Какво още не знаем за Турция (публикации в медии)
Турция премахва паметник, посветен на арменците, защото не бил в „ислямски стил”
Източник: “Дойче Веле”
Турция премахва един паметник, замислен като жест на помирение към арменците. Премиерът Ердоган аргументира това решение с думите, че двете статуи били “истинска грозотия”, а и не били в “ислямски стил”.
Трудно е да се повярва, че това би могло да бъде случайно: паметникът на човечността в турския град Карс бе предназначен да символизира добронамереността на Турция към съседна Армения. В понеделник при паметника пристигнаха работници със специални каменарски триони, които започнаха разрязването на паметника – само един ден след 24 април – деня, в който арменците отбелязват годишнината от арменския геноцид през Първата световна война. До ден-днешен турците оспорват изтреблението на 1,5 милиона арменци в някогашна османска Турция.
Един министър се опари…
Двете 24-метрови статуи бяха издигнати близо до границата с Армения. При посещението си в Карс през февруари премиерът Ердоган заяви, че статуите били истинска “грозотия”; усилията за запазването им продължиха до последния момент, но се оказаха безплодни.
Министърът на културата Гюнай се опари, като заяви, че под “грозотия” Ердоган имал предвид не статуите, а теренът около тях. Малко след това премиерът коригира своя министър: естествено, че имал предвид именно паметника. Явно сега Гюнай не си спомня повече своята защита на паметника: според в. “Милиет” той окачествил разразилата се дискусия около защитата на статуите като “много несимпатична”. Той твърди, че когато през 2008 видял проекта, бил ужасен. Освен това под паметника имало една стара траншея и мястото се водело за “защитен културен обект”.
Ердоган и външният министър Давутоглу изтъкват специално, че статуите не подхождали на ислямския характер на града. Те нарушавали и гледката към една светиня – която обаче е доста отдалечена и освен това значително надвишава паметника.
Препратка към взривените статуи на Буда
Някои турски коментатори сравниха разрушаването на двете статуи с взривяването от талибаните на статуите на Буда в Бамян. За разлика от Афганистан обаче паметникът в Карс няма да бъде напълно унищожен, а разрязан на 18 части и запазен. Така че не е невъзможно авторът на статуите, скулптурът Мехмет Аксьой, да издейства по съдебен път възстановяването на паметника – както стана вече с една друга негова творба в Анкара.
В Турция вече няма свобода на словото
Източник: „Дойче веле”
Присъдата срещу Орхан Памук, арестът на журналисти и гонитбата на един неудобен ръкопис поставят Турция в лоша светлина. Старите рефлекси на страха отново се въззимат – пише Сузане Ландвер във в. “Нойе Цюрхер Цайтунг”.
Първият и единствен Нобелов лауреат на Турция, Орхан Памук, бе осъден този месец на парична глоба, защото наранил чувствата и гордостта на шестима турци. В началото на март полицията арестува двама журналисти и упорито преследва един непубликуван ръкопис, който според прокуратурата бил възложен от едно престъпно сдружение. В рамките на кампанията за издирване на всички възможни копия на ръкописа – който се нарича “Армията на имама” и тематизира растящото влияние на ислямисткото движение Фетулах-Гюлен върху правосъдния и полицейския апарат – бе претърсена и редакцията на ляволибералния вестник “Радикал”.
Премиерът Ердоган е подгонил и един карикатурист, защото го бе изрисувал в един вестник като свиня. А един професор теолог заяви, че жените, станали жертва на изнасилване, сами си били виновни, защото се обличали много предизвикателно; Върховният академичен съвет допусна това изявление, позовавайки се на свободата на мненията. Какво става с Турция, която до скоро минаваше за модел за демокрация в ислямския свят? Наистина ли Турция е така демократична, както често я описват, или просто ставаме свидетели на голямо отстъпление що се отнася до свободата на словото?
Натиск и манипулации
Етиен Махчупян, бивш главен редактор на арменско-турския вестник “Агос”, се оплаква от манталитета на държавния апарат и от закони, които по принцип са насочени против свободата на словото. Правосъдната система по традиция упражнявала натиск върху журналистите. Военните поддържали контакти с медиите и ги манипулирали, а политиката имала склонността да създава благоприятно настроени към нея медийни организации. Освен това има журналисти, които по идеологически причини не се стремят към независимо мнение, казва Махчупян.
В последния индекс на организацията “Репортери без граници” Турция заема 138 място – от общо 178 страни. “68 журналисти са понастоящем в затвора, стотици биват преследвани заради журналистическата им работа”, пише Серкан Демирташ в умерено критичния вестник “Хюриет”. Най-голямата заплаха произлизала от оспорвания закон за борба срещу тероризма. Срещу Ахмет Сик, автора на споменатия по-горе критичен ръкопис, който се издирва от полицията, също се отправят обвинения в терористична пропаганда.
Впрочем става дума не само за свободата на словото, но също за национализъм и за състоянието на турското правосъдие. През 2005 година Орхан Памук заяви пред един швейцарски вестник: “Турците са избили в своята страна 30 000 кюрди и един милион арменци.” Мнозина турци изобщо не искат да си спомнят за изтреблението на арменците. Ултранационалистическият адвокат Кемал Керинчиз подаде жалба срещу Памук и след три опита, и с помощта на Върховния касационен съд, докара нещата до съд.
Междувременно Керинчиз е в предварителния арест – той е един от голямата група обвиняеми по делото за подготовка на държавен преврат. Присъдата срещу Орхан Памук е важен прецедент. Това означава, че всеки турчин – а те са близо 78 милиона – може да реши, че е обиден и да търси по съдебен ред парична компенсация от Памук.
Въпрос на манталитет
Известният писател не е единственият, който изпитва натиска на правосъдието. През октомври пред един истанбулски съдия застана германско-турският писател Доган Акханли, а през февруари започна процесът срещу писателката и социоложка Пинар Селек. И двамата са обвинени в участие в терористични акции, въпреки че доказателствата са много тънки.
“Крайно време е нашите закони и нашата правна култура да се реформират съгласно принципите на свободата на словото”, пише публицистът Мустафа Акьол. Той казва, че хората трябва да имат възможност да критикуват правителството и военните, но главното препятствие бил “всеобщият нелиберален манталитет”.
Папата: Европа не трябва да забравя християнските си корени
Източник: „Дневник”
Папа Бенедикт XVI предупреди за опасността от “колективна амнезия”, отричаща християнските корени на Европа, съобщи агенция “Франс прес”. По думите му, да твърдиш, че Европа няма християнски корени, е все едно да кажеш, че хората могат да живеят без кислород и храна.
Някои хора оспорват с учудващо постоянство действителността на религиозните корени на Европа, каза папата при приемането на новия посланик на Хърватия във Ватикана Филип Вучак.
Влизането на западнобалканската страна в Европейския съюз не означава само присъединяване към една икономическа и юридическа система, имаща своите предимства и ограничения, а също и задължение за собствен принос, допълни папата. Той призова Загреб да не се страхува да отстоява своята история, както и религиозната и културната си идентичност.
Хърватия ще може да защитава собствената идентичност гордо и убедително, като избягва нови препятствия, каза Бенедикт ХVІ, предаде радио “Ватикана”.
Мюсюлманските бурки във Франция – вече извън закона
Източник: Днес.бг
Във Франция влезе в сила закон, който забранява на хората да скриват лицето си, когато са на публично място. Това се отнася по-специално за мюсюлманките, които носят бурка.
Съгласно новите нормативни правила всяка жена, независимо дали е французойка или чужденка, намираща се на улицата или в парка и е облечена с дреха, закриваща лицето й, може да бъде глобена със 150 евро.
Хората пък, които принуждават жените да носят дреха, закриваща лицето й, ще бъдат наказвани още по-строго – с до две години затвор.
Позицията на правителството е, че скриването на лицето на публично място е в противоречие със самото устройство на Франция. Освен това тази практика принизява статута на жените, което е несъвместимо с френското разбиране за равенство, пише ВВС.
Жители на страната като цяло, включително и мнозинството мюсюлмани, са съгласни с тези аргументи. Онези, които се обявяват против – малък брой ислямисти и такива, които са за свобода за всекиго, едва ли са в състояние сериозно да повлияят върху общественото мнение.
Със съкращения.
11 април 2011
Турция и ЕС втвърдяват тона
Източник: Е-вестник
Европейската перспектива на Турция изглежда е изпаднала в мътните води на съмнението. Посланията от Европа бяха изразени от първия й вестител Никола Саркози.
Разбираме геополитическата важност на Турция, но държа да се знае, че статутът на привилегировани отношения е много по-добър от пълноправното членство, каза за сетен път Саркози, ден преди светкавичната си визита в Анкара на 25 февруари.
Само четири часа продължи престоят на Саркози в Турция в качеството му на председател на Г-20, но френският президент не престана да повтаря това, с цел да избегне евентуални недоразумения от страна на турското ръководство по време на кратката си среща с него.
Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган не скри недоволството си от кратката работна визита на Саркози в това му качество, като предупредително размени ръкостискания с френския президент отвисоко, от стълбите, и от разстояние около метър и половина, “очевидно от предизборни съображения”, коментираха турските медии.
Предупредителен и даже строг бе и президентът Гюл към Саркози на разговорите с него на четири очи, писа в статия в. “Хюриет”. Трябва да ви кажа, че блокирането на преговорите от страна на Франция засенчва двустранното сътрудничество в много други сектори, казват, че е казал Гюл, който припомнил, че когато чичото на Саркози е живял в Солун, градът е бил турски.
Познавайки историята на вашето семейство, би могло да се очаква, че Вие сте по-близо до идеята за една Турция, принадлежаща към Европа, допълнил той. Това обаче не довело до промяна в поведението на Саркози. Ще претегля нещата, за да оценя обстановката в Берлин и Брюксел, вероятно е мислел Ердоган в трескавата си подготовка около пътуванията си до Берлин и Брюксел.
За три години турският премиер за втори път бе избрал да говори на голям стадион, за да се обърне към своите сънародници в Германия. На 11 февруари 2008 г. той се появи на стадиона в Кьолн със своята съпруга Емине.
В критичен тон Ердоган се обърна към 20 хиляди свои сънародници, като ги призова да се отличават от другите в Германия. Тогава все още бушуваше конфликтът с генералите, а за Ердоган и неговата партия имаше опасност да бъдат поставени извън закона от Конституционния съд на Турция. Турският премиер обаче не се поколеба да се покаже в “султанска светлина”. Няколко месеца по-късно той спечели битката и бе първият политически ръководител, който не бе поставен извън закона от генералите. Този път Ердоган се обърна отново към “своите хора” на стадион в Дюселдорф. “Тук съм, за да разберете, че не сте сами”, каза той.
Митингът бе голям, а ентусиазмът на множеството подобаващ. Ердоган, както и канцлерът Меркел в следващите месеци, пък и Саркози през 2012 г., са изправени пред критична изборна надпревара. В Турция тя е през юни. В Германия Ердоган призова своите сънародници да учат децата си първо на майчиния им език, а след това на германски.
Анализатори предрекоха, че това поведение на Ердоган няма да му донесе нищо добро за европейския присъединителен процес на Турция. Всичко това обаче се случваше в момент, когато Ердоган се готвеше да пътува до Брюксел. Смъртта на Ербакан обаче осуети неговото пътуване и той остави настрана столицата на ЕС, както и срещите си с Барозу и Ван Ромпой, за да присъства на погребението на бащата на политическия ислям.
На този фон Либия гори, арабският свят преминава през втората голяма фаза на своята революция, а Турция на Ердоган слага на кантара възникналите ситуации, като се придържа стриктно към неоосманския си блян за Близкия изток.
В същото време Европа, изправена пред огромни размирици в Близкия изток, мисли къде да са нейните граници. Валери Жискар Д’ Естен бе казал, че границите на Европа е невъзможно да бъдат в Азия, имайки предвид турското членство.
И проблемът с референдумите потегля към Брюксел
Европейските институции ще бъдат информирани за пренебрежението, с което властта се отнася към гражданските инициативи в България, и погазването на закона за референдумите. Тази закана отправи лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. “Вече минаха четири месеца извън законово определения срок и парламентът мълчи по внесената подписка за референдума за членството на Турция в ЕС, мълчат и президентът, и омбудсманът, които имат право да сезират Конституционния съд, че НС не спазва законите”, коментира Каракачанов пред “Сега”. Неглижирането на инициативите обезкуражава гражданите да участват в тях, смята Каракачанов.
ВМРО събра 330 000 подписа за свикване на референдум и ги внесе в НС в срок. Според закона за референдумите при 200 000 подписа парламентът трябва да се произнесе дали допитване ще се проведе или не. При 500 000 парафа референдумът става задължителен.Темата за членството на Турция в ЕС бе обсъдена в пленарната зала, но нещата спряха дотам. Преди време шефката на НС Цецка Цачева обясни, че законът е несъвършен и трябва спешно да се поправи. Тя смята, че парламентът първо трябва да се произнесе дали един въпрос за референдум е допустим и чак тогава да се събират подписи.
“Тогава какъв е смисълът от референдумите”, възразяват от ВМРО.
Засега мнозинството не готви промени в закона за референдумите, обяви пред “Сега” шефът на правната комисия Искра Фидосова. До изборите темата не била актуална.
Всичко за подписката вижте тук.
Източник: “Сега”
Турция към ЕС: Ако не ни искате, кажете си
Източник: “Дойче веле”
От над десет години Турция се стреми към членство в ЕС. Досега – без успех. Междувременно 60 на сто от турците на възраст между 18 и 60 години въобще не вярват, че страната им някога ще влезе в Общността.
В отговор на мудните присъединителни преговори турският парламент спря 40 закона, които спомагат за хармонизирането на турското законодателство с европейското. “Ние имаме ясно послание към ЕС – ако вие искате да дръпнете шалтера, ако искате да прекъснете връзката с нас, моля не се бавете! Но не очаквайте от нас тази стъпка”, каза наскоро Егеман Багис, главният преговарящ с ЕС.
Анкара вече няма мотивация за напредък
Очевидно той е насъбрал доста гняв в себе си. Преди броени дни Багис изпусна нервите си в телевизионно интервю на въпрос за мудното придвижване на присъединителните преговори. Това не зависи от Турция, а само от нежеланието на Брюксел да се занимава с Турция, каза той. Според Багис съпротивата на някои европейски държави като Франция и Германия е толкова голяма, че през последните шест месеца не е отворена нито една глава в присъединителните преговори. До този момент са отворени 13 от общо 35 преговорни глави, като повечето от отворените нямат особено значение. Последната например се отнася до сигурността на хранителните продукти. Пет преговорни глави са блокирани категорично от Франция, осем от Кипър.
Според информация на СиЕнЕн Тюрк по дипломатически пътища правителството в Анкара е дало да се разбере, че вече няма никаква мотивация да напредва с хармонизирането на законодателството си с ЕС. Истанбулският евроексперт Ченгиз Актар заявява, че никого вече не учудва фактът, че френският президент Никола Саркози под път и над път повтаря, че Турция не е добре дошла в европейския клуб.
Същевременно Турция би трябвало да въведе европейските стандарти в 2700 закони и разпоредби, което е свързано с огромни разходи. “Най-добрият пример е преговорната глава за политиката за околната среда. За Турция това е твърде скъпо хармонизиране. Турската индустрия изчислява разходите на до 140 милиарда евро. Ако обаче турската икономика не е сигурна, че тези инвестиции ще доведат до членство в ЕС, тогава няма да финансира начинанието и по този начин ще заложи на карта своята конкурентноспособност”, казва Актар.
Въодушевлението се изпарява
Публикувано през миналата седмица социологическо проучване показва следните настроения: 60 процента от анкетираните на възраст между 18 и 60 години турци изобщо не вярват, че членството на страната им ще се осъществи. На въпроса коя страна е най-върлият противник на турското членство Франция се класира на първо място с 30 процента, следвана от Германия – с 23 на сто.
322 532 подписа за референдум против членството на Турция в ЕС внесоха в средата на 2010 г. представители на ВМРО и телевизия „Скат” в Народното събрание. Обзор на действията на ВМРО с подписката може да прочетете тук.
Турците се увеличават с над 1 милион всяка годинаИзточник: Стандарт Нюз
Населението на Турция се е увеличило с над един милион души през изминалата година, съобщават турски медии, позовавайки се на данни на Турския статистически институт.През 2010 г. населението на страната е нараснало с 1 161 000 души, като в края на годината броят на турците е бил 73 722 000 души. Темпът на прираста на населението се изчислява на 15,88 на хиляда. 50,2 на сто от турците са мъже, а 49,8 – жени. За сравнение, през 2009 г. населението на Турция е нараснало с един милион, а темпът на прираст е бил 14,5 на хиляда.
Гърция и България – врата за радикалният ислям към ЕвропаИзточник: Уебкафе
Как радикалният ислям стига до Европа? През Гърция и България, става ясно от публикация на сайта analyst-network.com.Добре известна хипотеза в европейските и американските кръгове, занимаващи се с въпроси на сигурността, е, че регионът на Югоизточна Европа, включително страната от еврозоната Гърция, е на прага на мащабен процес на проникване на радикалния ислям, който се благоприятства от огромния брой ислямистки групи, които имат за цел да стъпят стабилно в Европа.Афганистанци, пакистанци, иранци – пътят е откритРолята на изгряващата ислямска сила Турция в управлението на масовото движение от ислямски страни към ЕС е било посочвана многократно през последните няколко месеца и е важно да се отбележи фактът, че има организирани редовни полети между Рабат в Мароко и Алжир в Алжир до Истанбул, за да се докарват значителен брой граждани на тези страни в Турция и да бъдат транспортирани по-нататък към Гърция и България на път към ЕС.Ислямското правителство в Турция отмени визите с тези страни и няма визов режим с Иран, като по този начин улеснява движението на афганистанци и пакистанци, както и на иранци, към Европа.
Нека Турция не признава геноцидите си, но да спре с лъжите!
Източник: Актуално.ком
Тази седмица турският президент Абдуллах Гюл в обръщението си пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) в Страсбург заяви, че Турция не приема, че е извършила геноцид в историята си.Наглостта на Анкара възмути мнозина, и с право. Това, че Турция не признава геноцидите си, изобщо не означава, че те не са се случили. Ако международната общност, в по-голямата си част, приглася на Турция, е защото има интерес да поддържа с нея добри политически и икономически връзки. А не защото не знае каква е истината.Турция удобно отрича избиването на 1,5 млн. арменци. Може би тази цифра не й се вижда достатъчно внушителна. За сравнение обаче, при световно признати геноциди като тези в Руанда и Камбоджа са загинали съответно 937 000 и 1,7 млн. души. Арменският геноцид обаче би довел до много политически и икономически главоболия на Анкара.Турция няма изгода да приеме и геноцида срещу гърците и българите. Това, че не претендираме официално за признаване на подобно нещо, не означава, че нямаме основания. Турското робство едва не ликвидира демографски българския народ. На подобни зверства са подлагани и други общности и нации на Балканите.Анкара обаче няма да признае нищо от това. Един такъв дипломатически акт би нанесъл сериозен удар на икономиката й, защото признаването на геноцид означава поемане на отговорност и изплащане на обезщетения на наследниците на жертвите.Турция няма да направи това, защото не желае да постави истината над интересите си. Важното в случая е да се спре разпространяването на лъжи. Току виж някой им повярвал…
Всеки шести в България – мюсюлманинИзточник: „Дойче веле”
България ще е много скоро една от 10-те европейски страни с най-много мюсюлмани. Това обяви центърът “Пю” във Вашингтон, който в първо по рода си изследване прогнозира, че до 2030 г. мюсюлманите ще се увеличат с над 30%.
Мюсюлманите ще бъдат една четвърт от населението на света през 2030 година, съобщи независимият изследователски център „Пю”. През следващите 20 години мюсюлманското население ще се увеличава с по-голяма бързина от всяка друга религиозна група, каза ръководителят на изследователите Алън Купърман.„Броят на мюсюлманите ще се увеличи с 35 процента през следващите две десетилетия, нараствайки от 1.6 милиарда души на 2.2 милиарда през 2030 година. За сравнение, останалото, немюсюлманско световно население ще се увеличи със само 16 процента, или два пъти по-малко”, уточни Купърман.Европа с 58 милиона мюсюлмани през 2030Концентрацията на мюсюлмани ще остане най-висока в държавите с преобладаващо мюсюлманско население (през 2030 там ще живеят 75 процента от мюсюлманите). В САЩ и Европа живеят около 3 процента от последователите на пророка Мохамед в света. В САЩ броят на мюсюлманите ще нарасне от 2.6 милиона през 2010 до 6.2 милиона през 2030, когато те ще са 1.7 процента от цялото население на страната.„Мюсюлманското население на САЩ през 2030 ще бъде по-голямо от което и да е отделно мюсюлманско население в Европа, с изключение на Франция и Русия”, казва Брайън Грим, един от авторите на изследването. В Канада мюсюлманите ще се увеличат три пъти през следващите 20 години, броят им ще бъде 6.6 процента от цялото население – процентно повече от САЩ. Третата държава с най-голямо мюсюлманско население в двете Америки е Аржентина.Мюсюлманите в Европа: нова нормалностНо общият брой на мюсюлманите в Европа е значително по-голям. „Делът на мюсюлманите в Европа се очаква да се увеличи с над 30 процента. От 44.1 милиона през 2010 година до над 58 милиона през 2030, или над 8 процента от цялото европейско население”, казва Брайън Грим. В 10 европейски държави през 2030 година мюсюлманите ще са над 10 процента. Според американската студия тази тенденция ще промени статута на мюсюлманите в обществото. Те ще придобият по-голямо политическо и културното влияние, особено в градовете.2030: 15,7 процента мюсюлмани в БългарияСред десетте европейски държави с най-висок процент мюсюлманско население е и България. Тя ще бъде шеста, с 15.7 процента мюсюлмани през 2030 година. По-висок процент от България ще имат Косово (93.5), Албания (83.2), Босна (42.7), Македония (40.3), Черна Гора (21.5). След България са Русия (14.4), Грузия (11.5), Франция (10.3) и Белгия (10.2). Най-голям и в момента, и в бъдеще ще е броят на мюсюлманите в Русия (нарастване от 16.4 милиона души през 2010 на 18.6 милиона през 2030), където, освен всичко, балансът на населението ще се промени най-рязко поради бързо намаляващото немюсюлманско население, посочва още студията.Мюсюлманките раждат повечеПричина за това голямото нарастване, според студията, е значително по-високата раждаемост сред мюсюлманките. Никоя друга религиозна група в света няма толкова висок фертилитет, казват изследователите.България не прави изключение – до 2010 година раждаемостта сред мюсюлманите е била с 0.4 процента по-висока от раждаемостта сред останалото население. Това съотношение почти няма да се промени в периода до 2030 година. Разликите са още по-драстични в държави като Норвегия, където мюсюлманите имат почти двойно по-висока раждаемост от местните хора. Подобна е картината в Австрия, Финландия, Ирландия, Великобритания, също в Косово и Сърбия.Демографите смятат обаче, че поне в Европа тези разлики постепенно ще се стопят. Мюсюлманското население расте, но темпото се забавя, твърди Алън Купърман.Овладяване на страховетеДосега липсваха пълни и надеждни данни за броя на мюсюлманите и това подхранваше многобройни спекулации, дори страхове, казва директорът на програмата Луис Луго. „Нашето изследване представя научни и достоверни данни за броя на мюсюлманите, живеещи във всяка държава и във всеки регион на света”, пояснява той.Заключенията в новото изследване се основават на данни от преброявания в 232 държави и територии, данни на ООН за световното население, както и изследвания на международна група от 50 демографи. За студията са използвани общо над 1.500 източника.
Турция заплашва Евросъюза с вълна от имигранти
ЕС трябва скоро да започне преговори с Турция за безвизово пътуване, ако иска Анкара да спира ефективно имигрантския поток от Африка и Азия. За това предупреди турският главен преговарящ с ЕС с ранг министър Егемен Багъш.Според ЕС Турция се е превърнала в основен транзитен път за имигранти от Афганистан, Пакистан и Индия, опитващи се да влязат в ЕС през Гърция.Багъш отбеляза, че ЕС е отменил визовия режим за граждани на далечни страни като Парагвай и Уругвай и упрекна Брюксел, че настоява Анкара да спира нелегалната имиграция от Африка и Азия, а не предлага нищо по визовия въпрос за турците. Така Турция заплашва да наводни Европейския съюз с имигранти, ако не бъдат премахнати визите за турските граждани.
Източник: „Сега”, „Дневник”
Турция никога не е извършвала геноцид в историята си според турския президент Гюл
Турция не приема, че е извършила геноцид в историята си, заяви турският президент Абдуллах Гюл в обръщението си пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) в Страсбург, предаде Анадолската агенция, цитирана от БТА.
“Ако живеем с миналото, никой в Европа няма да може да погледне в лицето другия. Това, което трябва да направим, е всички заедно да гледаме в бъдещето,” заяви още турският държавен глава. Гюл изтъкна осъществените в Турция реформи за повишаване на демократичните и правните стандарти, като призна, че страната му има още какво да постигне и съзнава недостатъците си.
В отговор на въпрос за религиозните свободи в Турция, Гюл заяви, че всеки човек в неговата страна е свободен да изповядва вероизповеданието си, независимо от това какво е то, и да изпълнява съответните религиозни практики и ритуали.
Гюл посочи предоставянето на по-големи демократични права на кюрдите като средство за изолиране на тероризма и терористите. “Тъй като Турция се доверява на тази политика, в последно време тя направи доста смели стъпки,” изтъкна президентът.
Припомняме, че заради арменският геноцид, по времето на който е извършена насилствената масова депортация и убийства на над милион арменци от младотурските власти в периода 1915 и 1916 г. в Османската империя, и днес се водят спорове между Турция, която не признава геноцида, и международната общност.
Страните, които официално са признали арменския геноцид, са: Аржентина, Армения, Белгия, Канада, Чили, Кипър, Франция, Гърция, Италия, Ливан, Литва, Холандия, Полша, Русия, Словакия, Швеция, Швейцария, Уругвай, Ватикана и Венецуела. Също така Шотландия, Северна Ирландия и Уелс (Великобритания), страната на баските и Каталуния (Испания), Онтарио и Квебек (Канада), Южна Австралия и Нов Южен Уелс (Австралия) Крим (Украйна), Сеара и Сао Пауло (Бразилия) са признали съществуването на геноцид. В САЩ 42 от 50-те щата са признали официално арменския геноцид.
По информация от „Дневник” и Актуално.ком
Браковете в Турция: Полигамия и сватби между роднини
Източник: Актуално.ком
Макар че полигамните бракове не са законово признати в Турция, над 186 000 жени споделят съпруга си с втора съпруга – практика, която е особено популярна в източната част на страната, сочат данни на наскоро изготвен доклад. Вторите съпруги сключват брак чрез религиозни или културни церемонии и като цяло могат да разчитат на незначителна социална закрила, според доклада на двама учени, които представиха проучването си пред парламентарната комисия за равните възможности на жените и мъжете.Мъжете понякога търсят втора съпруга, когато първата им съпруга не е могла да им роди мъжко дете, докато жените, въвлечени в полигамия, често приемат това положение заради натиск от страна на семейството или заради религиозните си убеждения, показва изследването.В своето проучване Илкнур Юксел Каптаноглу и Бану Ергьочмен, учени от института за изследване на населението към университета в Хаджеттепе, са разгледали различни видове натиск върху жените в Турция заради неравенството на половете, включително ранни бракове, плащане на “откуп за булката” и предпочитание към синовете пред дъщерите.Според проучването близо 5,5 милиона жени са се омъжили на или под 18 години, а откупът, плащан от младоженеца или семейството му, познат още като “цена на булката”, е бил искан за над 2 милиона жени. Учените предадоха доклада си на подкомисия, сформирана в рамките на комисията за равните възможности на жените и мъжете, за да проучи традиционните бракове. В цялата страна 39,7 процента от браковете включват жени на или под 18 от общо 5 439 367 млади булки.Според изследването ранните бракове може да накарат момичетата да прекъснат образованието си, да намалят възможностите им за работа, да окажат негативно влияние върху физическото и психологическото им здраве и те да бъдат подложени на по-голям натиск или насилие. Раждането в ранна възраст може да има отрицателно влияние върху здравето както на майката, така и на детето. Средната възрастова разлика на двойките в Турция е четири години и два месеца, като мъжете обикновено са по-възрастни от жените.РЕЛИГИОЗНИТЕ БРАКОВЕ СА ЧЕСТО СРЕЩАНИОбщо 452 139 жени са сключили брак само на религиозни церемонии, които не са законово обвързващи. Те са най-популярни сред необразованото население или хората, които са завършили само начално училище. Религиозните бракове са най-разпространени в централната и източната част на Анадола, следвани от югоизточните и североизточните провинции.Около 7 милиона двойки са се оженили по решение на техните родители, а откуп за булката е искан при 2 168 600 брака, основно сред нискообразованите групи. Такъв откуп е искан при 50 процента от браковете в централен и източен Анадол, 47 процента от браковете в североизточната част на страната и 32 процента в югоизточната част.Проучването показва също, че 12,4 процента от браковете са между роднини от първа степен, което засяга 1 700 062 жени, основно в югоизточната част. Между роднини от първа степен са 29 процента от браковете в югоизточните провинции, 22 процента – в централен и източен Анадол и 18 процента в североизточната част.Двайсет и девет процента от хората, участвали в изследването, вярват, че раждането на син увеличава силата на мъжа. Мнозинството от хората – 56 процента, в североизточната част споделят това мнение, както и 38 процента от хората на югоизток. Истанбул се нарежда на трето място в подкрепата към това вярване.В доклада, който представиха пред подкомисията, Каптаноглу и Ергьочмен също търсят решения за премахване на дискриминацията на жените и призовават за превенция на ранните бракове, браковете без взаимно съгласие, плащането на откуп, полигамията и “бердела” – отдавна съществуваща брачна система, базирана на размяна на булки и втори съпруги.Учените казват, че общностните структури, които контролират телата на жените и женската сексуалност, допринасят за дискриминацията на жените, а по-голямото участие на жените в образованието, трудовата сила и политическото представяне могат да помогнат за предотвратяването й.
Ислямистката партия на Ердоган води убедително преди парламентарните избори в Турция през юни
Източник: Актуално.ком
Управляващата партия в Турция – Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на премиера Реджеп Тайип Ердоган води убедително пред своите съперници преди произвеждането на парламентарните избори в страната през юни т. г., сочи публикувано вчера проучване на общественото мнение, цитирано от Ройтерс и БТА.Реализираното за турския в. “Сабах” проучване показва, че управляващата партия ПСР би спечелила 46,4 процента от гласовете, а на втора позиция след нея би се наредила първата опозиционна сила – Народнорепубликанската партия (НРП) с 24,3 процента.Крайнонационалистическата Партия за националистическо движение (ПНД) отстъпва с 13,4 процента.До датата 12 юни, на която ще се произведат парламентарните избори в Турция, остава още доста време, но политическите партии вече дадоха старт на предизборната подготовка.В предизборната си платформа управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на премиера Реджеп Тайип Ердоган акцентира на визията за 100-годишнината на турската република, а именно – развитието на тази партия до 2023 година. На първо място е предизборното обещание да се изготви и приеме нова Конституция според критериите на гражданското общество.
Ердоган: Турция не е страна, която ще чака на вратите на ЕС като хрисим просител
Източник: “Дневник”
Турция не е готова да моли все по-враждебно настроения Европейски съюз да бъде пусната в клуба, предупреди турският премиер Реджеп Тайип Ердоган, предадоха ДПА и БТА.
“Нашите европейски приятели трябва да разберат, че отношенията Турция – ЕС бързо приближават повратна точка… Ние вече не сме страна, която ще чака на вратите на ЕС като хрисим просител”, написа Ердоган в рубриката мнения на американското списание “Нюзуик”.
Описвайки трудовите пазари и системите за здравеопазване на страните от ЕС като “коматозни”, икономиките им като “стагниращи”, а обществата като почти пенсионерски, Ердоган заяви, че страните от ЕС се нуждаят от икономическата и демографска динамика на Турция, за да излязат от сегашните си проблеми.
Той добави, че ЕС ще спечели от активността на Турция във външните работи, която според Ердоган е донесла плодове в Ирак и Афганистан, на Балканите, а също и по отношение на иранската ядрена програма.
Турският лидер се похвали също с политическа стабилност на неговата страна, без да споменава тлеещия конфликт между неговата умерена ислямистка Партия на справедливостта и развитието и традиционно светските военни.
“Някои твърдят, че Турция няма реална алтернатива на Европа, обаче противното е също толкова валидно. Европа няма истинска алтернатива на Турция”, заключи Ердоган.
Турция – империята посредник
Източник: Дойче веле
ЕС отблъсква Турция, а страната край Босфора се опитва да замени разочарованието от това с триумф чрез едно ново амплоа. Множат се белезите, че Анкара иска да се превърне в незаменим посредник между Изтока и Запада.Независимо дали като посредник в близкоизточния мирен процес, в преговорите с Иран или с талибаните, външната политика на Анкара нагазва във все по-дълбоки международни води. Турция – глобален играч Почти рутинни са станали срещите между президентите на Турция, Афганистан и Пакистан. Последната от тях – петата поред – се проведе в края на декември в Истанбул. От известно време Турция се опитва да посредничи между двете спорещи съседни страни, а турски войници са част от мисията на силите ИСАФ в Кабул. Няма да бъде голяма изненада, ако скоро на турска територия се проведат преговори между афганистанското правителство и представители на талибаните, казва шефът на Истанбулското бюро на “Международната кризисна група” Хю Поуп:”В Афганистан Турция играе много полезна роля, която се оценява от всички страни в този конфликт. Показват го също и оценките на американски дипломати, публикувани от сайта Уикилийкс. Дори самите талибани подкрепят тази роля на Турция, която не е изключено да постигне някакви резултати”, смята Хю Поуп. Съживяване на “империята” Турската дипломация си остава много дискретна, каквато впрочем винаги е била. В случая не Анкара, а британският вестник “Дейли телеграф” съобщи за турското предложение към талибаните да открият свое бюро за свръзка. Особено активна е турската външна политика в районите, които са част от някогашната Османска империя – от Северна Африка до Балканите. Заговори се дори за “нео-османска” външна политика на Турция. Турското правителство отхвърля всякакви упреци в тази посока и обяснява новата си линия във външната политика с принципа, който може да бъде формулиран и така: “Нула проблеми със съседите”. Хю Поуп не вижда нищо подозрително в намеренията на Анкара:”Анкара е разбрала, че отмина времето на суперсилите. Турция иска да е сред световните играчи, и неслучайно се пребори за едно от непостоянните места в Съвета за сигурност на ООН. В общи линии светът няма нищо против тази нова роля на Турция, вкл. заради това, че досега Анкара се е държала много професионално на международната политическа сцена. Да не забравяме и това, че в Близкия Изток биха се зарадвали много, ако една мюсюлманска държава се превърне във важен играч на международната политическа сцена.”Нерешени лични проблеми, но желана навън И въпреки това мнозина се питат дали Турция може да бъде надежден международен посредник за мир, когато на собствена територия бушуват конфликти – с кюрдите и в Кипър. Хю Хоуп:”Турция е могъщ фактор в Ирак и поддържа добри отношения с почти всички фракции в страната, вкл. с иракските кюрди. Независимо от нерешените проблеми с кюрдите в собствената си страна. Смятам, че посредническата роля на Анкара в Ирак скоро може да донесе плодове и във вътрешнополитически план.”
Турците бленуват за османски Балкани
Текст от рубриката „Турция разбулена”Източник: Е-вестникАвтор: А. Атанасопулос, в. „Вима” В навечерието на Коледа турският министър на отбраната Вежди Гьонюл хариза… един подарък на Скопие. В подписаното от него със скопския му колега Зоран Коняновски споразумение се казва, че правителството на Ердоган ще предостави военна помощ от 1 млн. долара на Бившата югорепублика Македония (БЮРМ) през 2011 г., потвърждавайки по този начин наличието на ос между Анкара и Скопие, датираща от 90-те години.При това не бива да се забравя, че турска компания закупи неотдавна летището в Скопие. Според някои сведения турците са готови да посредничат между славомакедонците и албанците за осигуряване на стабилност на БЮРМ. Този факт съвсем не е откъслечен.Като се имат предвид теориите на Ахмет Давутоглу (турския външен министър), през последните години Анкара трайно разширява политическото и икономическото си влияние на Балканите с желанието да изпрати и един урок на Европейския съюз, че е самостоятелен играч на международната сцена. В момента Турция директно заплашва да елиминира – ако вече даже не го е направила, както смятат дипломатически среди – гръцкото присъствие на Балканите, което бе изградено с толкова труд след войните в бивша Югославия. В същото време Атина, бореща се с икономическата криза, със спаднало влияние и с гръцки банки, които вече не играят роля, както доскоро, води окопна война да се задържи на позиции, залагайки на коза за членство на балканските страни в Европейския съюз.През март миналата година първата турска подводница акостира в морската база на пристанище Дуръс. За отбелязване е, че тази подводница бе построена с турски капитали. Това бе и последната случка от дългия сериал на албанско-турското военно сътрудничество, започнало през 1994 г.Връзките на двете страни рязко набраха скорост след 1997 г., когато в Албания избухна скандалът с финансовите пирамиди. Взаимодействието им обхваща всички сектори на отбраната. Когато след 1997 г. бе разрушена морската база за подводници в залива на пристанище Вльора, Анкара побърза да се възползва от това. Турците дадоха около 10 млн. долара, за да я ремонтират и по този начин да се сдобият с един сигурен пристан в Адриатика.Още от самото начало Анкара се стреми да модернизира и албанската авиация. След влизането на Албания в НАТО през април 2009 г. сътрудничеството между двете страни непрестанно се засилва. Турция дори пое ремонта на военновъздушната база в Кучова близо до Тирана. Освен това, всяка година в Турция се обучават пилоти и офицери от албанските военновъздушни сили. Сведенията показват, че Анкара би погледнала с добро око на продажбата или отдаването под наем на Албания на бойни самолети и по-специално изтребители Ф-16.Турското влияние в Албания е започнало да безпокои и албанското ръководство, изтъкват отлично информирани източници за случващото се в страната. Те даже отбелязват, че тази тревога е стигнала и до Атина, за да може тя да предприеме съответните действия. Заслужава да се подчертае, че турски капитали са се насочили и към организации на “чамите” (етническо малцинство в Епир, Гърция), които не бива да забравяме, участват вече в нестабилното правителство на премиера Сали Бериша. Ако към това се прибави и намесата, според дипломатически източници, на турски кръгове, за да бъде “замразено” споразумението между Гърция и Албания за делимитиране на морските зони, може да се видят и проблемите, които се задават за Атина.“Ахмет Давутоглу мечтае за Сърбия като основен партньор на Турция в Западните Балкани”, каза пред в. “Вима” Улаш Дога Ералп, професор от университета Сабанджъ и автор на много изследвания за Балканите. Наистина от 2009 г. сръбско-турските отношения са навлезли в нова ера. През октомври 2009 г. Абдуллах Гюл стана първият турски президент, посетил Белград след 1986 г. “Една стабилна и просперираща Сърбия е ключът за стабилността както в Босна, така и в Косово”, обяснява турският професор.“Сръбският президент Борис Тадич признава шансовете, които дава активизирането на отношенията с Турция, особено що се отнася до изграждането на инфраструктура. “Премахването на визите ще спомогне за преодоляване на негативните стереотипи, тъй като Анкара пък е готова да играе роля в разговорите между Белград и Прищина за Косово под егидата на ЕС”, обобщава професор Ералп.Анкара отдава голяма значение на връзките с Прищина, както и с мюсюлманите от Санджак. Турската страна се стреми да изгради “специални отношения” с Прищина и затова призна независимостта на Косово веднага след нейното обявяване. Анкара иска също така да бъде признат значителният турски елемент като малцинство в Косово, а едновременно с това тя има и силно присъствие в колежи и частни училища. Там бе основан турски университет, а около сто студенти всяка година получават стипендии за следване в турски университети.Турция не пренебрегва и икономическите си отношения с Косово, както това пролича и от визитата на премиера Ердоган в Прищина през ноември 2009 г. За периода 2007-2008 г. търговският стокообмен между двете страни се удвои и продължава да расте. Турската компания Лимак спечели договора за менажиране на летището в Прищина в следващите 20 години и ще инвестира над 100 млн. долара за неговата модернизация.Наред с това консорциум на турската Енка и американската Бехтел пое строежа на автомагистралата, която ще свързва Косово с Албания и Сърбия. Става дума за проект на обща стойност над 800 млн. евро. Колкото до Санджак, неговото мюсюлманско население представлява “манна небесна” за Анкара.
