Статия на Мартин Георгиевски, външнополитически анализатор и член на Националния младежки комитет на ВМРО, специално написана за албанската общественост по случай българското председателство на Съвета на ЕС, публикувана на албанската интернет страница zemrashqiptare.net, а по-късно в албанския дневен вестник Gazeta55, както и на интернет страницата на вестника Gazeta55.al. Статията бе изключително добре приета от албанската общественост, с отлични отзиви от читателите. Целта ѝ бе е да популяризира нашата страна, значението на България на Балканите, както и нашето европредседателство. Също така статията информира и насърчава към задълбочаване на българо-албанските отношения и приятелство между гражданите и между държавите.
Албания и България са две близки и приятелски балкански страни, които имат традиционно добри отношения на взаимно признаване и уважение. Албанци и българи живеят с векове на Балканите едни до други и в нашата богата обща балканска история винаги са живеели в приятелство, разбирателство, помагайки си взаимно.
От 1 януари 2018 г. албанският приятел България пое председателството на Съвета на Европейския съюз. Така Албания в следващите 6 месеца има приятелска страна, която е начело на ЕС. България винаги е подкрепяла и понастоящем подкрепя Албания като държава, както и нейните евроатлантически интеграции. Албания е страна-член на НАТО, но ѝ предстои присъединяване към ЕС. На този път България оказва голямо положително влияние за Албания, предавайки българския опит и подпомагайки я в необходимите реформи, които са част от процеса на присъединяване към ЕС. Също така България лобира сред останалите членове на ЕС за по-бързо приемане на Албания в семейството на европейските страни.
Защо тези две страни имат така добри приятелски отношения?
Нашите два народа и две държави са може би единствените на Балканите, които никога не са се противопоставяли един на друг, не са имали конфликти, не са водили войни. Нашите отношения са изпълнени преди всичко със съжителство, приятелство, разбирателство, солидарност и обща борба срещу чуждото подтисничество и тиранията.
Пет века албанци и българи живеят под турско робство в Отоманската империя. За тези пет века албанците и българите много пъти са имали общи бунтове и въстания, които за съжаление не са завършили успешно. В районите, където живее смесено албанско и българско население, албанците са се вдигали на въстание заедно с техните съседи и приятели българи, организирани от българската национално-освободителна революционна организация ВМРО (Вътрешна Македонска Революционна Организация). Един такъв пример е общото албано-българско Охридско-Дебърско въстание срещу чуждата новоустановена след Балканската война сръбска окупационна власт в Македония. Родолюбивата албанска емиграция в България, съставена от интелектуалци в софийската печатница „Mbrothësia” (Просперитет/Преуспяване) печата повече от 30 книги на албански език, което е пореден пример за албано-българското приятелство.
В периода между двете световни войни Хасан Прищина нееднократно е сътрудничил и е сключвал договори и съюзи с българите и българската национална организация ВМРО срещу сръбските поробители. По време на Втората световна война в периода 1941-1943 г. двете държави имат обща граница. След края на войната в двете страни се установяват тоталитарни комунистически режими, които изолират народите и страните. Почти половин век албанците и българите живеят изолирани едни от други и въобще от външния свят. Албания по време на Енвер Ходжа не е страна от Варшавския пакт и заради това няма отношения с България, каквито например е имала България с останалите комунистически страни от Източна Европа.
Албано-българските отношения след падането на комунизма
След падането на комунизма и демократичните промени в Албания и България отношения между двата народа и държави отново се установяват. Хората вече могат свободно да пътуват, да общуват, да се запознават и да създават лични и професионални приятелства, познанства, контакти, връзки и т.н. Много млади албански граждани от български произход идват да следват в България, възползвайки се от Постановление на Министерски съвет на Република България №103/1993 г. за прием за студенти, чуждестранни граждани от български произход. По този начин много албански граждани получиха висококачествено образование в България и същевременно създадоха един мост между Албания и България. В същото време в България започва все повече да се говори за българското малцинство в Албания, което автохтонно живее в районите на Корча, Преспа, Голо бърдо и Гора, а след вътрешни миграции, негови представители днес живеят и в по-големите албански градове, както и в столицата Тирана. Миналата година Албания направи един истински приятелски жест, признавайки със закон българското малцинство в страната, за което държавата България, както и българите от двете страни, са изключително благодарни.
