Текст от блога на зам.-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки
Сблъсъкът отпреди два дни на скопското Кале отново отвори темата „Македония”. Поне за нас от ВМРО. Тогава привърженици на „Вардар” и албанците от скопския квартал „Чаир”, разположен под новостроящата се скопска крепост, се сбиха, в резултат на което десетина бяха ранени, а един – прободен с нож. Темата „Македония” е доста далеч от обичайните за ВМРО напоследък занимания в борбата срещу циганските гета или монополните беззакония, но все пак същностно свързана с основаването и съществуването на самата Организация.
Формалният повод за сблъсъка стана поредната безумна строителна полюция от страна на антибългарската власт в Скопие, която се опита да изгради църква в крепостта, която също се строи в момента (!), почти върху главите на скопските албанци. Които отидоха, начело с кмета на „Чаир” и сринаха основите. За да покажат ясно, просто и точно на „строителите” на мегамакедонската антична параистория границите на съвместното им съществуване. Тези граници вече минават по бреговете на Вардар. В Скопие. Понастоящем, разбира се. За в бъдеще със сигурност ще се променят. В посока Кюстендил.
Сблъсъкът е логичен завършек на последователно идиотската политика на днешната скопска власт. Политика на репчене, потискане и преследване на македонските българи, непризнаване на техните основни политически права и свободи. Политика, която е напълно скопена по отношение на албанското нашествие. Политика на „траене” и „снишаване” спрямо албанците.
Всички помним как „актуалните” скопски политици се смотаваха, като бити задници, когато 30-хилядно албанско море пренесе почти на ръце паметника на Скендербег през цяла Западна Македония, за да го постави точно в подножието на същото това Кале. Въпреки официалната забрана за монтирането му. Само да напомним – паметниците на Скендербег, редом с минаретата, очертават границите на албанското нашествие в Западните Балкани. Подобни паметници има и в Албания, и в Косово.
Сега се сетиха да строят църкви. Антични вероятно, с Александър Македонски и конят му, изографисани на купола. Само че е доста късно. Там вече са албанците. И са построили минаретата. От които се вее знамето на Пророка.
В момента Скопие е една огромна строителна площадка. Антична. Строят се паметници, крепости (!), музеи, колонади, клоунади и прочее паметници на глупостта. Съвсем скоро тези паметници ще се превърнат в надгробен камък в един огромен и гротесков мавзолей на идиотския, нечовешки и противобългарски експеримент, наречен „македонизъм”.
За съжаление лопатите са в ръцете на албанците.
15 февруари 2011