Давутоглу: Турците имат право на компенсации на Балканите
Гражданите на Турция имат същото право да поискат компенсации за имуществото, загубено на Балканите, в Ирак и Кипър. Днес Турция, чието географско положение и исторически връзки й позволяват да играе ролята на свързващо звено не само между Изтока и Запада, но и между Севера и Юга, се стреми да се превърне в държава, която е способна да установи реда в региона, и в значима величина на международната политическа сцена, участваща в определянето на световния ред, казва турският външен министър Ахмет Давутоглу.
Преди броени седмици Давутоглу се срещна с журналисти на пресконференция, посветена на резултатите от външната политика на Република Турция през 2010 г.
Министърът отбеляза динамизма на турската дипломация, позволил на Турция да укрепи своите международни позиции и да направи по-осезаемо своето присъствие в региона и на световната сцена. В центъра на изказването на ръководителя на турското МВнР бяха следните направления:
Турция и Европейския съюз
Давутоглу акцентира върху усилията на Турция по провеждането на реформи, необходими за напредването на преговорния процес за влизането в ЕС и критично се изказа относно курса за забавяне на преговорите с Анкара, провеждан от ръководството на ЕС.
Турско-иранските отношения
Турската позиция по ядрената програма на Иран се заключава в подкрепата на правото на Техеран за развитие на мирния атом. Едновременно с това Анкара е против разпространяването на ядрено оръжие, както в Близкия Изток, така и в света като цяло. Давутоглу смята, че “съществува разлика между притежаването на ядрени технологии и притежаването на ядрено оръжие”. Освен това, министърът отбеляза, че подходът на Турция към иранския ядрен проблем е позволил на Анкара да се окаже в центъра на внимание на международната общност, което може да се оцени като успех за турската външна политика.
Отношенията на Турция с Армения
Ахмет Давутоглу съжалява, че турско-арменските протоколи не бяха ратифицирани. Коментирайки инициативите за внасяне в американския Конгрес на резолюция за геноцида над арменците, Давутоглу заяви, че смята за несправедливи подобни обвинения от страна на хора, които живеят заедно с турския народ от 1000 години, и осъди опитите да се внуши на турския народ подсъзнателно чувството за вина, подобно на това, което изпитва немския народ. Турция “разбира болката на арменския народ, но очаква същото разбиране” по отношение на турския народ. Първата Световна война е период на разпадане на Османската империя, причинил страдание на много хора. Според министъра, опитите да се прокара резолюция през Конгреса са свързани с намеренията да се повдигне въпроса за компенсациите. Турция е решила въпроса за османския държавен дълг, що се отнася до имуществените претенции на отделни лица, то гражданите на Турция имат същото право да поискат компенсации за имуществото, загубено на Балканите, в Ирак и Кипър.
Наричайки изказванията, че външната политика на Турция носи неоосмански характер, психологическа операция срещу интересите на Турската Република, Ахмет Давутоглу заяви, че подобна риторика има за цел създаването на напрежение и недоверие в отношенията на Турция с тези народи на Балканите и Близкия Изток, които са били недоволни от османското управление. Заявявайки за пореден път, че твърденията, че Турция е сменила външнополитическия си курс и се е отказала от своята западна ориентация, са некоректни, Давутоглу подчерта, че над половината от визитите на турските ръководители през 2010 г. в чужбина са в западни държави. Активното развитие на отношенията със съседните страни се осъществяват в рамките на многовекторната външна политика, привързаността си, към която Турция отново потвърди през 2010 г. Едновременно с това отношенията на Турция със Запада запазват своята значимост, а членството в Европейския съюз остава приоритетна задача, въпреки всички трудности, с които Турция се сблъсква по този път.
През тази година Турция успя да покаже своята тежест в НАТО, особено по време на преговорите за разполагане на система за противоракетна отбрана /ПРО/, принуждавайки съюзниците да се вслушат в мнението на Анкара и да вземат предвид нейните интереси. Ахмет Давутоглу подчерта, че въпреки съгласието на Турция да бъдат разположени на нейна територия елементи на ПРО, Турция няма да играе ролята на “фронтова държава” на западния алианс, поне дотогава, “докато на власт е Партията на справедливостта и развитието, а той заема поста на външен министър”.
Според професор Ахмет Давутоглу има четири значими периода на реформи в историята на имперска и републиканска Турция, имащи за цел да я адаптират към новите международни условия: Танзимат, създаване на републиката, преход към многопартийна система след Втората Световна война и накрая съвременния етап, когато на власт е Партията на справедливостта и развитието. Днес Турция, чието географско положение и исторически връзки й позволяват да играе ролята на свързващо звено не само между Изтока и Запада, но и между Севера и Юга, се стреми да се превърне в държава, която е способна да установи реда в региона, и в значима величина на международната политическа сцена, участваща в определянето на световния ред.
През 2010 г. Турция и нейната позиция по едни или други международни въпроси многократно се оказваше в центъра на внимание на световната общност. До голяма степен това бе следствие от активността на турската дипломация в различни региони, където бяха предприети усилия за нарастването на турското присъствие, включително чрез посредничество при урегулиране на конфликтите, както и чрез дейността на Турция в международните организации. Едновременно с това озвучената от министъра положителна оценка за положението на Турция на международната сцена не се разделя от всички турски политолози. Например, журналистите от вестник “Милиет” изразиха скептицизъм затова, дали може да се смята атмосферата на недоверие, възникнала между Турция и западните страни в резултат на разногласията по иранския проблем, за успех на турската външна политика и свидетелство за укрепване на международните позиции на Анкара. Отбелязваше се загрижеността, че подходът на Анкара по отделни международни въпроси предизвиква сериозни търкания между Турция и нейните предишни съюзници, отношението към Турция се променя както на Запад, така и на Изток, а турската политическа култура придобива близкоизточни черти. Няма съмнение, че въпреки недостатъците, активната външна политика, разпространяваща се на различни региони, е стъпка по пътя към нов образ на Турската Република на международната сцена, към който Анкара последователно и целеустремено се движи. Съществуващата вътре в Турция опозиция на отделни външнополитически ходове на правителството, включително от страна на втората по влияние Народно-републиканска партия, не заплашва с кардинални промени общата стратегия в обозримо бъдеще, отбелязва И.А.Свистунова от московския Институт за Близък Изток.
Източник: БГ НЕС
“Капитал” за референдума на ВМРО: Защо изобщо се приемат закони, които никой няма желание да прилага
Източник: “Капитал”
Автор: Елена Старидолска
Със съкращения
“В ДПС имат кадастрална карта на цялата страна и от време на време си отбелязват на нея със задоволство земите, които са купени от турски граждани или фирми. Турция иска по икономически път да възстанови хегемонията си от времето на османската империя”, уверява депутат от “Атака”, превъзбуден от перспективата в България да се проведе референдум срещу членството на Турция в ЕС.Щом така реагира народен представител, пък бил той и от най-крайната националистическа формация в парламента, какво ли ще стане по време на кампанията в страната, ако има подобно допитване. От ВМРО например твърдят, че цялото село Черни Осъм в Троянския балкан, поискало да се включи в подобен референдум и се подписало под искането за свикването му, което воеводите организираха. Документите отлежават от месец юли 2010 г. в Народното събрание.Внасянето на подписката хвърли в смут управляващите, защото за първи път трябва да влезе в действие Законът за прякото участие на гражданите в държавното управление, известен като закон за референдумите. Той беше гласуван в последните месеци на управлението на тройната коалиция, приеман в БСП като лична инициатива на депутата Янаки Стоилов, и след няколкомесечни саботажни действия от ДПС. Почти две години по-късно става ясно защо.
Това поставя ГЕРБ в трудна ситуация, защото партията ще бъде принудена да заяви публично позицията си по две неудобни теми, за които общественото мнение е почти категорично, но не в тяхна полза. А и веднъж заработил, законът със сигурност ще насърчи и други инициативи за национални допитвания. Първите реакции от ГЕРБ по темата за Турция са красноречиви – “референдумът е преждевременен и ненужен” (Цецка Цачева, председател на Народното събрание), но депутатите са длъжни поне да проведат дискусия в парламента (вижте карето). От международното положение до важни ли са депутатитеЗаконът позволява да се търси мнението на българските избиратели по подобни теми, въпреки че някои юристи коментираха, че за Турция трябва да се пита едва когато дойде време за евентуална ратификация.
Силите на ВМРО с помощта на телевизия “Скат” (322 532 внесени подписа) стигнаха само да задължат Народното събрание да обсъди въпроса и мнозинството да реши с гласуване. Въпросите и на ВМРО, и на РЗС са в търсен синхрон с преобладаващите настроения сред обществото, поне според някои социологически проучвания (без да се коментира причината за това). Последното изследване на агенция МБМД от края на декември 2010 г. показва, че 77% от българите нямат доверие на парламента. Лесно може да се предположи как ще отговорят на въпроса за разпускането му, ако повечето от тях се включат в допитването. “Турция” също е тема, върху която има исторически наслоения в търсена посока върху общественото мнение.Същият депутат от “Атака” преценява, че поне “80% от българите ще са против членството й в ЕС”. ВМРО са по-скромни – според проучване, което те са поръчали, процентът е 60. В обратната посока например според тях работят популярните у нас турски сериали.
Евентуалните политически щети за ГЕРБ са причината партията да отлага обсъждането на темите в пленарната зала. Нужна е широка и разбираема обществена дискусия, за да може управляващите, които досега демонстрират, че тестват решенията през социологически допитвания, да обяснят защо са против референдумите. Освен това ще трябва да гласуват заедно с ДПС срещу въпроса за Турция, защото “Атака” в този случай няма да е на тяхна страна. Много ли са, малко ли са половин милион българи”Естествено е първоначално да се натрупва отрицателна обществена енергия прокрай закона, защото досега то й не е работил”, твърди депутатът от “Коалиция за България” Янаки Стоилов. Според него законът просто трябва да се прилага. Според организаторите на двете подписки това не е съвсем лесно. Хора, участвали в подготовката и на едната, и на другата инициатива, твърдят, че не е възможно в тримесечен срок да се съберат нужните подписи без добра организация. Това е по силите на партия с развити структури в страната или на хора, които могат да използват алтернативни канали, като неформални групи или неправителствени мрежи например, или пък търговците на лични данни. Един от организаторите на едно от допитването дори твърди, че в списъците често попадат починали хора, защото прекупвачите на персонална информация (дори с тези с достъп до национална база данни) не могат да я актуализират постоянно, което е единствено във възможностите на служба ГРАО. Именно тя прави проверката за достоверността на подписките. В случая с ВМРО процедурата отне по-малко от месец, а за РЗС все още не е приключила (документите бяха внесени в парламента на 1 декември 2010 г.).Тук в закона се намира и една от вратичките, през която може да бъде заобиколен – няма краен срок за проверката. ВМРО “загубиха” 80 000 подписа, след като минаха през ситото на ГРАО. Според зам.-председателя на партията Ангел Джамбазки- повечето от тях заради непопълнен точен адрес или ЕГН, тъй като някои от хората се страхуват да го посочват. Въпреки това воеводите имат повече от нужните 200 000 валидни подписа.Ако ГРАО потвърди в голямата част документите на РЗС, ще се окаже, че и двете формации са направили чудо – за три месеца са мобилизирали в пъти повече хора, отколкото на последните парламентарни избори. Синята коалиция например, която е част от Народното събрание, на вота взе 285 662 гласа – по-малко от половината от подписалите се под искането на Янев за референдум.
От друга страна, дори някои от организаторите на подписките признават, че условията в закона трябва да са стриктни, за да може искането да е достатъчно представително. Допълнителни гаранции има и в други текстове, като например за да е валиден референдумът, в него трябва да са гласували поне толкова българи, колкото и на последните парламентарни избори (4 345 981 души през 2009 г., или 60% от гласоподавателите) – което означава твърде висока активност. Освен това не може да се провежда национално допитване по въпроси, свързани с данъци и заплати, цели кодекси или закони, които уреждат напълно дадена материя, нито теми, по които има международни договори.Има и още една интересна подробност – законът позволява на президента да предлага на парламента тема за референдум. Георги Първанов няколко пъти е намеквал, че ще го направи – последният път за строежа на АЕЦ “Белене”, но може би се притеснява, че проверката на позициите му през мнението на българите няма да е в негова полза. Това всъщност е най-голямото предимство на една кампания по всенародно допитване – възможността да се чуят противниците и поддръжниците на дадена кауза, един вид форма на обществена дискусия. Или както казват от ВМРО – правителството подкрепя Турция, би трябвало да го направи публично.
Иначе защо изобщо да се приемат закони, които никой няма желание да прилага.
Докъде стигна външната политика на Турция през 2010 г.
Източник: Е-Вестник
Автор: Седат Ергин, в. „Хюриет дейли нюз”
Ако се опитаме да направим цялостна оценка на външната политика на Турция през 2010 г., трябва да вземем предвид различните усилия, предприети в различни посоки. В този смисъл нашата външна политика не се различава много от общата картина на вътрешната динамика в Турция.
Виждаме различни ориентации в картината както следва:
РАЗЛИЧИЕ В ОТНОШЕНИЯТА СЪС ЗАПАДА
Най-същественият външнополитически акт на Турция през 2010 г. беше, че тя не гласува в полза на решението за нови санкции срещу Иран в Съвета за сигурност на ООН. Турция застана до Иран, вместо до Запада по въпрос, по който международната общност постигна общ консенсус. Това е външнополитически избор, който може да засегне мнението на лидерите, които взимат решения и формират обществените нагласи в Съединените щати, по-специално по отношение на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), която е на власт в Турция.
Друг негатив през 2010 г. беше фактът, че преговорите за присъединяване между Турция и ЕС останаха на практика блокирани, макар че това не беше изрично обявено. Само една нова преговорна глава беше отворена през 2010 г. Досега 13 от общо 35 преговорни глави са били отворени, но само една – затворена. Хърватия, която започна преговорите за присъединяване по същото време като Турция през 2005 г., е отворила 33 от 35 преговорни глави и е затворила 28. Това сравнение дава представа за темпа на преговорите на Турция. Хърватия очаква да стане пълноправен член на блока най-късно през 2013 г.
Причината, поради която преговорите почти напълно спряха, са препятствията заради Германия, Франция и Кипър. Виждаме обаче, че Анкара се примирява с положението и не прави проблем от това. Съмнително е дали и днес неравният процес на турското присъединяване може да бъде поддържан както досега.
НАКЪДЕ ВЪРВИ ДАВУТОГЛУ?
Един общ преглед, включително на развитията с трансатлантическия и европейския лагер, показва, че турската външна политика понесе сериозен пробив на западния фронт. Заради дълбоките интереси САЩ и европейските държави остават близки на Турция. Това обаче не е достатъчно, за да се отстранят колебанията по въпроса.
Друг основен момент през 2010 г. беше инцидентът с кораба “Мави Мармара”, който създаде дълбока пропаст между Турция и Израел. Без съмнение, Турция реагира справедливо срещу израелското насилие и отправи няколко искания. Турция и Израел обаче доста преди този инцидент загубиха интерес към двустранните отношения заради действията на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган в Давос. Това ограничи възможността на Турция да бъде посредник в региона и създаде известни проблеми със Запада.
Ако оставим настрана подобни отрицателни моменти, вижда се, че Турция следваше изключително проактивна и енергична външнополитическа линия и се опита да максимализира националните интереси в региона. Автор на тази външна политика е Ахмет Давутоглу. Виждаме, че той следва стратегия за увеличаване на влиянието на Турция като регионален играч в световната политика.
СИНХРОНИЗИРАНЕ НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА
Ако откриващите се възможности от безпрецедентната геополитическа ситуация, представата за политическа стабилност, внушителният растеж и икономическата динамика се добавят към картината, явно е, че международната общност има сериозен интерес към Турция. Проблемът е, че резервите и въпросителните спрямо Турция са също така важни, както и отдаваните й внимание и значимост.
Парадоксът на това ниво ни изправя пред критичен въпрос. Главната цел на външната политика на Турция трябва да е тя да не загуби усет за посоката, макар че във всяка посока се предприемат активни действия. Многоизмерността й може да обогати Турция, но не бива да струва на страната отношенията й със Запада. Една Турция, която отслабва връзките си със Запада, вероятно ще се препъне и в други посоки.
В този смисъл за Турция е от полза да хармонизира външнополитическите си действия съобразно Запада, така както трябва да се настройват музикалните инструменти от време на време.
Турция – скоро могъща като САЩ?
Източник: „Дойче веле”
Турската външна политика печели влияние, но губи чувството си за реализъм. Такъв е изводът, до който стига в своя коментар Михаел Мартенс, балканският кореспондент на вестник “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”.
В телевизионно интервю по Нова година външният министър Давутоглу заяви: “Нашата цел е да превърнем Турция в мъдрец, в мъдрата страна на човечеството, чиито мнения се уважават, която има принципи и която се превръща в гласа на човешката съвест.” Така говори мъдрецът от Босфора. Патетичното изявление на Давутоглу е показателно за новопридобитото влияние, но и за грандоманията, или поне самонадценяването на турската дипломация.
Турция – скоро могъща като САЩ?
Никой не може сериозно да оспорва порасналото значение на Турция в международните дела, особено в Близкия Изток. В Турция обаче се шири един наивен оптимизъм, който не знае граници. “Силовият триъгълник на бъдещето – САЩ, Турция и Иран?” гласеше наскоро заглавието на анализа на един уважаван турски професор. Но който желае трезв анализ, той би трябвало да разгърне последната книжка на германското списание „Südosteuropa-Mitteilungen”, посветена изцяло на Турция.
Сред авторите на включените в списанието есета е и наблюдателят на в. “Миллиет” Сами Идиз, който се спира на един привиден парадокс: Турция, твърди той, се е сближила с мюсюлманския свят (което не означава обезателно отдръпване от Запада), защото е станала по-демократична. Идиз изтъква, че общественото мнение се е превърнало в “определящ фактор на турската външна политика” и напомня, че в миналото много принципни външнополитически решения се взимаха без никакво съобразяване с населението, та дори в открит конфликт с него.
След осем години управление на Партията на справедливостта и развитието, днес положението е съвсем друго. Турската външна политика не може да се огъва при всеки повей на гласа народен, но по важни въпроси трябва да се съобразява с него. Идиз стига дори дотам да твърди, че външната политика на Анкара била продължение на вътрешната политика, което не би било нещо необичайно в други страни, но е новост за Турция.
Като пример за порасналото влияние на общественото мнение Идиз назовава помпозния провал на опита за сближение между Турция и Армения. Непосредствената цел бе да се отвори границата, затворена преди близо две десетилетия. Но азербайджанският президент Алиев умело прибягна до всички възможни средства, за да настрои турците срещу собственото им правителство.
Той напомни, че Азербайджан бил “братска държава” на Турция и никой управник в Анкара не можел да си позволи да се изявава като “предател” на интересите на Баку. Отварянето на арменско-турската граница, без преди това да е уреден спорът между Баку и Ереван за Нагорни Карабах, щяло да бъде “предателство” към братския азербайджански народ.
Капаните на популизма
В тази връзка Идиз отбелязва, че Азербайджан действително “успя да мобилизира общественото мнение в Турция”. В последна сметка премиерът Ердоган подви опашка и в реч пред азербайджанския парламент обеща това, което домакините му очакваха от него.
По принцип е желателен по-голям обществен ангажимент при взимането на външнополитически решения, обобщава Идиз, но “във времената на популизъм и опортюнизъм” това криело опасност от нежелателна промяна във външната политика на Анкара: “Турция е все още една силно консервативна страна, която има сега едно ислямско правителство. Трудно би било да се отрече, че това започва да се забелязва в нейните външнополитически решения и ориентации” – заключава Идиз.
Иран и Турция се сближават политически и икономически
Иран и Турция през последните години все повече се сближават както политически, така и икономически, като Турция се превръща във важен съюзник за иранците в деликатните им ядрени преговори, предаде Франс прес по повод участието на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад и новия ирански външен министър Али Акбар Салехи в днешната регионална икономическа среща на върха в Истанбул.
Посещението идва в момент, когато на възобновените ядрени преговори между Иран и Шесторката (САЩ, Китай, Русия, Франция, Великобритания и Германия) в Женева в началото на месеца бе договорено те да продължат в края на януари в Турция, която се явява посредник между Техеран и Запада по иранското ядрено досие. “Турция е силна държава със стратегическо разположение и допирни точки с Иран в идеологическо и културно отношение”, заяви Салехи и подчерта, че укрепването на отношенията с Турция е приоритет за Иран.
Турция дълго време бе смятана за стратегически и дори военен съюзник на Израел в региона, но се приближи към арабските страни и Иран, особено след офанзивата на Израел в ивицата Газа през декември 2008 г. и нападението на израелските ВМС срещу хуманитарна флотилия с помощ за ивицата Газа, при което бяха убити деветима турци и породи силно гневна реакция на Турция към Израел. Като знак на настъпилата промяна през август Анкара извади Иран от списъка на страните, представляващи заплаха за нея в документа, определящ концепцията концепцията й за национална сигурност.
Турция също така гласува против резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 9 юни, с която се усилват международните икономически санкции срещу Иран. Малко преди това Турция заедно с Бразилия и Иран направи предложение за обмен на ядрено гориво между Иран и големите сили с цел улесняване на компромис по ядреното досие, но то бе отхвърлено от западните държави. Сближаването на Турция и Иран, чието общо население е над 150 милиона души се изрази и в укрепване на търговско-икономическите отношения, като по официални данни обменът достигна 10 милиарда долара, а целта на двете страни е той да превиши 30 милиарда долара между 2013 и 2015 г.
През септември турският премиер Реджеп Тайип Ердоган призова за икономическо сближаване с Иран, включително чрез подписване на споразумение за търговски преференции въпреки натиска от Запада. Иран вече изнася ежедневно между 15 и 18 милиона куб. м природен газ към Турция, а през юли подписа договор на стойност един милиард евро с турска компания за изграждане на газопровод с дължина 660 км, който до три години ще позволи ежедневен износ на 60 милиона куб. м газ към Турция и Европа.
Накрая, като жест със силно символично значение, сунитът Ердоган участва миналия четвъртък в Истанбул в церемониите на шиитския празник Ашура в присъствието на Али Акбар Велаяти, главен съветник по международните въпроси на иранския върховен водач аятолах Али Хаменей. Това се случва за пръв път в Турция, където преобладават мюсюлманите сунити и събитието бе широко отразено от медиите на шиитски Иран, отбелязва АФП.
Източник: Актуално.ком
Турция: към Европа на заден ход
Предвижданията кога Турция ще влезе в ЕС вече заприличаха на пророкувания на врачки и баячки. Европейските държави са изпокарани по този въпрос, защото едните виждат в Турция икономическата сила, а други – проблемите.
Преговорите на Турция за присъединяване към ЕС тъпчат на място. Причината е, че страната не е хармонизирала своите закони с европейското право в сферата на конкуренцията. Именно те обаче трябваше да бъдат обект на преговори с белгийското председателство на ЕС. Това е развитие, което се следи със загриженост от Швеция.
Разширяването на ЕС, превърнало го от западноевропейски клуб в паневропейска общност, според шведския външен министър Карл Билд е сред най-големите успехи на Стария континент. Това той подчерта, заедно с колегите си от Великобритания, Италия и Финландия пред “Интернешънъл Хералд Трибюн”.
Буксуващи преговори
Европа обаче се затруднява да продължи тази история на успеха, приемайки в общността и Турция. Шведският политик е искрено разочарован, още повече, че Балканите за него са регион, свързан неразривно с миналото му на специален пратеник на ООН през 90-те години.
От страна на Европа обаче в момента се сипят критики срещу Турция – за това, че не зачитала човешките права, не осигурявала защита на малцинствата и ограничавала свободното изразяване на мнения. Особено държавите с тежест в общността като Франция или Германия се обявяват активно срещу турското присъединяване.
В Швеция обаче са на друго мнение. Още преди шест години, по време на тогавашното първо разширяване на ЕС на Изток – шведите бяха изцяло положително настроени.
За разлика от “старите” държави в ЕС, които гледат на общността предимно като на християнска общност на ценности, северноевропейските държави като Швеция и Финландия, присъединили се преди едва 15 години, виждат предимно прагматичните аспекти на разширяването. Това твърди Хана Оянен, ръководителка на Института за външна политика в Стокхолм:
Огромен пазар с големи възможности
“На Турция се гледа като на пазар с добър икономически прираст. Подобна страна би била добре дошла за Европа, която в момента не расте прекалено бързо. Това, разбира се, е важен аргумент. От друга страна обаче, страни като Швеция и Финландия са и за това, основните неща – като спазването на човешките права, или свободата на придвижвания – да се спазват. ЕС е и политически проект.”
Докато този политически проект обхване и Турция, верятно ще измине още доста време – смята Оянен. Доста европейски държави по едни или други причини блокират отделни елементи на преговорния процес. Така бъдещето пред Турция остава напълно неясно.
Източник: Дойче веле
Дискусията в България за еврочленството на Турция е обезпокоителна за Анкара
Текст от рубриката „Турция разбулена”Източник: „Капитал”
Интервю с Биргюл Демирташ-Джошкун, професор по международни отношения в университета “Башкент” в Анкара
В България има инициатива за референдум срещу приемането на Турция в ЕС. Как се гледа на това в Анкара?Това не изразява официалната гледна точка на българското правителство. Премиерът Бойко Борисов многократно е казвал, че въпросът за референдума не e на дневен ред за неговия кабинет. Инициативата е свързана с някои български партии, които са по-националистически настроени от основните политически сили.Знаете ли, отношенията между Анкара и ЕС никога не са били перфектни и праволинейни. Имало е периоди на напредък, но и периоди на застой. Ако погледнете на процеса от 1963 г. до днес, се вижда голямо развитие. И този процес трябва да продължи. Разбира се, ще има реакции от някои държави в ЕС. Ще има реакции от страна на Турция. Има проблеми, произлизащи главно от ЕС. Изглежда, че някои страни членки като Германия, Франция и Австрия нямат желание да приемат Турция. Някои политически партии в тези държави вярват, че Турция не принадлежи на Европа в културно, в георафско отношение и изобщо не е част от европейската идентичност.Но самите турци също вече не са много ентусиазирани да влязат в ЕС. Това на дългия процес по присъединяване ли се дължи?Да, социологическите проучвания показват намаляваща подкрепа за членство в ЕС. Преди около пет години близо 75% от турците бяха “за”. Последното число, на което попаднах в медиите сега, е около 38%. Причините за това идват главно от ЕС. Турското правителство наистина иска да постигне пълно членство. Готово е да изпълни всички критерии, да затвори всички преговорни глави, да предприеме всякакви радикални реформи.Но турската общественост не вярва, че дори всички критерии да бъдат изпълнени, дори всички глави да бъдат затворени, страните от ЕС ще пуснат страната в клуба. Това е атмосферата в Турция днес. Хората мислят, че каквото и да направят, това няма никакво значение. Защото някои страни от ЕС, някои от политическите партии, някои правителства не са готови да приемат Турция. Затова хората си казват: “Защо да отделяме време, енергия и усилия да настояваме за това. Разбира се, трябва да предприемем някои радикални реформи – икономически, политически, правни. Но трябва да го направим заради себе си, а не в името на членството в ЕС.”Означава ли това, че отлагането на турското членство не забавя хода на реформите в страната?Когато видиш неохотата у някои правителства от ЕС, това естествено се отразява на скоростта на реформите тук. Тя се е забавила. Когато някои от преговорните глави бяха замразени заради Кипър, турците остана с усещането, че подходът на ЕС не е справедлив. И докато този подход остане, не мисля, че подкрепата за членство в ЕС ще достигне отново 70-80%.Вижте кипърския въпрос. През 2004 г. в двете части на Кипър имаше референдуми. На своя кипърските турци приеха плана на ООН за уреждане на проблема с разделението на острова. Те показаха, че са готови да направят жертви в името на намирането на решение, и бяха наказани. Кипърските гърци отхвърлиха плана, но бяха наградени и станаха част от ЕС. Тогава ЕС обеща някои неща на турската част от острова. Каза, че ще осигури финансова помощ, че ще се опита да отвори търговски канали за кипърските турци, но това не беше преведено в реални действия.А какви са реакциите в Турция на дискусията за референдум в България?Според турските политици сегашното българско правителство подкрепя членството на страната в ЕС. В по-широк смисъл обаче онези, които вземат решенията в Анкара, и турските проевропейски настроени интелектуалци не обичат дебатите за референдуми, независимо дали това се обсъжда в Австрия, Франция или България. Техният аргумент е, че от 1963 г. Турция е асоцииран член на ЕС. Повече от половин век измина оттогава, а и Турция се смята за европейска страна още от XIX век. Процесът на европеизация започва в късния период на Османската империя.Политическите партии, подкрепящи референдуми, просто искат да затворят процеса на еврочленство за Турция. В момента най-важен за Анкара е подходът на българското правителство. Преди изборите Бойко Борисов не подкрепяше в такава степен турското еврочленство, но след като ГЕРБ дойде на власт, виждам промяна в дискурса.Как си обяснявате това?Не мисля, че е нещо специфично за България. По цял свят, след като една опозиционна сила дойде на власт, тя може да промени своята политика. Свързано е с това да бъдеш по-рационален, по-реалистичен, защото да управляваш има балансиращ ефект върху политическите актьори по принцип. От турска перспектива най-важно е какво казва и прави българското правителство, а то подчертава, че поддържа процеса на членство на Турция в ЕС. Но нека видим как ще се развият нещата. Защото опозиционните партии, които са зад идеята за референдума, подкрепят правителството в парламента. Ето защо трябва да наблюдаваме дали кабинетът ще бъде повлиян от тези националистически партии – “Атака”, ВМРО и други.Но дори самата дискусия е обезпокоителна лично за мен, а бих казала и за турската общественост. Нашият аргумент е, че имаме споразумение за асоцииране с ЕС още от началото на 60-те години. През 2005 г. официално започнаха преговорите за присъединяване. Опитваме се да си свършим работата и да затворим преговорните глави и няма логика да се спори за европейската идентичност на Турция. За Турция този въпрос вече е разрешен. Сигурно е, че страната принадлежи към Европа, че е част от европейската идентичност. Опитите да се постави под въпрос европейската й принадлежност е подход, който няма да намери подкрепа в самата Турция.Контрапункт е, че Турция подкрепи присъединяването на България към НАТО през 2004 г. Какви бяха аргументите на турските политици?Турция подкрепи не само българското влизане в НАТО, но и румънското. Този процес продължава до ден днешен – Турция подкрепи членството на Албания, поддържа това на Македония и Босна и Херцеговина. Това е свързано с основните принципи на турската външна политика. Анкара винаги е подкрепяла регионалната сигурност и създаването на мирна среда на Балканския полуостров. А това е възможно само ако балканските страни членуват в едни и същи регионални и международни организации. НАТО като организация за колективна сигурност е една от тях. Аргументът на Турция беше, че влизането в НАТО ще помогне за създаването на атмосфера на сигурност и мир на Балканите. Това беше основната причина. Турция вярва, че ако съседните й страни станат членки на НАТО, това ще е възможност за решаване на всички въпроси чрез диалог.
Визитка
Биргюл Демирташ-Джошкун е младши професор по международни отношения в университета “Башкент” в Анкара. Получила е докторската си титла от Берлинския свободен университет. Работи и като редактор на списание “Международни отношения,” издавано от Турския съвет по международни отношения. Работи върху теми, свързани с Балканите, включително българско-турските отношения. Автор е на публикацията “Нов период с България: Връзки между Анкара и София в ерата след студената война”.
Ватикана иска ЕС да остане християнски и да отхвърли Турция
Папата искал мюсюлманска Турция да остане извън Европейския съюз. Дипломати на Ватикана настоявали формулировката за “християнските корени” на Европа да влезе в европейската конституция, пише британският вестник “Гардиън”, който продължава да публикува информация за изтеклите по “Уикилийкс” документи на американски дипломати.
Сегашният ръководител на Римокатолическата църква носи отговорност за засилващата се враждебност на Ватикана към идеята за влизане на Турция в ЕС, се твърди в секретни доскоро телеграми, пратени от американското посолство в Светия престол.
През 2004 г. кардинал Рацингер е казал, че не бива да се позволи една мюсюлманска държава да се присъедини към ЕС, макар че по онова време Ватикана официално е бил неутрален по въпроса. Американски дипломат е отбелязал, че Рацингер “ясно разбира, че ако се позволи в ЕС да влезе мюсюлманска държава, това още повече ще отслаби тезата му за християнските корени на Европа”.
Източник: Актуално.ком
Нова книга за неоосманизма
Ново проучване показва реалните заплахи от пълзящия неосманизъм. Проф. Дарко Танаскович е автор на книгата „Неоосманизмът. Турция се връща на Балканите”.
„Преди всичко неоосманизмът е повече от идеология. Той е философия на историята, цивилизационна парадигма и светоглед, свойствен на по-голямата част от съвременната турска нация, и особено на нейния интелектуален елит. Неоосманизмът е осмисляне на непревъзмогнатата имперска носталгия на една голяма историческа нация, недоволна от своето положение и роля в света” – пише авторът. „Като такъв, неоосманизмът е дълбочинна константа във външната политика на Турция, въпреки всички действителни и привидни идейни и политически прекъсвания на приемствеността, включително радикалната светска революция на Ататюрк. Неоосманизмът умее да тече и като подводна река”, допълва Танаскович.
Неоосманизмът сам по себе си не е нито добър, нито лош. От аспекта на историческата логика и „утилитарната етика” би могло дори да се каже, че е и легитимен. Препоръчително е, когато се говори и пише за него, да се избягнат позитивните или негативните ценностни присъди, а още повече – предразсъдъците. Също така не е препоръчително и да се бяга от изправянето с лице към неговото съществуване и политически коректно да се оставя на игнориращо премълчаване или съучастническо подразбиране. Все пак най-опасно е незнанието, на което никой повече няма право днес. Защото още утре може да бъде късно.
За автора:
Дарко Танаскович е роден на 4 януари 1948 г. в Загреб.
Завършва Филологическия факултет на Белграoдския университет с докторат в катедрата по ориенталистика, в която е последователно асистент, доцент и професор. Преподава арабски език и литература, турски език, персийска литература, основи на ислямската цивилизация, ислям и християнство.
Автор е на над 600 научни и специализирани труда в широкия спектър на ориенталистиката, много от които са преведени на чужди езици.
Гост професор е в университетите в Сараево, Скопие и във Висшето училище за обществени науки (EHESS) в Париж. От 2008 г. чете лекции в Академията за дипломация и сигурност и във Факултета по медии и комуникация в Белград. От 1995 до 1999 г. е извънреден и пълномощен посланик на тогавашната Съюзна република Югославия в Анкара, от 1998 г. акредитиран и в Баку, Азербайджан. След демократичните промени в Сърбия (2002-2008) проф. Танаскович е посланик на страната си във Ватикана и при Малтийския орден. Член е на Сдружението на преводачите, на Сдружението на писателите на Сърбия и на сръбския ПЕН клуб.
САЩ: Турция няма да влиза в ЕС!
Последните разкрития на Уикилийкс показаха до каква степен европейците имат резерви към приемането на Турция в ЕС. В секретните документи френският президент Саркози е описван едва ли не като истеричен враг на Анкара.
Ако европейците не искат Турция в ЕС, нека да го кажат ясно и на висок глас. Това е призив на турския премиер Реджеп Таийп Ердоган, отправен в една негова реч. По този начин политикът описва растящото недоволство и разочарование в страната му от отношението на Франция, Германия и Австрия към евентуалното бъдещо членство на Анкара в европейската общност.
Турция в ЕС – безнадежден случай?
Тази конкретика, за която пледира Ердоган, сега откриваме и в документите на Уикилийкс. В разговор с европейски дипломати представители на САЩ са добили впечатлението, че кандидатурата на Турция за членство в ЕС е напълно безнадеждна. Отдавна Вашингтон се застъпва за Турция по този щекотлив въпрос, което често дразни европейците. Защото ако Турция стане част от Обединена Европа, това ще докаже на целия свят, че Евросъюзът не е клуб на християнските държави.
Така например съветникът на френския президент Жан-Давид Левит а споделил пред Филип Гордън, отговарящ в Държавния департамент за връзките с Европа, че се надява Анкара сама да оттегли кандидатурата си за членство. А каква е позицията на президента на Франция? В някои от документите, публикувани от Уикилийкс, Никола Саркози е описан като истеричен враг на турското еврочленство.
Между другото, в тази графа е включена и германската канцлерка Ангела Меркел – тя и Саркози били двамата европейски лидери, които в най-голяма степен допринасяли за растящия евроскептицизъм сред турците, твърдят американски дипломати в Анкара. Отбелязва се обаче и това, че немалка доза скептицизъм по отношение на турското еврочленство има и в редиците на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието на премиера Ердоган. Това се обяснява със страха от “заличаването” на традиционните за Турция мюсюлмански обичаи.
МОСАД: В Турция се въздига ислямизмът
Документите на Уикилийкс съдържат и доклади, които защитават тезата, че Турция е на път да се превърне в ислямска държава. Според американски дипломатически източници Анкара обръща оста на своята външна политика. Публикуваните документи показват безпокойство у САЩ от политиката на външния министър Ахмет Давутоглу, който според тях води неоосманска политика. Сред изнесените документи са и разузнавателни данни на МОСАД, в които се твърди, че в Турция се въздига ислямизмът.
За премиера Ердоган се посочва, че е лидер, който споделя същите идеали като Ататюрк; работохолик е, упорит, без да е деспотичен. Той е определен като демократ по убеждения, който обаче ръководи обкръжението си по автократичен начин и е заобиколен от обръч от ласкатели и надменни съветници.
