Материал на студента по политология Петър Михайлов, в който е приведена прегледна картина на данни от националната статиска на демографските изменения у нас
За последните 20 години населението на България намаля с приблизително 2 000 000 души. Тази неблагоприятна тенденция се дължи от една страна на процеса на „изтичането на млади мозъци”, които предпочитат да получат образование и професионална реализация в западноевропейските държави и САЩ, а от друга – и на демографската криза, придобиваща с всяка изминала година все по–застрашителни размери. Докато ефектите от втората причина (демографската катастрофа) са трудно забележими в големите български градове като София, Пловдив, Варна и Бургас, то те се проявяват с пълна сила в редица малки и средни по население общини.
Могат да бъдат откроени няколко района, в които процесите на депопулация де факто вече са необратими: Северозападна България; пограничните територии на Югозападна България; Странджа и Сакар.
Най–тревожно определено е положението в Северозападна България. В общините от Видинска, Монтанска и Врачанска области са регистрирани едни от най–ниските естествени прирасти на населението в цяла България. Например в 7 от 11–те общини на Видинска област естественият прираст има стойности, по–ниски от –20 ‰ („рекордът” се държи от община Бойница, където през 2008 г. прирастът е бил –45,28 ‰). В няколко общини от Монтанска (Бойчиновци, Брусарци, Чипровци, Медковец, Георги Дамяново, Якимово) и Врачанска области (Борован, Хайредин, Криводол) също е отбелязан естествен прираст около и под -20‰. Отчитайки реалното състояние на Северозападна България, трябва да се посочи, че няма изгледи в скоро време да бъдат пресечени тези неблагоприятни тенденции, тъй като това е регионът с най–отрицателно миграционно салдо, с най–нисък дял на населението в подтрудоспособна възраст и респективно с най–висок дял на това в надтрудоспособна. Взимайки предвид тези аргументи може да се направи извода, че при запазването на съществуващите към момента демографски тенденции в Северозападна България, то населението в този регион ще намалее наполовина в рамките на следващите 20 – 30 години.
таблица 1 Естествен прираст, регистриран в някои общини от Северозападна България през 2008 година
Община
Област
Естествен прираст
Бойница
Видинска
– 45,28‰
Макреш
Видинска
– 35,27‰
Ново село
Видинска
– 31,67‰
Грамада
Видинска
– 29,08‰
Кула
Видинска
– 27,86‰
Георги Дамяново
Монтанска
– 27,83‰
Чипровци
Монтанска
– 26,21‰
Чупрене
Видинска
– 26,17‰
Брегово
Видинска
– 24,73‰
Криводол
Врачанска
– 23,40‰
Хайредин
Врачанска
– 23,39‰
Якимово
Монтанска
– 21,03‰
Подобно на Северозападна България е и състоянието в пограничните територии на Югозападна България. Населението в тези райони застарява с бързи темпове, а поради липсата на поминък младите масово напускат. Като следствие от този процес се наблюдава обезлюдяване на селищната мрежа.
Например от 52 села, влизащи в състава на община Трън едва 2 са с над 100 жители, аналогична е и ситуацията и в община Драгоман, където от 33 села само 5 имат население повече от 100 души. Перспективите за бъдещето на пограничните български общини не са добри и при запазване на вече трайно формиралия се в тях изключително нисък естествен прираст (виж таблица №2) може да се очаква, че в следващите няколко години немалко села от този район на България ще останат без нито един жител, а в добавка към това значителна част от населението си ще изгубят и градове като Годеч, Драгоман, Трън, Брезник, Земен.
таблица 2 Естествен прираст, регистриран в някои от пограничните общини на Югозападна България през 2008 година
Община
Област
Естествен прираст
Невестино
Кюстендилска
– 36,47‰
Трекляно
Кюстендилска
– 24,68‰
Земен
Пернишка
– 23,56‰
Бобошево
Кюстендилска
– 23,17‰
Трън
Пернишка
– 18,44‰
Брезник
Пернишка
– 18,23‰
Третият район, в който най –остро се проявява демографската криза, е Странджанско–сакарският район (общините Малко Търново, Средец, Болярово, Тополовград). Подобно на Северозападна България и на пограничните общини на Софийска, Пернишка и Кюстендилска области и тук се наблюдават редица негативни явления като нисък, колебаещ се около –15 и –25‰ за различните общини в района, естествен прираст, ускорено застаряване на населението, масова миграция на младите и обезлюдяване на цели села.
Макар че трите представени района се намират в различни географски части на България, общото между тях е, че те са заселени най–вече с българи: и в трите района няма хора, самоопределящи се като турци, а с изключение на няколко общини от Северозападна България и циганите са незначително малцинство. Фактът, че най–остро от демографската криза са засегнати селищата, в които българите представляват огромната част от населението, говори за това, че резултатът от нея се изразява най – вече в намаляване на българите и в същото време увеличаване на числеността на малцинствените групи. В подкрепа на това съждение ще е добре да разгледаме данните за стойностите на естествения прираст за общини, в които българите са малцинство (виж таблица №3).
таблица 3 Естествен прираст, регистриран в някои общини, в които българите са малцинство
Община
Област
Естествен прираст
Руен
Бургаска
+ 3,14‰
Джебел
Кърджалийска
+ 0,36‰
Кърджали
Кърджалийска
+ 0,39‰
Момчилград
Кърджалийска
+ 1,59‰
Котел
Сливенска
+ 2,02‰
Омуртаг
Търговищка
+ 0,93‰
Върбица
Шуменска
+ 1,88‰
Кайнарджа
Силистренска
+ 2,81‰
