В София се проведе конференция за Западните покрайнини

Тук е като в Сърбия по време на Милошевич, има опасност от избухване на насилие, казва дисидент от Македония Милослав Ризински в интервю за чешкия информационен сайт „Lidovky.cz“
Дискредитирано от чудовищна афера правителство, спорна амнистия на членовете му и неспазени обещания, които задълбочават пропастта на политическата криза и изкарват множество протестиращи на улицата. Това е Република Македония през пролетта 2016 г. Правителството постъпва изключително безотговорно и не е изключено, че ще се стигне до насилие, така описва избухваща ситуация в балканската държава тамошния анализатор и политически затворник Мирослав Ризински.
Точно преди една година в Р Македония избухват организирани масови протести против управлението на тогавашния премиер Никола Груевски. Стартирани са от скандал с подслушвания на хиляди хора, като протагонистите са министрите от правителството на Груевски. С участие на международни представители следват дълги и тежки преговори между представители на правителството и опозицията за оставка на премиера Груевски, датата на предсрочни парламентарни избори и удовлетворение пред закона за високопоставени политици и тяхното участие в подслушванията.  
Една година по-късно страната отново е в протести, предсрочните избори са под въпрос и намерението на президента Георги Иванов да помилва арестуваните политици допълнително налива олио в огъня. За напрегната ситуация в пост-югославската република кореспондент на чешкия дневник „Lidovky.cz” и балканист Зузана Пиптова-Врабчев е разговаря с Мирослав Ризински – експерт на ситуация в Македония и член на управителния съвет на Български културен клуб в Скопие.
Кой е Мирослав Ризински
Граждански активист, политически анализатор и дисидент.
Съосновател и член на Български културен клуб в Скопие, сдружаващ македонски граждани със запазено българско самосъзнание. Съосновател и член на Младежки евро-атлантически форум (2000-2002).
Бивш член на партия ВМРО-ДПМНЕ. През 2003 напуска партията, когато начело е избран сегашният премиер Никола Груевски.
След спора с министър на чуждестранни инвестиции Глигор Ташкович, когото обвинява в непрозрачност при избор на чуждестранни инвеститори, в изфабрикуван процес е осъден на 3,6 години затвор за взимане на подкуп (2007-2011).
– Г-н Ризински, как ще коментирате настоящата ситуация в Македония? Можем ли да говорим за политическа криза в Македония?
– Повече от очевидно е, че Македония се намира в дълбока политическа криза, независимо от това че под покровителството на ЕС всички релевантни политически партии подписаха договор за разрешаването ѝ. Вече е ясно, че намерението на управляващите е предсрочните избори да станат колкото е възможно по-бързо,  без при това да бъдат изпълнени всички задължения от  договора, които представляват необходими условия за провеждане на едни честни и демократични избори. А това са реформи в медиите – които основно трябва да осигурят еднакъв достъп на всички политически партии до тях, но и прочистване на избирателните списъци. Неизпълняването на тези условия бяха причина цялата опозиция да вземе решение да не участва на евентуалните предсрочни избори, които биха били организирани от управляващите. Допълнително напрежение и недоволство в гражданството предизвика и решението на президента Георге Иванов за помилване на високо поставени политици, срещу които бяха повдигнати обвинения от Специалната прокуратура. С това решение президентът Иванов наруши и премълчано прогласи за мъртъв договора от Пържино, съгласно който беше учредена Специалната прокуратура с цел изследване на всички нарушения на закона от страна на главните актьори от публикуваните  подслушващи материали.
– За разлика от миналата година, когато основното разделение беше между правителството на Н. Груевски и опонента му Зоран Заев, днес наблюдаваме по-шарена обстановка.
– Предполагам, че като задавате този въпрос имате предвид  „Шарената революция“, която тече в момента с масовите протести, които се организират в почти всички по-големи градове в Р. Македония. Основно лидери и проводници на „Шарената революция“ са студенти и млади хора, но рано е да се каже дали това е зародиш на една нова политическа вълна в Р. Македония, различна от съществуващите политически партии. Все пак в момента са известни субектите на политическият пазар в Р. Македония, между които гражданите ще имат възможност да избират за собственото си и бъдещето на страната.
– Каква е Вашата оценка за развитието на ситуацията в Македония в близко бъдеще?
– Политическите ходове и решенията, които в момента взима управляващата ВМРО-ДПМНЕ, по много неща приличат на онези на режима на Милошевич. Независимо от това, че публично декларират, че бъдещето на Македония го виждат в ЕС и НАТО, на практика с действията си доказват противното.