Източник: Дойче веле
BBC разкри потресаващи факти за настъплението на шериата в Англия
Разследване на телевизията BBC показва 40 нелегални частни ислямски училища в Англия, които преподават правилата на шериата на около 5000 деца на възраст между 6 и 18 години.
Според “теоритичните и нагледните пособия”, използвани в учебния процес, основния акцент в подготовката на бъдещите ислямски фанатици и терористи от Турция, Иран и Саудитска Арабия е поставен върху практическото приложение на “наказателните закони на религиозното право”. С тази цел “учебниците” са профилирани за различните възрастови групи. Така напр. шестгодишните слушатели безропотно трябва да бъдат убедени, че който не вярва в “правата и висшата мюсюлманска религия”, ще бъде наказан да гори вечно в огъня на ада. 15 годишните ученици получават подробна подготовка за изпълнение на наказанието “рязане на ръка”, като рисунки, схеми и фотоси показват технологията, последователността и използваните “технически средства”. При повторно “прегрешение” правилата на шериата повелявали “рязане на крак”.
Със садистични детайли са описани изпълненията на наказанията”заравяне на жена в земята и доубиването й с камъни”, които се полагат за “изневяра или отказ да се омъжи за семеен мъж”. Невръстните възпитаници на шериатската наказателна система полагат изпит по “еврейско и хомосексуално правосъдие.” Евреите са представени като”световни завоеватели, приели образа на прасета и маймуни, които трябва да бъдат бити с камъни.” Хомосексуалистите подлежат на изтребление чрез хвърляне от скала в пропаст, обезглавяване, изгаряне живи или зарaване и бой с камъни.
В предаването се изнасят факти за използването на неизвестни досега интернет-сайтове, които проповядват радикални ислямски идеи и насаждат омраза към християните с призиви за “джихад” и разяснения как и къде да се воюва срещу враговете на исляма.
Източник: ТВ СКАТ
САЩ са загрижени за надеждността на Ердоган и Давутоглу
Дипломатически телеграми, публикувани от “Уикилийкс” в германското списание Der Spiegel показват, че американски дипломати имат съмнения за надеждността на турския премиер Таип Ердоган като партньор. Американски дипломати не вярват на Ердоган и неговите нереалистични възгледи за света, пише списанието. Той получава информацията си почти изключително от вестници с връзки с ислямистите и се предполага, че разполага с малко време за анализи на неговите министерства, смятат дипломати. Турският премиер, един от най-важните партньори в НАТО за САЩ се е заобиколил с “железен кръг от подлизурски (но предизвикващи презрение) съветници”, пише дипломат. Въпреки самохвалството си, той се страхува от загуба на властта, според съобщения, изложени в Der Spiegel. Един източник е цитиран да казва на американците: “Таип вярва в Бога, но не му се доверява”. Съветници на Ердоган, сред които външният министър Ахмет Давутоглу са представени като малко разбиращи от политика извън Турция. Високопоставен правителствен съветник, цитиран от американски дипломати описва Давутоглу като “изключително опасен” и предупреждава, че той ще използва ислямисткото си влияние върху Ердоган. Телеграма с подписа на американския посланик от януари 2010 съобщава, че външният министър иска да се утвърди на Балканите влиянието, което Отоманската империя е упражнявала в региона. Но външният министър надценява себе си и Турция, според американски дипломати. Турция, обобщава телеграмата в превод на немски от списанието, “има амбициите на Rolls Royce, но средствата на Rover”. /АФП /
Източник: Вести.бг
Главният турски преговарящ с ЕС: Турция е сила, без която Европа не може
Европейският съюз се нуждае от Турция повече, отколкото тя се нуждае от него. Това заяви главният турски преговарящ с ЕС Егемен Баъш по време на визита в Дъблин, цитиран от europe.bgТой отрече коментарите, че говорът на Турция към Европа се е втвърдил през последните месеци, но заяви, че има растящо недоволство от скоростта на присъединителния процес.Той сравни икономическата криза в Европа с турския растеж от 11% през тази година и заяви, че Турция е „жизненоважна” за европейския достъп до енергийните ресурси в региона.„Цената на това Турция да е извън ЕС е много по-голяма за европейците, отколкото цената да е в съюза”, заяви той.Баъш освен това коментира, че Анкара не е готова да се откаже от Кипър заради членство в ЕС, но и няма да се откаже от членството в съюза заради Кипър.„Имаме справедлива кауза по двата въпроса и ще преговаряме за намирането на приемливо решение”, добави той.Турският главен преговарящ обвини някои страни-членки, че използват въпроса за Кипър за да „скрият” други причини за противопоставяне на турското членство в съюза и заяви, че прилагат двоен стандарт.В последния доклад на ЕК, Турция е критикувана за проблеми със свободата на словото и религията, както и за проблеми с правата на малцинствата. Баъш отговори, че Турция ще продължи с „гигантския напредък”, който е направила през последните години.„Днес Турция е много по-добре от вчера. Утрешната Турция ще бъде много по-добре от днешната”. Баъш призна, че в някои страни-членки, които подкрепят турското членство, включително в Ирландия, общественото мнение не винаги отговаря на официалната позиция.„Денят в който Турция приключи преговорите, тя ще бъде много по-различна страна и ирландското обществено мнение заедно с това в други държави ще се промени”, коментира той.
Източник: Нюз.бг
Великобритания е най-активният адвокат на Анкара за членство в ЕС
Коментар на Гасан Насър
„Коалиционното правителство е най-силният поддръжник на присъединяването на Турция към Европейския съюз и ние се гордеем, че сме неин водещ адвокат в това начинание”. Това заяви министърът на европейските въпроси Дейвид Лидингтън в правителството на британския премиер Дейвид Камерън в своя статия, публикувана вчера в авторитетния вестник „Файненшъл таймс”. Той допълва, че Великобритания не е свалила помпоните на турската молба за еврочленство в коментар на твърденията, че Анкара вече е загубила своите основни поддръжници.
Британският министър отстоява тезата, че никога Обединеното кралство не е имало толкова категорична позиция по този важен за ЕС въпрос. Той с гордост декларира, че това е свършило единствено неговото правителство.
Лидингтън отбелязва, че визитата на Камерън през юли тази година в Турция е придала нова динамика на двустранните отношения. Британската подкрепа на Анкара за еврочленството се е превърнала в основа на договора за стратегическото партньорство между двете страни, подписан от двамата правителствени ръководители. Според британския министър Дейвид Камерън е бил в Анкара, „за да работи в полза на еврочленството на Турция и за да се бори за него”.Интересното е, че за да аргументира силната си протурска позиция британският политик се позовава и на действия в подобна посока, осъществени и от други европейски държавници. Очевидно е желанието тя да бъде представена едва ли не като общо европейска. Министър Лидингтън отбелязва, че на 9 ноември 2010 г. в италианския вестник „Ла република” е била публикувана съвместна статия на външните министри на Турция и Италия. Материалът е защитавал становището за необходимостта от присъединяването на Анкара към ЕС.
Все пак Лидингтън признава, че след публикуването на последния доклад на ЕК за напредъка на Турция в самата страна е намалял общественият евроентусиазъм, а „основните протурски мажоретки” – Великобритания и Испания, са свалили помпоните в нейна подкрепа. Веднага след това обаче британският политик отрича случаят с неговата страна да е идентичен, без да споменава нищо за иберийците. Според британския министър причината за това е неуспеха на турското правителство да гарантира защитата на етническите и религиозните малцинства, свободата на словото и правата на жените. Въпреки това, британското официално лице отбелязва реализираните широкомащабни реформи и прогреса в областта на съдебната власт, намаляването на ролята на военните и отстояването на основните права на човека в страната.
Лидингтън е убеден, че тези факти доказват твърдите ангажименти на Анкара по пътя на реализирането на нейното еврочленство. Той защитава позицията, че Турция трябва да стане член на ЕС, заради решимостта си да прави реформи. В тази връзка британският министър по европейските въпроси за пореден път декларира непоколебимата политика на правителството си да подкрепи Анкара за пълноправното й членство в ЕС.
Обединеното кралство, Испания, Италия, Швеция и Полша са най-ревностните защитници на турското еврочленство в ЕС. Общественото мнение на тези страни е склонно най-активно да подкрепи европейските аспирации на Анкара. Редица експерти отстояват тезата, че една от основните причини за подобна външна политика е географската им отдалеченост от Турция и липсата на негативни исторически „натрупвания” в двустранните отношения.Необходимо е да се отбележи, че мнението на високопоставения политик от Лондон не съответства на общоевропейското настроение. Последните социологически изследвания, проведени включително и с участието на турско академично звено, показват, че при един евентуален референдум повече от половината европейци ще се произнесат срещу приемането на Анкара в ЕС.
Присъединяването на Турция към съюза е проблем, превръщащ се в един от водещите за основните политически сили в Европа. През периода 1-3 ноември 2010 г. в Истанбул бе проведена кръгла маса под надслов: „Пет години преговори и перспективи на връзките Турция – ЕС”. В нея взеха участие евродепутати от Европейския свободен алианс – Зелени, турски политици и множество неправителствени организации. Форумът застана зад становището на фракцията на Европейската зелена партия по отношение на този важен въпрос. То може да бъде обобщено по следния начин: „ЕС и европейските Зелени могат да помогнат на Турция да продължи реформите, но именно Анкара е тази, която „трябва да си свърши работата”. Страната трябва по-скоро да работи, за да реши важните проблеми на своето присъединяване, отколкото да се оплаква от липса на подкрепа”. В позицията не личи експлицитен ангажимент в полза на турското еврочленство.
на снимката: Гасан Насър, източник Ориент.бг
Източник: Агенция „КРОСС”
Антихристиянските погроми в Турция вече не са тайна
Историята е интуитивна и многословна наука. Да се обхване цялото налично множество от данни заедно с връзките между тях, при това често от няколко доста самостоятелни всъщност исторически дисциплини, а след това да се съставят и верни изводи на тази основа, е безбрежна задача. Майсторството идва, когато празните места, които винаги съществуват сред морето от изворови сведения, трябва да се запълнят правдиво според авторовия мироглед и житейски опит, за да се запази целостта на историческия разказ. Големите историци могат точно това – при малко и недостатъчни извори да съставят картина на историческите събития, която издържа на изпитанията на времето, дори когато след десетилетия се открият многократно повече данни.Това, което не може историкът, е да изкривява съзнателно историческата картина, криейки се зад неизбежната интуитивност и мирогледност на историческата наука, за да получи предварително зададен резултат. Сиреч да нарича бялото черно или пък обратно заради минутна изгода обикновено. Е, не че не се случва… В някои кътчета на широкия ни свят – по-често.
* * *
В интерпретацията на турско-арменските отношения от последната четвърт на ХIХ в. насам е зейнала цяла пропаст между тези, които изучават професионално тези събития в самата Турция и на практика всички останали. Впрочем такова разделение е винаги сигурно указание за нещо гнило.Западната подкрепа на всяка цена поради това, че Турция е “най-важният щит срещу Съветския съюз” (в. “Миллиет”/4 юли 1981), е вече минало, но точно тя формира всъщност контролирана историография по арменския геноцид в Турция. Твърдения като “ограничено депортиране (на арменците), които били “агенти на чужди държави” (Алтемур Кълъдж, 1950); животът на арменците бил “райски”, а самите те “най-процъфтяващата (общност) в Османската империя”; по произход били “турци”, а избиването им – само “легенда”, се срещат често. Депортацията им, равносилна на пълно физическо унищожаване, става “извеждането им от зоната на бойните действия” (проф. Енвер Зия Карал, 1975) или “определени арменски граждани” се преселват, като “са прилагани най-хуманни средства (sic!)” (Салахи Р. Сониел, 1978), или е предшествана и предизвикана от “жестокостите, извършени от арменците”, чиято борба за независимост “коства живота на многобройни невинни турци” (Юсуф Халачоглу, 2002). И, разбира се, правителството на младотурците не знаят нищо по въпроса. Изтреблението се оказва, че вече е нужно само за да може арменците да се “научат на ред” (Алтан Делиорман, 1984). Това изброяване може да продължи безкрайно.
* * *
Понеже изискването за правдивост е задължително, то трябва да отбележим, че първият вътрешнотурски опит за създаване на вярна картина на турските деяния в шестте вилаета, населявани предимно от арменци, е политически – на 28 септември 1916 г. На конгреса на “Единение и напредък” в Цариград между другото е засегнат и въпросът за депортирането на арменците и за резултатите от този процес. Въпреки несъгласието на младотурските вождове, конгресът установява, че при провеждането на този акт са извършени значителни насилия и препоръчва засегнатите области да бъдат посетени веднага от нарочни комисии за установяване на подробности. Мехмет Талаат успява да се справи трудно със създаденото положение, като фалшифицира получените от комисиите резултати.
Да се твърди, че в Турция не се е признавало извършеното от младотурците, би било невярно. Вестниците от ноември 1918 – до края на 1919 г., се пълнят с искрени признания за случилото се. “Даже чувствителните турци и арабите мохамедани не можаха да сдържат сълзите си, когато пред тях се разкри ужасната картина на арменското клане” (в. “Хадисат”/7 ноември 1918). Активността на турските правителства при оценката на събитията след падането на младотурците от власт и особено след обявяването на младотурската партия извън закона в края на 1918 г., е поразителна. Могат да се приведат стотици примери.
Али Кемал бей, който е министър на вътрешните работи от 1920 г., нарича арменския геноцид във в. “Сабах” на 28 януари 1919 г. “ужасно престъпление, безпрецедентно в историята”. Поетесата Халиде Едиб пише във в. “Вакът”: “Ние се постарахме със средновековни методи да унищожим християните, по-специално арменците… Днес преживяваме най-печалните и черни дни от нашия национален живот.” Всъщност от края на 1918 г., след падането на младотурците от власт, и при следващите правителства на Тевфик паша (от 9 ноември) и на Дамад Ферид паша (от март 1919 г.) антихристиянските погроми са основна тема в обществения живот на Турция. Протоколите от парламентарните заседания са изцяло обнародвани, в пълни подробности е ясна страшната картина на етническото прочистване, при това само от местни източници и само от първа ръка. Та и затова е странно днешното отричане. Вероятно ще да е прав бившият валия на Халеб (днес в Сирия), който е от малкото, които не просто осъжда станалото, но дава и достоверно обяснение за него: “Почти четвърт от общественото богатство (в Османската империя) се намираше у арменците… Арменците държаха почти половината от търговията и промишлеността на страната.”
Както и днес е добре да се знае ролята на добрата стара (Западна) Европа, за да не излезе, че тя с нейните комитети и прочее представления е цялата в бяло. Престолонаследникът принц Абдулмеджид в интервю за “Морнинг пост” по същото време повдига завесата малко: “Ако Германия беше поискала, тя можеше да предотврати избиването (на арменците и на останалите християни)”. Под контрола на командването на окупационните войски на Антантата и преди всичко на англичаните там през януари 1919 г. започва процес срещу вождовете на младотурците. Уинстън Чърчил си спомня много показателно: “Турците казваха – ние заслужаваме наказание, но нека ни накаже нашият стар приятел Англия”. Май повече не е нужно, за да разберем причините и за днешната турска официална позиция.
Искреността и честността характеризират турската официална позиция само за кратко. От края на 1919 г. и с личното участие на Кемал Ататюрк (министър-председател от 3 май 1920 г.) започва плавната промяна по “турско-арменския спор”, както се нарича вече изтреблението на арменците. Публикуват се явни фалшификати, първоначално за употребление в чужбина – като издадения само на френски сборник “Документи за зверствата, извършени от арменците над мюсюлманското население” (Цариград, 1919 г.). Скоро обнародването на исторически честни документи и трудове става възможно единствено в чужбина. Така спомените на Наим бей са отпечатани в Лондон в края на 1920 г. поради невъзможност вече това да стане в самата Турция.
Едва ли има исторически процес като арменския геноцид, който да е подплатен с толкова масивна изворова база. Тук по много причини спестихме страшните подробности – да не би някой малолетен да отвори вестника. Историческите извори, и благодарение на турските правителства след ноември 1918 г. (до Кемал Ататюрк), разкриват със съвършена достоверност наистина кървава картина на изтреблението – с медицински и биологически експерименти, с изключителна изобретателност. Поради което толкова по-невероятно звучат увъртанията, кръженето около проблема, привеждането на малостойностни доказателства, яростното отричане на историческата истина, които характеризират съвременната турска политическа риторика и подконтролната историография. А светът иска от Турция само извинение, по възможност искрено.
Източник: „Сега”
Турция може да “катастрофира” по пътя към ЕС заради Кипър
Еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле предупреди, че може да се стигне до “катастрофа” в процеса на присъединяване на Турция към ЕС заради проблема с Кипър, предаде турският телевизионен канал НТВ.Фюле подчерта, че е настина от спешна важност за Турция да изпълни задълженията си по протокола от Анкара, за да избегне нови отлагания в преговорите й за членство, загуба на динамика и дори споменаваната от някои “катастрофа”.Протоколът от Анкара от юли 2005 г. предвижда турската страна да отвори пристанищата и летищата си за кипърски гръцки кораби и самолети. Фюле посочи това вчера в изказване пред комисията по външни работи на Европейския парламент след оповестения във вторник доклад на Европейската комисия за напредъка на Турция по пътя на присъединяване към ЕС.Фюле отбеляза, че заради проблема с Кипър в преговорите с Турция са останали три глави, които могат да бъдат отворени. Заради отказа на турската страна да отвори пристанищата и летищата си за кипърски гръцки кораби и самолети, ЕС замрази през 2006 г. осем глави в преговорите с Анкара, а отделно Кипър и Франция блокират отварянето и на други преговорни глави. Турция не признава Република Кипър, която е член на ЕС.Фюле не опроверга информациите за водени в Брюксел тайни разговори между ЕС и Турция за преодоляване на застоя в преговорите за членство на Анкара. Еврокомисарят отбеляза, че никой не е доволен от темпото в преговорите. Той посочи, че при всяко председателство на ЕС се отваря по една преговорна глава. Фюле заяви обаче, че не може да даде гаранции, че до края на годината ще бъде отворена глава в преговорите с Турция.Фюле настоя за ускоряване на процеса на преговори на Анкара с ЕС и каза, че е от стратегически интерес за ЕС страните членки да останат верни на обещанията към Турция. Еврокомисарят заяви, че всеки напредък в решаването на проблемите между Турция и Република Кипър ще гарантира ускоряване на преговорите за членство.
Източник: Актуално.ком
Турция „започва да надушва членството в ЕС
Турският държавен министър и главен преговарящ с ЕС Егемен Багъш заяви, че няма да се наложи Турция да чака още 13 години за присъединяване към ЕС според данните в доклада за напредъка на страната, публикуван във вторник, съобщава Анадолската агенция. По време на среща с турския премиер Реджеп Тайип Ердоган Багъш заяви, че турците „започват да надушват членството в ЕС“. Фактът, че Европейската комисия потвърди напредъка на Турция по всички глави, е предвестник за идването на добри дни, подчерта Багъш.
В своята стратегия за разширяване Европейската комисия критикува Турция за нарушаване на правото на свободно изразяване, свободата на вероизповеданието и правото на събиране. Турция започна преговорите за членство преди пет години, но в доклада се отбелязва, че „политическият климат на конфронтация” продължава, пише германският вестник „Ди Велт”. Европейската комисия приветства скорошните поправки в конституцията. В същото време от Брюксел настояват за фундаментална промяна на турската конституция.
До момента не е била отхвърляна кандидатурата на нито една страна, която е започвала преговори за присъединяване към ЕС. На Турция може да й бъде простено, ако се чуди дали няма да е първата. Пет години, след като ЕС единодушно гласува за започването на преговори със страната, процесът е спрял, а опонентите на турското членство използват всичките си налични трикове, за да го забавят. Тяхното увъртане е погрешно – приемането на бързо развиваща се страна, като Турция, с влияние в Близкия изток, може да подсили ЕС икономически и стратегически, коментира британският вестник „Файненшъл таймс”. Лидерите на Европа трябва да подкрепят кандидатурата на Турция, отбелязва изданието.
Не може да се каже, че Турция е напълно готова за членство. Последният доклад на ЕК за напредъка на страната, представен във вторник, посочва сферите, които Турция трябва да подобри. Защитата на религиозните и етническите малцинства не е гарантирана. А правата на жените трябва да бъдат подкрепени.
Пълен текст
Ердоган: Турция ще си каже думата при промяна на границите на Балканите
Турските държавни лидери са все по-активни на международната и балканската сцена. Премиерът Ердоган и президентът Гюл все по-често отправят критики или политически „съвети” към отделни балкански държави или към Европейския съюз. Ето и някои от последните изявления на турските лидери.
Няма да има промяна на границите на Балканите, нито подялба на Косово. Той оцени, че евентуални промени на границите и подялба на Косово биха били във вреда на региона. „Но ако нещо се случи все пак, то балканската държава (Турция), която има над 70 милиона души население, ще си каже думата“, това заяви турският премиер Реджеп Таип Ердоган в косовската столица Прищина преди броени дни. Излизащият в Прищина вестник „Коха диторе“ цитира Ердоган, че идеите за промяна на границите на Балканите са неприемливи и във вреда на мира и стабилността в региона.
• • •
Пред „Ройтерс” Ердоган заяви, че “Турция е уморена от чакане пред портите на Европа. Чакаме вече 50 години, а все още сме в преговорен процес”. С тези думи той отправи критики към ЕС заради това, че умишлено, според него бавят и променят правилата за членството на мюсюлманска Турция.
• • •
И въпреки очевидната “имперска” намеса на Турция в региона, турският президент Абдуллах Гюл определи като несъстоятелни твърденията за съживяване на османизма във външната политика на Турция, пише турският вестник „Милиет”.
По време на визитата си в Лондон Гюл изнесе лекция в Кралския институт за международни отношения „Чатъм Хаус” Гюл изнесе лекция „Международната система, Европа и Турция в първата четвърт на 21 век”.
На въпрос на Би Би Си има ли възраждане на идеята на османизма и османистичните претенции в турската външна политика той каза, че е съвсем нормално Турция да анализира геополитическите възможности, които съществуват в днешно време, но това не може да се разглежда като възраждане на желанието за нова „Османска империя”.
По думите му днес ситуацията е много различна и дори да е била в миналото империя, днес това не може да се съживи.
Снимка: burgasnews.com
Източник: Актуално.ком, Днес.бг, Нюз.бг
10 ноември 2010
Брюксел и Анкара водят тайни преговори за ускоряване на турското еврочленство
От две седмици ЕС и Турция водят в Брюксел тайни разговори на високо равнище за преодоляване на застоя в преговорите за членство на Анкара заради проблема за Кипър, пише в.”Миллиет”, цитиран от БТА.
Турското издание уточнява, че целта на разговорите е Турция да предприеме стъпки за прилагане на така наречения протокол от Анкара от юли 2005 г. В замяна на това ще стане възможно отварянето на някои глави в преговорите за членство на Анкара, които бяха блокирани заради отказа й да изпълни задълженията си по този протокол. Протоколът от Анкара предвижда турската страна да отвори пристанищата и летищата си за кипърски гръцки кораби и самолети.Основна роля във водените разговори играе еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле, посочва вестникът.В хода на разговорите е възприета стратегия за “взаимни стъпки”. Обсъжда се формула, според която Турция да отвори едно или няколко пристанища за кипърски гръцки кораби. В замяна на това една или няколко страни от ЕС ще започнат директни полети да кипърското турско летище “Ерджан”. С тази формула се удовлетворяват исканията на кипърската гръцка страна, а Турция не се принуждава да прави компромис с настояването си за директни търговски връзки между ЕС и Северен Кипър.По този начин се цели преодоляване на блокирането в преговорите за членство на Турция. Вестникът припомня, че заради отказа на турската страна да отвори пристанищата и летищата си за кипърски гръцки кораби и самолети ЕС замрази осем глави в преговорите с Анкара, а отделно Кипър и Франция блокират отварянето и на други преговорни глави.При това положение остават само три глави в преговорите, които Анкара може да отвори, но за това е необходима активна съвместна работа на управляващи и опозиция, посочва вестникът. Изданието допълва, че отварянето на тези глави няма да е лесно, след като Турция навлезе вече в предизборна атмосфера за предстоящите през юни парламентарни избори.Вестник “Миллиет” пише, че въпросът за прилагането от Турция на протокола от Анкара ще бъде дискутиран на срещата на върха на ЕС през декември. Надделява опасението, че тази година кипърската гръцка страна ще реагира по-рязко по въпроса, отколкото предишните години. Според Европейската комисия най-лошият сценарий ще бъде една или няколко страни от ЕС напълно да блокират процеса на преговори с Турция заради неизпълнение на протокола от Анкара.
Източник: Дневник
9 ноември 2010
Македония можело да бъде най-верният съюзник на Турция на Балканите?
След 15-20 години Турция ще стане стомилионна държава, турската икономика ще бъде между десетте, а не е изключено и сред петте най-развити икономики в света, а турската икономическа експанзия ще отиде далеч на Изток и Запад. Икономиката на ЕС ще бъде буквално смачкана. Турската дългосрочна стратегия държи сметка, че македонската държава може да бъде най-верният съюзник на Турция на Балканите.
Това пише Стефан Влахов Мицев в материал, публикуван в сряда във вестник „Време“ под заглавие „Бъдещето на отношенията между Македония и Турция“.Ако Република Македония е стратегически партньор на Турция, ние ще спечелим, независимо от това дали тази държава ще стане член на ЕС. Членството на Турция в ЕС практически ще означава, че и Македония е станала членка. В такъв случай ще ни бъде необходимо евентуално членство в НАТО като допълнително осигуряване. Казвам „евентуално“, защото имаме време да преценим дали ще ни отговаря това членство.Използвам израза „допълнително осигуряване“, защото главната сигурност за Македония могат да бъдат единствено двустранни договори за взаимопомощ с Турция, Китай, евентуално Русия и т.н. В никакъв случай не можем да се чувстваме защитени само с членство в блок, в който членуват Гърция и България. Лично аз мисля, че Турция в близко бъдеще ще стане член на ЕС. Предвиждам доста драматичен начин на приемане и засилени конфликти помежду членките на ЕС.Такъв вариант обаче още повече ще увеличи авторитета на македонското приятелство за самата Турция.
Когато се разработва стратегия, винаги трябва да се обмислят всички варианти. Да предположим, че Турция няма да стане член на ЕС. От това нито Турция, нито Македония ще изгубят.
Турция например никога няма да има доверие в България. Първо, заради голямото турско малцинство, срещу което от 1878 г. досега са правени многократни опити да бъде българизирано; второ, заради българската националистическа доктрина, която стана част от българската психология, че Турция е главният български враг, а Македония – главна цел за завоюване; трето, заради липсата на стратегическо мислене сред българските политици и държавници, които гледат на Турция като на български длъжник, в парламента допускат присъствието на фашизоидни формации с антитурски настроения, провокират смешни заплахи за референдум за членството на Турция в ЕС и т.н. С две думи – и днес, след 50 години, искрено приятелство между България и Турция не е възможно. Подобни са отношенията и Гърция–Турция, Сърбия–Турция, Черна гора–Турция….В последно време и ЕС, и НАТО, и останалият свят все повече осъзнават, че македонската държава има дълготрайна стратегия за бъдещето. Засиленият натиск и откритите заплахи отвън и отвътре показват страх от тази стратегия и от все по-голямата самоувереност на македонския държавен връх…Самоуверен може да бъде само онзи, който има печеливша стратегия. Искането за включване на Македония в Организацията на ислямската конференция беше великолепна тактическа и стратегическа крачка… Отлична беше инициативата на Македонската академия на науките и изкуствата за организиране на Четвъртия международен конгрес на ислямската цивилизация на Балканите. При посещението на председателя на ЕС Ромпой в Скопие Македония за първи път показа, че може не само да получава послания от ЕС, но и да изпраща. Мерцедесът на Тито, с който возеха Ромпой, беше прекрасен символ.
28 октомври 2010
Снимка: micnews.com.mk
Източник: Днес.бг
The Economist: Готов ли е Западът да приеме дългоочаквания възход на Турция?
Влиятелното англоезично списание “The Economist” публикува обширен анализ за готовността на Европейския съюз да приеме Турция. Списанието критикува нерешителната позиция на европейските лидери и страха им да посрещнат една просперираща Турция. През юли тази година премиерът на Великобритания Дейвид Камерън се обяви за „най-силният възможен защитник” на амбицията на Турция да се присъедини към ЕС. Англия за пореден път се застъпва за Турция. Нашата история от епохата на Възраждането познава много случаи, в които Англия поддържа изкуствено живота на “болния човек на Европа”. Не винаги обаче в защита на интересите на останалата част от Европа, а и на нашия регион. Да не забравяме, че преди броени дни британският външен министър Уилям Хейг обяви на конференция на Консервативната партия, че правителството ще осигури чрез закон суверенитета на британския парламент спрямо ЕС. За пръв път изрично ще бъде записано, че европейските директиви ще влизат в сила във Великобритания само по волята на парламента, която може да бъде оттеглена по всяко време. Островната държава от столетия се държи като “не много част от Европа” и всеки “еврооптимистичен” анализ по отношение на Турция, който идва от “евроскептична” Великобритания, трябва да се приема, както се казва у нас, с “едно на ум”.
Стратегическото положение на Турция в съседство с Близкия Изток и Русия, и на кръстопът между Европа и Азия, винаги е било от изключителна важност. През последното десетилетие обаче значението на страната на световната икономическа и политическа сцена се увеличи значително, след като премина през две големи, макар и не винаги единодушно признати, трансформации в икономическата си дейност и външната политика, пише в свой анализ за турската икономика The Economist.През по-голямата част от следвоенния период турската икономика продължава да е „болния човек на Европа”, като страда от хаотичен растеж, покачваща се инфлация и периодичен бум на кредитирането и срив в банковия сектор. Днес инфлацията е много по-ниска, банките са стабилни и Турция се гордее с най-бързо развиващата се икономика в клуба на напредналите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).Тъй като страната е бедна на енергийни ресурси, нейният растеж отразява фундаменталната сила на икономиката, особено в производството и строителството. Турция произвежда редица потребителски стоки, автомобили, електроника и е най-големият износител на цимент в света. В известен смисъл Турция може да се нарече „европейският Китай”, пише изданието.По отношение на външната политика страната е дългогодишен член на НАТО и има втората по големина армия, след тази на САЩ. Турция винаги е била важна опора на Запада и заедно с Норвегия е единствения член на НАТО, който дели граница със страни от бившия Съветски съюз.Турция като „европейския БРИК”Прозападната позиция на Турция кара правителството дълги години да пренебрегва своите отношения със съседните страни. Това обаче също се е променило през последните години. Благодарение на силната си икономика Турция е много активна в дипломацията си в Близкия Изток, на Балканите и в Африка, като не винаги външните й отношения са във вид, който да дава спокойствие на западните й съюзници. В известен смисъл може да се кажа, че Турция се превърна в дипломатически гигант, нещо като „европейската Бразилия”.Западните сили би трябвало да приветстват този възход. Вместо това обаче изглежда, че те не са готови да посрещнат една просперираща Турция. Европейците треперят над перспективата да приемат страна с такова голямо население в Европейския съюз. В САЩ, които критикуват Европа за нейната предпазливост, изпитват неудобство от водената от Турция активна външна политика, посочва The Economist.Критиците на Запад са склонни да се крият зад идеята, че Турция залита и към мюсюлмански фундаментализъм, който я отклонява от верния път на развитие. Тази преценка е напълно погрешна обаче и колкото повече Западът продължава да я лансира, толкова по-голям а става вероятността Турция да им обърне гръб, според изданието.Членството в ЕСПреговорите на Турция за членство в ЕС официално продължават повече от пет години.Досега на нито една страна, започнала такива разговори, не е било отказвано членство. Но лидерите на Франция, Германия, Австрия и Холандия са твърдо решени по отношение на турското влизане в ЕС, като изразяват позицията на голяма част от обществеността там. Нерешеният спор за Кипър също изглежда почти непреодолима пречка. И все пак, ако ЕС реши да изключи от членство своя собствен Китай, ще загуби най-бързо развиващата се икономика в региона. Европа ще се лиши и от възможността да влияе на региона на изток. В момент, когато много европейци недоволстват, че нямат тежест на световната геополитическа сцена, това ще бъде историческа грешка.Колко западна е ориентацията на страната?Общото извинение за тези позиции е твърдението, че ориентацията на Турция не е достатъчно западна и се отдалечава все повече в грешката посока заради грешките на леко ислямистката Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на премиера Ердоган. И все пак страховете, че Турция ще се превърне в следващия Иран, са абсурдни. Политиката на Ердоган със сигурност поляризира обществото и той трябва да предприеме по-помирителен тон, ако спечели отново изборите през юни.Като цяло обаче Турция върви в правилната посока. Тя е блестящ (и рядко срещан) пример в мюсюлманския свят за една жизнена демокрация с върховенство на закона и процъфтяваща пазарна икономика. Остава за американците и европейците да преценят дали са готови да приемат Турция такава, каквато е, а именно: мюсюлманска демокрация с различна култура и дипломатическа позиция, но отдадена на икономически и политически либерализъм, заключва The Economist.
27 октомври 2010
Снимка: BNews
Източник: Инвестор.бг
Защо да крием цинизма на Анкара?
България може да реши казуса с отнетите имоти на тракийските бежанци, като го изнесе на международен терен
Автор: Светослав Терзиев
“Цинично е да се иска тракийските българи да търсят решение на въпроса с имотите си от турските съдилища”, възмути се в началото на миналата седмица пред Европарламента българският евродепутат Евгени Кирилов. В края на седмицата пък наследниците на Агушевия род обявиха, че са завели дело срещу България в Страсбург да им върне 50 000 декара гори край Смолян, които дедите им са владели по времето на Османската империя. Те не сметнаха за цинично да прокарат иска си през всички инстанции на българската съдебна система и след отказа й – да поискат правосъдие от Европа срещу държавата.
Официална Анкара кани жертвите на гоненията и изтребленията да търсят закъсняла справедливост в нейните съдилища. Българският премиер Бойко Борисов даде да се разбере на 4 октомври в присъствието на турския премиер Реджеп Ердоган, че няма нищо против играта на котка и мишка. Все пак в рисуваното филмче “Том и Джери” мишката обикновено побеждава.
85 години след подписването на Ангорския (Анкарския) договор, който покри в мъгла геноцида над българите в Одринска Тракия, дипломацията на три Българии – царска, социалистическа и демократична – полага вяли усилия да поддържа живи претенциите за обезщетяване на тракийските българи. Единственото, което е направила досега, е да изчисли приблизително, че става дума за отнети имоти на днешна стойност 10-20 млрд. евро. В резултат на което пък получава намек от турската дипломация, че Анкара може да претендира за имоти и гори от бившата Османска империя на стойност 100-200 млрд. евро. И двете сметки се основават на Ангорския договор.
Неговият съавтор от българска страна Симеон Радев е блестящ публицист и историограф, но чрез сключването му се представя като посредствен дипломат въпреки богатата си практика. Неслучайно подписването му през 1925 г. и особено ратификацията му през 1926 г. е повод за масови протести пред Народното събрание на тракийски бежанци, които са недоволни преди всичко от протокола към него. Самият договор се свежда до установяването на дипломатически отношения между двете държави след разпадането на Османската империя. Той е в сила от 1928 г., когато са разменени ратификационните документи.
Договорът и неделимият от него протокол са подписани в два екземпляра на френски език, международния език на дипломацията. Завършилият френския лицей в Истанбул Симеон Радев е разбирал добре значението му. Ратификациите са извършени в парламентите на двете държави въз основа на преводите – съответно на български и турски език. Протоколът е отворен за допълнителни преговори, защото оставя за уточняване чл. “Г” за собствеността на българските и турските “емигранти” отпреди Балканската война през 1912 г. Колкото до загубилите имотите си в периода от 1912 до 1925 г., се прилага реципрочна клауза за тяхното одържавяване на територията, където се намират, т.е. турската държава взема българските имоти, а българската – турските. Така погледнат, Ангорският договор лишава от имуществени права точно прокудените с огън и кръв българи. Но по тайните сметки на Анкара той запазва правата на изселилите се от освободена България аги и бейове. Затова е бил посрещнат с протести и влизането му в сила е било забавено с три години.От този момент започват усилията на българската дипломация да поправи грешките си, като използва преговорите по клаузата, останала отворена. Същността им се свежда до следното: България се стреми да докаже, че този договор одържавява имотите на “изселниците”, които доброволно са ги напуснали след Балканската война, а не на “бежанците”, които са прогонени насилствено. В ратифицирания от българското Народно събрание текст е употребена думата “изселници”. Само че в меродавния френски текст думата е “емигранти”, която е прекалено обща и може да включва както “изселници”, така и “бежанци”.
При международен арбитраж България може да докаже, че тракийските българи не са изселници, а бежанци, защото вече са признати за такива от Обществото на народите (предшественика на ООН), което е гарант на бежанския заем от 1926 г. Турция няма такъв международен сертификат за своите изселници. Но заедно с това България би трябвало да докаже, че думата “емигранти” не се отнася до бежанците. За тази цел е необходим вътрешен турски акт, който да показва, че и тя ги поставя в друга категория – например, да признае геноцида над тракийските българи. Но колкото е признала арменския геноцид, толкова ще признае и българския. Задънената улица е налице. Какво да се прави?
Ердоган скришом се усмихва: заповядайте да ви уредим въпроса, но не се блъскайте – един по един пред нашите съдилища. Борисов му приглася: да, да, събирайте документи. И двамата знаят, че наследниците на оцелелите бежанци, които са се спасявали, докато са ги разстрелвали и палили къщите им, няма как да имат добре подредена документация за собственост. Министърът за българите в чужбина Божидар Димитров събуди миналата седмица слаба надежда: държавата пази изобилие от османски архиви. Те са пристигнали у нас с четири вагона през 1926 г., когато гробокопачът на Османската империя Кемал Ататюрк ги продал за стара хартия, за да скъса с миналото.
В това изобилие могат да се намерят и перфектни документи, които биха могли да са валидни и пред днешни съдилища. Вече са издирени актове за собственост поне на 1300 българи от Одринско. Документи пазят и някои наследници на бежанците. Освен това дори в неблагоприятно тълкуване на Ангорския договор има българи със запазени права като родените извън Одринска Тракия, като напусналите преди 1912 г. и след 1925 г., като цариградските и малоазийските българи, които също са били принудени да изоставят имотите си. Те могат да заявят правата си пред турски съдилища, без да чакат дипломатически преговори.
Юристи предупреждават, че това би било много сложно и скъпо, защото трябва да се издирят всички наследници, да се докаже точната дата на напускането на земите, да се наемат високоплатени турски адвокати. Така е, ако наследниците започнат да си блъскат главите като наивници в стените на турските съдилища. Дори и с безупречни документи те не могат да разчитат на справедливост, защото Турция не би създала юридически прецедент. Защо да се водят обречени дела?
