Източник: „Дойче веле”
Най-бедният регион на ЕС се намира в България, пише австрийския в. “Ди Пресе”. Това е област Видин, където хората казват: “Ние не живеем, ние преживяваме.” Предлагаме ви пасажи от обширния репортаж на вестника:
Шофьорът внимателно заобикаля кратерите, зеещи по главната улица на Видин. Като полуизгнили стебла стърчат ръждивите стълбове на уличните фенери без лампи на празното пристанище на Дунав. “Всичко стана още по-лошо след влизането ни в ЕС”, уверява един мизерстващ минувач в центъра на заспалия град.
Само дупките стават все повече…
Жителите на Северозападния регион също ликуваха при приема на България в ЕС. Ала четири години по-късно тук няма и следа от подем. С брутен обществен продукт от едва 28 процента от средното европейско равнище, Северозападният регион е все още най-бедният от всички 271 региони в ЕС. А Видин е най-бедната област в бедна България: само броят на дупките по улиците във Видин изглежда се е увеличил през последните четири години.
Усмихнатата Венка напразно очаква клиенти пред своя щанд за цветя. Тя казва, че с пенсията си от 150 лв. не може да живее и оцелява само благодарение на децата си, които са се изнесли в Италия: “Ние не живеем, ние преживяваме”, казва тя.
Оплаква се и общинският инспектор Асен Пешев. “Нищо не се е променило”, казва той и твърди, че видинчани живеели по-добре дори по времето на разпадащия се СССР. Единствената му надежда е мостът през Дунав. Но след това песимизмът му отново надделява и Пешев казва, че и това няма да промени нищо.
Междувременно работите по изграждането на моста, който ще свърже Видин с румънския бряг, напредват. След дълги перипетии и разправии сега се предвижда мостът с дължина 3,6 км, който ще бъде най-дългият мост над Дунав, да бъде пуснат в експлоатация през 2012 година.
Времето сякаш е спряло
Въпреки това интересът към Видин е минимален. Преди четири години един голям чуждестранен концерн започна преговори с града за изграждането на голям логистичен център на дунавското пристанище. Само че разразилата се икономическа криза уби всякакъв инвестиционен интерес.
Минувачите в центъра на града не бързат за никъде и имат много време да разказват и да се жалват. Четири години след влизането на България в ЕС тук времето сякаш е спряло. Един младеж обобщава безутешната картина със следните думи: “Това е най-тъжният град на Европа.”
ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА: България 2050 – проект за демографска програма Циганският въпрос Третата национална катастрофа: България изчезва! Книга и филм на Костадин Костадинов за демографската катастрофа
7 април 2011
