Веселинов: В България има две цивилизации с различни закони

Коментар на Цветан Александров
Цветан Александров е член на ВМРО – София, служител на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. В материала си той е събрал медийни публикации, свързани с циганската престъпност към ЖП-транспорта и инфраструктурата. 
Четете във втората част на текста неговия коментар.
Припомняме, че посегателството срещу железопътния транспорт може да се разглежда като заплаха за националната сигурност. Това прави тези престъпни актове изключително сериозни и застрашаващи сигурността, живота и здравето на българските граждани.
Април 2013 година. Случаят, при който служител на вече несъществуващото звено „Транспортна полиция“ застрелва циганин – рецидивист, който замахнал с брадва срещу него. Полицаят Иван Лулеов бил извикан от дома си, да се яви по сигнал за евентуална кражба на магистрален съобщителен кабел по теснолинейната линия Септември-Добринище. Какво казва впоследствие, когато е задържан и обявен за подсъдим: Аз работя в Транспортна полиция и съм на разположение по 24 часа в денонощието, каза Иван.
Във фаталния 24 март бил извикан към 11 часа, тъй като имало нарушение на съобщенията по железопътната линия. На място полицаят установил, че двама роми са задигнали около 70 метра меден проводник, който осигурявал безопасността на преминаващите автомобили през близкия прелез. При вида на униформения ромите тръгнали да бягат, като влачели вързания на руло кабел зад автомобила си.“ (статия 6)
През месец януари тази година делото по случая влезе в съда, като полицай Лулеов е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост, нарушавайки няколко основни правила в закона за МВР. (статия 7)
Януари 2014 година. В междугарието Яна-Мусачево се движи товарен влак. По едно време – „Усети се страшен удар в ходовата част на локомотива. Машината заора в баласта и се наведе наляво по посока на движението. Лявата релса направо се гънеше. Тогава изобщо не предполагахме, че липсват скрепителните елементи за повече от 170 метра от железния път.“ (по разказ на машиниста впоследствие) (статия 2).
Да, оказа се, че някой или по-вероятно група хора са демонтирали „жабките“, тирфоните и подложките придържащи всяка релса в продължение на 170 м здраво към траверсите под нея.
Самият машинист в интервю за в-к 24 часа разказва: „Поставяли са ми гуми от трактор на релсите, камари от камъни, за да спре влакът. И започват да свалят скрап. Някой от крадците отива при последния вагон, отваря крана на въздухопровода и се задействат спирачките. Няма как да тръгна, могат да ме държат там колкото си искат. Не смея да се покажа от локомотива, защото започват да хвърлят камъни по тебе, за да не гледаш, да не виждаш какво правят.“ (статия 4)
Генералният директор на ДП „НКЖИ“ за случая казва пред в-к 24 следното: „Това за пореден път показва, че е крайно време тези актове на нашите „мургави братя”, които не спират да ни крадат, да бъдат записани като терористични актове в Наказателния кодекс”.“ (статия 1)
Само този предумишлен инцидент струва на НКЖИ около 800 хил. лв, без да смятаме щетите, които БДЖ – Товарни превози е трябвало да покрие по локомотива и вагоните. Преживяното от машинистите не можем и да си го представим… 
Март 2014 година. Екип на Нова телевизия заснема как тълпа цигани разграбват тонове скрап за минути, от движещи се влакови композиции край гара Радомир. Те „разтоварват“ парчетата метал от вагоните навсякъде около движещите се/спрели композиции – върху съседни коловози, съседния железен път (в междугарие), където може скоро да премине возило и да го повредят или по този начин да се нанесат щети върху железния път, траверсите, баласта, съоръженията по инфраструктурата и т.н. (статия 5)
Декември 2014 година. По изтекла информация от МВР Фрогнюз разпространява новина за откраднати 270 м релси от използващи се линии в гара Илиянци и кражба на 1100 м магистрален кабел за осигурителна техника, свързана пряко с безопасността на движението в участъка Свиленград-Любимец. Позовавайки се на източниците в новината е представен и фактът, че след закриване на звено „Транспортна полиция“ и вливането на полицейската сила в жандармерията и криминална полиция  кражбите рязко зачестили. (статия 8)
Май 2015 година. В репортаж на Нова тв се излага темата за недобре стопанисваната инфраструктура, кражбите по нея и невъзможността малкият брой кантонери, да успяват да обхождат зачислените им големи райони. Спомента се доколко е безопасно движението на влакове по тези участъци и показателният случай Яна-Мусачево. Дава се гласност на информация за регистрирани над 120 кражби на стойност над 600 000 лв. от началото на годината до момента. (статия 3)
Какво следва след всички тези новини по медиите? Нищо, най-много закани от директори или министъра. Без обаче правоохранителните и съдебни органи да си свършат работата нещата продължават да се повтарят буквално ежедневно в цялата страна.