Точно заради това – за да се види, че са обречени. След като бъдат загубени на всички инстанции в турските съдилища – и по възможност най-бързо – ще могат да бъдат отнесени пред Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Там има богата практика с присъди над Турция на кипърски гърци за отнети им през 1974 г. имоти в Северен Кипър. За целта обаче трябва да се докаже, че и за имотите на тракийските бежанци има продължаващо действие на правото в самата Турция, защото съдът в Страсбург не разглежда искове за нарушени права отпреди влизането в сила на Конвенцията за правата на човека. За Турция като начална година се брои 1990 г., откакто тя признава индивидуалните жалби срещу държавата пред европейския съд, а за България – 1992 г., когато ратифицира конвенцията. Поканата на Ердоган да бъдат представени искове пред турски съдилища е официално заявление на Анкара, че признава продължаващото действие на претенциите на поне част от тракийските “изселници”. Така че пътят към Страсбург може да се окаже разчистен от самия премиер на Турция. Освен това жалбата на Агушевците срещу България също може да играе ролята на юридически прецедент в Европейския съд за правата на човека. Тревожното е, че тя може да отприщи и турски претенции за Родопите и Делиормана.
България обаче не бива да бездейства и още по-малко – да замазва чуждата историческа вина от криворазбрана дипломация. Както в казуса с българските медици в Либия двустранната дипломация не помагаше на България и решението дойде след изнасянето му на международен терен, така и в казуса с имотите на тракийските бежанци трябва да се излезе от омагьосания кръг. България не бива да пречи на Турция сама да покаже цинизма си пред Европа и не трябва да й служи като параван за тихото й промъкване в ЕС.
Източник: „Сега”
Християните в Турция са дискриминирани
Според турската конституция в страната цари религиозна свобода. Действителността обаче е съвсем различна, и това изпитват на гърба си най-вече християните. Тормозът срещу тях е ежедневен.
Страната на апостолите. Страната на църковните отци и на исторически събори. На фона на тази горда традиция се откроява още по-силно тъжното настояще: например, изличаването на арменците от Османската империя.
Като игла в купа сено
В Турция, родина на повече от 70 милиона души, днес има не повече от 100 000 християни. Тормозът срещу тях е ежедневен, от време на време стават дори убийства, обикновено работа на националистически екстремисти. Но за пръв път се дочуват и обнадеждени гласове. “Очертава се промяна, правителството проявява смелост”, казва Арам Атесян, арменският архиепископ на Истанбул.
Истанбулските арменци съставляват най-голямата християнска общност, наброяваща 70 000 души. Току-що властите им разрешиха да извършат богослужение в хилядолетната арменска черква на остров Ахтамар в езерото Ван – за пръв път от повече от 100 години.
Управляващата партия на премиера Ердоган се корени в политическия ислям, но именно тя се опитва поне да смекчи дискриминацията на християните. Същевременно е вярно, че правителството често изостава в обещанията си или пък подетите реформи просто затъват във вътрешнополитическото блато.
Немюсюлманите – без шанс за издигане
Според конституцията в Турция е в сила свобода на религиите. Но на практика доминира дискриминацията: немюсюлманите нямат никакъв шанс за издигане в армията или в държавната администрация. А католическата църква дори не съществува официално в днешна Турция. Всички църкви се оплакват от обира на имуществото им, започнал веднага след основаването на републиката през 1923 година. Арменският патриарх Атесян казва, че едва сега с помощта на европейските съдилища и на управляващата партия християните започват малко по малко да си връщат онова, което им принадлежи. Но всичко това става бавно, много бавно.
Със съкращения.
20 октомври 2010
Снимка: Нюз.бг
Източник: “Дойче веле”
1/3 от германците: Без ислям в Германия ще е по-добре
30% от германците смятат, че в страната им има прекалено много чужденци, а 37% са на мнение, че без исляма в Германия ще е по-добре. Тези резултати от проведени току що проучвания показват, че ислямът не е добре дошъл…Преди броени дни баварският министър-председател Хорст Зеехофер заяви, че Германия нямала нужда от още повече турци и араби, защото те имали проблем с интеграцията. Месец преди това на книжния пазар се появи новата книга на противоречивия германски политик Тило Сарацин, в която той защитава тезата, че мюсюлманите провалят Германия. Цялото това говорене за исляма предизвиква широк отзвук, като реакциите далеч не са само критични.
Отприщване на предишни задръжки Това доказват и резултатите от две проведени току що проучвания. Без исляма в Германия ще е по-добре, смятат 37% от участниците в актуална анкета на института за проучване на общественото мнение “Инфратест димап”. 44% споделят, че след публичния дебат, предизвикан от оспорваните тези на Тило Сарацин, се чувстват по-свободни открито да критикуват исляма.
Оливер Декер, научен ръководител на една друга студия, проведена от Лайпцигския университет по поръчка на фондация “Фридрих Еберт”, констатира “явно нарастване на враждебността към исляма и на критичните изявления срещу него”. Декер предупреждава, че актуалният дебат в известна степен е отприщил предишни задръжки, вследствие на което критиката срещу исляма е станала по-неприкрита. Според него това застрашава консенса в отношението към мигрантите:”Ако мюсюлманите действително се придържат към Корана, с тях може да се живее. И ако спазват германските закони, разбира се. Който живее в Германия, трябва да се приспособи към германските закони. Само че не е рядък случай, ако германец има приятелка мюсюлманка, семейството й да му създава проблеми. Това не е добре.” Декер допълва, че нарастващата враждебност спрямо исляма се дължи не само на налагането на мюсюлмански порядки в германското общество, но и на страха от мюсюлманите.
Със съкращения.
Източник: „Дойче веле”
Експерт: Радикалният ислям е тоталитарна политическа идеология
Редица въпроси повдигна акцията на ДАНС в Сърница и Лъжница преди седмица и най-важните от тях са: докъде са стигнали опитите за инфилтриране на радикален ислям в България и в традиционното ни мюсюлманско население, има ли бази на муджахидини в България за прехвърляне към съседни държави, идвал ли е Осама Бин Ладен на Балканите и къде, кои са 20-те саудитски милиардери, които го финансират, колко муждахидини са участвали в Босненската война, кои от балканските народи се поддават на радикалния ислям и кои – не, как най-голямата ислямистка фондация е стъпила в Пловдив, и редица още други. Един от специалистите, които са наясно с всички тези отговори, е Алекс Алексиев, дошъл само за два дни в България.
Алекс Алексиев е роден през 1941 г. в България. През 1965 г. емигрира в САЩ и става един от най-добрите анализатори на бившия СССР и комунистическия лагер. В продължение на дълги години е съветник по въпросите на националната сигурност в Пентагона и ЦРУ, водещ сътрудник в Центъра за политика по сигурността и ръководител на програмата “Ислямски радикализъм и международен тероризъм”. Дълго време е работил за корпорацията RAND. Автор е на публикации по въпросите на ислямския тероризъм: “Уахабизмът – държавно спонсорираният екстремизъм”, ““Нефтени милиарди за джихад”, “Таблиги Джамаат – невидимият легион за джихада”, “Съветската армия в Афганистан: поглед отвътре”, “Саудитският уахабизъм – врагът на САЩ и Русия” и други. В момента Алекс Алексиев е научен сътрудник в Хъдсън институт – международно признат мозъчен тръст и обществена организация за политически изследвания.
Ето какво разказа Алекс Алексиев за радикалния ислям:
Що е то радикален ислям, що е то муджахидини и разликата с това мюсюлманско вероизповедание, което се изповядва в България?
Има два вида ислям – традиционният, класически ислям, който е в България от векове, и новия тип радикален ислям, който е едно ново явление и е на не повече от две-три десетилетия. У нас е фактически само след падането на комунизма или две десетилетия. Едното е религия, другото е радикална идеология, която е базирана на исляма. По-скоро тя претендира, че е религия, а в същото време е една политическа идеология, която е по-близка до тоталитарните идеологии от 20-ти век, отколкото до традиционния ислям.
Ваш е терминът ислямофашизъм. Какво означава той?
Ислямофашизмът се мъчи да покаже точно, че тази идеология няма толкова общо с исляма, колкото с тоталитарните идеологии от миналия век. Даже в много отношения радикалния ислям противоречи на ислямската религия както е описана в Корана и другите класически източници. Например в Корана се говори за “апостатство” или отказване на човека от религията, което е грях. Да се откажеш от исляма, в Корана се наказва със сто тояги, а в радикалния ислям значи сигурна смърт – без присъда, без нищо. Има и много други – т.нар. “принцип на такфир” – една доктрина, която позволява на радикални мюсюлмани да убиват други мюсюлмани за неверници. Ако ти обявиш друг мюсюлманин за неверник, значи му издаваш смъртна присъда.
Има данни, че още от средата на 90-те години емисари на Ал Кайда са идвали по балканските земи. Къде са успели да проникнат, къде не са успели? Говори се за Косово и Албания.
Представители на радикалния ислям, които много често са финансирани от Саудитска Арабия, наистина започват да идват по Балканите, специално Западните Балкани, веднага след започването на размириците във връзка с разпадането на Югославия. Даже преди 90-та година, те са видели, че условията са създадени, за да могат да увеличат влиянието си. и това е най-вече в Босна, след това в Косово, Албания, Македония. И в България разни уахабитски групировки и фондации, те са започнали да идват тук още 92-ра година и са регистрирани като фондация през 1993 г. И започват да строят джамии в различни селища, различни места в България.
Основно финансирани с пари от Саудитска Арабия, както знаем.
Тя е Саудитска държавна фондация, макар, че претендира, че е неформална благотворителна организация, но парите идват от Саудитска Арабия. Тя е регистрирана в Айндховен, Холандия, и нейното седалище е в една много радикална джамия “Ал Фуркан”. Агенцията за сигурност в Холандия е публикувала един репортаж за влиянието на Саудитска Арабия в Холандия, в което се говори за тази фондация и за джамията “Ал Фуркан”, която още от времето е вербувала хора за джихат. И не само Пакистан и Афганистан, а също така и в Босна и т.н.
Идвал ли е Осама бен Ладен по балканските страни? Имаше такива статии на колеги сръбски журналисти.
Казват, че е идвал, но аз лично нямам данни за това, или поне данни, на които бих повярвал. Но казват, че е идвал и това, което знаем е, за много от донорите, които са поддържали Осама бин Ладен – този списък беше намерен в Босна от американското разузнаване и техните колеги от Босна. Така че съвсем ясно е, че е имало някакво влияние там. Това е един списък на донори, повечето са саудитски милиардери, които са финансирали Ал Кайда и се нарича “Златната верига”, много добре известен в антитерористичните среди. Има два вида джихадисти, които са участвали във войната в Босна. Едните са представители на египетската муджахидистка група, която се нарича “Джамаа исламия”. Това е същата тази група, от която произлиза и айман ал зауахири Аиман Ал Захири, помощникът на бин Ладен. Според сведенията те са докарали някъде около 400-500 муджахидини джихадисти в Босна. Другата група, която също е 400-500 души, това са джихадисти от Афганската война. Те са най-вече араби, но има и други. Те формираха отделен муджахидински отряд във войната в Босна. Крайно радикални, те са известни с това, че са извършвали всякакви зверства срещу сърбите. И те също са допринесли не малко за радикализирането на мюсюлманството в Босна. Това, което е интересно е, че по време на войната в Босна, правителството е издало около 16 000 паспорта на хора, които са свързани по един или друг начин с тези джихадистки центрове. Така че не само директното участие на радикалите в Босна…, а все още по света има много хора, които се се разхождат с босненски паспорти, които не са читави.
Източник: Дарик нюз
„Днес.бг”: Защо така страстно не искаме Турция в ЕС?
Позиция на Анелия Димитрова
Да си го кажем – защото ни е страх. При цялото ми уважение към каузата на патриоти, националисти (и Яни Янев дори) преводът на аргументите „против”: възраждане на Османската империя, асимилацията на българите, ислямизация, завладяване на икономиката и милото ни Отечество от турски капитали и пр., и пр. е еднозначен – страх ни е от силна и нереформирана Турция в ЕС. Защото тя е 16-ата икономика в света, населението й наближава 100 милиона и Турция би имала огромна тежест при вземането на решения в Съюза. А имиграционната тежест върху европейските икономики е предвидима и тя не радва никого.И както се казва – не е от „семейството” – мюсюлмани са, а това в последното десетилетие не се възприема като плюс и вероятно политическата коректност и/или политическото лицемерие възпира бюрократите в Брюксел да го кажат в прав текст: страх ни е от последиците. Сбор от правила Защото извън икономическите и политическите последствия има един фактор, който не може да бъде пренебрегнат. Когато говорим за християнска цивилизация, не става дума за религия, а за сбор от правила, върху които са построени европейският бит, всекидневният начин на живот и поведение. Политическите критерии за членство в ЕС, без да са обявени по този начин, изразяват точно тези правила. И Турция драматично не ги приема и прилага. Политически, ако щете и културно, и битово, Турция не е готова за членство. И вероятно в рамките на едно поколение няма да бъде.Защото „Ще ви удавим в собствената ви кръв” е изречение на турския премиер по повод акция на кюрдски терористи. Но все пак в Турция има съд и дори Путин не си е позволявал подобен израз (той само заплаши да издави терористите в клозета). Представяте ли си Джордж Буш да обявява войната срещу Саддам Хюсеин с тези думи.Този месец в Турция пуснаха от затвора деца терористи (я пак прочетете това изречение). Съветникът на премиера има три жени и скоро ще бъде отново щастлив многоженец. Миналата година Германия беше разтърсена от убийството на девойка, която имала приятел немец, а баща й и братята й извършили екзекуцията, защото имала сексуални отношения. Далеч от заветите на Ататюрк? Самите управляващи в Анкара са под подозрение, и то не от Брюксел, София или Париж, а от проевропейския елит на Турция, за който Реджеп Ердоган не е светски политик, следващ, ако не друго, то заветите на Мустафа Кемал Ататюрк, който е виждал Турция като част от Европа.Основните страхове са, че управляващата Партия на спасението и развитието се опитва да подкопае турската светска система. Колкото и ПСР да се представя като мюсюлманската версия на европейските консервативни християндемократически формации (дори депозира кандидатурата си за членство в ЕНП), тя е партия с ислямистки корени.На практика цяло едно поколение от турския елит, който вярваше в прозападната ориентация на страната, демократизирането на политическата и обществената система, от 2002 година, откакто управлява партията на Реджеп Ердоган, е маргинализирано. Амбициите, както и самоувереността на Турция безспорно са подхранени от стратегическата позиция между Запада и Близкия изток, членството в НАТО и специалните отношения със САЩ, дипломатическата им роля спрямо Иран и Ирак, и най-вече милиардите инвестиции, идващи от Персийския залив. Оттук и самочувствието за доктрината „Давутоглу”, формулирана в едно изречение: „Ще направим Балканите, Кавказ, Близкия изток заедно с Турция средище на световната политическа сцена. Това е целта на външната ни политика в бъдеще и ще я постигнем”. Оттук и самочувствието на управляващите да заявяват: „Ако вие не ни приемете, ние отиваме там, където са големите пари, а не правилата и отговорностите”. Впрочем един от най-светските политици на Турция, Месут Йълмъз го намекна и в София миналата седмица.Какво да правим ние?Дотук за Турция и да видим какво ще правим ние? Ще гласуваме ли на референдум за членството на Турция в ЕС? И ако „да” – защо? И какво ще постигнем? Ориенталистът Валери Чуков казва в интервю: „Нито един български министър-председател няма да каже: Ние сме против членството на Турция в ЕС. Но всички си го мислят”. Така си е. Помните ли, че в първата кампания за Европейски парламент ДСБ имаше едно голямо НЕ: „Не на неподготвена Турция в ЕС”. Тогава даже им се чудехме защо не си гледат „българските работи”. Само четири години по-късно ВМРО успя да намери точно 322 526 души, които подкрепиха подписката против членството на Турция. Ако добавим там електората на „Атака”, на РЗС – само дотук стават непренебрежимо много. Ако се съди по настроенията в цяла Европа, резултатът от това допитване май никак не е (не)предвидим.И въпреки всичко написано дотук, и въпреки каузата на ВМРО си позволявам да мисля, че става дума за съживяване на един политически проект, а не за истинско намерение да спрем Турция по пътя й на европейска интеграция. Но демокрацията е в процедурите и представителството на народа в парламента ще трябва да реши какво ще правим.Ясно е какво ще кажат и направят Атака, РЗС и ДПС. Вероятно БСП ще се възползва от възможността да обвини ГЕРБ и десните в популизъм, фашизъм, ксенофобия и още поне десетина неща. Истински важен е въпросът какво решение ще предложат ГЕРБ и десните партии? Трябва си кураж да се противопоставиш на толкова силен натиск и да действаш днес в името на дългосрочните последствия. Защото кой печели от този сюжет, взет направо от „Под игото”? Върхушката на ДПС. Да, със сигурност и ВМРО, и Атака, защото, нали, идват избори. Но, от друга страна – и това ми се струва по-важно – какво става със съживеенето ни с близо 1 милион етнически турци, ако започне страстна пропаганда в стила „турските изроди обесиха Васил Левски” и „изклаха дедите ни” (цитати от Волен Сидеров). Какво е по-добро за България – ислямизираща се Турция, загърбваща западните ценности? Турция, която открито би подкрепяла „Мюсюлманските братя”, Хамас и „свещената война срещу неверниците”? Убедена съм, референдум за членството на Турция ще донесе ползи на определени политически лидери и в този смисъл разбирам тяхното усилие. В крайна сметка всичко е в дозата – да, България НЕ трябва да подкрепя членството на нереформирана Турция в ЕС. Да, България, както и ЕС трябва да подкрепя европейската ориентация на Турция само и дотогава, докато Турция върви по пътя на реформите. Това е натискът, който страната ни е длъжна да прокарва като член на Евросъюза, защото това е и нашият, български интерес.И, това, ако щете, е начинът да се спре възраждането на империята, експанзията на Давутоглу и ислямизирането на Балканите. И това може и трябва да бъде заявено от политическото ни представителство, не само в рамките на този мандат. Но ако може – нека не палим юргана заради бълхите в него.
Пълен текст
Турция води опасна финансова игра с Иран
Турция интензивно продължава порочната практика на бизнес отношения с ирански банки. Въз основа на поверителни доклади и интервюта със западни дипломати , правителствени представители и служители на тайните служби, „Ройтерс” направи наскоро репортаж как ембаргото върху Иран няма ефект, тъй като Турция продължава да поддържа силни финансово-икономически отношения с проблематични ирански банки. Припомняме, че ембаргото цели да се противопостави на евентуалното използване на атомна енергия за военни цели от Иран. Според репортажа интензивните отношения между Турция и Иран дават достъп на Иран до цялостната финансова система на Европа. Търговските връзки между двете страни стигнаха 10 милиарда долара през 2008-та година, а прогнозите са, че ще се увеличат трикратно в следващите пет години.
Според дипломати по-голямата част от тези отношения са законни, но с това си поведение Турция позволява на Техеран да се измъкне от наложените от Америка и Европейския съюз санкции. Не са налични признаци за каквито и да е намерения от страна на Турция за прекратяване на финансовите си отношения с банките в Иран, които попадат в черните списъци на Европейския съюз и американското финансово министерство. Всъщност, Ердоган и вицепрезидентът Рахими бяха на чело на среща неотдавна, която събра 100 бизнес представители, включително турски инвеститори, които са готови да вложат пари в ирански текстилни, машинни и автомобилни фабрики (които са най-вече държавни). Йорн Хормози, председател на турския офис на Банка Меллат, потвърди, че американска делегация в Турция е предупредила банките, че трябва да обявят на чия страна са и ги е насърчила да прекратят своите ирански транзакции. Той допълва, че няма натиск от страна на правителството за прекратяване на тези отношения и ако такова прекратяване се случи, то е по-скоро резултат от решението на отделна турска банка.
Съществуват и притеснения, че поне една банка в пределите на Европейския съюз оперира с пари, идващи от Иран благодарение на посредничеството на турката финансова система. Доклад на тайните служби относно Турция и Иран, набавен от „Ройтерс”, представя как австрийската банка „Обербанк” има сметка в евро в банка на турското правителство – „Халк Банкаси”, най вероятно за да подпомогне иранските си клиенти в прехвърлянето на средства и търговията с лица от Европейския съюз.
Източник: „Ройтерс”
Костадин Костадинов пред ТВ7 по темата „Турция в ЕС”
Ние можем да развиваме добри икономически отношения с Турция и в същото време да сме против членството й в Европейския съюз, заяви зам.-председателят на ВМРО Костадин Костадинов в предаването на ТВ7 „5400”. Турция е различна държава. Тя не само не е европейска държава географски, но и културно, допълни Костадинов.
Гледайте видеоматериал от предаването (след 12-та минута):
Арменци: Не премиерът, народът трябва да реши за Турция и ЕС
Съюзът на тракийските дружества в България ще излезе с протестна декларация срещу изказването на премиера Бойко Борисов по време на посещението на турския министър-председател Реджеп Ердоган. Това каза заместник-председателят на организацията Тодор Бояджиев, цитиран от БНР. Според него премиерът е бил подведен, че наследниците на тракийските бежанци от Източна Тракия и Мала Азия не са представили документи, доказващи претенциите за обезщетения към Турция. Според Тодор Бояджиев това не е вярно и той настоя за оставка на хората, които са подвели премиера.
Представителите на близо 800 хиляди наследници на тракийските бежанци настояват преговорите с Турция да продължат и в четвъртък ще излязат с официална декларация по въпроса.
Различни арменски организации у нас определиха изказването на Бойко Борисов по повод подкрепата му за членството на Турция в ЕС за меко казано избързано и неаргументирано. Според Вартануш Топакбашян от Координационния съвет на арменските организации в София, изказването на Борисов показва непознаването на дълбочина на проблема – мястото на Турция в ЕС. Според нея е неуместно и изказването му, че в България няма да се проведе референдум по темата.
„Категоричното изявление на българския премиер, че референдум няма да има, поражда много сериозен размисъл доколко се познава Конституцията и доколко не се нарушава закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление”, коментира още Топакбашян.
„Ние, като арменци и като български граждани, си позволяваме да декларираме, че един български премиер, когато прави подобни изявления, касаещи външната политика на България, трябва да познава добре тази политика, конституцията и законодателството”, добави тя.
Топакбашян беше категорична, че всички цивилизовани държави се допитват в подобен случай до народа си и това трябва да се случи и у нас. Докато Турция не може да промени своето отношение към народа си, докато не се цивилизова и демократизира, ясно е, че мястото на Анкара не е в ЕС, изтъкнаха от организацията.
Те са и категорични, че България, като членка на ЕС, би трябвало да види реални стъпки, извършени от турската страна по пътя й към еврочленството. Като основен външнополитически проблем беше изтъкнат проблемът с Кипър.
От арменските организации припомниха, че Кипър се е съгласил да подкрепи Турция за влизането й в ЕС, при условие турската страна да отвори пристанищата и летищата си за Кипър. До момента това не се е случило и е напълно възможно Кипър да блокира евентуалното членство на Турция в общността.
Сред вътрешно-политическите проблеми в Турция бяха отбелязани нарушаването на човешките права и неспазването на основни демократични ценности.Изключително силно застъпена на пресконференцията бе темата за арменския геноцид. Турция има морален ангажимент, който 100 години отрича и не желае изпълни, посочиха от арменските организации.
„Ние като арменци и като български граждани, сме живо заинтересовани от влизането на Турция в ЕС и от темата за изплащането на компенсации според постигнатите вече договорености”, посочиха още представителите на арменците в София.Признаването на геноцида неминуемо ще означава плащане на компенсации, каза от своя страна историкът Агоп Гарабедян.
От организациите бяха категорични, че България трябва да бъде организиран референдум относно евентуалното евро членство в Турция в ЕС, защото това е решение, което трябва да вземе българският народ. „Ние не се сърдим, защото обичаме България и българския народ, но България трябва да защитава националните си ценности”, категорични бяха от арменските организации.
Тя се съобразява с интересите на всеки друг, но не и със своя собствен, посочиха още арменците.
Източник: Нюз.бг
Учени пренаписват историята на Османската империя
Неправилно представяла турците като жестоки колонизатори и окупатори
Западните историци са пристрастни и изразяват погрешно мнение за османската история в Азия и Африка. Тя трябва да бъде повторно написана, като бъдат използвани всички новооткрити архиви и други източници.Около това становище са се обединили мнозинството от специалистите, участвали в международен симпозиум, посветен на историята на Османската империя по инициатива на университета в Биледжик, беше съобщено в емисията на български език на турската национална телевизия и радио ТРТ. Във форума са взели участие около 70 специалисти османисти от над 30 държави, съобщи Дарик радио.„Според техните традиционни разбирания турците винаги са описвани като жестоки колонизатори и окупатори, които проливат безмилостно кръв. Но проучванията показват, че тези твърдения не отговарят на истината”, заявява ректорът на университета проф. Азми Йозджан. “Събирайки учени от редица страни, ние искаме да направим първите крачки за пренаписване на османската история, ако условията позволяват това“, допълва той.Въпросът за Османската империя периодично се съживява в турските научни и политически среди. През октомври миналата година в разговор с босненските лидери в Сараево външният министър на Турция Ахмет Давутоглу заяви, че Османската империя трябва да се възобнови и това е нещо изключително положително за Балканите. По думите на турския първи дипломат Турция има право и интерес да влияе в уреждането на отношенията на Балканите, Кавказ и Средния изток, за да защити своето историческо наследство и собствената си сигурност.Според Давутоглу в Турция има повече босненци, отколкото в Босна и Херцеговина, повече албанци, отколкото в Албания и повече чеченци и абхазци, отколкото в Чечня и Абхазия. Турският министър похвалил турската окупация на Босна и Херцеговина като акт на освобождаване и изтъкнал, че Мехмед Паша Соколович щял да бъде обикновен селянин, ако не бил взет от неговото семейство.Изказванията на турския първи дипломат дойдоха по-малко от месец след като турското образователно министерство направи неуспешен опит да подобри знанията на учениците по география, като им раздаде СD-тата, в които в пределите на Турция бяха вкарани цялата територия на Армения и Кипър, както и части от България, Ирак и Грузия.Според източници от турското министерство грешката е станала случайно. Грешката шокира дори самото министерство, което нареди дисковете да бъдат изтеглени от училищата и от родителите, които са ги получили.СD-тата са част от образователен проект за родителите на учениците. Той е изготвен при предишния директор на инспектората в Истанбул – Ата Йозер. Неговият наследник Маумер Йълдъл изрази голямото си учудване от допусната грешка. “Такава карта е неприемлива. Това е голяма грешка, която може да предизвика ненужен дебат. Аз съм много огорчен”, каза Йълдъз, който нареди да започне разследване по въпроса.По неговите думи дори още по-притеснителен е фактът, че никой не е забелязал допуснатите неточности, преди дисковете да бъдат разпратени до училищата. “Иска ми се това да не се беше случвало. Но някой от нас трябваше да го забележи и да ни предупреди”, подчерта той.Именно Истанбул беше избран, за да се изпробва ефективността на проекта, преди да бъде приложен в цялата страна. Целта му е да образова родителите по най-различни въпроси от оказването на първа помощ до това какви занимания да провеждат с децата си преди започването на учебната година. Той беше проведен през седмицата преди началото на първия срок.
27 септември 2010
Пълен текст
Европа казва НЕ на бурката
От следващата пролет жените във Франция няма да могат да ходят забулени. За нарушения законът предвижда солени глоби и дори затвор за мъжете, които заставят жените си да носят бурка или никаб.
Въпросът е окончателно решен – от следващата година във Франция в сила влиза законът, който забранява на жените да забулват лицето си на обществени места. При това законът важи не само за мюсюлманките, които носят бурка или никаб, а по принцип за всякакъв вид забулване. В Сената забраната беше подкрепена от 246 гласа, само един сенатор гласува против.
Въпрос на чест и равноправие?
Колко души ще засегне мярката? Ето оценката на Ламия Кадор, председателка на Либерално-ислямския съюз във Франция: “Според различни преценки днес във Франция около 2 000 жени редовно забулват телата си. Не разбирам подобно поведение, макар и аз да съм представителка на същата религия. Аз дори не нося забрадка. Не разбирам аргументите на тези хора дори от религиозна гледна точка. По-склонна съм да приема носенето на забрадка, но отново в някакви умерени граници. Но не виждам никакво основание по религиозни причини да забулваш цялото си тяло.”
По време на дебата в Сената преди гласуването на законопроекта френската министърка на правосъдието Мишел Алио-Мари поиска от сенаторите да подкрепят мярката като “въпрос на чест и равноправие”. По думите й в случая не става въпрос за нещо, свързано със сигурността или религията, а за спазване на един от основните принципи на френската република. “Съвместното съществуване предполага да приемаш върху себе си погледите на другите”, добави правосъдната министърка.
Всяко нарушение на забраната за забулване ще бъде санкционирано с глоба от 150 евро. Още по-тежка санкция законът предвижда за мъже, които заставят жените си да ходят забулени – затвор до 1 година или глоба от 30 000 евро. Размерът на санкцията се удвоява при заставянето на малолетни да носят бурка или никаб.
Европа казва НЕ на бурката
Белгия бе първата страна в Европа, която прие забрана за забулване на тялото на обществено място. В други три европейски страни в момента се води дебат по темата – в Испания, Холандия и Швейцария. А във Великобритания предстои такъв законопроект да бъде обсъден от долната камара на парламента.
Със съкращения.
Пълен текст
Каква Турция очакват младите след референдума
Александра Хъдсън Ройтерс
От забързаните улици на Истанбул до селата от централен Анадол доминиращият въпрос в кампанията за референдума за конституционните поправки в неделя е един, а именно: Каква Турция очаква увеличаващата се бързо млада генерация?
Министър-председателят Таийп Ердоган заявява, че подкрепените от правителството промени на закона, останал от военните след преврата от 1980 г., ще подпомогнат развитието на гражданското общество и ще приближат Турция към европейските норми. Според две трети от турците под 32 годишна възраст, промените ще осигурят демократично бъдеще.
Според светската опозиция реформите са опит на Партията на справедливостта и развитието (ПСР, с ислямистки корени) на Ердоган да постави институции като съда под контрол. От опозицията подозират, че се прави опит за налагане на младите турци на скрит ислямистки дневен ред за теокрация, на която модерна Турция обърна гръб преди 87 години.
Ердоган едва не се разплака, когато по-рано тази година прочете пред парламента писмото на 17-годишен активист, обесен от военния режим през 1980 г., заявявайки че реформите ще осигурят възможност архитектите на този режим да застанат пред граждански съд. Понастоящем повечето турци не помнят преврата, чиято годишнина се пада точно в деня на референдума.
Според доклад на ООН младите в Турция живеят в държавата с най-висок прираст в света, в държава с увеличаващо се влияние на международната сцена, но и в държава, в която те са изправени пред висока безработица, пред ограничения на свободата на вероизповедание и пренебрегване от страна на политиците.
26-годишният Емре Илбирлиги е сред група млади хора, които си почиват от тълпите и жегата в сянката на пристанище за фериботи в района на Бешикташ в Истанбул. Мършавият шофьор на такси наблюдава активистите на “да” и “не” кампаниите, смесвайки се с тълпата с примирение. “Аз няма да гласувам. Не съм съгласен и с двете страни. Това е нещо, за което си приказвам с клиентите и те се опитват да ме убедят да гласувам за едната или за другата страна. Това, което наистина искам за Турция, е повече благосъстояние и по-малко корупция. Не виждам как това ще помогне.” “Тези промени ще са от полза за ПСР, а опозицията не може да направи нищо конструктивно или да предложи някаква алтернатива. Те могат само да се противопоставят”, допълва той.
Проучванията на общественото мнение показват, че обществеността е разделена по въпроса за реформата и резултатите са твърде близки. Младежта в Турция придава на страната динамика и жизненост, които липсват при други европейски развиващи се пазари, където населението намалява. В страната се наляха средства, предизвиквайки икономически бум, който обаче скоро бе прекъснат от рецесията миналата година, докато инвеститорите следят развиващия се местен пазар и големия потенциал на покупателна способност, който представляват младите.
Но младите хора в Турция са изправени пред безработица от 25 процента. Според реализирано през 2008 г. проучване от страна на Програмата за развитие на ООН младите хора в Турция не са в състояние да достигнат пълния си потенциал, тъй като в държавата няма ясно формулирана политика за младежта, както и институции, които да я прилагат.
Според проучването 40 процента от 12,4 милиона души на възраст между 15 и 24 години са “невидими”, нямат нито работа, нито образование, нито избирателни права, като голяма част от тях са жени. “Изглежда, че младите най-малко се интересуват от референдума”, казва социологът Адил Гюр. “Според резултатите от нашите анкети 40 процента от хората, които казват, че няма да гласуват на референдума, са на възраст между 18 и 27 години. Същата възрастова група съставлява 38 процента от хората, които казват, че все още не са решили. Икономиката и новите работни места са тяхната най-голяма грижа”.
Много от младите хора са се изключили от разгорещения идеологически спор между правителството и светски настроената опозиция, тъй като не са убедени, че това ще подобри живота им. Ръководителят на преговорите на страната с Европейския съюз държавният министър Егемен Багъш признава, че е трудно да се достигне до тази група, но има ясна връзка между по-голямата демократичност и по-голямото лично благоденствие.
“Повечето млади хора в Турция са се родили след военния преврат през 1980 г. На тях им е много трудно да разберат, че само преди 30 години в Турция б кошмар и че ако не предприемем необходимите мерки, историята може да се повтори”, казва министърът за Ройтерс. “Младите трябва да разберат, че със свободата идва и просперитетът. Не е съвпадение фактът, че всички демокрации, които са дали на своите граждани индивидуални права, по някакъв начин са просперирали. Ако предприемем тези стъпки към по-нататъшно демократизиране на страната ни, ще станем по-богати и ще създадем повече работни места”, допълва той.
Сред младежта в Турция особен интерес към референдума проявяват жените, които искат да носят забрадки, символ на мюсюлманската вяра, в университета. Въпреки че предложените реформи сами по себе си няма да доведат до промяна в това отношение, те се надяват това действие да е в знак на подкрепа за правителството и да го окуражи отново да позволи носенето на забрадки в университетите. “Аз ще гласувам за първи път и това е много важно за мен. Става въпрос за повече демокрация и за по-добър живот”, казва Зейнеп Айаз, студентка в Истанбул, която сваля забрадката си преди да стигне до сградата на университета.
“Определено между политиците има сериозни противоречия и те трябва да се постараят повече, за да ни осигурят работа. Повечето от приятелките ми ще гласуват с “да” на референдума и се надяваме тогава да ни позволят да носим забрадки и да учим висше образование.” 22-годишният Кадер Екши, който иска да стане учител, се надява референдумът да успее и вярва, че Турция няма какво да губи.
“Не разбирам какъв е проблемът на опозицията. В крайна сметка турците няма да позволят на правителството да манипулира или да се възползва от променената конституция.” “Турция е разделена на два лагера, въпреки че на личностно ниво хората се оправят. Смятам, че промените ще осигурят повече свободи и ще бъдат от полза за всички нас.”
По БТА
Пълен текст
Очаква ни масово заселване на турци, ако Турция влезе в ЕС
Разпоредбите, които предвиждат свободно движение на граждани между членките на ЕС трябва да се променят, за да може се присъедини Турция, пише гръцкото издание “Имерисия”
Можем да съдим за огромното значение, което Западът отдава на Турция, по факта, че както Барак Обама, така и Дейвид Камерън изнесоха речи пред турския парламент само месеци, след като дойдоха на власт в страните си. Западът се интересува от Турция, защото тя се намира на кръстопътя между Изтока и Запада и представлява рядък пример на мюсюлманска страна членка на НАТО. Разполага и с бързо развиваща се и динамична икономика.Тези дни обаче Турция е източник на тревоги за Запада. Страната гласува против санкциите, които ООН наложи на Иран, и влезе в опасна конфронтация с Израел. Но не това, а безплодните усилия на Турция да влезе в Европейския съюз, символизират несигурната връзка на страната със Запада. Фразата “Talking Turkey” (говоря в прав текст – бел. прев.) означава да говориш прямо и по същество. В Европейския съюз обаче същият израз е синоним на двусмислено говорене и шикалкавене.От 2005 г. насам ЕС и Турция преговарят по споразумение, което да открие пътя за присъединяването на страната. Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози обаче дадоха да се разбере, че са против членството на Турция. Правителството в Анкара твърди, че страната все още иска да стане член на ЕС, но външната й политика издава разбираемото й нетърпение.Затова сега вероятно е моментът да “говорим прямо и по същество”. Наистина би било чудесно, ако Турция можеше да стане член на ЕС. Но, за да се случи това, присъединяването трябва да се договори на една нова основа, която не може да включва пълна свобода на движение на хора между Турция и останалия Европейски съюз.Разпоредбите, които предвиждат свободно движение на граждани между 27-те страни членки на ЕС, са ясни и въпреки временните споразумения, които бяха подписани с България и Румъния, всички граждани на Европейския съюз неизбежно трябва да се ползват от същите права.Именно тези разпоредби трябва да се променят, за да може Турция да стане член на ЕС. Създаването на специални правила за турците ще бъде заклеймено като несправедливо, ако не и расистко. Но приемането на кандидатурата на Турция от европейските избиратели просто няма да е възможно, тъй като създава перспективи за масова емиграция към останалия ЕС.Това стана ясно, когато разширяването на ЕС към страните от Централна Европа доведе до масова емиграция на запад. Лавинообразното нарастване на гласовете за крайнодясната партия в Холандия, която гледа враждебно на имигрантите, на неотдавнашните избори в страната показва, че евентуална масова вълна на имиграция, особено от мюсюлмански страни, каквато е Турция, е толкова непопулярна, че е достатъчна да доведе до промени в политиката на някои западноевропейски държави.От тази гледна точка, европейските политици биха демонстрирали безотговорност, ако продължат да оказват натиск за пълно членство на Турция в Европейския съюз, без първо да са решили проблема с имиграцията. В дългосрочна перспектива те няма да постъпят така, а в краткосрочна намират убежище в двусмисленото говорене и шикалкавенето.При неотдавнашното си посещение в Анкара Дейвид Камерън се представи за защитник на присъединяването на Турция към ЕС, заявявайки, че се чувства “разгневен” от факта, че на Турция се гледа с толкова лошо око. Още на следващия ден британският премиер заяви, че е решен да намали броя на имигрантите, които идват в страната му. Логиката подсказва, че не може да иска и двете неща.Статутът на член на ЕС, без пълна свобода на движение на хора, е споразумение, което Турция може да приеме или пък да отхвърли. Но поне е честно и прямо предложение.
Пълен текст
Ислямски секти у нас?
Преди две години Фикрет Мустафа от село Прохлада изпраща синът си Орхан в училището в село Делчево, където се провеждат т. нар. „Коран курсове”.
„Казаха, че 8-месечен курс за ходжа и след като завърши курса ми викаха – „Може да продължи има таланти”. Като дойдоха тук, викат – „Вашето момче е по-скъпо от злато. Трябва да го пуснем в Турция. Аз викам – „Кой ще ми даде гаранция да не му се случи нещо?” Те викат – „Там само в джамията ще седят. Няма да ходят никъде”. И се съгласих”, разказва бащата.
В края на миналата година Орхан заминава за пореден път в Истанбул на тримесечно обучение и така и не се връща. Баща му получава обаждане, че е мъртъв.
„Аз ги питах само как е станало. И те ми викат – „Ами, подхлъзна се и си удари главата”. Това ми казаха и аз в този момент съм в шок подписах някакви документи – не знам какви, натоварихме го на кола и тръгнахме за България”, допълва Мустафа.
