Текст от блога на зам.-председателя на ВМРО Костадин Костадинов
Едно мълчание проглуши България тези дни. Мълчанието на еколозите. И то конкретно по една изключително важна тема – тази за шистовия газ. Мълчанието им беше още по-оглушително на фона на вдигнатата от тях гюрултия по повод мераците за узаконяване на незаконни писти в Банско. Сал един Петко Ковачев (Институт за зелена политика) ги отсрами, ма толкоз тихо и срамежливо, че никой не разбра какво всъщност иска да каже. Сега, аз понеже не съм еколог, си задавам елементарния въпрос – кое е по-важно, борчетата по пиринските склонове или водата на Североизточна България, барабар с целокупното население на Лудогорието и Добруджа? Щото простата логика сочи, че ако еколозите ни вдигат олелия до бога за борчетата, за шистовия газ би трябвало направо гражданска война да започнат. Обаче тъй като такива индикации, поне засега, няма, най-вероятно нещо ги спира. На всичкото отгоре, почти веднага след като се появи първата сериозна реакция срещу проучването и добива на шистов газ у нас, Геологическия институт на БАН мълниеносно (и изключително нетипично за обичайното поведение на нашите академици) се включи с пресконференция по темата, обяснявайки как няма нищо страшно в добива. Случайно или не това стана само два дни след като Франция официално забрани всякакви проучвания и добив на газ от шистови скали на своята територия. Какви глупави французи, божке, ако бяха изчакали академиците ни, сега щяха да знаят, че няма нищо страшно в това да взривяваш подземни масиви и да инжектираш хиляди тонове химикали около и във водоносни слоеве.
Странно, нали? Горчивата ни практика през последните 20 уж свободни години от развитието на нашата държава е показала, че когато нещо изглежда по подобен начин значи работи сериозен интерес. Интерес, който може да опитоми кресливите еколози, способни да блокират Орлов мост заради застрашените хабитати на водните змии в Иракли, и да накара академично-феодалните старци (цитирам С. Дянков) дисциплинирано и стегнато да рецитират глупости почти като пионерчетата от младите си години. Не, това не е държавен интерес. Ние отдавна нямаме държава, а територия, управлявана от колониална администрация. Следователно натискът идва отвън, и без много да се замислям, мога да посоча „Шеврон”. Фирмата, която има годишен оборот горе-долу колкото държавния бюджет и която благосклонно ни “подари” 30 млн. евро за проучванията си у нас. Пиша с изключително вълнение тези редове – представяте ли си, подариха ни 30 млн. евро? Как да не си замълчат еколозите, как да не скочат академиците шистовия газ да бранят?
Тъжно, нали? Тъжно и жалко, но какво да се прави, не е луд този, дето яде баницата. Аз лично се надявам на две неща. Надявам се на нас българите, да се пробудим и да се защитим. И, в случай че не успеем, второто, на което се надявам, е в баницата да няма газ.
п. п.
за всички жертви на фило-фобията у нас следва уточнение: нямам нищо против добива на газ от американци, както например „Петреко” добиваха газ на Галата. Стига газът да е конвенционален, а не шистов. Впрочем „Петреко” са каращисана британско-американска компания, но на мен всички англосаксонци са ми еднакви така или иначе.
4 юли 2011