Да, тези новини са капка в морето от полицейски и железничарски сводки съответно на МВР, БДЖ и НКЖИ за откраднати, умишлено повредени и т.н. устройства по подвижния състав и съоръжения по инфраструктурата.
Това, което често не намира място в медиите, е трудовото ежедневие, с което се сблъсква всеки железничар спорадично. В пътническите влакове – машинистът, заедно с превозните бригади и пътниците са принудени да търпят канонади от камъни покрай циганските гета, незаконно построени в сервитута на НКЖИ, като в най-добрия случай ще се разминат без наранявания за сметка на високата стойност на материалните щети по подвижния състав. Един прозорец (мотриса „Сименс“) е на цена 2 000 лв., на челно стъкло на мотриса „Сименс“ е 8 000 лв., поради специалния стъклен материал, формата и условията, на които да издържа. Последното не е предвидено от производителя да издържа на бомбардировката от цигани и се чупи, няма как. Така, както не е предвидено да се съхранява в условията на повечето българските депа, но това е друга тема.
Всеки пътник е забелязвал, че няма мотриса „Сименс“ без поне няколко счупени странични прозореца, някои и със спукани челни стъкла.
Какво търпят маневристите в някои гари – вършейки работата си из коловозите да стават свидетели почти всеки ден при извършване на маневрената им работа на кражби от гарирани вагони на съседни коловози, скрепителни елементи на релсите и други. Не е рядкост на по-отдалечени от човешко присъствие коловози маневрирането да се извършва с повишено внимание, тъй като се случва там, където до вчера е имало коловоз днес той да е по-къс (липсва парче от релса) или без скрепления, които да държат релсите му. Случва се и дерайлиране на вагони по тези причини.
Ежедневие е цигани да се качат на влак превозващ скрап, докато потегля с ниска скорост от гара, въпреки че има охраняващи полицаи, и да хвърлят по целия път до съседната гара, където слизат, когато той намалява скоростта си в гърловината, и така няма и следа от тях.
Щетите са за сметка на превозвача, основно БДЖ – Товарни превози. Не е рядкост и да източват гориво от вагони цистерни. Не е рядкост да крадат винтови спрягове (с тях се закачат един за друг вагоните) и други метални елементи от вагони, които имат голямо тегло. Не е рядкост да се крадат въздушни кранове, които са много скъпи, само че тези кражби вече се извършват от лица, които знаят цената на това, което крадат.
Питате се сигурно къде са служителите и защо не са дейни за подпомагане с информация на органите на реда и залавянето на престъпниците? Всеки един такъв служител е задължен с вътрешни заповеди да сигнализира при информиране от външни лица или уверил се сам за подобно нещо.
Не всички обаче го правят по една много проста причина, показателна за мудното МВР – почти всички железничари са се опарили с процедурите на правоохранителните органи, при които след уведомяване за кражба по инфраструктурата или подвижния състав и залавяне на евентуалния крадец впоследствие с продължение на години налагат безцелно разхождане за разпити как, къде и какво е разбрал, кой му е подал информация и прочее, придружени и с куп писмени обяснения.
Не е рядкост също в най-масовия случай циганите, извършили кражби около гарата, където са изградили своя незаконен коптор и се препитават от де що може да се открадне от нея впоследствие да създават проблеми и да са сериозна заплаха за служителите, които са сигнализирали.
Да, заплаха са, защото служители и цигани се познават, поне визуално, дори понякога контактуват помежду си. Но докато първите нямат друг избор освен да се отнасят към вторите нормално поради страх за здравето и живота си, то вторите са безскрупулно безнаказани и правят буквално каквото си искат.
Личният опит – постоянно гоня древно-индийските ни „събратя“ по време на дежурства, които извършват от опити за кражби на товари или елементи по подвижния състав до редовното чупене на стъкла по сградния фонд.
При кражби по магистралните съобщителни линии съм уведомявал за това на телефон 112 и съм пускал вътрешни телеграми по надлежния ред, както сме задължени. За този си граждански и професионален дълг обаче съм получавал „поощрително“ конско от началника ми с думите „Защо се занимаваш с глупости?“ и „Недей да се забъркваш с такива неща, после не можеш да се откачиш!“.
Оплаквал съм се от набезите на необузданите цигани няколко пъти лично, когато полицейски служители са посещавали мое дежурство, като преди година ми бе казано „Казали са до изборите да не ги закачаме“, а наскоро „Няма вече „Транспортна полиция“, ние нищо не можем да направим, нямаме право да разследваме. На нас ни изкрадоха сирените. (тези по сградите, проверяваха гаровата за 2 юни)“.