Неизпълняването и нарушаването на договора от Пържино  от тяхна страна е крайно неотговорно отношение за бъдещето на Р. Македония, причина за задълбочаване на кризата, а ако се вземе предвид, че покровител и гарант на този договор беше ЕС, и анти-европейско. Това е и причината от Брюксел все по-гласно да се разсъждава в посока блокиране на банковите сметки на високо поставени политици от управляващата ВМРО-ДПМНЕ и забрана за тяхно пътуване в държавите членки на ЕС. Мисля, че подобно решение, както и допълнителни мерки за натиск върху уравняващите, може да повлияе да се възобнови преговорният процес с цел мирно разрешаване на кризата. В противен случай, ако се вземат в предвид тенденциите за организиране на контрапротести от страна на управляващите, не е изключено да се стигне и до сблъсъци между поддръжниците на двата политически табора.
– Македония е безспорна част от Европа, но нейната нестабилност и в миналото е била повод за конфликти в региона. Настоящите причини различни ли са от тези в миналото или се наблюдава една наследственост и завръщане на нерешените проблеми?
– Македония като самостоятелна държава за първи път на световната политическа сцена се обособява през 1991 година. Тази нестабилност, за която говорите, по-скоро се отнася до двете балкански войни и Първата световна война, които се водят в  региона  Македония. Исторически погледнато македонският въпрос на международната сцена е въведен след Берлинският договор, който на практика представлява ревизиране на решенията от Санстефанския мирен договор. Почти 90 процента от региона Македония (обхваща много по-голяма територия от днешната Р. Македония) след войните е  разделен между Гърция и Сърбия, независимо от безспорния факт, че на територията ѝ живее в мнозинство български народ. Паралелно на тези регионални и международни тенденции през цялото време и в различни форми съществува освободително движение, на което проводник е историческата ВМРО с цел създаване на самостоятелна  македонска държава,  в която ще бъдат гарантирани правата на всички етнически и религиозни групи – българи, гърци, албанци, турци, власи, евреи и др. Тази идея за самостоятелна държава, както на всички ни е известно, окончателно вроди с плод с онази част от Македония, която беше част от бивша Югославия. Само че тази държава продължава с коминтерновските практики от бивша Югославия, с които през образователната система и грубо фалшифициране на българската история се насажда идеологията на  македонизма.
Основната цел на тази идеология е да обясни съществуването на македонска идентичност и самостоятелна македонска нация, език и култура, различни от българската. Управляващата ВМРО-ДПМНЕ с идването си на власт засили тази идеология с  тезата че днешните „македонци“ произхождат от античните македонци.  Най-парадоксалното е че  управляващата ВМРО-ДПМНЕ публично декларира, че е наследник на историческата ВМРО, чиито пък учредители, въпреки това, че са родени на територията на Македония, недвусмислено и многократно са декларирали собствения си български произход и самосъзнание. Точно тази идеология е основание за нестабилност и за дългогодишния спор за името с Р. Гърция и от по-скоро спора с Р. България. И двата спора имат общ съдържател, а това е проблемът с идентичността, който има Македония самата със себе си, както и тенденцията идеологията на македонизма да получи международно признание.
– Виждате Македония в рамките на Европейския съюз? Кога и при какви условия?
– Много е висок процентът на македонските граждани, които виждат бъдещето на Р. Македония в Европейския съюз и НАТО. Даже в момента не съществува политическа партия, която да пропагандира друга алтернатива по това отношение. Да се надяваме че това тежнение ще вроди с плод , а което нужно и задължително трябва да мине през един труден процес на катарзис на македонското общество.
Без реалното осъзнаване на собственото си историческо минало и отхвърляне на идеологията на македонизма Р. Македония няма да успее да разреши проблемите си със съседите си, които пак са основна и главна пречка на пътя ѝ за приобщаване към ЕС.
В момента, за съжаление,  в нито една от актуалните политически партии не виждам никакви сигнали за започването на този толкова нужен процес, който преди всичко ще осигури стабилност на Р. Македония. В противен случай, ако в най-скоро време не започне този процес на катарзис и деконтаминация* от дългогодишните лъжи, със сигурност може да се очаква вътрешно междуетническо напрежение. При условие, когато Р. Албания е членка на НАТО и пред портите на ЕС, в един момент нормално е да се очаква македонските албанци да отхвърлят да бъдат заложници на заблудите и политическата недалновидност на техните съграждани.
*Деконтаминация (мед.) – процес, който обхваща почистване, дезинфекция и стерилизация