Междудържавните отношения от началото на 90-те години насам вече са в един друг, нов, съвременен, свободен, демократичен и европейски дух. И двете страни поеха по пътя на евроатлантическата интеграция в НАТО и ЕС. България стана член на НАТО през 2004 г., а се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 г. Албания получи покана за членство в НАТО през 2008 г. и стана пълноправен член година по-късно. Остава още да се присъедини към ЕС, за което България неуморно работи и ѝ оказва цялата необходима помощ, подкрепа, съдействие, за да стане това реалност възможно по-скоро. През 2008 г., когато Косово провъзгласи независимостта си, България бе сред първите страни, които признаха независимостта на Косово.
Водещ приоритет на българското председателство на Съвета на Европейския съюз са именно страните от Западните Балкани, сред които е и Албания. България иска да види Албания в семейството на европейските страни и да стои на масата, където ще се вземат решения за бъдещето на Европа. Албания е страна, която носи мир, сигурност, стабилност и просперитет в региона на Балканите. Мястото на Албания е в обединена Европа – съюз на свободните демократически и икономически развити държави, каквато несъмнено днес е Албания. С присъединяването на Албания към ЕС албанските и българските граждани ще могат свободно да пътуват, пребивават, живеят, работят, следват в нашите две приятелски страни без никакви ограничения. Ще имаме един общ пазар, което допълнително ще развие нашите икономики. Ще се увеличи и нашият търговски обмен, за което е важно колкото се може по-скоро построяване на магистрала и железопътна линия по европейския транспортен коридор №8, който се простира от Адриатическо море в Албания до Черно море в България.
В последно време България се превърна в сериозен и силен лидер на Балканите. Тя продължава все повече да се утвърждава като такава и да оказва силно влияние в региона. България е най-голямата славянска държава на Балканите по площ и население. Местоположението ѝ е изключително значимо. Намира се между Европа и Азия – там, където се срещат и разделят два континента, два свята, две цивилизации. Несъмнено членството в НАТО и ЕС допълнително я факторизира, но най-важното за нейната роля днес е, че България е държава, в която се шири мир и приятелство със страните в региона. България е стабилизиращ фактор, каквато несъмнено е и Албания, но с нейното присъединяване към ЕС, още повече ще се факторизира. Албания и България са двете близки, приятелски, миролюбиви страни, които носят мир и стабилност, приятелство и сътрудничество, които ще имат решаваща роля в решаването на предизвикателствата в региона и настъпването на окончателен мир, спокойствие и приятелство между всички балкански страни.
Перспективи за младите албанци и българи
Освен отличните междудържавни отношения, цел на младите албанци и българи, трябва да бъде тяхното сближаване. Необходимо е повече да научат едни за другите, да създават приятелства, контакти, да посещават двете страни. За всичко това е нужна неуморна работа, провеждане на съвместни албано-български младежки събития, културен обмен, изучаване на албанската култура и език от страна на българите и обратно на българската култура и език от страна на албанците. Колкото повече научим за културата на другите, толкова по-близки ще ставаме. Затова е изключително важно да се работи на полето на културата и културния обмен. Бъдещето принадлежи на младите. Какво ще е то, зависи от нас. Нека строим мостове, да създаваме приятелства, да си сътрудничим, да си помагаме, да живеем заедно, обединени в една обединена Европа. Албанците, които знаят български език и имат приятели българи, както и българите, които знаят албански и имат приятели албанци, знаят колко е хубаво и значимо това приятелство, да имаш приятели от албанския/българския народ, от Албания/България, общувайки на албански/български, живеейки извън изкуствено създадените бариери между близки и приятелски народи и държави.
Да живее албано-българското приятелство!
Албания може да бъде ключ към възпрепятстването на радикалния ислям в България
