Ангел Джамбазки, заместник-председател на ВМРО, евродепутат от Европейски консерватори и реформисти и член на бюрото на групата, в интервю за Цоня Събчева в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“.
Водещ: В последния си годишен доклад за напредъка на Албания Европейският парламент за първи път призова да се признае българското малцинство в страната. Евродепутатите Ангел Джамбазки и Андрей Ковачев бяха най-активни при измененията на доклада и осигуриха подкрепа в парламента за прокарването му. В официалният текст на доклада пише, че са необходими допълнителни усилия, за да се защитят правата на всички малцинства в Албания. Препоръчва се правата на хората с български етнически произход в района на Преспа, Голо Бърдо и Гора, да бъдат включени в законодателството и на практика гарантирани. В Албания официално са признати 3 национални малцинства – гръцко, македонско и сърбо-черногорско, като и две етнолингвистични – ромско и румънско. По неофициални данни българите в Албания са между 50 и 100 хиляди души и чакат от десетилетия да бъдат признати за етническа група. Докладът предстои да бъде гласуван на пленарната сесия на Европейския парламент през този месец в Страсбург. Господин Джамбазки, какво ще спечелят нашите сънародници от българската общност в Косово, когато бъдат признати официално за малцинство?
Ангел Джамбазки: Освен простичкият факт, че ще бъде постигната една историческа справедливост, тъй като присъствието на българския етнически елемент по днешните албански земи, както е добре известно на слушателите на Радио „Фокус“, датира още от Средновековието. Например един от най-известните български възрожденци Йоан Кукузел е роден в някогашния град Драч, днес Дуръс. Така че българският етнически елемент там е без всякакво съмнение, дори 30-те години, 1934 година, ако не се лъжа, е подготвен договор между България и Албания, в който се признава българското национално малцинство там. За съжаление, договорът не е ратифициран заради навлизането на Втората световна война и след което големите промени, които засягат тази част от Западните Балкани.
Наличието на български етнически елемент в Албания и в Косово не подлежи на никакво съмнение. Какво ще спечелят – най-малкото ще бъдат признати техните политически права, факт, който между другото може да бъде само основа за приятелство между Република България и Република Албания. Известно е, че нашите дружески отношения датират още от началото на албанското възраждане, както е добре известно първата албанска печатна книга всъщност е напечатана на албански език в град Пловдив и Пловдив е бил дълго време центърът на албанската диаспора, на книжовното дело на албанския народ. Известно е, че независимостта на Република Албания през 1912 година е гарантирана със силата и победата на българското оръжие в Балканската война, известни са взаимодействията между ВМРО и Призренската лига. Става дума за срещи, проведени от Тодор Александров с водачите на Призренската лига, така че нашето сътрудничество е дълго и то винаги е давало добри резултати.
На какво се дължи днешното ни усилие – на фалшификаторския подход на Скопие и техните началници в Белград да фалшифицират поредна част от историята на българската нация и на българската общност, като претендират абсолютно неоснователно и лъжливо, че българските общности в Албания и в Косово, част от които са християнски, част от които са мюсюлмански – по-голямата част са мюсюлмански, това е факт, но това няма никакво значение, в снагата на българската нация има място за нашите братя мюсюлмани, българи мюсюлмани, така че скопяните се опитват да подменят и тази част от историята, провокирайки една между другото изключителна малка група, известна преди всички с криминалните си прояви и един много компрометиран лидер, който кресливо се обяснява за това, че българите в Албания били всъщност не българи, а македонци. Това, разбира се, е толкова смешно, колкото всичко останало, свързано с фалшификацията в Скопие и също толкова невярно.
