СМБП откри офис в Делчево

Костадин Филипов – член на Македонския научен институт, е автор на филм за уникален надпис от Средновековието, научаваме от страницата на МНИ.
Филмът е посветен на Битолския надпис на цар Иван Владислав и на историята на неговото откриване, разчитане и съхраняване. Съдбата на плочата с надписа вече 60 години е възел, в който се преплитат лични съдби, научни интереси, политически маневри и чисто човешки страхове. Хилядолетният камък, изсечен по времето на българския цар Иван Владислав, и до днес тревожи македонистите от Скопие, защото надписът върху него категорично опровергава тяхната теза, че Самуил и фамилията на Комитопулите били македонци, а не българи.
През лятото на 1956 година 24-годишният тогава Панде Евтимов в Битоля среща някой си Спиро, който му казва, че на един строеж, където работи, неговите работници открили мраморен камък с някои „шарки” по него. Панде, природно любопитен, се договаря със Спиро и още на следващата сутрин, неделя, двамата отиват на строежа. Панде носи със себе си две шишета вода, защото знае, че каквото и да пише върху мрамора и за да може то да се прочете, той най-напред трябва да се измие.
Още след първите капки вода, младежът вижда надпис на старобългарски „блъгари”, после още на едно място, и на още едно. Прави няколко снимки с фотоапарата си, марка „Аква компор рапид”, на лента марка „Ферания”, формат 24/36.
Така точно преди шейсет години започна историята на Битолския надпис на българския цар Иван Владислав, един автентичен исторически артефакт, чиято съдба е да се превърне в едно от основните безспорни доказателства за българския характер на цар Самуиловото царство и на семейството на големия владетел, водил успешни битки срещу Византия, но умрял през 1014 година при вида на ослепените си войници.
А разказана от 84-годишния Панде Евтимов, историята на камъка продължава. Той тайно носи лентата със снимките в българското посолство в Белград, оттам тя тръгва към София, но чак след три години – през октомври 1959 година, тя е публикувана. Но не в научната периодика, а в литературната – в списание „Пламък”. Такива са времената – Белград и Москва се сдобряват, София мълчи за българските старини в Македония, която е в състава на Югославия.
Така до 1968 година, когато езиковедът Йордан Заимов в състава на група български учени отива в Битоля. Там, под стълбището на местния музей, на входа на мазето, обърната наопаки, лежи плочата с надписа. Как се случва така, че Йордан Заимов вади предварително готовата си специална хартия, която носи от София, намокря я и прави отпечатък от надписа върху плочата. Следва скандал – директорът на музея е уволнен, защото е позволил „някакви си български учени” да направят копие на надписа. Свидетел на тази „операция” е 92-годишната проф. Василка Тъпкова – Заимова, съпруга на Йордан Заимов. През следващите години Йордан Заимов разчита надписа, дори и онези места, които времето е изтрило…
Вижте продукцията на Българската национална телевизия, рубрика „В кадър” >>>
Екип:
Автор: Костадин Филипов Делегиран продуцент: Петя Тетевенска Редактор: Весела Смилец Оператор: Любомир Станоев Монтаж: Цветослав Юруков Режисьор: Олег Ковачев Музика: Росица Рупчина Консултант: Доц. Георги Н. Николов 
Снимка: @Национален младежки комитет