Няколко месеца по-късно Фикрет научава, че в Турция се води разследване за смъртта на Орхан Мустафа, защото той мистериозно е паднал или е бутнат от 5-тия етаж на общежитие в Истанбул.
„А в Корана е забранено да се самоубие. Е, как ще се самоубива. Никой не идва да ни каже какво е станало. Ние сме майка, баща – някой да ни каже дали е сам паднал, дали е бутнат. Никой никаква информация не ни дава”, допълва той.
Отиваме заедно с Фикрет до Делчево, за да търсим отговори за смъртта на Орхан. Училището е пълно с деца, които след като се появяваме набързо са прибрани. Пред сградата в колата засичаме Абдулах Ходжа – един от тези, които са били с Фикрет в Турция. Той отказва да говори с нас и чрез пратеник ни уверява, че ще се върне с директора на училището, за да отговори на всичките ни въпроси.
След 4 часа чакане Абдулах звънни на телефона на Фикрет. Той обаче отказа да говори.
Според наши източници от българските служби Делчево е бастион на една от радикалните турски мюсюлмански секти – Сюлейманджълар. Сектата е основана през 40-те години от родения именно в Делчево Сюлейман Хилми Тунахан.
„Той има изключително консервативна идеология, която много го доближава до Мюсюлманските братя, тоест той иска едно много стриктно прилагане на шериата. Трябва да кажем, че имат свое собствено интерпретиране за джихад – това, което наричаме военните тип джихад. Много консервативно, много корпоративно. И, ако пак направим паралел с Мюсюлманскирте братя, това са няколко нива пирамида”, каза ислямистът Владимир Чуков.
„Те промиват мозъци. Те се капсулират, те отделят, те десоциализират”, допълни той.
„Така и не можахме да стигнем до ръководството на това училище – голямо криене беше (…)
Момчето е минало границата без документи, без смъртен акт”, коментира Асен Иванов.
Ислямът в тази секта е доста радикален. За тероризъм обаче не става въпрос. В България е малко трудно да се каже кой е лидерът им, допълни той.
„Интересен е фактът, че когато бащата на момчето подава жалба в прокуратурата, окръжната прокуратура в Разград, казва, че няма извършено престъпление, защото момчето е умряло на турска територия. А по закон трябва да има паралелно разследване и разградската прокуратура трябва да сезира софийската градска прокуратура”, каза още репортерът на bTV.
„Курсът в Делчево наистина е под шапката на Главното мюфтийство”, потвърди в студиото на „Тази сутрин” Мустафа Алиш Хаджи, отстранен от съда като главен мюфтия. Той обаче заяви, че не е запознат със случая, свързан със смъртта на момчето. „Коран курсът има изготвена програма”.
Видеоматериал:http://probg.bg/statija/kod_kriminalno/v-pipalata-na-religiozna-sekta.html
Турция – нежеланият приятел
В последно време с тиха дипломация Турция допринесе много за помирение между народите на Западните Балкани. Политическото ръководство на босненските сърби обаче не провявява особен интерес към такова разведряване. Защо?
Ето какво пише на страниците на Нойе Цюрхер Цайтунг балканският наблюдател на вестника Томас Фустер:
Все по-активната външна политика на Турция по отношение на Западните Балкани не предизвиква в региона само одобрение. Преди всичко в доминираната от сърби част на етнически разделената многонационална Босна и Херцеговина тази турска ангажираност се следи с известна скептичност. Правителственият лидер на босненската сръбска република Милорад Додик упрекна Турция във вмешателство във вътрешните работи на Босна.
На чия страна е Турция?
Този колкото влиятелен, толкова и оспорван политик от Баня Лука обвинява Анкара, че едностранно подкрепяла босненските мюсюлмани. С оглед на спомените за 500-годишното османско господство, няма нищо странно в това един сръбски политик да не проявява особено топли чувства към Турция. В случая с Додик обаче неприязънта отива малко далеч, след като за своите критики срещу “нео-османите” Додик търси опора в Израел. Неотдавна Додик се срещна с израелския президент Шимон Перес и външния министър Авигдор Либерман, за да обсъжда не на последно място и ангажираността на Турция в Западните Балкани – ангажираност която явно и в Израел не буди само благосклонност. Додик, който едва ли е пропуснал да регистрира сегашното известно обтягане на отношенията между Израел и Турция, представя Израел като лоялен партньор на босненските сърби в конфликта им с мюсюлманското мнозинство в страната.
Помирението – нежелателно
Подстрекателят Додик няма никакъв интерес от подобряване на отношенията между Белград и общодържавното управление в Сараево. Той дължи своята политическа власт от една страна на непрекъснатото разпалване на страхове от сараевските босненци и от друга страна на подкрепата на Белград.Това, че тъкмо в първата изборна година (на трети октомври в Босна се провеждат парламентарни избори) сръбското правителство търси сближение със Сараево, е особено тежък удар за политическия хардлайнер от Баня Лука. С изявленията си Додик демонстрира съвсем ясно, че отслабване на напрежението в региона е против неговите цели.
Пълен текст:http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5938046,00.html?maca=bul-standard_feed-bul-619-xml
Европейският съд осъди Турция заради убития журналист Хрант Динк
Европейският съд за правата на човека, който се намира в Страсбург, е отсъдил в полза на семейството на убития турски журналист Хрант Динк, като е постановил, че Турция е виновна за нарушаване правото на живот и свобода на изразяване, съобщи в. “Хюриет”.Турският журналист от арменски произход Хрант Динк бе главен редактор на двуезичния седмичник “Агос”. Той бе застрелян пред редакцията на изданието през януари 2007 г. Преди смъртта си бе подал жалба в Европейския съд за правата на човека, след като в Турция бе съден за нарушаване на член 301 от Наказателния кодекс, наказващ “обидата на турската национална идентичност”.Съдът в Страсбург постанови, че Турция е нарушила свободата на изразяване, като е съдила Динк за обида на турската идентичност. Анкара е виновна и за това, че не е успяла да защити журналиста въпреки отправените му смъртни заплахи, нарушавайки така правото му на живот, реши още съдът.Делото на Динк в Страсбург стана водеща новина в турските медии по-рано този месец, когато в своя защита турската държава направи паралел между случая на Динк и този на германския неонацистки лидер Михаел Кюнен, който е бил осъден за отричане на геноцида срещу евреите през Втората световна война. По-късно турският външен министър Ахмет Давутоглу изрази съжаление за това сравнение.
24 август 2010
Снимка: anccanada.org
Пълен текст
Правителството на Турция срещу светските опори на държавата
Дарън Батлър, Ройтерс
Правителството на Турция сложи край на времето, когато цивилните лидери одобряваха безкритично промените в ръководството на армията, отхвърляйки издигнатата на заседанието на Висшия военен съвет на Турция кандидатура за следващ началник на генералния щаб.
Премиерът Реджеп Тайип Ердоган не можа да се пребори генерал Ъшък Кошанер да стане началник на военните, но не одобри и кандидатурата за ръководител на армията на генерал Хасан Ъгсъз, началникът на престижната Първа армия. Миналата седмица, докато траеше заседанието, Ъгсъз бе повикан в прокуратурата да свидетелства в разследване за Интернет кампания, целяща да дискредитира управляващата Партия на справедливостта и развитието, както и ислямски групи.
След няколко напрегнати дни Висшият военен съвет, орган доминиран от генерали и адмирали, но ръководен от премиера, промени своите кандидатури. Ъгсъз отпадна като вариант без да са повдигнати обвинения към него, а Ердоган остана доволен. Отстояването на позицията от страна на гражданския надзор в държава, която е преживяла три преврата в периода 1960 г. – 1980 г. и е видяла как под военен натиск правителство, ръководено предимно от ислямисти, се оттегля през 1997 г., на пръв поглед предвещава добро за турските демократични ценности.
“Турските политически власти направиха важна стъпка в осигуряването на това армията постепенно да се върне към своите казарми и да упражнява основната си задача в защита на нацията”, каза Лейл Кемал, журналист във вестник “Заман”. Някои анализатори обаче си зададоха въпроса дали Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган, която се основава на политическия ислям, въпреки че избягва ислямския етикет, е била мотивирана от демократически стремежи или от консолидирането на силата си.ПСР, спечелила изборите с гласовете на консервативната развиваща се средна класа, е на власт от осем години и ще се стреми към трети мандат на предстоящите избори през юли следващата година. Докато партиите в опозиция бяха доста неефективни, ПСР води дълга битка със стария просветски елит, особено с генералите, съдиите и представителите на академичния свят, чието влияние в мюсюлманската нация от 73 милиона души намаля през последното десетилетие. Армията се възприемаше като пазител на секуларизма в мюсюлманска Турция, но реализираните реформи – част от приближаването към ЕС, ограничиха властта й.
Така ПСР, използвайки демокрацията и съдилищата, започна да поставя генерали като Ъгсъз на място. “Проблемът с този тип юридически намеси е, че те оставят впечатлението, че за ПСР не са важни реформите, а отмъщението”, каза базираният в Истанбул анализатор по сигурността Гарет Дженкинс. “Това, което наблюдаваме в момента за първи път през последните 30 години, е правителството да възпрепятства хора, които не харесва”, посочва той. “Следващият етап би бил да започнат да назначават хора, които харесват, а това вече е много опасно”.
Ситуацията поражда някои паралели с начина, по който ПСР отне част от влиянието на висшата съдебна система, която, както армията, представляваше бастион за старата гвардия на секуларизма. Позовавйки се на необходимостта от по-голяма демократизация, Ердоган се обяви за реформи в конституцията, с които да се промени начина, по който се избират съдиите, както и да се направи така, че армията да носи отговорност пред гражданските съдилища.Тъй като не успя да реализира въпросните промени чрез парламента, правителството свика национален референдум за пакета от промени, който съдържа и безспорни точки като защитата на правата на децата. В случай че правителството спечели вота на 12 септември, който случайно съвпада с 30-годишнината от преврата през 1980 г., избраният от парламента турски президент ще спечели повече влияние по отношение на състава на Конституционния съд.
Критиците казват, че това ще подкопае независимостта на съдебната система, въпреки че това е спорно, тъй като предложените изменения не предоставят на изпълнителната или законодателната власт повече влияние отколкото повечето системи в европейските държави. Анализаторите обаче казват, че демокрацията в Турция е много поляризирана. Критиците все още подозират, че дългосрочната цел на ПСР е да удари по секуларизма в Турция, а противоречията със съдиите и генералите не са нещо ново за партията откакто е на власт през 2002 г.
През 2007 г. Конституционният съд за малко да забрани съществуването на партията след като я обяви за виновна за това, че е център на ислямистка дейност. Преди седем години на семинар, на който са разигравани въображаеми сценарии при война, е бил дискутиран план за дестабилизация на правителството, известен под името операция “Чук”. Според прокуратурата това всъщност е бил заговор за преврат.
Миналия месец бяха издадени заповеди за арестуването на 102 пенсионирани и служещи офицери, включително бивш командир на Първа армия, въпреки че същите заповеди миналата седмица бяха отменени. Съдебният процес по случая се очаква да започне през декември. Предвид нивото на напрежение в армията и нанесените вреди на духа на военните, които се борят срещу зачестилите нападения на кюрдските сепаратистки бунтовници на югоизток, Ердоган се възползва от случая по време на Висшия военен съвет миналата седмица.
“Рискът за правителството тук е, че то успя да настрои враждебно ядрото на армията и да отчужди военните още повече”, каза анализаторът Волфанго Пиколи от консултанската агенция Евразия. Кемал казва, че са необходими повече реформи, за да се постави под пълен контрол армията. Законопроект, който чака в парламента, би осигурил възможност на Сметната палата да контролира разходите на армията. Друга област, в която са възможни реформи, е военният учебен план, който се базира на идеологията на светската система, създадена от руините на Османската империя от основателя на съвременната турска република Мустафа Кемал Ататюрк. Това обаче изисква време и постигане на консенсус.
По БТА
Пълен текст:http://e-vestnik.bg/9746/pravitelstvoto-na-turtsiya-sreshtu-svetskite-opori-na-darzhavata/
Османското наследство отново е на мода в Турция
Модерните турци се обръщат към миналото си, за да го изучат и, за да се гордеят с него. Проблемът обаче е, че то може да им представи факти, недостойни за гордост и показване пред света
Този месец група от 100 музиканти, танцьори, акробати и актьори представя спектакъл в Османски стил близо до двореца Топкапъ, който някога е бил дом на султана. Изложба на османска поезия е на показ на международното летище в Истанбул. Османската кухня – смесица от аромати и вкусове от старите имперски земи, е на мода.Това е доста революционно явление. През по голямата част от миналия век турците са гледали скептично на Османската империя. Носталгията по 1453-та, когато османците са завладели Константинопол и са имали и други триумфи, я има, но мегаломанията на султаните е била повратната точка за разрухата, която не е модел за модерна Турция.Днес наследството на османците е подложено на пълна промяна.Сега Турция е регионална сила, която вече не се има за младши партньор на Запада. Нейните дипломати и предприемачи се обръщат към Иран, Ирак, Сирия и други страни, някога управлявани от Османския двор. Корените на тази уверена кампания се крият от части в протокола, плурализма и ислямското благочестие на ислямското минало.Тези селективни мнения, старото и новото, отразяват днешният сблъсък в турската идентичност. Един срещу друг се изправят старият светски елит на страната – военни и съдилища, срещу образования слой от ревностни мюсюлмани, които управляват страната от 2002 г.„Това е точка на разгорещен спор: какво е Османската империя за Турция?”, казва Доналд Куатерт – автор на „Османската империя, 1700-1922” и дългогодишен изследовател на живота на османските селяни и работници. „Те спорят по този въпрос от сто години. Преговорите вървят ту напред, ту назад.”Едно време султанът е контролирал обширни територии от двореца си в Истанбул, където се събират Азия и Европа. Султанските армии са стигнали чак до портите на Виена. Възходът на европейските сили, обаче, предопределил османското падение и империята потънала в хаос в началото на 20-ти век. Масовото избиване на арменци, определено като геноцид от много международни експерти, въпреки турското оспорване, се случило точно в последните години на османското управление.Всяка дискусия за наследството на империята трябва задължително да включва и Мустафа Кемал Ататюрк – герой от войната, основал турската държава през 1923-та след като колониалните сили разпарчетосали османските територии. Той премахнал халифата, както и традициите на обличане и говорене, считани за символ на стагнацията. Секуларизмът станал кредо, Западът – модел на подражание.Днес, портретът на Ататюрк е на стените в държавните институции, магазините и частните домове. Улици и спортни стадиони са кръстени на него. Огромен мавзолей в Анкара приютява неговите останки и се очаква повечето официални лица, посещаващи страната, да му отдават чест. В Турция е престъпление да оскърбяваш паметта на Ататюрк, чието име означава „баща на турците”.Много турци, включително тези, които негодуват срещу потискането на религиозното изразяване, вярват, че Ататюрк е спасил Турция във време на криза. Но все повече, дори и най-верните привърженици, признават, че безрезервната преданост не е в синхрон с демокрацията.„Промените в републиката, както и много други неща в тази страна, бяха наложени отгоре, а не бяха пожелани от самото общество. Това е лош навик на нашия народ”, казва Ахмед Хичийлмаз – публицист от Истанбул.Безкомпромисният национализъм на Ататюрк, който остави малко въздух за правата на малцинства, е разглеждан като заплаха за единството на държавата. Докато османските императори като цяло са били толерантни към християнското и други малцинства и това е било тактика, която вероятно е удължила доста живота на империята.През изминалата неделя за първи път от падането на Османската империя, православни християни, водени от техния духовен лидер – патриарх Вертолумей I, отслужиха меса в старинен манастир, врязан в планината, близо до Черно море. Византийският манастир Сумела е възстановен през 1923-та.Турски националисти протестираха срещу факта, че Вартоломей нарича патриаршията, базирана на турска земя, „вселенска” с опасения, че тя може да се превърне в една своеобразна Ватикана насред Истанбул. Запитан от журналисти за мнението му по въпроса, турският премиер Реджеп Ердоган, обаче, напомни за османските времена.„Що се отнася до въпроса с „вселенската патриаршия”, щом проблемът не е притеснявал моите предци, значи не притеснява и мен”, заяви министър-председателят.Ердоган, който е крайно критичен към Израел, се позова на Османската империя като доказателство за това, че турците не са анти-семитистично настроени. Много от турските евреи, чиито корени са в Испания, от където те са избягали в края на 15-ти век , са били приети от османците.„Модерната ни история представя Османската ера в много негативна светлина”. Това заяви в писмо до Асошиейтид Прес Сюат Киниклиоглу – член на комисията по външни дела на турския парламент. „Сега коригираме дисбаланса в нашите исторически схващания”Ислямистки ориентираното правителство на Турция оспорва термина „нео-османско робство”, с който някои анализатори описват отношенията на страната с някои бивши колонии. Турция твърди, че няма никакви хегемонни намерения.Дори кюрдските бунтовници, борещи се с турската страна за автономия, поглеждат назад към имперската история, за да отстоят правата си. Скоро в свое изявление, кюрдският лидер Мурат Карайлан, казва, че по време на Османското управление кюрдите винаги са се радвали на своята независимост.Сега, когато османската история е отново на почит, има опасност да блеснат и някои неуслужливи факти. Например много турци знаят кой е Пири Рейс – адмирал и карто-чертожник – ключова фигура в османската морска история. Малко обаче знаят, че той е бил обезглавен след като отношенията му с властта са се влошили.Историкът Илбер Ортайли – директор на музея в Топкапъ, казва, че Османската империя е „началната идентичност” на турския народ, с изключение на някои малцинствени групи. Той твърди, че турците изучават османския период много внимателно, но пътят на разбирането и осмислянето е дълъг.„Не сме си научили историята добре”, казва той. „Знанията ни са пълни с грешки и черни дупки”…
18 август 2010Пълен текст:http://asia.actualno.com/news_311643.html
Пияни ДПС депутати и бивш мюфтия буйстват в джамия в Пловдив
Пияни депутати от ДПС и екс-главният мюфтия Мустафа Хаджи са „атакували” снощи Джумая джамия в Пловдив, предаде Дарик.По думите на настоящия председател на джамийското настоятелство в Пловдив Ашим Асан 3-ма пияни депутати от ДПС, бившият районен мюфтия на Пловдив Осман Хилми, бившият председател на джамийското настоятелство Хасан Али и екс-главният мюфтия на България Мустафа Хаджи са предвождали атаката.Тъкмо бяхме започнали специална молитва, която се прави само в навечерието на Рамазан, когато тези хора дойдоха придружени от още около стотина човека”, разказва Асан, цитиран от Драик.Според него всичките са лъхаха на алкохол. От народните представители разпознах само бившият зам. – областен управител Тунджай Наимов”, уточнява Ашим Асан.От разказа му става ясно, че бившият председател на джамийското настоятелство Хасан Али е разбил с шут вратата на мюфтийския кабинет и се опитал да влезе вътре.Докато се опитвахме да го спрем той удари с юмрук един от нашите членове, след което му разкъса ризата и го бутна по стълбите, спомня си още Асан.Той е категоричен, че разполага с информация за човек известен като Гаро “циганина”, който раздавал по 20 лева на ромите в Столипиново за да участват в импровизираната атака над джамията.Сигналът за възникнал инцидент в Джумая джамия е подаден снощи малко след 21 часа в IV РУ. Пристигналите на място полицаи установили, че около 200 души са се струпали в района на мюсюлманския храм, а вътре на тъмно, група мъже спорят заради противоречията между новото и старото джамийско настоятелство.Разногласията им били относно новото управление и провеждането на молитва, уточняват от plovdiv24.bg.
12 август 2010
Пълен текст
Ислямът измества светското обучение в Родопите
Ислямът измества светското обучение в община Гърмен. 30 % от около 35-те завършили средното си образование деца в училището на с. Рибново тази година са неграмотни. Те не могат да пишат и четат правилно, не познават учебния материал, нямат основни познания по български език, литература, математика, история и география.През учебната година повечето от тях са били с твърди двойки по основните предмети – български език и литература, география, история. На външното оценяване в края на годината много от младите са показали, че не знаят къде се намират, например, връх Шипка, Долината на розите, Мадарският конник. Оценката от матурата на най-емблематичния випусник в Рибново Феим Люманков, наричан още Директора, е 2,97.За образователната трагедия алармират учители и родители от селото чрез областния вестник “Струма”. Те не желаят да споменат имената си, защото са подложени на натиск от хора с власт, като кмета на общината Ахмед Башев, директора на училището в Рибново Феим Иса и мюсюлмански духовници. Резултатът от този образователен геноцид е, че тази година нито един младеж от селото не е кандидатствал във висше учебно заведение, а миналата година студентите са били само двама. За сметка на светското държавно образование в района се стимулира изучаването на Корана чрез внедреното вероучение в школото. На него се наблягало повече от светското образование и тази важност се внушава на децата и родителите им.Само преди дни около 40 деца от втори до осми клас от училището в село Рибново, община Гърмен, са заминали на 20-дневен религиозен семинар в Разград. След това по програма децата отиват за около две седмици в Турция, пак на обучение с религиозна насоченост.Групата ученици е била изпратена от директора на училището Феим Иса и местните имами. С тях не са допуснати придружители – родители или светски учители. За сметка на това пък писмени пълномощни от родителите е получил ексрайонният мюфтия Айдън Мохамед, на когото 40 семейства са поверили децата за повече от месец. Според разтревожените жители на Рибново това обаче не било най-притеснително, а фактът, че децата са принудени да заминат, забулени по ортодоксалните ислямистки “закони”. Естествено превоза за религиозното пътешествие се извършва с автобуси на скандалния кмет на Гърмен Ахмед Башев. В района това е обществена тайна, но хората се притесняват да роптаят, защото Башев бил обвързан с депутати и магистрати.От Министерството на образованието и от Регионалния инспекторат на МОН в Благоевград остават вече години наред безмълвни към настъпващия религиозен фанатизъм, а в района се говори открито, че Гърмен и Рибново са друга България. Прокуратурата и ДАНС също отказват да работят в “опасната” зона.Frognews.bg припомня, че през последните години религиозните скандали с кмета Башев и директора Иса стават все по-тревожни, но въпреки това държавата бездейства. Само преди дни българка осъди кмета на Гърмен Ахмед Башев за дискриминация в собствената й родина.Комисията за защита от дискриминация наложи на Башев глоба от 500 лв. и го задължи занапред да се въздържа от действия, които нарушават Закона за защита от дискриминация.
11 август 2010
Пълен текст
Турция изпреварва България
Забележителен икономически бум, скок до водеща регионална сила, изблик на градивна енергия и самочувствие, подсилено от покритие – всичко това превръща Турция в ухажван партньор – също и на Стария континент.Разцвет край Босфора. И не само там. Също и в Анадола, по Черноморското крайбрежие и на Мраморно море се долавя напредък. Във времена, когато като последица от кризата страните от Европейския съюз слабеят, Турция може да очаква тази година стопански ръст от над 6 процента. Сигурно това е и причината, поради която тези дни в страната се появиха британският премиер Дейвид Камерън, германският външен министър Гидо Вестервеле и неговият френски колега Бернар Кушнер.Криза ли?Икономическият устрем укрепва самочувствието на Турция. Вътрешният пазар се развива блестящо. Също и износът – в Ирак се изнасят стоки за 5 милиарда и 800 милиона долара, в Иран – за 10 милиарда. Значително нараства и експортната квота за страни като Азербайджан и Саудитска Арабия. Вярно, че Турция също бе засегната от световната икономическа криза, но само за кратко време.Страната си бе извадила поуки от тежката банкова криза през 2001 година. След това турските банки работеха на сигурно и избягваха доколкото е възможно рискове при инвестиции и отпускане на кредити. Главният икономист на банковия концерн YapiKredi Севдет Акчай е убеден в успешния път на Турция. Според него дори и само демографският фактор говори в полза на Турция. Над половината от общо 72 милиона турски граждани са под 30-годишна възраст – проблясък на надежда за застаряваща Европа.Турция изпреварва България”Турция е по-атрактивна стопанска дестинация от членуващите в Европейския съюз България, Румъния или Унгария”, казва уверено банкерът Севдет Акчай. Според него, поради нарастващата икономическа мощ нараства също и политическото влияние на Турция, което пък от своя страна се отразява положително на стопанското развитие.Правителството в Анкара се опитва да ускорява този процес. Турция се представя като водеща регионална сила, която се придържа към формулираната от външния министър Давутоглу максима: “Нула проблеми със съседите”.
5 август 2010
Пълен текст
Снимка: financebg.com
Бурките срещу демокрацията – 2:1
Борбата с бурките в Европа навлезе в нов етап.
Само преди дни долната камара на френския парламент прие закона за забрана носенето на изцяло покриващи жената ислямски облекла на публични места. За да влезе в сила, той трябва да бъде гласуван наесен и от горната камара на парламента – за което няма никакви съмнения, че ще се случи, тъй като обществената и парламентарната подкрепа във Франция за този закон са много силни.
И далеч преди това да стане, дойде новина, която сякаш напълно го обезсмисля.
Френският бизнесмен Рашид Неказ, който е от алжирски произход и бе кандидат за президент на Франция през 2007 г., обяви, че създава специален фонд в размер на 1 милион евро за подпомагане на мюсюлманките, които ще попаднат под ударите на новия закон. Магнатът има намерение фондът да покрива глобите на нарушителите на закона.
Разбира се, бизнесменът се закле, че зад него не стоят никакви организации, но пък не пропусна да се похвали, че само за едно денонощие получил 36 000 евро дарения за целта.
Каквато и да е истината, неговите действия напълно бламират закона.
Иронията е пълна и всички, които настояват за силови действия по този – пък и по всички други въпроси, трябва доста да се замислят върху поуката от тази история.
Тя е доста елементарна – забраните и силовите мерки просто не работят в условията на демокрация. Дори когато са облечени във формата на закон. Демокрацията по принцип е състояние на ограничена, но все пак свобода. И дори ако нещо бъде забранено със закон, то ще намери начин да продължи да съществува, ако е естествен процес.
Ето ви друг пример за същото: не можете да забраните на хората да теглят от интернет, каквито и репресивни закони и мерки да въвеждате – просто интернет е тук и най-естественото нещо на света е да го използвате.
Или ако се върнем на темата: не можете да забраните Европа за мюсюлманите, те вече отдавна са тук и никакви закони не могат да преобърнат този факт и да върнат времето назад.
Парадоксът е, че това странично следствие от демокрацията важи и за обратната страна: колкото и законодателите в европейските страни да се опитват (с пълно право, впрочем!) да ограничат расизма, противопоставянето и езика на омразата, една немалка част от европейците са доста ксенофобски и направо расистки настроени. Не защото са зли или лоши по природа, а защото в Европа просто вече има значително количество неинтегрирани етноси и малцинства – да посочим само циганите и мюсюлманите – които създават сериозни проблеми на обикновения среден европейски гражданин (а и на държавата). Това просто е факт и той също не бива да се игнорира при разглеждането на тези въпроси.
Хубаво нещо е демокрацията – на едните не позволява да се правят, че проблемът не съществува, а на другите пречи да налетят и незабавно да направят „на сапун” това или онова етническо или религиозно малцинство.
Разбира се, същата тази демокрация си има и своите немалки дефекти.
Някои например твърдят, че тя не само не може да се справи с проблема с бурките например, а че направо ще се обезсмисли и ще колабира при сблъсъка си с исляма и то – на собствената й европейска територия.
Особено любима им е тезата, че става дума за свещен сблъсък на две религии, на два свята и две несъвместими системи на културни ценности. Нещо като средновековните християнски кръстоносни походи срещу Йерусалим, но този път наопаки – от страна на мюсюлманите срещу Европа. Или като нашествието на белия човек срещу индианците в Америка.
В тази война, посочват те, демокрацията ни прави открити, уязвими и слаби – сами пускаме врага едва ли не в дома си. С такава политика просто сме обречени да загубим, трябват ни насилие, агресия и никаква милост към врага, ако искаме да оцелеем.
Звучи разумно и даже очевидно. Но очевидно е също, че Слънцето се върти около Земята, а както знаем днес (след като хиляди години сме вярвали в очевидното), истината е точно обратната.
Тези хора просто подценяват демокрацията. И проблемът с бурките може да им докаже недвусмислено това, защото е съвсем решим. Достатъчно е просто да се вгледаме в него малко по-детайлно и без излишни емоции.
Знаете ли какъв мотив изтъква мосю Неказ за жеста си да плаща глобите за носене на бурка? Той по принцип не се противопоставя на забраната, но твърди, че наказването на жените, носещи никаб и бурка на улицата, нарушава конституционните и демократичните ценности на Франция. Може да звучи като подигравка – но е прав.
Истината е, че повечето от тези жени едва ли имат избор – носенето на тези дрехи им е наложено от съпруг, от семейството или от вярата им. Да наказваш някого за това нито има смисъл, нито е справедливо.
В тази връзка френският закон обаче е много по-справедлив – за разлика от закона в Белгия, който предвижда глоба между 15 и 25 евро или 7 години затвор само за нарушителките, във Франция се предвиждат санкции и за тези, които принуждават жени да забулват части от тялото или лицето си. Глобите са в размер на 150 евро за нарушителките и 15 000 евро за тези, които задължават мюсюлманките да носят бурка или друг подобен елемент от типичното за исляма облекло. Мъжете, които принуждават към това съпрузите си, ги грози и една година затвор.
Мосю Неказ може и да е прав в някои детайли при тълкуването си на демокрацията и закона. Дори може за някакъв кратък срок реално да осуети прилагането на този закон. Но каузата му е абсолютно обречена – в демокрацията (по принцип) никой не е над закона.
Демокрацията е такова хитро нещо, че ще се намерят достатъчно практически и правни основания действията му да бъдат прекратени. А има и сериозна политическа воля и обществена подкрепа точно този закон да бъде спазван и прилаган.
И това по никакъв начин не противоречи на никакви свободи и демократични ценности. Някой трябва да излезе най-сетне и ясно да обясни на средния гражданин – бил той европеец, мюсюлманин, българин, циганин или друг – че демокрацията дава права, но те вървят винаги заедно в комплект с определени отговорности.
Искането за недопускане на бурки на обществени места в Европа се случва не защото част от европейците имат враждебно отношение към исляма (част от мюсюлманите също имат такова отношение към християнството). А защото то нарушава културни и правни аксиоми на европейците и е абсолютно – да го подчертаем още веднъж – абсолютно несъвместимо с европейския начин на живот.
Тук имаме демокрация, но за тази цел плащаме доста висока цена – събличаме се ако трябва по летищата, минават ни на „голи скенери” пак там, паспортите ни съдържат биометрични данни, във всеки един момент може да ни се наложи да се легитимираме пред полиция и други органи, институции и учреждения. С бурка това няма как да стане. И неносенето на въпросното покривало не е посегателство срещу вероизповеданието, нито религиозна дискриминация, нито расизъм – а елементарно задължение на всеки гражданин да спазва общоприетите норми, да не нарушава реда и да не възпрепятства държавните и обществени органи и институции да си вършат работата.
Да припомняме ли отново – демокрацията дава права, но върви със задължения. Няма права без задължения. И – да припомним пак и другия принцип на демокрацията – тя важи за всички. Няма как задълженията да важат само за европейци, бели, християни, българи, а да не важат например за араби, чернокожи, мюсюлмани, цигани. Това не е расизъм. Точно обратното – това е демокрация.
Ето защо демокрацията е сила, а не слабост.
Насилието е слабост – това ще ви го каже всеки дипломиран психолог. С насилие нищо добро не е постигнато – това пък ще научите от всеки историк. Понякога е добре да не се доверяваме сляпо на очевидното, а да попитаме онези, които знаят повече.
Демокрацията е сила. И точно затова ще победи. Ще победи както бурките и евентуална културна или друга агресия на исляма, така и расизма и ксенофобията. Нищо друго не би могло да спре нито едната, нито другата страна.
Мачът просто още не е приключил.
Снимка: © Getty Images
Пълен текст:http://webcafe.bg/id_209461967_Burkite_s/u_demokratsiyata_%E2%80%93_2:1
Франция – какво се крие зад булото
Забраната да се носи на обществени места ислямското було – “цялостният воал”, гласувана от френското Национално събрание, със сигурност ще бъде обсъждана в цял свят години наред. Няма съмнения, че последиците от случая може да са извънредно интересни за цялата световна история. Нито пък че има множество гледни точки върху тази забрана и съответни оценки, които заслужават внимание. Нека се спрем на следния аспект: единогласието. Френските депутати от долната камара гласуваха смайващо – 335 гласа срещу един! Едва ли някой би се усъмнил, че рано или късно целият Евросъюз може да последва примера на Франция – или поне би желал.
Единогласие, което изглежда още по-любопитно, щом си припомним анкетата, проведена от изследователския център “Пю” в навечерието на парламентарното заседание. Тя показа, че две трети от американците биха се обявили против такава забрана, ако въпросът бе разглеждан в съответните щати. (В Европа биха я подкрепили 71 на сто от запитаните в Германия, 62 процента във Великобритания и 59 – в Испания, другаде нямаше такива проучвания.)
Изненадваща съпоставка. Сама по себе си тя е достатъчна, за да схванем колко дълбоки пластове от съществуването на различни цивилизации е стигнал и разкрил тлеещият от няколко години спор дали един мюсюлманин на Запад може да се държи по същия начин, както у дома си. По принцип става дума за това какво представлява европейската цивилизация и какво – американската. Един разговор от чисто психиатрично естество, в който се разравят епизоди от “детството” на цивилизациите, погребани до момента под почти непроницаеми воали.
Да се запитаме за начало: защо точно сега? Как тъй Франция десетилетия наред бе прочута с умението си да бъде дом за когото и да било – включително за руски емигранти, но и за турци и араби, а и самият аятолах Хомейни дълго време е живял в Париж – и французите никога не са се страхували кой знае колко от черните була, бурки, никаби, както и да ги наречем? Защо днес французите се загрижиха за мюсюлманското женско облекло повече, отколкото за парите, които е получил от “Л’Ореал” за своите избори президентът Саркози?
Защото ги е страх. Само допреди сто години Франция владееше макар и не половината свят като Англия, но голяма част от него – в Индокитай, Африка и т. н. Преди сто години илюзията за европейско превъзходство над другите народи осигуряваше на французите (и на европейците изобщо) възможността да бъдат толерантни и снизходителни към всички видове етническа екстравагантност из улиците на Париж – напротив, тя сякаш символизираше специалната роля на Франция като магнит за цялото глобално пъстроцветие.
А сега виждаме, че залязва ако не векът на Европа (тя няма как да изчезне), то поне епохата на нейното превъзходство, особено моралното. На световната авансцена съвсем не излиза впрочем мюсюлманската цивилизация, а китайците, индийците и може би латиноамериканците. Културата им обаче е напълно съвместима с европейската, между тях няма сблъсък на базата на принципа “или-или”.
Нещата с мюсюлманите обаче стоят по-зле. В онова, което за една мюсюлманка е мека преграда и я отделя от мръсотията на околния свят (тоест в общи линии е символ на чистотата), европеецът вижда нагледно изобразен черния демон на смъртта. Естествено, кой ще ти търпи нашествие на назгули * в парижките улици.
А нали през седми век, откъдето води началото си всичко това – по-специално арабската нация и ислямът, на практика всички жени в тогавашния свят покривали лицата си: в Константинопол, Ерусалим, Мека, Антиохия, Александрия. Това било не само една мода, а козметично-санитарна норма в сухия и слънчев климат. И нищо чудно, че воалът се споменава в свещения Коран – Коранът изобщо съдържа множество медицински предписания, разумни от гледище на тогавашното положение в онази част от света.
Западната цивилизация обаче скоро се изместила от Източното Средиземноморие в западна посока. На Запад климатът бил вече друг и след няколко века от някогашния воал там останали само украшения по дамските шапчици. А мюсюлманите, претърпели един вид цивилизационна катастрофа заради нашествието на Чингис хан, започнали опити да превърнат санитарните норми в религиозни.
Днес тази цивилизационна катастрофа предизвиква неочакван отзвук. Мюсюлманският свят добре разбира, че с него нещо не е наред – изпреварват го вече не колонизаторите европейци, а мирни хора от други цивилизации. И една от причините е специалното отношение към човешкото тяло, залегнало в самите основи и на исляма, и на християнството.
Двете религии по принцип са разклонения на едно и също средиземноморско дърво. И двете (но главно християнството) както през споменатия седми век, така и през следващите неведнъж са правили опити да се борят срещу човешкото тяло и да извисяват духа (един свят човек трябва да е изнемощял, да умъртвява плътта си и т. н.). Да припомним как се е борила църквата в Европа срещу съпружеските изневери (наказвани със смърт) и дори срещу прекомерно изобретателния секс между съпрузи. В исляма не е имало подобни крайности. Имало е обаче страх пред това да се излага тялото на показ. Така е и до днес.
Както отбелязва френската академичка Елен Карер д’Анкос, днешната европейска цивилизация се опира не само върху християнската традиция, но и върху традицията обществото да се бори с църквата (да си спомним за Волтер и мнозина други). Култът към тялото, включително към женското, е явление от предхристиянската античност. Мюсюлманите не са възприели тази традиция на своите съседи. Оттам иде и сблъсъкът.
Европа е преодоляла много неща от самата себе си, непреодолени от други. И основният пример тук е концепцията за Америка като “правилната Европа”, Европа, пречистена от средновековните крайности и стаените комплекси. Прочее не бива да се чудим, че американците не са съгласни със своите прародители във връзка със забраната да се носи цялостен воал. Америка и Европа са твърде различни цивилизации и вероятно ще отговарят все по-различно на предизвикателствата на времето. Не е вярно, че многорасовите американци не се страхуват от промените в света. Страховете им просто не са съвсем същите.
А как ще отговори на френското предизвикателство мюсюлманският свят – това е вече друг въпрос. Отначало с викове и скандали, то се знае. После обаче . . . По принцип, решението на френския парламент дава на мюсюлманите добър шанс да започнат пробив към една нова епоха, когато жените ще се къпят в морето или в басейна с обикновени бански, а не облечени, както ги виждаме сега. Здравословният начин на живот, в случая сред жените, за мюсюлманите днес ще е добре дошъл. При все че не е хубаво мюсюлманките да се превръщат в мускулести чудовища като американските феминистки.
Пълен текст:http://e-vestnik.bg/9530/frantsiya-kakvo-se-krie-zad-buloto/
Зад забраната на булото – сблъсък в самия ислям
Автор: Фейсал ал Яфаи, в. Гардиън
Тихо и далеч от фанфарите, които съпроводиха френския вот за забрана на никаба на обществени места и призивите на Филип Холобоун да наложи забрана във Великобритания, сирийското правителство въведе своя собствена, по-ограничена забрана, като постанови, че учители, които носят було, закриващ цялото лице, не могат да преподават в държавните училища.
На пръв поглед такъв ход може да изглежда объркващ: Сирия, със своите десетки религиозни секти и само на думи светско правителство в продължение на десетилетия успяваше да прилага мек подход, поне когато се отнася до личната вяра. Възходът на религията сред населението обаче разклати лидерството: с нарастващи открити прояви на вярата и рядка терористична атака в Дамаск преди две години, приписвана на ислямисти, правителството изглежда се движи срещу твърдолинейните религиозни идеи.