По отношение на докладите моя последователна политика, откакто съм български представител в Европейския парламент вече 2 години и половина, неслучайно си избрах външната комисия, всички доклади, които засягат Западните Балкани, ние непрекъснато обръщаме внимание и на правата, и на интересите на българския етнически елемент. Тук мога да кажа, и това трябва да се споменава винаги: нашето отлично съвместно сътрудничество по тази линия с колегата Андрей Ковачев, въпреки че ние двамата сме от две различни политически групи в рамките на Европейския парламент, полагаме всички усилия, когато дойдат тези доклади, те са горе-долу по това време на годината обикновено, които засягат и Македония, които засягат и Сърбия, които засягат и Албания, които засягат и Косово, ние да имаме еднаква позиция и да търсим гласове в наша подкрепа.
Между другото срещу нас има доста организирана от скопяните съпротива. Тази съпротива, разбира се, почива на никакви нито исторически, нито политически основания, а е купена единствено и само с пари, няма друг начин да се случи нещо подобно и да чуваме от колеги в Европейския парламент, които не знаят къде на земното кълбо се намират нито Македония, нито Албания, а да изразяват скопските абсурдни тези. Ще има тежък отпор срещу нас, ние се подготвяме добре, търсим съмишленици, работим в тази посока. Нека да припомня, че миналата година за първи път успяхме да прокараме и формулировката за защита на всички етнически групи в македонското общество, включително на македонските граждани с българско национално съзнание и това е последователна наша политика и ние така разбираме част от своята ценност, освен другите ни дейности в Европейския парламент. Предстои да бъде гласуван този доклад, има вече организирана съпротива от скопяните, но както виждате, има и реакция на българите там.
Например една от най-старите и автентични граждански организации в Албания, български граждански организации, това е Дружеството „Просперитет за Голо Бърдо“ излезе със своето становище, в което поддържа решението на комисията, благодари за него, твърди, че 16 години защитава правата на българите в Голо Бърдо, което между другото е абсолютно вярно, така че българските организации там са изключително заинтересовани от това развитие на събитията.
Да не забравяме нещо друго, което трябва да бъде абсолютен приоритет на българското представителство и аз ще положа всички усилия това да се случи. На нас ни предстои председателстване на Европейския съюз (ЕС), най-простичко казано, предстои ни да председателстваме Съвета, но да речем, че това е ЕС, наше абсолютно задължение като български политици и общественици е като основна цел и задача на това председателство да изведем пътя на Западните Балкани в ЕС, да привлечем Тирана, да привлечем Скопие, да привлечем Черна Гора, Подгорица, да привлечем Прищина дори в рамките на това председателство, за да могат да бъдат те приобщени, колкото се може повече до пътя и идеята за европейското си членство и през това приобщаване, през това членство, ние сме уверени, че ще успеем да защитим по най-добър начин правата и законните интереси на местните българи, а също така и интересите на държавите, в които те живеят по волята на историческите обстоятелства, като например Албания. Така че предстои много сериозен разговор, ние сме в непрекъснато връзка тук по линия на моите задължения с посланика на Албания, с посланика на Косово, с посланика на Черна Гора работим добре, дори с посланика на Скопие, господин Лепавцов, така че продължаваме тази наша политическа линия и вярваме, че тя е единствено правилната в тази ситуация.
Водещ: Господин Джамбазки, освен Вие като евродепутати помага ли българската държава на сънародниците ни в Албания?
Ангел Джамбазки: През последните години тази тема се размърда малко. В голяма част от така наречения български елит, с цялата ирония на това наименование „политически елит“, други години цареше абсолютна неграмотност и пълно незнание по тази тема, дори се е случвало представители на българските служби за сигурност, които трябва да проверяват кандидатите за българско гражданство, да отказват да съгласуват даването на българско гражданство само и единствено заради мюсюлманските имена на местните българи, което е страшна глупост.
Усилията на нашата парламентарна група и не само на нашата, тук по тази тема между другото намираме съмишленици в Националното народно събрание от народните представители, които са грамотни и образовани по тази тема и лека-полека придвижваме и този въпрос като задача и цел на българската политика.
