Фотодокументалната изложба „Погромът в Босилеградско 15-16 май 1917 г.“ бе открита в сградата на Народното събрание днес в присъствието на депутати, представители на организациите на сънародниците ни от Западните покрайнини и много гости. Народните представители от ВМРО в групата на Обединени патриоти доц. Милен Михов, Красимир Богданов, Юлиан Ангелов, Атанас Стоянов, Йордан Йорданов, Борис Вангелов присъстваха на паметното мероприятие.
Изложбата е едно от поредицата събития, с които българският Културно-информационен център „Босилеград“ отбелязва 100-годишнината от едно престъпление срещу цивилното българско население в Босилеградско.
На 15 и 16 май 1917 г. сръбска паравоенна чета на Коста Милованович Печанац нахлува на територията на Царство България и два дни мародерства в Босилеград и околните села. Убити са 35 души, опожарени са 317 жилищни постройки, нанесените вреди са оценени на 1,7 милиона лева.
Автор на изложбата е историкът Ангел Джонев, който е автор и на книга със същото заглавие. Самата изложба е реализирана с финансовата подкрепа на един анонимен български емигрант в Швейцария. Изложбата представлява снимки на изгорелия Босилеград, направени от известния български учен от Босилеград Йордан Захариев, съхранявани в Регионалния исторически музей в Кюстендил, архивни документи и снимки, подредени по начин, който впечатляващо представя събитието.
Ето какво разказва за събитието Иван Николов, председател на КИЦ – Босилеград:
Изложбата за първи път бе открита от вицепрезидентката на Р България г-жа Илияна Йотова на 15 май т.г. в салона на КИЦ-а в Босилеград.
Целта на отбелязването на 100-годишнината от Босилеградския погром, както и на тази изложба, е да се почете паметта на жертвите и да се преосмисли тежкото историческо наследство, което продължава да разделя и противопоставя българи и сърби.
Отбелязването на датата трябваше да бъде първата стъпка към национално помирение между българи и сърби, повече съпричастност към решаването на проблемите на българите в Западните покрайнини и част от пътя, който Р Сърбия трябва да извърви към членството си в Европейския съюз.
За съжаление, съпротивата се оказа много по-силна, отколкото се очакваше. Кметът на Босилеград Владимир Захариев отказа да посрещне вицепрезидентката Йотова в Босилеград, отказа да разреши и поставянето на паметна плоча с имената на невинните жертви. По негова заповед бе отнета и „арестувана“ паметната плоча от страна на полицията, която родолюбиви българи бяха подготвили по повод стогодишнината.
Идеята да се представи тази изложба в парламента след 100 години е един закон, с който Народното събрание през 1917 г. отпуска помощ от 1 милион лева в помощ на опожарените босилеградски семейства.
Юлиан Ангелов: България е факторът за влизането в НАТО и ЕС на Македония
