Като част от своята демографска програма ВМРО – Българско национално движение организира специално посещение за журналисти на най-западните територии на България – Краището и Знеполе. Те се намират буквално на прага на българската столица, но могат да бъдат наречени също така и „Другата България”, защото за този край от България и неговите драстични икономически и демографски проблеми изобщо не се говори.
Журналистите бяха водени от зам.-председателя на ВМРО Костадин Костадинов, автор на книга и филм за демографската катастрофа.
Ние от ВМРО решихме да покажем на българските журналисти тази „друга България” и ги разведохме из община Трекляно, община Трън и с. Полетинци. Всеки от журналистите, които участваха в посещението на Българското Краище получи разширена информация със статистически, исторически, демографски и етнически данни за този район.
Благодарение на организираното от ВМРО посещение журналистите научиха, че в с. Полетинци не се е раждало дете от 1950 г. В община Трекляно живеят само 520 души, а последното дете се е родило през 2009 г. В община Трън през 2010 г. са се родили само 6 деца, от които половината са циганчета. При пътуването между Трекляно и Трън групата журналисти и представители на ВМРО не срещнаха нито един друг автомобил по трасето от 40 км. От кмета на община Трън журналистите научиха, че през 1939 г. там са живеели 38 хиляди души, а към момента населението наброява не повече от 4 400 души.
Публикуваме репортажите от “Дневен Труд”, “Стандарт”, “Тема” и “Нюз.бг”.
ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА:
България 2050 – проект за демографска програма
Циганският въпрос
Третата национална катастрофа: България изчезва!
Книга и филм на Костадин Костадинов за демографската катастрофа
“Дневен Труд”: Животът спира в 53 общини
Точно 53 от всичките 264 общини в България са под “санитарния минимум” от 6000 души, нужни за откриване на община, сочат данни на ГРАО. И въпреки че по закон падането на жителите не води автоматично до закриване, разноцветни политици признават, че е нужен широк обществен дебат за ново административно деление на страната. Още повече, че картината вероятно ще се влоши, когато излязат данните от преброяването на населението. Реформата не може да стане преди 2015 г., когато приключва цикълът по финансиране по европроекти, по които общините са бенефициенти. Всяка административна промяна в този случай би означавала загуба на европари, защото договорите са сключени именно с тези общини. И средствата не могат да бъдат прехвърляни.
Повече от половината общини в област Монтана са обезлюдяващи. Населението в тях намалява с всяка година и е предимно възрастно. Няма и промишлени предприятия. “Живеем много трудно. Няма никаква работа за хората!”, казва кметът на община Якимово Георги Георгиев. В петте села на общината живеят 4383 души. В нито едно от тях няма завод или дори малък цех. Работа има само в малките магазинчета и в няколкото фирми за обработка на земята. През последните години са закрити две училища, вече са останали само две, които събират децата от всички селища. Младите хора бягат. Трудно се намират и специалисти за общинската администрация, която заедно с кметствата по селата наброява 31 души. За да събере екип, кметът е назначил хора от Монтана и Враца, които пътуват всеки ден. Общинският съвет е от 11 души. Оскъден е и бюджетът на общината – около 2 млн. лв. Ако не са десетината европроекта, които сме разработили, няма как да поддържаме селищата, казват общинарите. “В тоя вид не знам как ще оцелеем!”, тревожи се кметът Георгиев. Община Трекляно с 19 съставни села и 502 постоянни жители със сигурност ще влезе в учебниците. Паланките се обезлюдяват в геометрична прогресия и повечето от селцата са с по 8-10 обитатели, а зимата не са и толкова.
Демографски срив и разруха тресат Северозападния регион – най-беден е не само в България, но и в ЕС. Видинският край с 11-те си общини е единственият в страната, в който от 1946 г. не е установено увеличение в броя на населението. Наред с ниската раждаемост и висока смъртност, трудният делник пропъди хиляди жители. За последните 10 г. броят на учениците във Видинско е намалял двойно. Преди 5-6 г. в областта е имало 51 училища. Днес са 38. Малцината останали млади в по-малките общини преживяват или от социални помощи, или от мизерните си заплати по програмите за временна заетост. Общините Бойница, Макреш и Чупрене обезлюдяват. Лоша пътна инфраструктура, кретаща икономика, пустеещи земи.
Пълен текст
“Стандарт”: Села на доизживяване
Само с преференции може да се съживи районът, смята кметът на Трън Станислав Николов. Това е третата община в кюстендилска област, в която населението прогресивно намалява. Някога този район е бил един от най-гъсто населените български земи. Много хора оттук са разселвани из Североизточна България. Днес в Трън има 2200 жители, а в 52-те села в общината още 1200. “Лятно време с трънските софиянци нарастваме тройно”, казва Николов. Той също вещае мрачни прогнози – след 10 г. от тези 52 села ще останат 5-6. Вече 12 от тях са с под 10 жители. Безработицата в градчето е 24% и ако не са няколкото социални програми за заетост щеше да е двойно повече. Районът е много благодатен за развитие на туризъм, но инвеститорите трябва да се привлекат с нулеви данъци и безвъзмездно финансиране, казва кметът на Трън. Според него мерките, които сега правителството на ГЕРБ умува за Северозападна България трябва да се приложат за всички обезлюдяващи общини в България.
Добро решение за задържане на местните и за привличане на свежа кръв би било държавата да раздаде и терени от държавния поземлен фонд, както и да гарантира изкупуване на продукцията, смята Костадин Костадинов, зам.-председател на ВМРО.
Пълен текст
“Нюз.бг”: Села-призраци вещаят бъдещето ни
Само на 80 километра от столицата на България – София – все повече села-призраци изпълват Кюстендилска, Треклянска и Трънска общини и вещаят зла прокоба за това, което очаква този район в недалечно бъдеще.
Животът в Краището и Знеполе, както е по-известен този край, е замрял в деградиралата си форма не от днес, а от няколко десетилетия. Последният, довършващ удар за живеещите в него е нанесъл т. нар. демократичен преход.
Всичко това бе видяно от група столични журналисти по време на „рейда” им покрай част от българо-сръбската граница, организиран от зам.-председателя на ВМРО-Българско национално движение Костадин Костадинов.
Авторът на най-новите книга и филм за третата национална катастрофа ни показа по един недвусмислен начин „живите” основания за своето твърдение. Защото само на няколко километра от Кюстендил започва една друга България, много по-различна от тази, която ни показва областният град. България, чието лице е гърчещото се в агонията си Краище – един кипящ от живот до преди години район.
Пълен текст
“Тема”: Република на старостта
Заради демографската катастрофа много райони се превръщат в обезлюдени резервати. Фокусът на управляващите сега е насочен към Северозапада, но Краище и Знеполе също чакат да дойде тяхното врем.
Пълен текст
Снимка: “Дневен Труд”
4 април 2011