Години наред българската външна политика беше в ролята на някакъв наблюдател, сервитьор, домакин на срещите, които се провеждаха на високо ниво, както за съжаление много пъти сме отбелязвали със собственика на Радио „Фокус“, господин Красимир Узунов, един от безспорно най-образованите хора по темата „Западни Балкани“, без всякакво съмнение, той също лично е изразявал своето разочарование от абсолютната неподготвеност от редица български външни министри по тези теми и от тяхното неможене, неумение и нежелание да поставят на международните срещи и разговори, на които участват тези въпроси.
Българската политика на Западните Балкани трябва да бъде водеща във външната ни политика, трябва да бъде една от най-сериозните цели и задачи на всяко едно българско правителство и сега отворете и погледнете така наречените приоритети, използвам тази чуждица, които беше начертала бившата вицепремиерка по темата, госпожа Кунева, и там ще намерите думи като „кохезия“, като „демократизация“ и такива общи приказки, които нямат нищо общо с тези теми, няма нищо конкретно.
Затова нашето желание е изключително сериозно, поставяйки много сериозно, любезно, но остро този въпрос на служебното правителство и на новия президент, и на следващото правителство, което и да е то, да се опитаме най-сетне да изместим фокуса на българската външна политика за една много по-активна, много по-агресивна, много по-настъпателна роля на българската дипломация и външна политика на Западните Балкани, където ние трябва да защитим нашия интерес и той не е само исторически, той не е само политически, той не е само емоционален, той не е само носталгичен. Давам ви пример: в момента Иран, една огромна държава, една държава с огромно богатство, изкопаеми, с много възможности за развитие, търговия, просперитет се връща обратно на европейските пазари. Сега като си представите картата на Европа и картата на Близкия Изток, където се намира Ислямска Република Иран представете си от къде може да мине единствено този път на Иран. Очевидно през Турция не може, първо заради религиозната битка между тях едните са сунити, другите са шиите, там има тежки противоречия, от другата страна е Русия, която е конкурент на Иран в Близкия Изток, там пътят е много дълъг и много несигурен, единственият близък път, по път на просперитет на търговия, на придвижвания на хора, стоки и капитали минава през Азербайджан, минава през Грузия и излиза на Черноморските пристанища на Грузия и от там първата държава-член на ЕС, това е България. Отива от грузинските пристанища на българските черноморски пристанища и оттам по коридор номер 8 по Черно море отива в Драч или в Дуръс и от там отива в Италия. Това могат да бъдат стоки, това могат да бъдат капитали, това могат да бъдат петролни продукти, това може да бъде газ, това може да бъде електричество, това може да бъде всичко. Това е един начин за съживяване на икономиката и на България, включително, и за просперитет, за богатство и за благоденствие на българската нация. Ние имаме ясния интерес да бъде изграден коридор номер 8, да има железопътна линия, да има нормален човешки автомобилен път от Черноморието до албанското крайбрежие и от там фериботите са за няколко часа в Италия. Така че ето в тази посока трябва да се мисли, това е посоката на просперитет и на възможностите.
Водещ: Това е другата поправка, която беше приета в доклада на Европейския парламент за Албания – изграждането на коридор номер 8.
Ангел Джамбазки: Точно така. Това, което трябва да направим и да накараме останалата част от българските политици да си извадят главите от земята, да го кажем, и да почнат да мислят по тези теми, по начина, по които те трябва да бъдат подготвени, разумно грамотно и да бъдат поставени на ЕК. Ние не можем да продължаваме да бъдем сляпото черво на ЕС, не можем да си позволяваме да оставяме България да бъде някаква сива зона, до още по-сивата зона на Западните Балкани, защото така или иначе ЕС като географско понятие не е завършен.
Западните Балкани са сиво петно, да не кажа черна дупка. Така че нашият интерес е точно в тази посока.
Водещ: Господин Джамбазки, това е безспорен факт. Безспорен факт е и че бъдещето на Западните Балкани е в Европейския съюз, но ще получите моментално като реплика следното: всяка една от държавите там е с много тежки вътрешни проблеми. Македония не може да се оправи да си избере правителство. Косово се разкъсва със Сърбия заради Косовска Митровица. Босна и Херцеговина ще си избодат очите заради Баня Лука и Република Сръбска. Албания е хвърлила око на албанските малцинства, разпилели се из тези държави. Въпросът в случая е: с какво и как България може да бъде полезна за нормализиране и стабилизиране на тези държави?