Забраната на никаба в държавните училища е съвсем рязък метод, но в такъв малък мащаб може да има за цел да изпрати послание. Египет също въведе подобна ограничена забрана (за университетски изпити) – ход, който на който ислямистите се противопоставиха, но съдилищата подкрепиха.Борбата на Сирия обаче с ислямистите и видимите символи на исляма са част от по-голям сблъсък, сблъсък вътре в самия ислям. Политическият ислям печели почва както в арабския свят, така и в страните с мюсюлманско мнозинство. Случващото се в този дебат е от голямо значение, защото същият дебат го има и в мюсюлманските общности на Запад.
Грубо казано дебатът е за границата между личното пространство и политиката. Светските правителства се опитват да държат вярата извън държавните институции, ислямистите искат вярата им да ръководи тези институции. Личното пространство също бива все по-политизирано, с все по-честото носене на забрадки и воал за лице в Сирия и в повечето страни с мюсюлманско мнозинство.
За сирийското правителство тази засилена религиозност е сериозно предизвикателство към светското му, авторитарно управление. Онези, които искат вярата да ръководи живота им, искат тя да ръководи и лидерите им. Ислямистите съставляват главната опозиция в региона: ако утре има свободни и честни избори, ислямистите ще спечелят. Защитници на светската власт виждат, че аргументите им губят тежест сред населението, но и ислямистите са под натиск да бъдат по-консервативни.
Този натиск идва от салафитите – строго течение в исляма, което бързо спечели привърженици през последните 30 години. Салафитите имат склонност да се оттеглят в анклави срещу това, което възприемат като поквара на обществото. Те често възприемат политиката като узурпираща божествената власт. Важно е да се отбележи, че докато салафитите са все още малцинство в ислямския свят, влиянието им се усеща широко.
Ислямисти, които внимават да не бъдат критикувани от строгите салафити, че правят твърде много компромиси по отношение на политическата власт, понякога реагират, като заемат по-десни позиции и формират жизнена опозиция. Това е сложен, разгръщащ се спор с дълбоки корени, но ние на Запад почти не му обръщаме внимание. Въпреки това той е от значение, защото същите течения засягат и мюсюлманските общности в Европа и Северна Америка.
Каква форма ще приеме ислямът на Запад, колко либерални, колко ангажирани и до каква степен ще се отъждествяват с вярата си мюсюлманските общности ще зависи от този дебат. И не само мюсюлманските общности: възход на верската идентичност ще се почувства в целия политически спектър.Френската забрана на никаба е част от този спор, но далеч не е ясно дали някоя от двете забрани ще повлияе на дебата положително. Сирийските феминистки приветстваха забраната с твърдението, че защитава човешките права и светския характер на държавата. Почти същото се казва и за френската забрана. Въпреки това политизирането на този поначало личен въпрос едва ли може да направи нещо повече от това да даде причина за тревога.
Пълен текст:
http://e-vestnik.bg/9556/zad-zabranata-na-buloto-sblasak-v-samiya-islyam/
Зауахири: Турция да стане лидер на мюсюлманския свят
По време на Османската империя тя защитаваше исляма, каза терористът.
Един от лидерите на терористичната мрежа „Ал Кайда“ Айман ал Зауахири призова Турция да стане лидер и защитник на мюсюлманския свят.
В последното си изявление, за което се смята, че е автентично, Зауахири говори за нови нападения срещу САЩ и водещите западни страни и “за победа на мюсюлманите в Ирак и Афганистан”.
„По време на Османската империя Турция е била защитник на исляма. Задачата на турския народ е да защитава мюсюлманския народ в цял свят, а не само да се ограничи до изпращането на няколко кораба в Газа“, заяви Зауахири.
Зауахири казва това в 47-минутно видеопослание, качено на ислямистки сайт, пише турският вестник „Ватан“.
Той също така осъди Франция заради забраната за носене на бурки.
Според експерти по тероризма Зауахири се укрива „някъде между Афганистан и Пакистан“ и в командната йерархия е вторият човек в „Ал Кайда“.
Пълен текст: http://www.dnes.bg/world/2010/07/30/zauahiri-turciia-da-stane-lider-na-miusiulmanskiia-sviat.95483
Ориент.бг: И арабските страни забраняват мюсюлманските забрадки
Автор: проф. Владимир Чуков
Белгия повлече крак в разпространението на анти-бурка епидемията в Европа. Неотдавна законодателите в Брюксел забраниха носенето на фередже на публични места. Последваха ги френските им колеги. Остава актът да бъде потвърден и от горната камара на парламента в Париж. Вече е депозиран подобен проект в испанското народно събрание след като властите на отделни градове в Каталуния вече го направиха. В Нидерландия подобни идеи отдавна занимават законотворците. Ксинофобът Герт Вилдер, чиято партия се радва на невероятна популярност, заяви преди два дни, че има намерение да направи световен антиислямски фронт. Неговата структура щяла да обхваща освен родната му Нидерландия също така и САЩ, Франция, Германия и Великобритания. Основната цел е да се противопостави на емиграцията на мюсюлмани.
Не е много ясно обаче как това ще стане в Обединеното кралство, след като премиерът Дейвид Камерън заяви, че той лично е против подобна забрана. Все пак депутатът от неговата Консервативна партия Филип Холобон е депозирал текст на проекто – закон за „организирането на носенето на фередже на публични места”. Обсъждането ще стане на 1 декември 2010 г., но повечето негови колеги са скептично настроени към подобна забрана. В същото време министърът на имиграцията Дамиян Грийн счита, че носенето на фередже по улиците противоречи на британския начин на живот. Той обаче допълня, че в Обединеното кралство едва ли ще се стигне до приемането на анти-бурка закон, тъй като „Великобритания не е крайно светска държава, такава, каквато е Франция”.
Интересен в случая е анализът на вестник „Гардиан”, който разсъждава за причините за анти-бурка епидемията в Европа и по-специално за забраната на фереджето и в някои арабски държави. Съвсем наскоро министърът на висшето образование на Сирия Гият Баракат е взел решение за недопускане на студентки с фередже в университетските аудитории на страната. Според него подобни дрехи противоречат на „академичните традиции и на етиката на университетското достойнство”. Министърът допълва, че „дрехите трябва да внушават умереност и скромност”. Запознати припомнят, че само преди една седмица министърът на просветата Али Саид отстрани от работа 1 200 учителки, носещи в класните стаи фереджета.
В Египет мерките против фереджето са сходни. Още през октомври 2009 г. всички университети в страната, в това число и авторитетното богословско ВУЗ „Ал Азхар” забраниха на студентки с фередже да посещават занятия и да пребивават на територията на студентските общежития. В последствие Върховният административен съд отмени решението. Все пак ректорите забраниха на студентките с фередже да се явяват на изпити.
Според британския ежедневник става въпрос за борба на различни течения вътре в ислямското общество. В този контекст фереджето е религиозен белег, който олицетворява т.нар. „политически ислям”. В държави като Сирия и Египет въпросната тенденция е символизирана от движението на „Мюсюлмански братя”. Последното е реална политическа алтернатива на управляващите светски режими. По тази причина именно тази две арабски държави са чувствителни към фереджето, а не някои други. Фереджето в Сирия и Египет е приемано като политическо послание, а не като религиозен символ или традиционна дреха.
Друг е въпросът дали подобен феномен наблюдаваме и в рамките на ислямските общности в Западна Европа. Въпросът е дали европейските мюсюлмани вече ясно са се поляризирали на умерени и радикални и последните са толкова силни, че сериозно плашат местното правителство. „Гардиан” застава зад тази теза, която е твърде спорна, имайки предвид специфичните характеристики на британската ислямска общност. Елементарно доказателство е разминаването на настроението между депутатите и обикновените хора в Обединеното кралство. Според социологическо проучване, организирано от Пета програма на британската телевизия над 2/3 от респондентите са се произнесли за забрана на фереджето.
Пълен текст: http://www.orientbg.info/komentari/antiburka.html
Лондон даде рамо на Турция за ЕС
ремиерът на Великобритания Дейвид Камерън се обяви за „най-силният възможен защитник” на амбицията на Турция да се присъедини към ЕС.
Министър-председателят, който е на посещение в страната, приветства Турция като обединителен център на Изтока и Запада, предава Sky News.
Говорейки в столицата Анкара Дейвид Камерън заяви, че “уникалната позиция” на държавата й дава възможност да изиграе ключова роля за бъдещето на Афганистан и за мира в Близкия изток.
По-късно днес Камерън ще затвърди ангажимента си, подписвайки документ за стратегическо партньорство с турския премиер Реджеп Ердоган.
Посещението на британския премиер в Турция е само петата му двустранна визита откакто встъпи в длъжност.
Снимка: News.bg
27 юли 2010
Пълен текст:http://news.ibox.bg/news/id_2032384160
Eurabia – ще стане ли Европа Арабия?
Автор: ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ Преди няколко дни полицията в Гренобъл, Франция, застреля 27-годишния Карим Будуда при преследване, след като младежът малко преди това беше ограбил казино. От съображения за расова толерантност медиите не съобщиха какъв е етническият произход на убития, който се оказа и рецидивист. Малко след застрелването му обаче по улиците на града излязоха неколкостотин демонстранти, които скандираха “Всички бели трябва да изчезнат”. Само в името на справедливостта, ако изчезнат всички бели, кой ще ви изкарва социалните помощи, момчета?
Случващото се в Гренобъл вади във фокус расовото и верското напрежение, което набира сила в Европа. От Белгия до Испания и обществата, и парламентите изразяват притесненията си от експанзията на мюсюлманските общности, което се изразява в редица по същество нетолерантни действия – забрана за строеж на минарета в Швейцария, забрана на традиционни мюсюлмански облекла и откровена враждебност от страна на крайни групировки.
По непълни данни в момента в Европа живеят около 38 милиона мюсюлмани, което е около 5% от населението; смята се, че до 2020 година мюсюлманите ще са една пета от всички европейци. Европа се страхува от това проникване – било за работните места, било от тероризъм, било от ръст на престъпността. Не е без значение и че голяма част от мюсюлманите в Европа практически са се самоизключили – те живеят в затворени общности, по изключение плащат данъци и социални осигуровки, но затова пък ползват всички блага на социалната и правовата държава.
Като се притурят и културните различия, зрее конфликт, който би могъл да засегне Европа право в сърцето й – да постави под съмнение ценностите й, които я превърнаха в континент на просперитет, свобода и толерантност.
Към този едва сега почващ пожар и България притури няколко съчки съвсем наскоро – ВМРО събра 330 000 подписа под искане за референдум относно членството на Турция в Европейския съюз и ги внесе в парламента. Сега по закон Народното събрание в едномесечен срок трябва да реши дали да има такъв референдум; най-вероятно ще реши да няма.
Какво ще реши България, било на референдум, било в друг формат, ще повлияе малко върху европейските перспективи на Турция; докато навсякъде из Европа мюсюлманските и християнските общности се сблъскват, Турция ще е удобен и ясен образ на мюсюлманската заплаха и меракът й за членство няма да бъде приеман, меко казано, еднозначно.
Фактът си е факт: с население от над 70 милиона души, което при това нараства много бързо, Турция би била втората по големина държава в ЕС след Германия. Ако бъде приета сега. Ако бъде приета след 10 години, ще е твърдо най-голямата. Съответно с еврокомисари, чиновници в Брюксел и с най-много депутати в Европейския парламент.
Европа не е готова да приеме това, но има доста европейски политици, които вече са се научили да печелят от тези страхове.
Засега България няма проблем със своите мюсюлмани, а само с алчната и безскрупулна върхушка на турската партия. Обаче нищо не се знае. Във всеки случай т.нар. български етнически модел, колкото и Ахмед Доган да се гордее с него, работи по-скоро в посока, която дезинтегрира българските мюсюлмани (те не са само турци), прави ги нещо различно от останалото население и де факто предпоставя колективни права в противовес на европейската традиция, която е основана на индивидуални.
Дългосрочно това може доведе до сблъсъци и противопоставяне, които сега се наблюдават почти навсякъде в Европа и така България, вместо да даде принос за примиряване на противоречията, да ги усили.
Няма универсални рецепти, обаче Европа ще трябва да намери начин да интегрира все по-големия брой мюсюлмани в своите предели. Или да ги изгони.
Това, в първия случай, означава да бъде насърчавано светското начало в исляма, да бъдат давани шансове на мюсюлманите за работа и кариера, да не бъдат експлоатирани популистки и безотговорно страховете на хората.
Засега Европа по-скоро върви в обратната посока. Ще видим.
Снимка: ТВ “Европа”
Пълен текст и видеоматериал:http://www.tvevropa.com/bg/news/analysis/view/30839
Турция губи ролята си на посредник за мир
Мишел Саилхан, Франс прес
Заставайки срещу Израел и предизвиквайки недоволството на САЩ, както съвсем наскоро направи, Турция рискува да загуби ролята си на посредник за мир, която тя пое в района, най-вече сред мюсюлманските си съседи.Турция опроверга информация, изтекла от Вашингтон, според която щяла да отстъпи пред искане на държавния секретар Хилари Клинтън да не се занимава повече с въпроса за ядрената програма на Иран, когото западните сили обвиняват, че се снабдява с ядрено оръжие.Не може да има процес на преговори с Иран без нас, каза във вторник в Истанбул шефът на турската дипломация Ахмет Давутоглу. Така той отговори на журналист, който искаше да знае дали г-жа Клинтън е поискала от него в телефонен разговор Турция да спре да се меси в иранското досие. И дали той ще се подчини. При нашия разговор в понеделник ние постигнахме пълно съгласие по всички въпроси, включително и Иран, заяви Давутоглу.Да бъдем или не част от процеса на преговори за Турция не е технически въпрос. Иран е наш съсед, тази държава е в нашия регион и ние вече сме част от процеса, заяви Давутоглу, като добави, че предложението на Турция и Бразилия за решаване на тази криза остава “на масата”.Турция и Бразилия подписаха през май с Иран споразумение, предвиждащо прехвърлянето на ирански уран в Турция, като след 12 месеца обогатената смес бъде върната на Иран и използвана за граждански цели.Това предложение беше игнорирарно от западните сили, начело със САЩ, и Иран продължи сам да си обогатява урана. На 9 юни Съветът за сигурност на ООН гласува нови санкции срещу Техеран. Но отрицателият вот на Турция в Съвета за сигурност, на който тя е непостоянен член, явно раздразни Вашингтон, който не разбра отказа на своя съюзник, член на НАТО и кандидат за член на Европейския съюз. САЩ бяха разтревожени от това “отклонение” на турската дипломация, което дразни все повече западните сили.Чувство, засилено от влошаването на отношенията между Турция и Израел, два традиционни съюзника, което възникна през януари 2009 година с острото осъждане от Анкара на израелската военна офанзива срещу Газа. Това влошаване на отношенията достигна върха си в края на май. След израелското нападение срещу флотилия с хуманитарна помощ за Газа на 31 май, по време на което деветима турци бяха убити, Турция изтегли посланика си и заяви, че отношенията никога вече няма да бъдат същите.Тази ситуация накара сирийския президент Башар Асад да каже, че Турция ще загуби ролята си в преговорите за мир в Близкия изток. Ако отношенията между Турция и Израел не се възстановят, ще бъде много трудно за Турция да играе роля в преговорите в Близкия изток, заяви той на 5 юли в Мадрид. И Сирия започва вече да гледа към мир с Израел чрез посредничество на Вашингтон или Париж, писа коментаторът на “Хюриет дейли нюз” Семих Идиз.През 2008 година Турция бе посредник между Сирия и Израел, процес, който приключи с турската реакция на офанзивата срещу Газа. Турция губи своята роля на посредник поне за Сирия, смята и Ахмет Инсел от университета Галатасарай в Истанбул. Това е негативният аспект на една дипломация, която иска да бъде автономна и независима. Положителният аспект е, че Турция в последните години се помири, включително и в областта на икономиката, със Сирия и другите съседни страни, добавя той.
Пълен текст:http://e-vestnik.bg/9536/turtsiya-gubi-rolyata-si-na-posrednik-za-mir/
Османската султанска династия се обединява отново
Осман Селахеддин Османоглу, праправнук на султан Мурад Пети, съобщи, че наследниците на Османската династия в Турция планират да основат фондация, съобщи БТА. Целта на фондацията ще бъде да сближи родствениците, които сега са пръснати по целия свят, казва султанският наследник в интервю за турския вестник “Бугюн”. Според него в момента има 77 живи наследници на османските владетели, които са разпръснати по света, а някои доре не знаят турски език. Най-възрастният от тях, който е смятан и за глава на династията, Осман Баязид Османоглу в момента живее в Ню Йорк.”Една такава фондация ще спомогне особено на младите да се запознаят отблизо с Турция, с турската култура и да я обикнат. Планираме още през тази година да основем фондацията. Разговарях и с главата на Османската династия и той даде съгласието се, казва султанският праправнук, който живее в квартал Бейлербей”, недалеч от едноименния султански дворец край Босфора.
Снимка: sxc.hu
Пълен текст:http://europe.actualno.com/news_307311.html
Френските депутати казаха “не” на мюсюлманската забрадка
Долната камара на френския парламент одобри с голямо мнозинство забраната на бурката на обществени места, съобщи електронното издание на френския „Le monde”. „За” ограничението се обявиха 335 депутати. „Против” беше само един.За да се превърне в закон, забраната трябва да бъде одобрена и от горната камара на кабинета – Сената, като се очаква това да стане факт през септември.В гласуването взеха участие всички депутати от управляващата партия на Саркози – Съюз на народно движение. Във вота обаче липсваха голяма част от опозицията – френските социалисти, партията на комунистите и тази на зелените. Всички те са изначално против налагането на ограничения в облеклото на жените, изповядващи ислям във Франция.Според приетите ограничения се предвижда глоба в размер на 150 евро за носене на бурка.Казвайки „да” на забраната на този елемент от облеклото на мюсюлманките, френските депутати решиха още в сила да влязат и наказания за онези лица, които принуждават жените да носят бурки. За тях се предвиждат затвор от една година и глоба в размер на 30 000 евро. Според приетите забрани наказанията се удвояват в случай, че мюсюлманките са малолетни.Скорошно национално проучване във Франция показа, че 82% от населението подкрепя налагането на подобен вид ограничение. Категорична против бурките се обяви и президентът Никола Саркози.
Пълен текст:http://news.ibox.bg/news/id_1431696219
„Франс прес”: Защо Турция се обърна към Ориента
Отваряне към Иран и към арабите, криза с Израел, разочарование в отношенията с ЕС. Новата ориентация на Турция, която дава усещане, че тя се отклонява от западните си съюзници, има различни основания. “Има редица основания – исторически, идеологически и икономически”, отбелязва Сейфи Ташхан от университета Билкент в Анкара. “След разпадането на Съветския съюз съседните страни от Кавказ, от Централна Азия, от Балканите се отвориха към Турция, която започна да ги превръща в търговски партньори”, макар че търговията с ЕС представялва все още 60 процента от тъговските връзки, обяснява той.
“През последните години има сближаване с арабските страни отчасти заради идеологически причини и също, за да се използват възможностите на един много богат район”, посочва Ташхан. Той добавя “умората”, изпитвана от турците от мудността на преговорите за присъединяване с ЕС, започнали през 2005 г. “Турция не е изоставила (надеждата да се присъедини към ЕС), но тя развива една нова регионална роля за самата нея”, обяснява той.Турция, която е член на НАТО и съюзник на Израел, с който бе подписала военно споразумение през 1996 г., сега “реши, че е по-важно за нея да застане на страната на арабите”, заявява по телефона от Израел Алон Лиел, председател на Съвета по делови въпроси Израел-Турция. Двустранните връзки, които вече определено се бяха влошили от повече от година, достигнаха най-ниското си ниво след 31 май, когато израелски командоси нападнаха флотилия с хуманитарна помощ за Газа, убивайки девет турски активисти.
Турският президент Абдуллах Гюл, който заяви, че отношенията “никога вече” няма да са същите, отзова турския посланик от Тел Авив. Премиерът Реджеп Тайип Ердоган, чиято партия с ислямистки корени е на власт от 2002 г. насам, осъди това нападение като “кръваво клане” и пое защитата на радикалното палестинско ислямистко движение Хамас.
“Турция, а не Израел, е тази, която взе решение за това влошаване и по идеологически и религиозни причини”, уверява Лиел.
“Икономически търговските връзки са важни, но в известна степен, те са незначителни за Турция”, добавя той.
За да обясни турската дипломатическа еволюция, анализаторът Джем Огуз изтъква промени в “жизненоважните нужди, свързани със сигурността”. През 90-те години Израел и Турция имаха обща цел “да възспират Сирия и Иран”, специално защото според турската страна тези страни поддържаха кюрдските бунтовници в Турция. Но както Дамаск, така и Техеран днес помагат на Анкара да се бори срещу тези бунотвници, отбелязва Огуз във вестник “Хюриет дейли нюз”.
Турското управление, което някога бе на крачка от състояние на война с такива страни като Сирия и Гърция, развива политика на “нулеви проблеми” със съседите, по-специално арабските. Стратегическият съюз с Израел изгуби така своето значение, отбелязва европейски дипломат в Анкара. Като води дипломация за мир на границите, Ердоган лишава в същото време турската армия, с която е в скрит конфликт, от централното положение, което заемаше през последните години, простиращо се до политическия живот.
Пълен текст:http://e-vestnik.bg/9363/zashto-turtsiya-se-obarna-kam-orienta/
„Медиапул”: Турция разпалва нови конфликти и създава нови фронтови линии
Няколко месеца преди да стане министър на външните работи на Турция Ахмет Давутоглу, по онова време главен съветник на турския министър-председател Реджеп Тайип Ердоган, се срещна с група учени от Близкия Изток и политически експерти, включително араби и израелци. С академичното си образование и огромна ерудиция той успешно обрисува в общи линии новите направления в турската политика под ръководството на Партията на справедливостта и развитието (ПСР).
По онова време беше станало ясно, че пътят на Турция към Европейския съюз е затворен, донякъде грубо, благодарение главно на комбинирания натиск от страна на Германия и Франция. Но тези, които очакваха от Давутоглу ислямистки адски огън, останаха дълбоко разочаровани.
Казаното от него представляваше обмислено и изтънчено изложение, каквото рядко може да се чуе от политици: задълбочено, честно и завладяващо. То бе и ясно разграничаване и отклонение от традиционната външна политика на усмирителната риза, завещана от Кемал Ататюрк, която в продължение на десетилетия тласкаше турската дипломация в прокрустовото ложе на монолитния национализъм в стила на 20-те години на миналия век.Давутоглу започна традиционно, заявявайки, че геополитическото положение на Турция винаги ще диктува нейната външна политика. После дойде гръм от ясно небе: противно на обичайното кемалистко гледище за единната и неделима турска нация, Давутоглу спомена онова, което всеки знае от времето на създаването на съвременна Турция – в страната има повече азери отколкото в Азербайджан, повече хора с албански произход, отколкото живеят в Албания, повече хора от босненски произход, отколкото живеят в Босна и повече кюрди отколкото в иракски Кюрдистан.
Реалността, описана от Давутоглу, означава, че насилието и нестабилността у близките й съседи заплашва да се разпространи в самата Турция, и че външните за нея регионални конфликти могат лесно да се превърнат в разрушителни вътрешни проблеми. Следователно кредото на турската външна политика трябва да бъде “нула конфликти с нашите съседи и в нашия регион”.
Това, обясни той, е причината Турция да се опитва да намери съгласие с Армения. То обяснява турската политика на контакти с кюрдското регионално правителство в Северен Ирак, нейната ангажираност в Босна и Косово, сближаването й със Сирия, както и опитът й да посредничи между Сирия и Израел.Турция, аргументира се той, не е нито произраелска, нито просирийска: тя се стреми към споразумение между Сирия и Израел, за да добави още един камък в изграждането на регионалната стабилност. Правителството на ПСР предприе всички тези стъпки, тъй като съответстват на турските интереси, определени не само от нейното геополитическо положение, но и от нейната уникална мултиетническа структура (той не използва тази терминология, но бе съвсем ясно какво иска да каже).
Оттогава (Давутоглу стана министър на външните работи през май 2009 година) повечето от онова, което Турция направи, може да бъде обяснено като съобразено с теорията за “нула конфликти”, включително и по-нюансираната политика по Кипърския въпрос. Някои събития напоследък обаче навеждат на мисълта, че ако тази политика бъде доведена до нейните предели, тя се препъва в собствените си предпоставки.
Политиката на Турция към Иран може да бъде тълкувана като опит да се намали напрежението около ядрената програма на тази страна. Но съвместната ирано-бразилско-турска нициатива излиза извън рамките на тази политика.
Може да се допусне, че президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва стъпи в гнездото на стършелите заради непознаването на регионалната политика и своите най-общи антиамерикански настроения. Ердоган обаче бе длъжен да знае, че опитвайки се по този начин да защити Иран, отваря още по-голяма пропаст с ЕС и, очевидно, със САЩ. Противопоставянето на новите санкции срещу Иран в Съвета за сигурност още повече отчужди Турция и от ЕС, и от САЩ. Това не се вписва в политиката на “нула конфликти”.
Същото може да се каже и за резкия тон на Турция и на самия Ердоган спрямо Израел. Демонстративното напускане на сцената в Давос по време дебата около “кръглата маса” с израелския президент Шимон Перес може да прибави точки за Ердоган в арабския свят, който исторически гледа с подозрения на Турция заради някогашното й имперско владичество. Но страстта, с която той се нахвърли върху Израел по време на кризата с флотилията за Газа, очевидно излиза далеч извън рамките на (оправданата) помощ за обсадените палестинци и (оправданата в същата степен) критика за несполучливия начин, по който Израел се опита да се справи с тази очевидно трудна ситуация.
Докато печелеше подкрепа на така наречената арабска улица, и, може би, изпреварвайки иранския президент Ахмвединеджад в ролята на съвременен командващ на правоверните, политиката и поведението на Ердоган шокираха не само израелците, но и умерените арабски лидери в Египет, Саудитска Арабия, Йордания и някои страни от Персийския залив.
В продължение на много години за мнозина в региона и в други страни ПСР изглеждаше като модел за демократична партия с ислямски корени. Но с подкрепата си за Хамас Ердоган свърза Турция с най-разрушителните и екстремистки фундаменталистки сили в мюсюлманския арабски свят. С организация, произлизаща от “Мюсюлманските братя” – зеклетият враг на всички арабски режими в района (включително, разбира се, и на Сирия).
Доколкото Ердоган критикува Израел, арабските управници не могат да говорят за това открито. Но арабските правителство и техните служби за сигурност започват да се питат няма ли политиката на Турция да подрие съществуващата в техните страни вътрешна стабилност.
Това е пълната противоположност на политиката на “нула конфликти”, която би трябвало да е насочена към минимизиране на напреженията и укрепване на стабилността. Днес Турция чрез съюза си с Иран и подкрепата си за Хамас, се хвърля с главата надолу в серия от конфликти – с Европа, САЩ, Израел и умерените арабски режими, оцеляли във времето на иранския шиитски фундаментализъм, а сега може би чувстващи се заплашени от нео-отоманска, сунитска външна политика.
Така Турция се изявява не като регионален посредник, равноотдалечен от съперничещите местни играчи, а като напориста, ако не агресивна, регионална сила, стремяща се към хегемония. Като не избягва конфликтите и не посредничи в съществуващите напрежения, Турция под ръководството на ПСР изглежда заета с разпалването на нови конфликти и създаване на нови фронтови линии.
* Шломо Авинери е професор по политически науки в университета в Ерусалим, някогашен генерален директор в израелското Министерство на външните работи в първия кабинет на Ицхак Рабин.
Пълен текст:http://www.mediapool.bg/show/?storyid=167523
БНТ: Стотици кюрдски деца са в турски затвори по обвинения в тероризъм
Стотици кюрдски деца са в турски затвор по обвинения в тероризъм, бият тревога правозащитници. В същото време турското правителство се опитва да преразгледа драконовското анти-терористичното законодателство, което често се прилага дори за 11-годишни. Тези случаи илюстрират тежките социално-икономически проблеми в югоизточните райони на Турция, които са и една от пречките пред евростремежите на страната.
17-годишният Велат е арестуван през март в три през нощта в бащиния му дом в провинция Хакари. Семейството живее там от 80-те, когато военните разрушават и евакуират принудително стотици селища в Югоизточна Турция заради насилието на ПКК. Велат още чака процес на 300 километра от дома си, а семейството се опитва да събере 20 долара за 6-часовото пътуване до затвора. Майката не знае турски и е безпомощна в правосъдния лабиринт. Велат работи от 10-годишен като момче за всичко за да помага на семейството, в което бащата е инвалид.
Абузеид – баща на Велат: – Помагаше ни. Отиваше на работа рано, връщаше се късно вечер. Работеше в кантората на адвокат за 7 долара на ден.
Стотици кюрдски деца изпитват върху себе си цялата сила на закона за борба с тероризма само заради хвърлен камък. Съдбата им помрачава усилията на правителството за помирение с кюрдското малцинство.Исмаил Дургун: – Цяло поколение расте по затворите в Югоизточна Турция. Представете си – хлапета, които хвърлят камъни се третират като въоръжени терористи.Турският парламент обсъжда проектозакон за по-леки наказания на деца в дела за тероризъм и специални съдилища за малолетни. Промяната обаче може да се осуети заради националистическите страсти и обществения гняв срещу сепаратисткото насилие. Турските служби обвиняват ПКК, че използва децата като пионки, но наблюдатели изтъкват, че властта в Анкара не успява да реши социалните проблемите в чувствителните райони, и те може да се превърнат в бомба със закъснител. В Хакари безработицата е 70 на сто, а половината от близо 260 хиляди души там са под 19 години.
Видеоматериал: http://bnt.bg/bg/news/view/32371/kurdski_deca_v_turski_zatvori
„Ройтерс”: Отива ли си светска Турция?
В хладната тишина на мраморния мавзолей над Анкара, турците отдават почит, както правят от десетилетия, на основателя на светската държава Мустафа Кемал Ататюрк. Долу се чува шумът от трафика, улиците са изпълнени със заможни младежи, строят се джамии, стилните кафенета и барове просперират, ехти призив за молитва. С идването на власт на премиера Реджеп Тайип Ердоган, гледката от мавзолея става объркваща и притеснителна. Светската опозиция, която обвинява Партията на справедливостта и развитието (ПСР), че се стреми към създаване на ислямска държава, се опитва да оцелее откакто традиционните партии, опетнени от твърдения за корупция, се сгромолясаха при изборно поражение през 2002 г.
“Напоследък тук идват повече хора,” казва Зафер, професионален екскурзовод на около 30 години. “Вероятно идват, за да размишляват за Турция”. Мнозина тук горе мечтаят за силен лидер, способен да се изправи срещу Ердоган и да поддържа начина, по който те възприемат светските и националистически идеали, представени от един герой, починал през 1938 г. Те потрепват при твърдението на Ердоган, че той е истинският пазител на реформисткото и прозападно наследство на Ататюрк, истинският “кемалист”.
Сред мнозина обаче битува усещането, че собствената партия на Ататюрк – Народнорепубликанската партия, е закостеняла във воденето на своите стари битки, докато ПСР прокарва програма за модернизация от социални и икономически реформи. По-рано този месец НРП официално се отърва от твърдолинейния си лидер Дениз Байкал, отхвърлен от гласоподавателите през 2002 и 2007 г., и избра бившия държавен служител Кемал Кълъчдароглу на негово място. Нарастнаха надеждите за една възродена партия, готова да се бори на изборите през 2011 г. “НРП вече привлече някои недоволни и прореформистко настроени гласоподаватели с избирането на Кълъчдароглу,” казва пред Ройтерс Тархан Ердем, председател на уважаваната социологическа агенция Конда.
Част от това произтича от облекчението, че Байкал най-накрая се оттегли. Кълъчдароглу (62-годишен) няма много време, за да направи магия, но промяната в НРП най-малкото предлага по-добър избор за гласоподавателите, разтревожени от силното религиозно крило на ПСР. “Лидерството на Кълъчдароглу донесе на Турция нещо много важно – алтернатива, партия, за която човек може да гласува, различна от ПСР. Той обаче трябва да направи някои конкретни стъпки и да покаже, че партията заслужава да получи вота на избирателите,” каза Ердем.
Кемалистката идеология на наследниците на Ататюрк се нуждае от осъвременяване, за да бъде по-привлекателна за едно население със средна възраст 28 години. Анализаторите казват, че Кълъчдароглу ще трябва да пресъздаде един кемализъм, който банкрутира, когато Турция и светът наоколо се промениха. Светските турци от средната класа – инженери, учители, доктори, адвокати, бюрократи, имаха доверие в НРП, която твърди, че брани наследството на Ататюрк. Неуспехът й да се модернизира обаче, направиха тази партия непривлекателна за гласоподавателите, дори за тези, които не вярват на ПСР на Ердоган.
Лишена от подкрепата на избирателите, НРП изглежда отстъпи от това да подтиква приятелите си в армията и правосъдието да действат срещу правителството. Съдебната система е изправена пред реформи, а армията, отстранила от власт четири правителства от 1960 г., вижда как влиянието й отслабва и е изправена пред обвинения срещу офицери за заговори за преврат. Неспособна да блокира в парламента предложенията за конституционна промяна на правителството, НРП поиска от Конституционния съд да попречи на пакета с реформи да бъде поставен на референдум през септември.Докато ПСР обра овациите сред пазарите и в Европа за възприемането на промяната, НРП се скри зад антизападния, антирелигиозния и антилибералния си език. Днес Турция е кандидат за членство в ЕС с енергична и глобализирана икономика за 600 милиарда долара, която привлича огромни суми чуждестранни инвестиции и се сдоби със статут на регионална сила. Докато западно ориентираният светски елит на Истанбул и Анкара през последните години смята, че привилегиите и начинът му на живот са застрашени, набожните и някога маргинализирани маси от Анадола се изкачиха до политическо и икономическо признание в зората на приватизациите през 90-те години на 20 в.
ПСР натрупа дивиденти от тази обществена промяна. Тя получи подкрепа извън твърдото си ядро със силна икономическа политика, създаде бизнес възможности в Анадола, ограничи влиянието на армията и пристъпи към реформиране на съдебната система в усилията си да се присъедини към ЕС. Мнозина в НРП все още гледат на тези реформи като на прикрит опит за подронване на демокрацията и въвеждане на шериата – нещо, отхвърляно от Ердоган, който през 90-те години беше пратен в затвора, защото прочел стихотворение, за което съдът прецени, че е ислямистка пропаганда.“Турция разбра как да бъде функционираща демокрация в Близкия изток,” каза в интервю за турския в. “Заман” Пол Салем, директор за Близкия изток на Фондацията Карнеги за световен мир. “Тя разбра как да прави икономика през 21 в. и как да има и ислям, и секуларизъм, и наука, и индивидуалност, и общност, всичко заедно в едно и също общество в Близкия изток,” каза Салем. За да навакса загубеното, НРП трябва да подходи по-обиграно по въпроси, засягащи исляма в обществената сфера, индивидуалните свободи и икономическата политика в глобализирания свят и международните отношения на Турция, и да предложи някакъв начин за преодоляване на кюрдския конфликт на територията на Турция.
“Новата НРП трябва да намери начин да съгласува ценностите си с една прогресивна програма, основана на свободите,” каза Аслъ Байдар, 45-годишен преподавател по математика в Истанбул. “Тя трябва да започне да говори за по-демократична Турция и да съчетае това с традиционните си ценности като секуларизма, да се занимае със социо-икономическите несъответствия и да възприеме положителен език на промяна и надежда”, добавя Байдар. Засега Кълъдароглу стъпва внимателно, прави неясни обещания за борба с корупцията и бедността и насърчава популисткото крило на партията си като посещава миньорски градове. Той обаче има да направи много на място, за да пречупи огромното парламентарно мнозинство на ПСР.
Снимка: Кафесиясет, Турски военни маршируват пред мавзолея на Кемал Ататюрк
Пълен текст:http://e-vestnik.bg/9229/otiva-li-si-svetska-turtsiya/
Турски политик от управляващата ПСР обвинен в расизъм
Политик от управляващата в Турция партия направи едно доста чудновато предложение: турските мъже да си взимали за втора съпруга жена от кюрдски произход, за да се превъзмогнела враждата между двете народностни групи…
Предложението идва от кмета на турския черноморски град Ризе – Халил Бакирчи. С тази препоръка политикът от управляващата Партия на справедливостта и развитието предизвика вълна от възмущение.
“Предложението на Бакирчи навежда на мисълта, че чрез бракосъчетанието кюрдските жени биват поробени. Което е чиста проба расизъм”, коментира турският всекидневник “Миллиет”. А една кюрдска партийна формация побърза да поиска изключването на Бакирчи от управляващата Партия на справедливостта и развитието. Междувременно злополучният кмет се извини за предложението си, заявявайки, че бил разбран погрешно.
Секуларна Турция забранява полигамията. В селските райони на страната обаче многоженството е често явление. Ислямът позволява на един мъж да има до четири съпруги. Халил Бакирчи казва, че в неговата собствена фамилия имало много смесени турско-кюрдски бракове. ”По този начин роднините ми превъзмогнаха враждата”, аргументира кметът на черноморския градец, като подчертава, че по сходен начин е възможно разрешение на кюрдския проблем в цялата страна.
Пълен текст
Турски министър: Без Турция Балканите щели да останат извън ЕС
“Ако Турция стане членка на ЕС, след като изпълни критериите, тогава посланието, което ще изпратим към всички страни от Балканите е следното: и вие имате шанс да се справите с настоящите проблеми. Но ако Турция бъде отхвърлена само заради културата или идентичността си, тогава посланието е: колкото и да се стараете, винаги ще останете отвън”, каза турският министър, отговарящ за преговорите с ЕС, Егемен Багъш в Букурещ. В румънската столица Багъш участва в конференцията “Турция – ключът към бъдещето на Европа”.
Турският министър потвърди мненията на анализаторите, че Турция се стреми да стане регионална сила № 1 в балканския и близкоизточния регион. Багъш е заявил, че “Турция е енергиен коридор между Европа, Централна Азия и Близкия изток. Над 70 процента от залежите на нефт и природен газ в света се намират в Русия, Каспийско море и Близкия изток – райони, обкръжаващи Турция”. В допълнение на това той е подчертал, че Турция е единствената страна, която може да посредничи едновременно в отношенията между Афганистан и Пакистан, Русия и Грузия, Босна и Сърбия, Сомалия и Сирия, дори САЩ и Иран.
Това означава, че Турция иска да се завърне на Балканите, като отново бъде арбитър в отношенията между бившите османски провинции на Балканите. Важна предпоставка за това е големия брой мюсюлманско население в страните от региона.
По информация от вестник „Дневник”
Синан Юлген: Турция иска да бъде регионална сила, дори ако трябва да се изправи срещу ЕС
Турция спечели малко похвали, ако изобщо има такива, от трансатлантическата общност заради тристранното споразумение с Бразилия и Иран. То щеше да позволи на Иран да предаде за съхранение на Турция 1200 кг ниско обогатен уран срещу предоставянето на ядрено гориво за изследователския реактор на Техеран.
