ВМРО с предложения как да се реши демографския въпрос в България

1,4 млн. българи се залежават безпомощно след счупвания
Материал на д-р Султанка Петрова за в. „Шоу“. Авторът е председател на Националната женска организация на ВМРО, народен представител от парламентарната група на Патриотичния фронт, член на комисиите по здравеопазване и по земеделие и храни в 43-ото Народно събрание.
В края на 2015 г., у нас живеят 7153 784 българи като спрямо 2014 г. населението на страната намаляло с 48 414 души. Живородените деца са с 1 635 по-малко от предходната. Броят на умрелите през 2015 г. е 110 117 души, като броят им се увеличава с 1 165. Това отчита Националният статистически институт, такава е реалността. „Стопяването” на нацията е факт.
При условията, в които се поставени, възрастните хора реално оцеляват, но не живеят достойно. При гласуване на държавния бюджет за 2016 г. имаше предложение долният праг да е 300 лв., а не както в момента 161 лв.
Това е цинизъм
по отношение на хората с де­сетки години трудов стаж зад гърба им и при положе­ние, че прагът на бедността в страната е 300 лева.
Дру­гата трагедия на страната ни е, че млади, образовани, квалифицирани и можещи българи избират живот зад граница. А у нас е налице недостиг на лекари, медицински работници, учители. Причината е проста – ниско заплащане, лоши условия на труд.
В началото на годината се срещнах с Андоничка и Стефан Сте­фанови – са­мотни, стари бедни хора, изгубили вяра в чо­вешката добрина. Не са единствени, но тези точно бяха нападнати от млад мъж в дома им. Заплашил ги с нож и им откраднал…
последните 8 лева!..
Хората не искаха пари, обидено беше достойнство­то им! Какво можехме да направим?! – Сигурно много повече, но направихме нещо скромно – уредихме поста­вянето на ролетки щори на прозорците на къщата им, за да може поне да се предотврати ново влизане с взлом. За някои сигурно това е популизъм, за мен бе единствената възможност да се помогне на­време. Аз осъзнавам, че с дрехи за сираци, книги за библиотека или болница, с храни и посуда за старчески дом не променяме света, но съм убедена, че дори наглед дребните неща могат да подобрят живота на нуждаещите се.
Знаете ли колко много хора след операция се нуждаят от рехабилитация за пълноценен живот?
Над 1,4 млн. души са българите над 66 г., които след фрактура се залежават
и колкото са по-възрастни, толкова по-трудно се възстановяват. В Европейския съюз про­блемът е решен с рехабилитационни и специализирани центрове, а в Швейцария – с добра система от домове за възрастни, разполагащи с медицински екип и апара­тура. А българските паци­енти остават на плещите на семействата си, защото по джоба на единици е сумата от 500 до над 1300 лв. за хоспис. Това е реалността, и тя е известна. В момент се взимат мерки „на парче“, които не решават проблема, но затова пък липсата резултат е обезпечена с
разходи и източване на средства
Какъв е смисълът от всичко това?! Само за онези, които не го откриват, сред които съм и аз, ще кажа тъжната си констатация. Като отказваме подкре­па на хората, които имат конкретни нужди – тук и сега, постоянно потъпкваме фундаментални човешки ценности.