Ангел Джамбазки: Няма какво, вие сте права.
Водещ: Ние сме единствената държава в момента, която стои горе-долу стабилно. Гърция се люлее финансово, в Румъния не могат да се оправят заради корупционните си поправки. Въпросът е, изхождайки от нашия опит, от образоваността, политиците едно на ръка, да ги оставим, но имаме образовани хора, които може да не са по върховете на държавата, но са висок, сериозен процент. Въз основа на този потенциал как да помогнем на тези държави, за да стъпят на крака и да не може дума да им се каже? Това е големият въпрос.
Ангел Джамбазки: Като си изградим една простичка пътна карта с няколко изпълними и последователни достижими цели. На първо място – установяване на добри междудържавни отношения между България и Албания и решаване на въпроса с българската общност там в интерес и на двете държави.
На второ място с обосноваването и защитаването на проекта, за когото говорих преди малко, Ви е, че където няма икономика, където няма просперитет, където няма пазар, търговия и благосъстояние, има глад, мизерия, войни и вътрешни противоречия. Когато това нещо бъде обосновано нормално, когато властта в република Македония, която не представлява интересите на голяма част от обществото, от гражданите на република Македония, бъде заставена да се държи човешки и нормално, а не да продължава да бъде заложник на демографските интереси и това може да бъда направено с механизмите на Европейския съюз. Може да бъде направено и затова България трябва да поиска ясно това да се случи и има възможност да го направи.
В края на краищата България е пълноправен член на Европейския съюз и има право на вето дори. Досега никога не сме го използвали по никакви наши национални или каквито и да било важни задачи, но когато вие покажете ясната посока на развитие, когато започнете да решавате въпросите по етапа на тяхното възникване, като се установят нормални отношения с Албания и с Черна Гора, и бъде недвусмислено ясно, че Албания и Черна Гора отговарят, а те отговарят на поставените им въпроси и задачи, за да бъдат пълноправни членове на Съюза, когато построите първата стъпка, след това слагате втората стъпка. Една по една редите тухлите на това сътрудничество и заобграждате проблемите и не им давате да дишат и да се развиват.
Когато започнат да се случват тези неща, ще видите, че един по един проблемите ще бъдат решавани. Сега в момента, както са оставени Западните Балкани между другото на много острата пропаганда на Ердоган, това не трябва да се забравя, защото ролята на турската агентура на Западните Балкани е изключително важна, изключително висок е процентът на тяхната намеса.
Само напомням на слушателите на „Фокус“, които са изкушени по тази тема, че най-новата албанска партия „Беса“ в Македония всъщност е доста протурска и доста религиозна, което също е доста опасно и трябва много внимателно да следим процеса на връщане на религията в политиката, особено на мюсюлманската религия в политиката, тъй като резултатите обикновено са доста опасни за гражданското общество, а и Саудитска Арабия е изключителен пример.
Ето ви го начинът, по който трябва да се развива нашата външна политика – системно, последователно, с подреденост, с ясно поставени и изпълними цели, които могат да бъдат нареждани една по една в основите на тази сграда. Само така може да стане.
Водещ: Много Ви благодаря. За съжаление радио времето е ограничено. Благодаря Ви за тази среща и до нови други, където ще продължим темата. Между другото, господин Джамбазки, може би знаете, че „Беса“ означава мъст.
Ангел Джамбазки: Да, зная. Отмъщение означава.
Водещ: Отмъщавам, точно. Отмъщение, мъст. Даже мъст е по-точният превод.
Ангел Джамбазки: Точно така. И това също е много важно. Неслучайно го споменах.
Признаването на българската общност в Албания е смъртоносен удар в сърцето на белградско-скопската фалшификация