На пръв поглед реакцията на Запада беше груба. Все пак споразумението от 17 май е много сходно с предложението, което бе направено на Иран през октомври от 5-те постоянни страни – членки на Съвета за сигурност, плюс Германия. И все пак реакцията в западните столици спрямо този голям дипломатически удар на Анкара и Бразилия е разбираема. Макар споразумението от 17 май и предложението от октомври да са много сходни, между тях име интервал от шест месеца, който основно промени нещата. Ако Техеран бе приел предложението през октомври, той щеше да се раздели с близо 80% от нискообогатения си уран, оставайки с твърде малко уран, за да произведе ядрено оръжие. Но през шестте месеца след октомври Иран почти удвои количеството на получения ниско обогатен уран. Той може да се раздели с 1200-та килограма нискообогатен уран и в същото време да му остане достатъчно за една ядрена бомба.
На второ място, сделката наистина не отговори на основните опасения на международната общност – Техеран не е поел задължението да направи ядрената си програма по-прозрачна или да спре обогатяването.
Защо Турция пое риска да заиграе с Иран и да се противопостави на традиционните си съюзници? Този въпрос е по-дълбок от турското нежелание за нови санкции. Анкара наистина отдавна пледира за повече дипломатически усилия спрямо Иран и действията й трябва да се разглеждат като потвърждение на тази стратегия.
Но има и друга причина за тази игра на Турция и тя директно е свързана с ЕС. Сделката с Иран може да се разглежда като свидетелство за коренна промяна в турската външна политика, налагана от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Новата Турция иска да бъде, а и вече действа като регионална сила с глобален дневен ред. Визията й за себе си вече не е за една Турция, която е напълно интегрирана със Запада и инстинктивно съобразяваща се с него. Налага се разбирането, че Турция е регионална сила, която може да оформя дневния ред, че тя може – и трябва – да се изправи срещу Запада в преследването на тази роля.
Тази промяна в мисленето е следствие на сложното взаимодействие от фактори – като се започне от политическите предпочитания на управляващата партия, чиито корени стигат до политическия ислям, чрез стабилен икономически растеж и до появата на нови регионални сили в международната система.
Най-голямо влияние обаче оказва обезверението от Европа. Анкара се чувства разочарована в отношенията си с Брюксел и смята, че присъединяването към ЕС става все по-изплъзващо се, като се имат предвид нерешеният спор за Кипър и продължаващите съмнения за пригодността й в ЕС, демонстрирани от лидери като Никола Саркози. В същото време икономическите затруднения в еврозоната подкопават още повече привлекателността на ЕС. В резултат може би настъпва краят на следвоенното сътрудничество между Запада и Турция.
Лишена от реална перспектива за членство в ЕС, Турция залага да се превърне в регионална сила. За предпочитане, но не и задължително, с подкрепата на Запада.
* Синан Юлген е ръководител на Центъра за икономически и международни изследвания в Истанбул (EDAM).
15 юни 2010
Пълен текст:
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=6137§ionid=5&id=0001302
Гардиън”: Турската политика на „нулеви проблеми” се провали
Анкара. Ескалирането на насилието, противопоставящо турските сили на кюрдските сепаратисти по югоизточната граница на страната с Ирак показва колко далеч е правителството на премиера Реджеп Тайип Ердоган от разрешаването на кюрдския въпрос, коментира в-к „Гардиън”.
Но подновяването на боевете поставя и един по-голям въпрос – до каква степен политиката на Ердоган и влиятелния турски външен министър Ахмет Давутоглу за „нулеви проблеми със съседите” дава устойчиви и продължителни резултати. По множество въпроси големите амбиции се сблъскват с усложненията на действителността.
Яростния коментар на Ердоган по повод убийството на 11 войници от страна на екстремисти от Кюрдската работническа партия вероятно отразява объркването от факта, че търсенето на невоенни решения от страна на Анкара не даде почти никакъв конкретен резултат за осемте години от идването на власт на Партията на справедливостта и развитието (ПСР).
23 юни 2010
Пълен текст:http://www.focus-news.net/?id=n1410758
Актуално.ком: ОССЕ призова Турция да деблокира YouTube
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа днес призова Турция да престане да блокира популярни сайтове като YouTube и да спазва международните стандарти за свобода на словото, съобщи ДПА, цитирана от БТА.
Над 5000 уебсайта бяха блокирани или забавени от властите в страната през изминалата година, вкл. няколко услуги, свързани с Google.
“Моля, турските власти да отменят блокирането на сайтове, което пречи на гражданите да бъдат част от днешното глобално информационно общество”, заяви Дуня Миятович, представител на ОССЕ за свобода на медиите.
22 юни 2010
Пълен текст:http://eu.actualno.com/news_303528.html
Ориент.бг: Пенсионирани турски посланици критикуват Ердоган за „неоосманската” му политика
Автор: Гасан Насър
Десетки пенсионирани турски посланици излизат с декларация, в която остро критикуват премиера Реджеб Ердоган за неговата външна политика. Авторитетният вестник „Хюрриет” съобщава, че в документа се изразява недоволството на бившите дипломати, които са наречени от министър-председателя с подигравателното френско обръщение „mon chers”.В декларацията, публикувана на 17 юни 2010 г., се казва: «Външната политика е дългосрочна и сериозна дейност. За нейното упражняване са необходими дълбоки познания, прогностичен усет и хладнокръвни аналитични качества.» Очевидно, изхождайки от тези принципи, бившите висши дипломати се опитват да докажат, че Ердоган е лишен от въпросните способности, когато упражнява новата турска външна полиитка. Нееднократно представители на тази част от бившата турска държавна администрация, която дълги години са реализирали други принципи на външната политика, обвиняват правителството на ислямистката Партията на справедливостта и развитието (ПСР), че се е отклонило от традиционните устои на външнополитическия процес.В безпрецедентния документ дипломатите се опитват да иронизират незнанието на турския премиер на чужди езици, подчертавайки че «той обича често да поръсва своите речи с чуждици». Става въпрос за използването на израза “one minute” в Давос, чрез който в началото на 2009 г. емоционално Ердоган се опита да прекъсне водещия на заседанието по време на създадената конфликтна ситуация с израелския президент Шимон Перес. Въпросният израз се превърна във вътрешнополитически шлагер, като проправителствени журналисти твърдяха, че израелските командоси, щурмували т. нар. „Флотилия на свободата”, са стъпвали на борда с думите „one minute”. Този езиков елементаризъм бе фетишизиран от проправителствената преса като израз на настоящия антиизраелски иредентизъм, избухнал в съседна Турция. Както изглежда пенсионираните посланици се стремят да унижат не само турския премиер, но и онези, които силно му пригласят в преориентирането на външната политика на Анкара.В документа се казва, че настоящият турски лидер се отнася недостойно с хората, които „млади или стари държавни служители, независимо от ранга, винаги са били в кризисните региони по света, защитавайки националните интереси на страната.” Нещо повече, дипломатите припомнят, че изразът „mon chers” е бил използван по време на съществуването на Османската империя като иронично обозначаване на висшите дипломати. На практика, така пенсионираните посланици индиректно обвиняват Ердоган в упражняването на неоосманска външна политика.Краят на декларацията е твърде поучителен за настоящия ръководен екип на Турция. В него се подчертава: „Външната политика не може да бъде резултат от декларативен героизъм и авантюризъм. На онези, които претендират, че познават историята на страната ни, трябва да припомним, че много нещастия, случили се на държавата ни, са плод на опасни и въображаеми евтини надежди като „масовата молитва в Ерусалим.”Очевидно турските дипломати имат предвид авантюристичното и еуфорично изказано преди броени дни изявление на г-н „Стратегическа дълбочина” (както иронично опозиционно настроената преса нарича външния министър Ахмед Давутоглу). Това стана в Истанбул в присъствието на 17 арабски външни министри, на които беше обещана скорошна обща молитва в Ерусалим. Документът завършва с твърдението, че „наказанието за такива свободно изразени героични актове е било заплатено с живота на множество невинни турци и е източник на колективно страдание”.Декларацията на бившите турски посланици показва, че все по-широки слоеве в страната се обявяват срещу новата външнополитическа ориентация на Анкара. Стожери на антиправителствената политика в Турция са опозиционната Народнорепубликанска партия на Кемал Килидароглу и живеещият в САЩ авторитетен ислямски проповедник Фейтула Гюлен.
Пълен текст:http://orientbg.info/komentari/erdogan_poslanizi.html
„Дойче веле”: Османска реанимация в Турция
В Турция оживява духът на Османската империя. Потомци на султаните предявяват иск за 18 милиарда долара като обезщетение за отнето от турската държава имущество на техни предци-властелини, пише в. “Ди Велт”.
След основаването на модерна Турция владетелската династия на Османската империя потъна в дълбините на историята. Потомците на турски султани се разпръснаха по цял свят. Турция им отне гражданството и имуществото. Народът трябваше да забрави, че е бил някога османски и към това спадаше и забравата на всичко и всички, свързани с османския двор.
Откакто обаче управлява ислямистката Партия на справедливостта и развитието отново с растящ възторг започва да се прегръща всичко османско. В миналото беше налице една световна империя. Европа трепереше от турците. Сега османите са отново популярни и потомците на султаните искат да приберат пари. Те искат от турската държава 18 милиарда долара. Става дума за 4200 недвижими имущества, които са принадлежали някога на членове на османския двор – като дворецът Долмабахче в Истанбул, който все още бива използван за държавни приеми и дворецът Топкапъ на Златния рог.
Иск с благотворителна целСпоред информация на вестник „ Хюриет” 48 членове от османската династия са завели съдебно дело, като първото изслушване вече е минало. Следващата определена от съда дата била 30 септември. Тогава всичките 48 ищци искат да присъстват лично и при възможност да организират огромен семеен банкет. Над 70 потомци на последния султан Абдул Хамид II ще се представят в Истанбул. Прецедентни случаи на изплащане на обезщетения или частично връщане на имущество има достатъчно. Симеон II от България и Михай от Румъния също получиха части от национализираното имущество на своите предци след рухването на комунизма, припомня вестник “Ди Велт”. Ако османите спечелят процеса, те ще се откажат от почти всички имуществени претенции. Държавата и военните трябвало да задържат за себе си това, от което ще имат полза. За останалата част османското семейство изисква обезщетение за наследниците и за създаването на фондация, чията цел ще бъде поддържането на османското културно наследство.
20 юни 2010
Пълен текст:http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5711435,00.html?maca=bul-standard_feed-bul-619-xml
Наследниците на турските султани в Истанбул: „Да отричаме османците е все едно да отричаме себе си”
Наследниците на Османската династия, управлявала Османската империя до началото на ХХ в., ще се съберат за първи път в Истанбул в края на октомври. Те ще посетят европейската културна столица за 2010 г., за да участват в османски симпозиум, който ще се проведе от 25 октомври до 1 ноември.
Организаторите на симпозиума, чийто бюджет вече достигна 800 000 евро, канят и представители на бивши или управляващи династии от други страни като Русия, Гърция, Австрия, Франция, Обединените арабски емирства и Великобритания.
В рамките на симпозиума на 30 октомври ще се състои тържествен прием в чест на Османската династия. Датата на бала почти съвпада с честването на годишнината от провъзгласяването на Турция за република – 29 октомври 1923 г., с което се слага край на управлението на османските владетели и столицата се премества в Анкара.
“Ние искаме да съберем заедно старото и новото. Нямаме никакви скрити мотиви”, обяснява бизнесменът Еркан Мурат – инициатор на проекта, който поддържа близки връзки с владетелското семейство. По думите му целта на инициативата не е да се възкреси династията, а обществеността да се запознае с представителите й.
Според Мурат няма по-добра година за провеждането на това събитие от 2010, тъй като именно сега Истанбул е обявен за европейска културна столица. “Градът е превърнат в столица от османците и те управляват империята си от тук в продължение на 550 години”, обяснява той.
Посочвайки, че историческото и културно богатство на Истанбул е създадено в римски и османски времена, Еркан Мурат заявява, че “след Републиката единствените значителни неща, които са построени в града, са културният център “Ататюрк” и мостът на Босфора”. “Ние трябва да погледнем към нашето минала. Да отричаме османците е все едно да отричаме себе си”, допълва той.
Най-възрастният от 76-те живи членове на Османската династия е внукът на султан Абдул-Маджид – Осман Беязит Ефенди. Той е на 85 години и живее в Ню Йорк. Членове на фамилията живеят в САЩ, Франция, Великобритания и различни арабски държави.
Пълен текст:http://www.vsekiden.com/?p=71006
Ориент.бг: 58 % от европейците искат прекъсване на преговорите на ЕС с Турция за членство
Настроенията на европейците остават силно поляризирани по отношение на приемането на Турция в ЕС. Такива са резултатите от социологическо проучване, осъществено през месец януари 2010 г. от испанските университети в Мадрид и Гренада, както и от турския Босфорски университет. В допитването са участвали над 5 000 души. То е реализирано с подкрепата на ЕС и неправителствената „Асоциацията за диалог с Европа”. На въпроса дали подкрепят подобен политически акт, 47% са отговорили „против” и „за”, а 6% нямат мнение. В същото време резултатите стават негативни за Турция, когато въпросът е как ще гласуват на референдум за турското еврочленство. 52% от респондентите ще гласуват против този акт, а противоположната бюлетина ще пуснат едва 41%. Без мнение остават 7% от европейците.
Анкетата е проведена в пет страни-членки на ЕС – Франция, Германия, Испания, Полша и Великобритания. Най-голямо е неодобрението за турското еврочленство на евентуален референдум във Франция. Там 64,4% от респондентите се произнасят по този начин. След това се нареждат Германия с 62% и Великобритания с 46,3%. На обратното мнение са в Полша с 54,1% подкрепа за Турция и в Испания с 53,2%.
Интересен е фактът, че мнозинството респонденти подкрепят прекъсването на настоящия момент на преговорите на ЕС с Турция за членство в организацията. 58% от запитаните одобряват подобна възможност, докато на обратното мнение са 38%. Без мнение са 4%.
Преподавателят в Босфорския университет Хакан Ялмъз е дал своите обяснения по време на презентацията на проучването във Френския институт за анадолски изследвания. Според него, ако хората са принудени да заемат позиция към турското еврочленство, те биха желали да се запази настоящото статукво. Получената поляризация е резултат от преобладаващото негативно настроение сред неактивно изразяващи своето мнение европейци по въпроса за присъединяването на Турция към ЕС.
ЕС започна преговори с Анкара за присъединяване през 2005 г., но още на следващата година Брюксел замрази осем от 35-те глави, които страните трябва да покрият за пълноправното си членство. Турция е отворила 14 глави като настоящото испанско председателство имаше амбиция да отвори поне още четири, но успя да реализира само една глава. Франция, в която доминират негативните настроения към Турция, е блокирала пет от вече отворените глави.
Пълен текст:http://orientbg.info/komentari/turcia_eu.html
ТРТ (Turkish Radio – Television Corporation): И Румелия е родна земя на турците като Анадола, според турския министър Фаик Челик
В Истанбул се проведе фестивалът “Румелийски Срещи”. На фестивала присъстваха деца и внуци на турци, преселили се от Румелия в Турция, държавните министри Фаик Челик и Селма Алийе Каваф, лидерът на Партията на Националистическото Движение Девлет Бахчели и много политици.В словото, което произнесе на церемонията, държавният министър Фаик Челик отбеляза, че не само Анадолът, но и Румелия, е родна земя на турците.Лидерът на Партията на Националистическото Движение Девлет Бахчели отбеляза, че Румелия е спомен, който никога няма да бъде забравен.
Сайтът „България Таймс” припомня, че Румелия е название на бившата османска провинция в Европа, включваща земите на Балканския полуостров (Албания, Босна, България, Гърция, Сърбия, Република Македония).
13 юни 2010
Пълен текст:http://www.trtbulgarian.com/trtinternational/bu/newsDetail.aspx?HaberKodu=2cb9556f-4927-4ed1-bd1d-3289810d32ea
„Дойче веле”: Мюсюлманин = агресивен?
Влияе ли религията на агресиите? Според една студия мюсюлманската религия стимулира “мачистко поведение”. Колкото по-тясно свързани са с религията си, толкова по-голяма е склонността на младите мюсюлмани към насилие.
Мюсюлманската религия поощрява усвояването на т.нар. мачистка култура, както и проявите на насилие в ежедневието – сочат данните от проучването. Кога младите хора проявяват склонност към агресия? Младите мюсюлмани са склонни към насилие, колкото по-тясно свързани са със своята религия. При младите християни е вярно по-скоро обратното. Колкото по-религиозни са, толкова по-малко са склонни към насилие. Това сочат резултатите от още непубликувана студия на Института по криминалистика в Долна Саксания, направена по поръчка на Германското министерство на вътрешните работи. Всекидневникът “Зюддойче цайтунг” цитира някои от данните. Повече от 10% от младите мюсюлмани, които определят себе си като “много религиозни”, са имали през последните 12 месеца поне пет прояви на насилие. Сред младите християни, смятащи се за “много религиозни”, особено сред късните преселници от републиките на бившия Съветски съюз или от Полша, това са малко над 4%. Религията налага своя отпечатък За студията Институтът по криминалистика е провел през 2007 и 2008 г. анкета с 45 000 ученици между 14 и 16 години от всички части на Германия. Причина за описания феномен е преди всичко представата за мъжа в обществото, която е оформена под влиянието на религията, смята ръководителят на института Кристиан Пфайфер. Редица участници в анкетата смятат, че мъжът има право да бие жена си, ако тя му изневерява.Богословът от турски произход Рауф Джейлан, който прави проучвания върху имамите в Германия, казва, че мюсюлманската религия поощрява приемането на “мачистката култура”. Повечето от работещите в Германия имами вкореняват у младите мюсюлмани съответни нагласи. Имамите, които пребивават само временно в Германия, нямат положително отношение към германската култура. По правила те са силно консервативни и авторитарни и пледират за връщане към собствените етнически и религиозни ценности, а с това и за дезинтеграция.Колкото по-религиозни, толкова по-зле интегрираниНерелигиозните имигранти са най-добре интегрирани според студията. 40% от тях се стремят да завършат с матура, 60% имат германски приятели, една трета се чувстват като германци. От религиозните мюсюлмани едва 15% се стремят да завършат с матура, само една трета имат германски приятели и само всеки пети се чувства като германец. Резултатите от студията вероятно ще разпалят нови дискусии за мигрантите в Германия и може да налеят още вода в мелниците на ислямско-критичните среди. Според директора на института по криминалистика Кристиян Пфайфер, резултатите не бива да се тълкуват като доказателство за пряка зависимост между ислямска религия и агресивност. Според него проблемът е предимно в начина на преподаването на исляма в Германия. Затова той настоява, имамите в Германия да получават правото да работят само ако владеят добре немски език, познават германската култура и приемат заложената в германската конституция равнопоставеност между мъжа и жената.
Пълен текст:http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5658234,00.html?maca=bul-standard_feed-bul-619-xml
„Дневник”: Отношенията на ЕС с Турция
снимка: Reuters
*Досието “Отношенията на ЕС с Турция” е подготвено от Даниел Владимиров Господинов, IV курс Международни отношения, УНСС. За подготовката му е използвана информация от досие на портала за европейски политики и партньор на Европа.Дневник – EurActiv. Преговорите за присъединяване на Турция към ЕС започнаха официално през октомври 2005г. , но редица препятствия продължават да стоят на пътя на Анкара към пълноправното членство. Страната има за задача да разреши сложни проблеми със своите сеседи, включително с България, преди да стане част от европейското семейство. Процесът на турското присъединяване е с отворен край – няма поставени срокове, нито твърда цел.
Ключови моменти: Юли 1959г: Турция кандидатства за присъединяване към Европейската икономическа общност (ЕИО).Септември 1963г: Подписано е споразумение за асоциирането на Турция към ЕИО, т.нар. споразумение от Анкара.Юли 1974г: Турция нахлува в Кипър.Септември 1980г: Военен преврат в Турция; отношенията между Турция и ЕИО бележат застой.Септември 1986г: Съветът по асоцииране Турция-ЕС размразява процеса на асоцииране.Април 1987г: Турция кандидатства за пълноправно членство в ЕИО.Март 1995г: Съветът по асоцииране Турция-ЕС финализира споразумението за създаване на митнически съюз, което влиза в сила през януари 1996г.Декември 1999г: На Европейския съвет в Хелзинки Турция официално получава статут на страна кандидатка за членство.17. декември 2004г: Европейският съвет решава да започне преговори с Турция за членство.29. юли 2005г: Турция подписва протокола от Анкара. който предвижда Турция да отвори своите летища и пристанища за присъединилите се към ЕС през 2004г. страни, включително за Република Кипър.22. Юли 2007г: Проислямската Партия на справедливостта и развитието (АКП) е преизбрана за трети мандат.28. август 2007г: Абдуллах Гюл е избран от турския парламент за президент на страната.8. юли 2009г: Турция приема закон за ограничаване на властта на военните съдилища.10. октомври 2009г: Турция и Армения подписват мирно споразумение в Цюрих, насочено към отваряне на границата между двете съседни страни.8. май 2010г: Великото народно събрание на Турция одобрява законопрект на АКП за конституционни промени. Предстои референдум.От основаването си през 1923г. насам Модерна Турция е светска демокрация и близък съюзник на Запада. Страната е сред основателите на Обединените нации, член е на НАТО от 1952г., на Съвета на Европа от 1949г., на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 1961г. и е асоцииран член на Западноевропейския съюз от 1992г.Анкара решава да си сътрудничи тясно с ЕИО през 1959г. и оттогава насам евентуалното членство на Турция в тогавашния ЕИО и днешен ЕС представлява предмет на разпален дебат. Отношенията на Турция с Общността са договорно закрепени през 1963г., когато страната подписва споразумение за асоцииране към ЕИО. Това е първата стъпка по пътя на пълноправното членство. Но инвазията в Кипър през 1974г. и военният преврат през 1980г. значително отклоняват Турция от поетия курс.Повратен момент в перспективите на Турция за еврочленство представлява решението, взето на Европейския съвет в Хелзинки през декември 1999г., за предоставяне на Турция на статут на официален кандидат. През периода 1999-2004г. страната полага усилия да покрие Копенхагенските критерии, особено по отношение стабилността на институциите, устоите на правовата държава, човешките права и защитата на малцинствата. Ключова стъпка в този процес е подписването на протокол за де факто отмяна на смъртното наказание.Европейският съвет през декември 2004г. решава да започне преговори с Турция от октомври следващата година. Но реално преговорите започват едва през юни 2006г.Досега само една преговорна глава (наука и изследвания) е затворена. Дванайсет други са отворени, осем от които остават блокирани поради неизпълнение от турска страна на протокола от Анкара, който предвижда Турция да отвори своите летища и пристанища за присъединилите се към ЕС през 2004г. страни, включително за Република Кипър. Според главния преговарящ на Турция Егемен Багъш пет глави са блокирани от Франция, три от Австрия и Германия и две от Кипър.Импулсът за реформи в Турция бележи чувствителен спад в резултат на все по-критичната позиция на ключови играчи като Франция и Германия, скептични към основанията Турция да се смята за европейска държава, както и към възможностите й да покрие критериите за членство.Проблемни области: Споровете в Европа около евентуалното турско членство засягат серия от проблемни области, простиращи се в широк диапазон – демографски, географски и политически. Често привеждан е аргументът, че ако Турция се присъедини към ЕС, ще бъде най-многобройната страна членка. В момента населението на Турция възлиза на около 74млн., като демографските проучвания прогнозират, че то ще нарастне до около 80-85 млн. около 2020г.Старият дебат за географските граници на Европа разпалва споровете дали Турция се вписва в географията на ЕС. Мнозина считат, че тази полемика почива на философски и интелектуални предразсъдъци, особено предвид това, че Римският договор има за генерална цел изграждането на съюз от европейски държави на основата на споделени общи ценности.Вероятно най-деликатният от всички проблеми акцентира върху културните и религиозни различия. Тъй като ЕС се самоопределя като една културна мозайка, която признава и уважава разнообразието, поддръжниците на кандидатурата на Турция вярват, че докато страните членки на ЕС и Турция следват тази обща визия, културните и религиозни различия ще бъдат без значение.Опасения пораждат още спазването на правата на човека в Турция, както и проблеми, свързани с глобалната и регионалната сигурност. Бъдещето на разделения остров Кипър също е източник на проблеми за турското еврочленство. Кипър настоява за официално признаване, както и за достъп до турските пристанища и летища. Турция настоява да се сложи край на изолацията на Северен Кипър и припомня, че гръцката част на острова отхвърли плана за обединение на ООН през 2004г. Турският министър по европейските въпроси Егемен Багъш заявява, че разрешаването на Кипърския въпрос не е било предпоставка за членството на самия Кипър, следователно не би трябвало да бъде условие за членството и на друга държава.Според Доклада на Европейската комисия за напредъка от 14. октомври 2009г. чл. 301 от турския наказателен кодекс “за обида на турската самоличност”, по който бе осъден и световно известният турски писател Орхан Памук, признал арменския геноцид, вече не се използва за систематично ограничаване на свободата на словото. Но турското право все още не гарантира в достатъчна степен свободата на словото, както изисква Европейската конвенция за човешките права.Подобряването на отношенията между Турция и Армения също е едно от условията за членство. Действително официалното признаване на арменския геноцид вече не е условие, но предоставянето на възможност за свободно говорене по темата продължава да бъде. В края на 2009г. Анкара и Ереван подписват протоколи за отваряне на границата помежду им (затворена през 1993г. от Турция в знак на солидарност с Азербайджан), но ратификацията им е обвързана с решаването на друг проблем – Нагорни Карабах. Армения контролира азърбайджанския анклав от 1993г. насам и посреща остро всеки опит от турска страна за натиск в полза на Азербайджан.Докладът на Комисията оценява положително откриването на всеообхватен дебат за културните, политическите и икономическите аспекти на кюрдския въпрос, но набляга на нуждата от конкретни мерки, които да се преборят с твърде широката интерпретация на антитерористичното законодателство, ограничаващо фундаментални човешки права.Друг проблем представлява продължаващата намеса на военните в изпълнителната и съдебната власти на Турция. Слабостта на границите, които разделят турските власти, се проявява нагледно в делото “Ергенекон”, по което над 200 души, сред които военни и политици, са арестувани. Ултранационалистическата организация “Ергенекон” е обвинена в подготовка на преврат срещу правителството на Партията на справедливостта и развитието. Прокурорите обвиняват групата в планиране на акции за създаване на хаос чрез бомбени атентати и нападения в Турция, за да бъде принудена армията да се намеси и да свали от власт правителството на премиера Реджеп Тайип Ердоган. Армията отрича всякаква връзка с “Ергенекон”. Според критиците на правителството процесът срещу “Ергенекон” е кампания срещу опоненти на Партията на справедливостта и развитието, които смятат, че кабинетът подкопава светските принципи.През април 2010г. премиерът Ердоган използва мнозинството на партията си АПК, за да прокара 27 поправки на конституцията, чрез които демократично избраното правителство на Турция ще стане институцията с най-голяма власт в държавата. Анализаторите твърдят, че ерата на неограничена военна власт и намеса в политическата система от страна на съдебната система ще бъдат част от миналото. Мерките за пръв път ще позволят на парламента да избира съдиите във Върховния съд.Подкрепата в Турция за еврочленството малко по малко отстъпва пред песимизма, породен от трудните за разрешаване проблеми. Турската нация постепенно се изморява от дългия преговорен процес. Скорошно проучване на Евробарометър сочи, че едва 44% от турците смятат, че членството в ЕС би донесло ползи – значително по-малко в сравнение с пролетта на 2005г, когато оптимистите са били над 66%.
Позиции: Страни-членки, подкрепящи присъединяването на ТурцияВеликобритания остава силен поддръжник на еврочленството на Турция. Страната винаги е предпочитала разширяването пред задълбочаването на интеграцията, за да избегне засилване на институциите за сметка на националния си суверенитет. Търговските отношения между двете страни са силно развити.Италия също подкрепя Турция. Целият политически спектър на Италия одобрява еврочленството на страната. Силвио Берлускони се ангажира да смекчи позицията на Германия и Франция по въпроса.Гърция, историческият противник на Турция, де факто се дистанцира от дебатите около кандидатурата на своята съседка. Официално Атина приветства присъединяването на Турция, напомняйки, че ставайки част от ЕС, Анкара трябва да спазва “правилата на клуба”. Но териториалните проблеми между двете страни остават.Страни-членки против присъединяването на ТурцияГермания е критична по отношение на турското еврочленство. Германският канцлер Ангела Меркел набляга, че “присъединяването не е еднопосочна улица” и Турция трябва да покрие критериите. По време на предизборната кампания за европейските избори през 2009г. Меркел казва, че предпочита Турция да получи привилегировано партньорство с ЕС, отколкото пълноправно членство. След парламентарните избори през септември миналата година новият коалиционен партньор на християндемократите на Меркел, либералната Свободна демократична партия, за разлика от социалдемократите е против членството на Турция. Междувременно Германия остава най-важният икономически и търговски партньор на Турция в ЕС. Обемът на двустранната търговия на стойност 14млрд. евро годишно се е удвоил през последните десет години. Почти 14% от турския експорт е предназначен за Германия, а 17% от немския – за Турция. Днес почти 1100 немски компании оперират в Турция и над 3 млн. немски туристи посещават Турция всяка година. Около 2,5 млн. турци живеят Германия, 600 хиляди от които вече имат немско гражданство.Франция е другият голям противник на еврочленството на Турция. Докато предишният президент на страната Жак Ширак подобно на Герхард Шрьодер подкрепя амбициите на Анкара, Никола Саркози настоява, че Турция е част от Азия и няма място в ЕС.
Българо-турските отношения: Проблемни областиПредмет на дългогодишни преговори и все още неразрешен, въпросът за обезщетяването на българските бежанци от Източна Тракия продължава да обтяга отношенията между Турция и България. Потомците на тракийските бежанци са вече близо 1 милион души. Имотите, собственост на бежанците от Източна Тракия през 1913 г., по изчисленията на българското външно министерство от 1983 г. възлизат на над 10 милиарда долара.Според Ангорския договор от 1925г. Турция признава имуществените права на българските бежанци и същевременно отказва да изплати компенсации на изселниците, доброволно напуснали региона. Оттогава досега нейните власти не са предприели никакви постъпки за обезщетяването на бежанците.Друг въпрос от първостепнно значение е да се възстановят всички имоти, които са принадлежали на Българската православна църква и са на територията на Турция, като по този начин църквата ще има възможността да ги стопанисва и поддържа.Актуален е въпросът за изграждането на язовир и водна централа на р. Тунджа. Проектът се дискутира от години, но без особен напредък, защото двете страни не могат да се разберат за местоположението му. Последното предложение на Турция е съоръжението да е на българска територия. Противниците му обаче твърдят, че ползите от язовир на Тунджа ще са само за турската страна, тъй като риболов, напояване и електрически ток ще бъдат насочени изцяло към територията на Турция..България трябва да даде отговор и на още едно важно за турците предложение, свързано с водните ресурси. Съседите ни отвъд Босфора искат да отклонят водите на река Резовска, за да се снабдява Истанбул с питейна вода. Експерти смятат, че районът на река Резовска е изключително богат на природни биоресурси, някои от които са защитени видове. Районът освен това е в защитената територия “Странджа”, което изисква допълнителни екооценки.Плюсове и минуси за България от еврочленството на ТурцияСпоред официалната позиция на Външно министерство България подкрепя всички балкански държави в усилията им към еврочленство. Турската кандидатура не прави изключение. Основният минус от еврочленството на Турция би представлявала вълната от емигранти, насочена към България или през страната ни към Западна Европа. Опасения предизвиква и евентуалното нарастване на влиянието на ДПС в българския политически живот, чиято функция на “партия-посредник” между двете съседни страни може да се засили.Същевременно българската икономика ще спечели от присъединяването на Турция. В момента 11.4% от българския износ и 6% от вноса се реализират в югоизточната ни съседка. За производителите у нас много важен е регионалният пазар. Българо-турските инвестиции към момента са доста ограничени и има какво да се желае в тази посока.Диверсификацията на източниците на газ и на трасетата е възможна с реализацията на мащабни проекти като “Набуко”, а ключова роля за изграждането на тръбата има именно Турция поради стратегическото си местоположение.Обществени нагласи в БългарияСпоред изследване на “Отворено общество”, проведено през 2008г, една трета от българите подкрепят евентуално членство на Турция в ЕС. Анкетирани са 1184 души над 18г. Една трета от тях се обявяват против, а останалите не могат да преценят. Положителните ефекти от членството на Турция се оценяват различно в различните регионите на страната. Най-силна подкрепа на евентуалното членство на Турция се дава в Югоизточна България (46.2%). На другия полюс са нагласите в северозападната част на страната – едва 25% намират членството на Турция за изгодно, 56,1% са на противоположното мнение. В София 34.4% от анкетираните дават положителни отговори, а отрицателни – 35.8%. Влизането на Анкара в ЕС се възприема като най-изгодно от младите хора на възраст между 18-30 години, а най-негативна нагласа имат хората над 60-годишна възраст. При евентуален референдум в България, 31% от анкетираните биха подкрепили членството на Турция в ЕС, а 33% -не. За разлика от членството на Турция в ЕС, членството на Македония и Сърбия се оценява като по-изгодно от приблизително половината от българските граждани. (Източник: opendata.bg)
Пълен текст:http://www.dnevnik.bg/evropa/razshiriavane/2010/06/07/913299_mediino_dosie_otnosheniiata_na_es_s_turciia/
Ориент.бг: На Западния бряг искат възстановяването на Османската империя – проф. Владимир Чуков
Близкият Изток преминава през един от най-динамичните епизоди от своята история. Общественият резонанс е толкова голям, че всеки ден има демонстрации в различни градове в региона и в Европа. В столицата на Европейския съюз Брюксел събралите се над хиляда демонстранти заявиха, че се готви изпращането на нови три кораба за Газа. Всичко това се случва на фона на събитията около поредния епизод с ирландския кораб „Рейчъл Кори”.Най-интересна и може би показателна е реакцията на жителите на три палестински села, намиращи се в близост до град Витлеем на Западния бряг. Около 800 демонстранти издигнаха лозунги: „Поздрави на Ердоган и на народа на Турция!”, „Добре дошли османлии!”, „Подкрепяме османската, вместо израелската, окупация!” Местните палестинци остро критикуват позициите на арабските правителства. Ахмед Буруджие от село Баалин твърди, че дори Никарагуа се държи по-достойно от тях, изтегляйки посланика си от Израел. В качеството си на председател на инициативния комитет за организиране на демонстрации, той емоционално декларира, че предпочита „персийска, венецуелска или никарагуанска окупация пред израелската”.В същото време турският премиер Реджеб Ердоган продължава „огнените” си прояви. В своя крайно емоционална реч, произнесена вчера пред привърженици в град Коня (известен с ислямистките си настроения), той заяви: „Съдбата на Ерусалим не се различава от тази на Истанбул, а съдбата на Газа – от тази на Анкара….” Алюзията с някои исторически събития, протекли преди повече от шест века, е толкова пряка, че човек се пита дали средновековната политическа култура, базираща се на насилието и силовото разрешаване на конфликтите, не се е завърнала в региона.Словесното громене на държавата Израел и нейното правителство е толкова безпардонно, че тезата на журналиста от вестник „Хюрриет” Бюрак Бердил: Газа е вторият Кипър за Турция, изглежда все по-достоверна. Към откровените призиви за война, отправени от Ердоган, се добавят интересните аргументи на неговия външен министър. „Г-н Стратегическа дъблочина”, както леко иронично започват турските журналисти да наричат Ахмед Давутоглу, допълва, че „нападението на Израел над „Флотилията на свободата” е турският 11 септември”. Подобно изявление, направено на територията на САЩ, звучи доста сериозно и опасно.Твърде тревожно изглежда и твърдението на Бердил, че зад емоционалното поведение на управляващите в Турция стоят тезите на Хънтингтън за сблъсъка между цивилизациите. Според него те са украсени с неоосманския делириум на Реджеб бей – прозвището на сегашния турски премиер, което все по-трайно се налага сред опозиционно настроените кръгове.Анализаторът от цитираната медия смята, че турските ислямисти, националисти и комунисти фетишизират Палестина и палестинската кауза. Това са го показали мощните пропалестински демонстрации през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век. В същото време представителите на тези политически течения запазват мълчание по отношение на масовите кланета, осъществени в Иран, Судан, Алжир и други държави в ислямския свят. В много голяма степен тезата за задействането на цивилизационната призма е вярна в случая с управляващите турски ислямисти. Последните конфесионализират своята позиция и респективно индокринират поведението си в регионалните сблъсъци. Тяхното съзнание толерира братоубийствата между мюсюлмани, за разлика от положението, при което християни убиват мюсюлмани. В същото време обаче те не превръщат последния казус в световен проблем. Много прагматично въпросните ислямисти премълчават, когато твърде силни християни (американската интервенция в Ирак и Афганистан) предприемат военни действия срещу мюсюлмани. В същото време създават световна проблемна ситуация, когато евреи убиват мюсюлмани. Турските ислямисти анализират ситуацията и предприемат действия, в зависимост от конфесионалната принадлежност на опонента.Всичко това говори за една непоследователност и определен тип демагогия. Подобни изводи може да се изведат дори от цитираната реч в Коня. В нея турският министър-председател определя радикалното палестинско движение „Хамас” като борещо се за своите земи и за достойството си. Той обаче категорично отрича случая с кюрдското движение и партията ПКК да е тъждествен. Ердоган вижда огромна разлика между двата типа движения, но предпочита единствено да констатира проблема, без да даде по-сериозни аргументи.Вътрешнополитическият турски консенсус по събитията в Газа се нарушава единствено от позицията на влиятелната религиозна личност Фейтула Гюлен. Създателят на най-голямата турска конфесионална общност, който е ръководител на империя от университети, училища, медии и социални обекти, критикува позицията на турското правителство. Той определя събитията в Газа като „грозни”. Гюлен заявава, че нежеланието на организаторите на кампанията да потърсят споразумение с Израел е знак за търсене на сблъсък и в никакъв случай няма да донесе положителни резултати.В интервю за вестник „Уорлд стрийт джърнъл” живеещият в САЩ турски проповедник декларира, че съвсем наскоро е чул за фондацията, изпратила „Флотилията на свободата” – IHH. (Оказа се, че тя има задгранични офиси в Босна и в България). Той счита, че ако нейните ръководители са искали да изпратят помощи за Газа, редно би било предварително да потърсят разрешение от Израел. Гюлен отстоява мнението, че би било най-добре да се предостави помощта на ООН. По свои канали световната организация е щяла да достави храните на бедстващите палестинци. Турският проповедник акцентира върху факта, че той самият е пращал нееднократно помощи за Газа именно по този начин. В интервюто си пред американската медия Гюлен не обвинява директно IHH, че е политически инструмент, но разсъжденията му водят в тази посока. В някои ислямистки издания дори определят позицията на турския авторитет като произраелска. В същото време редица анализи сочат, че многобройните привърженици на Фейтула Гюлен в Турция са допринесли за избора на най-малко 30 депутати от настоящата проислямистка Партия на справедливостта и развитието на премиера Ердоган.
