На 16 март 2011 г. се навършват 111 години от рождението на Менча Кърничева, деец на ВМРО и съпруга на Иван Михайлов. Публикуваме откъси от блога “Жените и ВМРО”, който беше създаден в навечерието на 8 март от дамите от младежката организация на ВМРО в София.
Геройското чедо на Македония българката Менча Кърничева
„Запазила съм я и съм я пазила толкова години – каза Жана, – защото за мен тя е символ на копнежа по свободата и родината. Знаеш, че детството ми е минало в Цариброд и цял живот съм мечтала за този край. Помня Менча от Цариброд още като бях дете, защото тя правеше впечатление на всички. Беше висока, стройна, много фина и мисля, че още тогава е била болна. По-късно, когато убива Паница, вече е изтляваща сянка. Отличаваше се със своето изящество и нежност.
Тя живееше в Цариброд с родителите си, бегълци от Македония. Баща є се занимаваше със сарафска дейност, имаше бюро на гарата.“ Менча е родена в Крушево – „град, обитаван главно от жени, деца и стари хора“, едно гнездо „кацнало на една височина над хиляда метра“, сякаш „нарочно построено там за епопеята“, която населението му изнася през Илинденското въстание, както го помни и усеща тя през 1951, когато изненадва съпруга си Иван Михайлов с написаните на машина подробни бележки от случая в Бургтеатър. Баща є бил емигрирал в София още преди да се ожени и като повечето крушовчани след брака си отново се връща на работата си и в къщата си в Майка България. След погрома на въстанието обаче семейството є тръгва да търси убежище при него: „Майка ми, дядо ми и аз сме се прикрили под някакъв мост, където намерили убежище и други десетки крушовчани. Полуоблечени, боси, както сме били в леглото, сме се озовали под този мост във водата. Там сме останали 24 часа. Майка ми дълго ме е държала на ръце, но като не е могла повече да издържи, пуснала и мене във водата.“Навярно оттогава здравето на Менча е силно подкопано, а една ледена пързалка в Цариброд є „подарява“ туберкулоза. Тя ще страда през целия си живот ту от остра форма на ревматизъм, ту от възпаление на бъбреците, ту от изтощение, което ще я държи дълго на легло. В Цариброд малкото момиче намира своя нов „бащин дом“ и там прекарва почти цялото си детство.– Знаеш ли, цял живот съм мечтала за този божествен край – въздъхна силно развълнувана Жана Гълъбова. – Загубата му е една рана в душата ми, каквато рана е и за хилядите бежанци. Живите все още милеят за родното място. Българите пък, които живеят там, копнеят за своята родина Майка България.
Повече
Менча Кърничева – Защо убих Тодор Паница?
През време на общоевропейската война се запознах в Мюнхен с Магдалена Измирлиева, балдъза на Паница, а сега жена на Борис Бумбаров, емигрант в Сърбия: Още там тя често ми говореше за македонските борци, за споровете им, и ми изясняваше причините на тия спорове. Никога не пропускаше да подчертае, че всякога е бил и днес още си оставал привърженик на самостоятелността на македонското движение и специално противник на намесата в него от страна на България. За Паница аз дотогава бях чула само, че преди години е застрелял в София двамата известни македонски революционери Гарванов и Сарафов на разделяне с тях през една нощ подир дълъг разговор. Магдалена ми поясняваше, че това убийство Паница извършил в името на хубавите начала, които го въодушевявали като защитник на македонската борческа самостоятелност. По-късно, през лятото на 1920 г., имах случай да срещна в Лъжене, България, самия Тодор Паница. И от него чух, че в служба на което и да е българско правителство той нямало да се постави никога. От всичко чуто аз оставах с уважение спрямо Паница и драго ми беше, че за Македония работят предани и твърди хора, готови на всички жертви за нея.В градчето Лъжене Тодор Паница се криеше усърдно от преследванията на правителството на Стамболийски, което го дирело да отговаря за незаконно придобити през време на войната богатства, по силата на чл. 4 от един специално създаден в България закон. По адреса на това правителство Паница и семейството му сипеха много критики: ругаеха се министри и съдии, които се осмелявали да съдят един герой. Магдалена не отричаше, че зет й е направил крупно състояние в Драмско през войната, но не бил изнудвал населението както се разправяло, а просто тютюнотърговците му давали добри комисионни, а като му давали, прибавяше тя – защо да не вземе. Магдалена премълчаваше срещу какво му са давали тия комисионни, и подобавало ли му е да се занимава с гешефти във време на война, когато хиляди хора умираха на” фронта и в една територия като Драмско, където пък и населението умираше от глад. В този момент образът, създаден във въображението ми за революционера Паница, не можеше да не загуби много от обаянието си.
Повече
Биография на Менча Кърничева в “Уикипедия”
16 март 2011