Накрая всичко това завършва някъде в девета глуха, тъй като няма осъдени за този тероризъм (макар и законите да не го квалифицират точно така, практически е такъв). Ако има хванати на местопрестъплението в най-добрия случай получава някоя поредна неефективна присъда или приключване на случая поради недостатъчно доказателства.
И така държавата подстрекава това да се извършва и още, и още…
БДЖ, НКЖИ и частните превозвачи са принудени да плащат огромни суми за спешни ремонти и възстановяване на щетите. Нямат избор. А после наемат полицията („Товарни превози“ обикновено работи с тях за охрана на вагони със скрап) и частни охранителни фирми за опазване на движимото и недвижимо имущество и товара.
Според официално оповестена информация от НКЖИ от началото на 2014 г. само до октомври посегателствата над инфраструктурата са 397 регистрирани и са на стойност над 1 млн. лв. В „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД са регистрирани 111 бр. кражби на стойност около 400 000 лв., а кражбите в „БДЖ – Товарни превози” ЕООД са в размер на над 100 000 лв. Пак за същия период са регистрирани 11 случая на умишлено поставяне на различни предмети върху железния път, поради които се е стигало до нанасяне на щети по локомотиви и мотрисни влакове. Обикновено предметите, които се поставят върху железопътните линии са камъни, автомобилни гуми, клони и др.
От началото на 2014 година до октомври с.г. са регистрирани 49 случая, при които по влакове на „Холдинг Български държавни железници” ЕАД са хвърляни камъни. При два от тях има ранени пътници. През 2013 г. случаите на замерване на влакове с камъни са 92, а щетите от тях възлизат на над 100 000 лв. (статия 9) А какво гласи Наказателният кодекс на Република България: 
Глава единадесета ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, Раздел II – Престъпления по транспорта и съобщенията:
Чл. 340. (2) Който повреди подвижен железопътен състав или железен път, въздухоплавателно средство, автомобил, електротранспортно средство (тролейбус, трамвай и други такива, предназначени за масов превоз) или съоръжения, или принадлежности към тях, тунел, мост или подпорна стена по пътищата, или повреди или допусне да се повреди, заседне или потъне кораб и с това създаде опасност за живота на другиго или за значително повреждане на чужд имот, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (3)  Ако в случаите по предходните алинеи е последвала:
а) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години;
Чл. 347. (1) Който повреди телеграфна, телефонна или телеписна уредба или линия, телевизионна или радиоуредба или електрификационна уредба или линия и с това прекъсне или попречи на съобщенията, се наказва с лишаване от свобода до пет години. “ От посегателствата върху подвижния състав и инфраструктурата може да се проследят правни връзки и към други глави в Наказателния кодекс, по които наказанието на извършителите да бъде увеличено, като „Глава пета ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СОБСТВЕНОСТТА“, „Глава шеста ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СТОПАНСТВОТО “ и други.
Чакаме… Държавата да реши да прекрати безстопанствената си политика по отношение на имуществото и сигурността на гражданите си. Очакваме отново държавата да прекрати наистина изкупуването на метал в пунктовете за вторични суровини. Да не говорим, че на много метални елементи има щампи БДЖ или се разпознават, че са изтръгнати от работещи инфраструктура или подвижен състав.
Ще дочакаме ли обаче Прокуратура и МВР да се самосезират да си свършат работата? От всички тези, изброени в началото оповестени в медиите случаи на посегателства и кражби не са последвали никакви превантивни или наказателни мерки срещу по-нататъшни подобни прояви. А за железничарите, чиито деди са строили това, което те разсипват по една или друга причина (най-често тези професии се предават в рода) – най-строги наказания, тъй като явно моралната им отговорност е мит!
Иначе железничарите сигурно са виновни и за глобалното затопляне, според серия „разследвания“ и бутафорни репортажи по две от националните телевизии.
Публикации в медиите:
1. 24 часа: Кражба за 1700 лв. нанесе щети на железницата за половин милион
2. Труд: Машинистът на дерайлиралия влак Симеон Стоев: Жп линията се гънеше като змия
3. Нова телевизия: Кражбите правят жп релсите все по-опасни
4. Днес.бг: Машинистът на влака от Яна: Целят ни с камъни, за да може да крадат
5. Нова телевизия: Тонове желязо изчезват от влаковете за секунди
6. Блиц: Полицаят Иван Лулеов проговори: Ако не се бях защитил, щях да съм в гроба
7. Дарик: Транспортен полицай на съд за убийство
8. Фрог нюз: Оставиха влаковете на произвола! Крадци задигнаха 270 м. жп релси
9. Страницата на НКЖИ: Посегателствата върху железопътната инфраструктура и подвижния състав продължават