струва.
Петрова: Отдел „Закрила на детето” трябва да се грижи единствено и само за правата на децата