Пълен текст:http://www.orientbg.info/analizi/zapadenbriag.html
„Независимая газета” (Москва): Турция се превръща в мост между Запада и Изтока
Турция поема ролята на председател на Съвещанието за сътрудничество и мерки на доверие в Азия в момент на остра криза около Газа, Корея и ядрената програма на Иран. Всички тези проблеми ще се обсъждат от организацията, в която влизат 20 страни, включително Русия, Афганистан, Азербайджан, Китай, Казахстан, Иран, Египет, Индия, Пакистан, Израел, Турция, Южна Корея, Киргизия, Таджикистан, Узбекистан, Тайланд, ОАЕ и Палестинската автономия. Според Унал Кевикоз, отговорен служител в турското МВнР, събитията около “Флотилията на свободата“ и гибелта на турските граждани ще бъдат тема на дискусия, тъй като това не е двустранен, а международен въпрос. Въпреки това домакините няма да позволят събитията в Газа “да вземат за заложник“ срещата. В центъра на внимание на делегатите ще бъдат Близкия Изток и Корея. /Израел е представен на срещата от дипломати от консулството в Истанбул/. Но тъй като в конференцията трябва да участват иранският президент Махмуд Ахмадинеджад и руският премиер Владимир Путин, чиято страна като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН участва в разработването на новите санкции срещу Иран, наблюдателите гадаят, дали ще бъде намерен компромис по време на разговорите в кулоарите, което ще позволи да се избегне изострянето на конфликта. Турция има своя позиция за Иран. Както вече писа “Независимая газета“, тя заедно с Бразилия сключи сделка с Иран за частична обмяна на ядрено гориво. “Ако бъдат приети санкции, ние ще пострадаме. Не желаем край границите ни да се появи още едно огнище на напрежение, подобно на иракското и афганистанското. Турция като регионална държава желае да играе самостоятелна роля в урегулирането на спора с Иран, както и в другите конфликти в Близкия Изток“, така обясни инициативата на Анкара пред наш кореспондент Синан Оган, президент на Турския център за международни отношения. Организацията за сътрудничество и мерки на доверие в Азия беше създадена по предложение на казахския президент Нурсултан Назарбаев. Двете предходни срещи се проведоха в Казахстан. Форумът в Истанбул е трети поред. Поемайки щафетата от Казахстан, Анкара се надява да вдъхне нов живот в международната организация, която за момента не е успяла да даде голям принос за укрепването на сигурността в Азия, заяви пред журналисти Бюлент Тулун, турски дипломат с ранг на посланик. Както се вижда от изказванията на посланика, Турция не е съгласна с тези страни, които биха желали да превърнат съвещанието в организация с икономическа и културна насоченост. Главната задача на турската дипломация ще се състои в това да разработи мерки на доверие във военно-политическата област, като те трябва да обхванат и страните, които враждуват помежду си. За целта могат да бъдат създадени работни групи. Вестник “Заман“ отбелязва, че по време на престоя на Путин в Истанбул може да се състоят негови преговори с турския премиер Реджеп Тайип Ердоган. Ще се обсъждат отделни аспекти и подробности на 17 споразумения, които бяха подписани по време на неотдавнашното посещение в Турция на руския президент Дмитрий Медведев. Може да стане дума и за участието на турски фирми в строителството на олимпийски обекти в Сочи. Руско-турската търговия и икономическо сътрудничество достигнаха през 2008 г. обем от 38 милиарда долара. Страните се надяват тази цифра да достигне през 2015 г. до 100 милиарда долара. “Курсът на установяване на тесни отношения с Русия – логично продължение на политиката на настоящото правителство, което се стреми да превърне всичките си съседи в приятели. Отношенията между нашите страни никога не са били толкова добри, както днес“, заяви генералният секретар на диалога “Евразия“ истанбулският писател Еркам Туфан Айтав. /БГНЕССтатия: “Турция превращается в мост между Западом и Востоком – Путин и Ахмадинежад прибудут на конференцию в Стамбуле“ Автор: Владимир Скосырев, Стамбул–Москва Вестник: Независимая газетаБрой: 07.06.2010 г. Москва / Русия
Пълен текст:http://news.v2.bgnes.com/view/837709
Историкът Бойко Маринков пред „Всеки ден”: Чрез конфликта с Израел Турция търси нова легитимация
Д-р Бойко Маринков е научен сътрудник в Института по балканистика към БАН, общински съветник в СОС от БСП и заместник-председател на постоянната комисия по образование, наука, култура и вероизповедания и член на постоянната комисия по обществен ред и сигурност.
интервю на Геновева Червенакова
Г-н Маринков, колко далеч трябва да се върнем в историята на отношенията между Турция и Израел, за да дадем задоволително обяснение на случващото се в последната седмица? Трябва да се връщаме в 1491 г., когато евреите са изгонени от Испания и еврейската общност тръгва към Европа в две посоки към Германия и към Османската империя, получавайки свободен достъп. В Солун и някои средиземноморски градове в империята се установяват доста големи еврейски общини. Ако говорим за отношения между държавата Израел и Турция, те започват някъде 1961-1962 г. – след свалянето на правителството на Демократическата партия, когато са крайно изострени отношенията между Турция и арабските страни.Турция се възприема като проамериканска и антиарабска позиция, особено от съвременните арабски националисти. Нещата започват да се променят след 1965-1966 г., когато идва на власт правителството на Сюлейман Демирел и Партията на справедливостта. Започва нов прочит на отношенията с арабските страни. Отношенията с Израел са силно прикрити, нямат особена активност и за някакъв нов етап в турско-израелските отношения можем да говорим едва през 90-те години. Последните 20 години се наблюдава активизиране по всички възможни линии – търговски, икономически, стратегически, енергийни, научен обмен.Настоящият инцидент от какво се поражда и накъде върви? Инцидентът беше на 31 май, оттогава минаха точно 7 дни и виждате, че откакто е хвърлен камъкът, неговото влияние се разширява. Да започнем с това кой го предизвика, кой всъщност финансира тази операция. Беше организиран един конвой от 9 кораба. В инцидента от 31 май участваха 6. Организацията и финансирането беше организирано от един фонд за хуманитарна помощ, който възниква в началото на 90-те години, нейният ръководител е Гюлен Йълдъръм. Тази фондация се занимава с хуманитарна помощ, с подкрепа, обучение и т.н. Най-интересното е, че нейните контакти са много силни с проислямски и джихадистки организации. Те имат свой филиал в Газа. Тази организация проведе редица срещи с ръководството на “Хамас” още през 2008-2009 г. обикновено в Дамаск или на други места извън палестинските територии. Предполагам, че част от координацията е направена в Турската Кипърска република, защото там за Израел контролът е най-труден. Именно тази организация нае “Мави Мармара”. Тя пое и отговорността за всичко това, но най-интересното е, че нейните действия получиха изключителното, реално, програмно и политическо доверие от най-висшите среди на турската държава.Официалната турска власт се качи на гребена на събитията или участва и в подготовката им? Не, държавната власт не е участвала. Имаше реакция на правителството и на президента веднага след 31-ви. Организацията нямаше нужда от някаква особена подкрепа. Подготовката на “Флотилията на свободата” започна преди половин година, преди 2 месеца израелското разузнаване вече знаеше за нея, а преди 1 месец беше дадена публичност на тази акция. Има няколко факта, които останаха без внимание. На 25 май – т.е. 6 дни преди да тръгнат 6-те кораба от “Флотилията на свободата” – в Истанбул се проведе заседание на комисията на ООН по палестинските въпроси, на която турският външен министър Давутоглу изнесе една много остра и много сериозна реч. Той тогава реално постави условието да бъде допусната “Флотилията на свободата”, че оттук нататък отношенията с Израел ще се определят от поведението на Израел към опита да се пробие блокадата на Газа. Пропагандно турската държава с включи във “Флотилията на свободата” седем дни преди началото на самия поход. Разговорите на Давутоглу с държавния секретар на САЩ на 31-ви май, речта на президента Гюл на 1-ви юни, изявлението на премиера Ердоган на 3-ти юни – това е една каскада от пропагандни изявления.Тази каскада резултат от емоционални изблици ли е или сериозно обмислено поведение? Турската дипломация е много сериозно формулирана, при нея емоционалните моменти прикриват една добре планирана стратегия. Очевидно е, че има сериозна стагнация на преговорния процес на Турция с ЕС. Имаме една администрация в САЩ, която след една година не може да раздвижи стратегически важни за Турция външнополитически въпроси. Имам предвид липсата на пробив в отношенията Турция-Армения – турската дипломация заподозря, че не се оказва необходимия натиск върху много силното арменско лоби в САЩ. Междувременно във външната комисия на американския Конгрес бяха инициирани обсъждания на резолюция за признаване на арменския геноцид и през март проекторезолюцията беше сложена на масата. Никакво движение няма и по отношение на признаването на Турската Кипърска република и цялостното решаване на Кипърския въпрос. И в този контекст обърнете внимание на изключително мощното, динамично развитие на отношенията между Руската федерация и Турция. Само за 5 години стокообменът нарасна 4 пъти. 2,5 млн. руски граждани миналата година почиваха в Турция.При скорошното посещение на руския президент в Анкара бяха подписани редица споразумения, включително за отмяна на визовия режим за руски граждани и за строителството на първата атомна централа в Турция от руски компании. Имаме едно изключително интересно стратегическо партньорство, което си взаимодейства в следния регион – Средиземно море, Черно море и Каспийско море. И Русия, и Турция имат своите интереси и в трите региона. Това взаимодействие, което се реализира в момента, е част новите интереси на турската външна политика.Как трябва да разбираме в този контекст изключително гръмко афишираната пропалестниска позиция на Турция? Турция в момента се опитва да се превърне в говорителя на палестинската кауза. В този контекст трябва да се разглеждат и проведените през 2008-2009 г. преговори на високо равнище със Сирия, балансът, който се търси в отношенията с Иран, блестящите отношения с Египет и т.н. Наблюдаваме сериозен опит да се напише една нова средиземноморска стратегия. Не трябва да забравяме, че в момента Турция е страна в Г-20, с амбицията да влезе в Г-10.Прегръщането на пропалестниската кауза неизменно минава през противопоставяне на Израел. То започна от Международния икономически форум в Давос, като в следващата година и повече непрекъснато бяха търсени поводи за конфронтация. Какво печели Турция от сблъсъка с Израел, при положение, че това индиректно я противопоставя на САЩ? Турция държи чрез конфликта да завоюва един нов подход, ново поведение, нова легитимация, защото между нея и Израел в последните 20 години съществува едно макар и неафиширано, но силно партньорство в редица области. Турция очевидно е регионална суперсила. В последните 10 години тя изгражда отношенията си чрез един пояс на приближаване, на решаване всички възможни, включително и не особено известни, конфликти със съседни страни.В този случай имаме две страни, в които събитията се развиха много драматично в последните 8-9 години – Иран и Ирак. Ясно е, че съдбата на Ирак е в друга плоскост. Кюрдската автономия в Ирак ще се следи до съществуването на независим Ирак – лидери, изявления, разположение на военни части, добив на петрол и т.н. Интересът към кюрдската проблематика ще става все по-силен, а за държавната сигурност на Турция това е между трите първи приоритета. Ако говорим за оформяне на една по-независима позиция към САЩ, трябва да припомним обсъждането на 1 март 2003 г., когато беше поискан от Турция безпроблемен достъп на американската атака срещу Ирак и резолюцията беше отхвърлена. В този момент току-що идващата на власт Партия на справедливостта и развитието декларира една независимост, но в разумни граници на външната политика по отношение на САЩ.Това, което направиха само преди няколко седмици Турция, Бразилия и Иран, правейки САЩ и останалите пет държави, които се занимават с иранската ядрена програма да изглеждат доста глупаво, не минава ли извън разумните граници? Турция и Бразилия – двете част от Г-20 – дадоха шанс на легитимирането на иранската ядрена програма. Много странно са обвързани нещата в Близкия изток. Турция не може да не съобразява с поведението на един изключително хомогенен, добре въоръжен и мотивиран ирански режим. Турция има стратегически отношения в Азербайджан, но азербайджанската нация има две части – едната е в Азербайджан, а втората – в Иран. Нещата в Близкия изток са много тясно преплетени, за да бъдат решавани с прости формули.Каква подкрепа получава външнополитическата линия, която правителството на Ердоган води в момента, в турското общество? Турция е категорично монолитна в позицията си. Има леки нюанси. Гледах как е отразено погребението на загиналите от “Флотилията на свободата”. Върху ковчезите имаше два флага – турски и палестински. Посрещането на освободените 466 турски граждани и на загиналите деветима беше изключителна демонстрация на ислямското единство. Тук има и друг момент, който тепърва трябва да бъде анализиран. Той е свързан с мита за мъченичеството, защото популярната теза е, че тези 9 души, които загинаха в опит да освободят братята мюсюлмани в Газа, са мъченици на исляма.Толкова монолитна ли е подкрепата и на различните политически сили в страната? В Турция в момента има 3 основни политически сили. Управляващата Партия на справедливостта и развитието на този етап контролира един електорат от между 35-40 % от турските избиратели, разбира се, силно регионализирано. Безспорно сегашното ръководство е добре структурирано, безспорно е лидерството на Ердоган. Желанието да се правят промени в Конституцията и да се отнемат някои привилегии на т.нар. военно-цивилна интелигенция поставя на дневен ред въпросът за големите идейни течения в Турция. Управляващите се определят като неоосманисти. Това течение тепърва ще търси своята обосновка и ще намира своите идеолози. Ще се търсят аргументи, а те се намират и на Балканите, и в арабския ислямски свят.Второто голямо идейно течение е на неокемализма, което в последните 15 години търпи тежки поражения. То не може да формулира тезата на турския национализъм, изчистен от исляма. Големият пробив, който реализираха Партията на справедливостта и развитието и течението на Ердоган, и загубата на неокемалистите дойдоха след краха на левите идеологии. Т.нар. неоислямисти се настаниха в този сегмент. Те са силни популисти, техните послания са народни. Неокемализмът, който се държи върху структурите на Народнорепубликанската партия, в момента не може да формулира позиции.В каква посока виждате краткосрочното развитие на турско-израелските отношения? Ще има две тенденции – тенденция за урегулиране на отношения, като ролята на САЩ ще бъде изключителна. Очаквам посещения от всякакъв ранг във всяка дестинация – не само в Турция, но и в съседните й страни, включително и България. Но намирането на някакъв компромис ще е като превръзка върху рана, върху проблем, който има нужда от друг тип решение. Макар в Израел да има критики към правителството, че животът на израелски командоси от едно елитно отделение е бил изложен на риск, има сериозен натиск за твърда позиция относно надигащата се според тях ислямска вълна в Газа. Но нещо, което днес ни се струва невъзможно, утре може да не е така.Втората тенденция е свързана с “Хамас”. При евентуален пробив на блокадата на Газа какво ще бъде влиянието на “Хамас” – по-силно или по-слабо? Ще има ли възможност Палестинската автономия в лицето в наследниците на Арафат да вземе реванш срещу “Хамас”. Или обратно трябва да се държи блокадата, да се държи огромна, млада палестинска маса в едно особено блокадно състояние на мисълта на гетото, на фундаментализма. Всички ще черпят сили от конфликта – както тези, които искат да го решат, така и тези, които искат да продължат линията на конфронтация. Всичко е въпрос на баланс. Нека изчакаме още 3-4 дни и да видим коя от тенденциите ще надделее.А каква е ролята на ЕС в решаването на конфликта? Не искам да бъда един от големите критици на ЕС, но не виждам в момента някакъв ясно разписан график на преговорния процес на Турция. В тази ситуация се замислете какво ще бъде влиянието на всички сили, които призовават да се замразят отношенията с Брюксел и да не се правят отстъпки в области, които са силно чувствителни за турското общество. И като направим рекапитулация на новата роля на Турция в Близкия изток, в Средиземноморието, в Организацията Ислямска конференция и всички предимство от това, и от друга страна, на безсилието на ЕС в преговорите, ще видим кое ще натежи. Самата европейска дипломация в името на запазване на вътрешния баланс в ЕС показва безсилие в отношенията на своите граници. При всяка смяна на председателството през половин година всичко се превърта и започва отначало. И въртележката продължава да се върти. Не може да оставите 75-милионна страна в антрето до безкрай. Това, което се случва в момента, ще принуди Брюксел да заеме друга позиция.
Пълен текст: http://www.vsekiden.com/?p=70520
Алекс Алексиев: Събитията около „Флотилията на свободата” са много успешна пропаганда на ислямистките организатори
Алекс Алексиев, научен сътрудник в Хъдсън институт във Вашингтон, пред Агенция “Фокус”. Фокус: Г-н Алексиев, като анализатор на радикалния ислям от много години, какво е Вашето мнение за събитията около т.нар. „Флотилия на свободата”?Алекс Алексиев: Това събитие без съмнение е много успешна пропаганда на ислямистките организатори. Освен това, то има много по-големи и по-важни последствия за бъдещето на Турция, за ролята на западната преса и увеличаващото се сходство между европейското ляво пространство и ислямизма. Фокус: Какво доказателство имате, че това събитие, или както някои го наричат провокация, всъщност е организирано от ислямисти?Алекс Алексиев: Доказателството, че флотилията е организирана от радикални ислямисти, е толкова явно, че само нарочно може да бъде отказано да бъде видяно. Голяма част от него вече е публикувано от по-сериозните медии, но нека да ви дам няколко примера. Турската организация Фонд за хуманитарна помощ (IHH), която спонсорира тези действия, е не само ислямистка, а всъщност спонсорира тероризма и има връзки с „Ал Кайда” и „Хамас”. Тя е член на финансираната от Саудитска Арабия ислямистка група Съюз на доброто, която има още около 50 други групи, оказващи подкрепа на „Хамас”, която е включена в списъка с международни терористични организации. Съюз на доброто се ръководи от известния салафистки гуру и поддръжник на самоубийствени атентати Юсуф ал Карадауи. През 1997 г. турското правителство проведе обиски в офиси на Фонд за хуманитарна помощ и откри експлозиви, оръжие, джихадистка литература, както и списък с хора, които са вербувани за джихад. Има още доказателства, че тази организация е била въвлечена в т.нар. терористичен план „милениум” за взривяване на летището в Лос Анжелис през 2000 г. Израелците забраниха Съюз на доброто като терористична организация през 2008 г., така че със сигурност трябва да е ясно на организаторите на флотилията от IHH, че те никога няма да бъдат допуснати в близост до Израел, което според мен доказва, че цялата работа е създадена като пропагандно упражнение, на първо и най-важно място, и няма нищо общо с каквато и да е хуманитарна дейност. Фокус: Споменахте, че има проблем с отразяването на събитието в западната преса. Какво имате предвид?Алекс Алексиев: Първоначалната реакция на пресата, особено в лявата част от спектъра, бе истерично антиизраелска и проислямистка, без ни най-малък интерес към вглеждане във фактите. Публикация след публикация, от „Лос Анжелис таймс” до „Гардиън” в Лондон, продължаваше да се говори за израелски престъпления и оправдаване на ислямистките организатори като „стремящи се към мир и справедливост” в още един пример за оруелски заблуждаващи думи, които са превзели западните медии. Ситуацията се подобри сега, след като фактите станаха известни, но щетите вече са нанесени. Фокус: Какво имате предвид със „засилващото се сближаване на европейското ляво и радикалния ислям”?Алекс Алексиев: Имам предвид точно това, което казвам и това е забележима тенденция към сътрудничество между лявото пространство, не само в Европа, и радикалния ислям. Преди няколко години имаше оживена дискусия на страниците на „Америкън грийн джърнъл”, дали зелените не трябва да се съюзят с радикалния ислям, за да победят капитализма и отговорът бе, че подобна коалиция е много обещаваща. На същата основа, дори по-рано, постмодерните леви философи като Фуко и Бодрияр извиняваха смъртоносния режим на Хомейни заради неговия възприеман за антизападен и антикапиталистически потенциал. Фактът, че Хомейни имаше навик да екзекутира хомосексуалисти, каквито са били тези двама джентълмени, очевидно ни най-малко не ги е притеснявал. В този частен случай, ако погледнете към списъка със западни участници във флотилията, мнозинството от тях, които не са ислямисти, са представители на крайната европейска левица като германската Лява партия. Фокус: Накрая, какво ни казва този инцидент за Турция и правителството на Ердоган?Алекс Алексиев: Той ни казва много и същевременно нищо хубаво. Според мен, това събитие ще отбележи „излизането наяве” на ислямисткия режим на Ердоган и ПСР (Партия на справедливостта и развитието), прогресивно ислямско правителство. Това е логичната кулминация на един дълъг процес, в който Ердоган и ПСР се опитват да намалят влиянието на турското светско общество и наследството на Ататюрк стъпка по стъпка и да трансформират Турция в още един близкоизточен ислямистки бастион. С неминуемата победа на ПСР в назначаването в последната светска опора в страната, висшите съдилища, на ислямисти и сплашването на армията с пародията на правосъдието, наречена „Ергенекон”, ислямистите вече не чувстват, че трябва да крият своите истински цели. По отношение на флотилията, например, кристално ясно е, че тя не може да е била организирана без директна или индиректна правителствена подкрепа. Трите кораба, които Фонд за хуманитарна помощ е придобил, са били закупени от истанбулското кметство, разсадник на ислямизъм, който води назад към мандата на Ердоган като кмет. Оказа се, че 50 ислямски активисти на борда на Мави Мармара не са имали паспорти. Кое правителство в тази епоха на терор би позволило на лица без паспорти да пристигат и да си тръгват, когато поискат, освен ако не симпатизира на тяхната кауза. В крайна сметка имаме много проблематично развитие на турската демокрация, Балканите и Европа. Злополучна Европа, която продължава да демонизира малкия Израел, за това че се е осмелил да се защити, а същевременно е забравила за огромната ислямистка заплаха на входната си врата.
Пълен текст:http://www.focus-news.net/?id=f15001
“Златни времена” за турската икономика. Гръцко-турска война за българските банки
Гърция почти фалира, а страни като Германия, Великобритания, Италия и Испания трябва да правят драстични икономии. В Турция обаче икономиката бележи бум – за тази година се очаква прираст от почти 7 процента.
За разлика от много други страни, Турция устоя без особени сътресения на най-новата глобална криза, макар че при започването й страната току що бе преодоляла най-ниската точка на своя собствена криза. Междувременно Турция принадлежи към групата Г-20 на най-силните икономики в света. От една страна икономическият възход се дължи на нарастващото търсене на вътрешния пазар. Турция обаче играе значителна роля и като логистичен мост към Близкия и Средния изток. Така например от Истанбул фирмата “Харибо” доставя своя продукция в страни като Либия, Обединените арабски емирства и Иран.
Според публикации в гръцката преса няколко турски банки искат да се възползват от лошото състояние на гръцкия финансов сектор в следствие на кризата и да завладеят техните позиции в останалите страни от Балканите.
Това се отнася най-вече за банковия сектор, тъй като гръцките банки през последното десетилетие успяха да си извоюват значителен дял от банковите сектори на България, Румъния, Сърбия, Македония и Албания.
Близо една трета от българските банки са собственост на гръцки банки майки.
Обединена българска банка АД (ОББ) е собственост на Националната банка на Гърция, Юробанк пък е представена на българския пазар от Пощенска банка. Алфа, Пиреус и Емпорики банк също имат дял на българския пазар.
Преди два месеца рейтингите на гръцките банки бяха понижени както от Moody’s, така и от Фич.
Днес гръцката преса пише, че банките нямат никакво намерение да загубват пазарите и влиянието си.
По информация от „Deutsche Welle” и „BNews”:http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5641051,00.html?maca=bul-standard_feed-bul-619-xmlhttp://www.bnews.bg/article-10462
Поредно нападение срещу християнин в Турция, убит е свещеник
Християнски свещеник е убит в дома си в турския окръг Хатай. Като заподозрян за убийството на 63-годишния католически епископ Луиджи Падовезе е задържан неговият шофьор. Мотивът за престъплението засега не е известен.
В района на Хатай още от римско време живее древна, но вече изчезваща християнска общност. Това е поредният случай на нападение срещу християни в Турция, където те са под 1% от 70-милионното население.
През 2006 г. в черноморския турски град Трабзон беше убит католическият свещеник Андреа Санторо при нападение, за което се смята, че е било извършено от ултранационалисти.
През 2007 г. католическият свещеник от град Измир Адриано Франчини беше намушкан и ранен в областта на стомаха от 19-годишен младеж.
През същата година група мъже нахлуха в издателство за духовна литература в Малатия, Централна Турция, и заклаха трима християни, включително един германец.
Срещу петимата предполагаеми убийци сега се води процес. Убийството, по време на което жертвите бяха завързани и гърлата им прерязани, предизвика остри реакции на осъждане от международната общност и повдигна въпроси дали Турция, която иска да е членка на ЕС, може да защитава религиозните си малцинства.
Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган наскоро издаде циркуляр, в който настоява да не бъдат създавани трудности на турските граждани немюсюлмани при отношенията им с държавните институции.
Скорошно проучване на общественото мнение в Турция, осъществено от университета “Богазичи” и фондация “Отворено общество”, показа, че 28 на сто от турците смятат, че немюсюлманите не бива да показват открито религиозната си принадлежност.
Ватиканът осъди убийството на епископа. Говорителят на Ватикана Федерико Ломбарди заяви, че станалото е “ужасно и невероятно” и “ние сме потресени”.
По информация от „Вести”:http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3028951
Турски експерт: Турция играе рискована игра, за да стане лидер в региона
Кървавата израелска атака срещу хуманитарната флотилия, особено срещу турски кораб, и острата реакция на Анкара нанесоха смъртен удар на израелско-турските отношения и отново поставят на дневен ред въпроса дали ислямско-консервативното правителство в Анкара не обръща гръб на Запада, се казва в коментар на Франс прес.”Израел загуби единствения си приятел” в района – Турция, заяви Амберин Заман, специалистка по близкоизточните въпроси, във в. “Хабер тюрк”, само ден след вчерашния инцидент, при който загинаха турски граждани. Някогашните стратегически съюзници Турция и Израел – свързваха ги оръжейни спогодби, обмен на информация, съвместни военни маневри – изгориха мостовете за дълго, смятат турските коментатори. Анкара повика посланика си в Израел и ще дойде ли ден, когато ще има достатъчно основания да го върне отново? – този въпрос зададе западен дипломат, акредитиран в Анкара. “Сега е трудно да се поправят” двустранните отношения, коментира Седат Ергин, коментатор във вестника с голям тираж “Хюриет”. Още повече, че турският премиер Реджеп Ердоган и външният министър Ахмет Давутоглу не пестят крайно злостни обвинения. “Нечовешки държавен тероризъм”, изстреля вчера Ердоган. “Кърваво клане”, добави той днес. Атака на израелските командоси “е равносилна на бандитизъм и на пиратство, на държавно убийство” и Израел “загуби всякаква международна легитимност”, гласеше обвинението на външния министър, който изглежда показа по този начин, че няма връщане към досегашните двустранни отношения. Всъщност те започнаха да се влошават още при израелската офанзива срещу Ивицата Газа в края на 2008 г. и това беше последвано от зрелищно затопляне на връзките на Турция с арабските или мюсюлманските страни, Иран, Ирак, държавите от Персийския залив и най-вече Сирия, на която еврейската държава не гледа с добро око. Тристранното ядрено споразумение Турция-Бразилия-Иран – последната от тях подозирана от Запада и Израел, че се стреми да се сдобие с ядрено оръжие – внесе нова хладина в турско-израелските отношения. “Това е лицемерие”, отсече израелският премиер Бенямин Нетаняху. Но след като разривът с Израел вече е факт, не обръща ли гръб Турция на Запада? “Може да се създаде такова впечатление, но то е неправилно”, заяви Мехмет Али Биранд от в. “Търкиш дейли нюз”, който припомня здравите политически и икономически връзки на членката на НАТО със САЩ и Европа. “Турция играе рискована игра, за да стане лидер в региона”, коментира той. И добавя, че правителството на Ердоган трябва да е единодушно с общественото мнение в страната в подкрепата на палестинската кауза по-малко от година преди парламентарните избори. Вчера 20 000 демонстранти обругаха Израел и изгориха знамена на тази страна по улиците на Истанбул. “Турската дипломация се дистанцира от системното единодушие със Запада, но не му обръща гръб”, заяви вчера пред АФП Ахмет Инсел от университета в Галатасарай, Истанбул. Посланието на ислямско-консервативното правителство е по-скоро следното: “Справяме се сами и играем роля на регионална сила”, добави той. И според наблюдатели слабият напредък в преговорите за влизане в Европа до известна степен се дължи на тази позиция. Турция на Ердоган “се отърсва от една външна политика, която беше решавана от държавата и от една почти военна доктрина, наследена от кемализма“, заяви пък Жан Марку от френския Институт за изследване на Анадола (IFEA със седалище в Истанбул). “Тя налага своите позиции и иска да защитава независима външна политика”, добавя той. /БГНЕС Статия: “Turquie: la grave crise avec Isra?l repose la question des choix d’Ankara” Автор: Michel SailhanАгенция: AFP
Пълен текст:http://news.v2.bgnes.com/view/836285
Нюз.бг: Съветът на Европа критикува Турция за кюрдските деца
Съветът на Европа разкритикува Турция за нарушаване правата на кюрдски деца, обвинени в оказване на подкрепа на тероризма. Критиката отправи комисарят по правата на човека към Съвета на Европа Томас Хамарберг.
По време на посещението си Хамарберг се е срещнал с 18 непълнолетни на възраст между 15 и 18 години, включително две момичета, излежаващи присъди от шест до девет месеца в затвор в град Диарбекир.
Според неправителствените организации турските сили за сигурност са арестували и хвърлили в затвора хиляди деца, участвали в антиправителствени организации.
Повечето от тях се третират като възрастни в съответствие със строгите разпоредби на законодателството за борба с тероризма, посочва агенцията.
Пълен текст:http://news.ibox.bg/news/id_2093254371
Д-р Огнян Минчев. Основни следствия на турското членство върху Европа
Откъс от статията на д-р Огнян Минчев „Казусът Турция в ЕС”, Институт за регионални и международни изследвания, 2006
На дневен ред е въпросът, какво би станало с ЕС, ако той приеме за член Турция, повече или по-малко такава, каквато я виждаме днес? Турция ще бъде най-голямата страна в ЕС, с най-голям брой гласове при взимане на решения. Страна с огромни социални, културни и икономически разделения, страна с авторитарна политическа система, основана върху радикален националистически проект. Страна с имперско минало, оценявано с чувство за гордост и ревизионистични амбиции, в която историческата истина за насилията над подчинените народи е строго табуирана. Страна, в която малцинствата, свободното слово и различната идентичност са обезправени. Страна с огромна демографска динамика, с десетки милиони бедни граждани, обитаващи света на патриархалното, традиционно ислямско общество. Очевидният отговор е – ЕС ще престане да съществува в своя досегашен статут на проект за стопанска, социална, политическа и културна интеграция на Европа и ще бъде редуциран до митнически съюз, зона за свободна търговия, надстроена с определен обем общо търговско законодателство, администрация и – може би -обща (за повечето членове) валута. Справедливостта изисква да се признае, че дори и в настоящия си обем – след разширението с десетте нови членки от 2004 г., ЕС все по-трудно функционира като общ политически и социален проект. Засилва се тенденцията към формиране на вътрешни алианси и разделение на интересите между различни групи страни. Блокирането на Европейската конституция е само един от индикаторите за тази институционална и политическа стагнация. На този етап обаче все още има значителни шансове Европа да се справи с тази текуща блокада и да намери своята „точка на равновесие” след наистина безпрецедентната вълна на разширяване с нови членове (завършваща с приема на България, Румъния и Хърватия).
Приемането на Турция ще унищожи тези шансове. Националните политически елити на европейските страни могат да бъдат притиснати да гласуват турското членство. Но гражданите на Западна и Централна Европа няма да приемат нито икономическите – данъчни жертви, необходими за интеграцията на 80 милионна – в близка перспектива 100 милионна Турция, нито новите потоци от бедни имигранти, стичащи се от Анадола, нито резкия срив на своите социални, културни и гражданско-политически стандарти, вследствие интегрирането на едно наистина много различно общество.
Съществува само един стратегически избор, чрез който западно-европейската политическа класа може едновременно да приеме Турция за член на ЕС и да удовлетвори, поне отчасти, интересите на гражданите, които периодично я избират в институциите на властта. И това е формирането на „Европа на различни скорости”. Тази концепция не е нова, до известна степен една такава Европа вече е реалност след 2004 г. Тази реалност обаче се подчинява на силния хомогенизиращ ефект на действащите европейски институции и на интегративната роля на acquis communautaire. След приемането на Турция обаче самите „стари” страни-членки на ЕС ще ренационализират своите институции и законодателство под натиска на своето обществено мнение, с цел да се предпазят от нежелана инвазия на чужда работна сила, чужди нрави, чужда институционална и гражданска култура. Именно този процес ще редуцира общото европейско законодателство и администрация до санитарния минимум на търговските отношения, до статута на общ митнически съюз. На мястото на разпадналия се до зона за свободна търговия ЕС ще започне гъвкав, неформален, селективен двустранен, регионален и многостранен процес на „вътрешна” европейска интеграция между страните от Западна и Централна Европа. Великобритания ще остане да наблюдава зад Канала (ЕС, редуциран до митнически съюз е нейна стара мечта), Скандинавия и Прибалтика ще се сближат бързо още повече, Charlemagne плюс Benelux, Австрия и Унгария… Общите високи стандарти и правила на интеграция в ЕС днес ще бъдат заменени от селективни интеграционни споразумения между конкретни страни, запълващи и преобразуващи вакуума на практически изоставения Европейски проект. В резултат на този процес ще се реализира относително бързо – в исторически план – възстановяване на европейския интеграционен процес във вътрешното ядро на Европа. Периферните зони на Европа ще останат част от нейното по-широко, външно икономическо и стратегическо пространство.
Турция е заинтересована от тази неизбежна редукция на Европейския проект до зона за свободна търговия поради две причини. Първо, по този начин Анкара ще избегне – или поне ще намали – непрекъснатия конфуз да обяснява в европейските институции едно или друго несъответствие между европейските стандарти и институционалните практики в Турция. Второ, разпадът на политически интегрирания ЕС до хлабава мрежа на региони с разнообразен статут, максимално ще облагодетелства амбицията на Абдуллах Гюл и неговите колеги да се завърнат бързо и със съвременни средства там, където предците им са препускали на коне – в Югоизточна Европа. За това няма да бъдат необходими особено големи усилия – в полза на турската амбиция работят мощните сили на стопанската, демографската и геополитическата гравитация. В Истанбул – единственият в региона мегаполис – живеят най-малко два пъти повече хора, отколкото в цяла България. Мощният процес на миграция от изтока на Турция към западните индустриализирани райони се засилва с демографската динамика на традиционното кюрдско и турско общество. Индустриалната инфраструктура на западна Турция вече не насмогва да интегрира тези пришълци – понастоящем в районите на Истанбул, Бурса, Измир и Одрин вече има милиони хора (по някои оценки – между 5 – 6 милиона) без системно препитание. Вдигането на граничните бариери между Турция и ЕС ще освободи тези хора да потърсят препитание в други страни – първата възможна дестинация е България и останалите страни на Балканите. Мащабите на турската икономика, на турските въоръжени сили, на потенциала на турската държава неизбежно отреждат на Турция ролята на регионален хегемон в Югоизточна Европа. Интензитетът на тази хегемония ще бъде в пряка зависимост от желанието и потенциала на останала Европа – доколкото тя ще се съхрани като единен субект – да въздейства върху стопанското, политическото и социално развитие на балканските страни.
Стремежът на България, Румъния и другите страни от Югоизточна Европа да членуват в Европейския съюз е мотивиран от дългосрочния интерес на тези общества да се откъснат от историческите си зависимости от империите на Изтока – Османска и Руска (включително Съветска) – и да се реинтегрират в цивилизационния проект на Европа. Иронията на историята обаче може да ги запрати обратно в ръцете на техните бивши имперски господари точно в резултат на осъществените им амбиции за членство в ЕС. Ако Турция влезе в ЕС и реализира без особени трудности своя проект за „завръщане” или хегемония на Балканите, първият пряк резултат на това ще бъде … геополитическото завръщане на Русия на „бял кон” в региона. Балканските православно-християнски общества притежават комплексна идентичност вследствие превратностите на своята история. Това са общества с две лица – едното гледащо към модерния Запад, а другото – към Русия, която винаги е била единствената историческа надежда за прогонване на подтисническата ислямска империя на Османските турци от дома на балканските народи. Една Европа, изгубила харизмата на интеграционния си проект и оставила своите страни членки на Балканите в ръцете на възродения турски експанзионизъм ще бъде най-пряката и най-ефективна покана към Москва да се завърне в региона. Това ще бъде особено интересен процес, предвид новото – и по всяка вероятност дългосрочно партньорство на Русия и Турция в Черно море и регионите около него. Така Балканите ще бъдат върнати в руслото на руско-турското съперничество и партньорство, а Европа ще бъде изтласкана от региона по парадоксалната логика на собствената си неразумна експанзия – приобщаването на Турция към ЕС.
Пълен текст: http://www.iris-bg.org/files/The%20Case%20of%20Turkey%20in%20the%20EU_Part%201_bg.pdf
Д-р Огнян Минчев. Предизвикателствата на преговорите с Турция
Откъс от статията на д-р Огнян Минчев „Казусът Турция в ЕС”, Институт за регионални и международни изследвания, 2006
Преговорите с Турция ще бъдат уникални от гледна точка на едно „двойно разминаване” на страната кандидат с критериите за членство. От една страна, турската държавна система е най-малко съответстваща на европейските изисквания в сравнителен план с всяка друга страна – кандидат в историята на ЕС. Самият факт, че Турция бе призната за страна, удовлетворяваща политическите критерии от Копенхаген (без което не може да се получи статут на страна – кандидат) бе един огромен и съдържателно неправомерен политически компромис, направен от Брюксел. Турция има дългосрочни, структурни проблеми на функциониране на своята държавна система с оглед стандартите на взаимоотношенията държава – граждани. Ограниченията на свободното слово, с които се сблъскват интелектуалци като Орхан Памук и Мурат Белге (1) са само повърхността на една систематична репресия към основни малцинствени, етнически, религиозни и граждански права, упражнявана с цел защита на официалната националистическа идеология на светския републикански режим, контролиран от военния истеблишмънт. Тоталността на идеологическия контрол на господстващия радикален национализъм се проявява най-добре в официалното третиране на теми като арменския геноцид от 1915 г. Самото публично споменаване на темата бе табуирано през целия ХХ век, а опитите за дискусия днес приключват със съдебна разправа (като в случаите с Памук и Белге). По логиката на турската държавна идеология не е срамно да извършиш геноцид – срамно е да си признаеш за него. Още повече, че днешните турски държавници и турските граждани не могат да носят отговорност за действията на своите предшественици от началото на ХХ век – извън, разбира се, отговорността да признаят престъплението и да се извинят за него.
Проблемите на еволюцията и адаптацията на турската държавна система към демократичните стандарти на Европа се усложняват от факта, че независимо от авторитарния си характер, светската националистическа република под контрола на армията е единствената – засега – гаранция за прозападната (в определени граници) ориентация на Турция като ключова страна на границата на Европа и ислямския Изток. Управляващата през последните години в Анкара умерена ислямистка Партия на справедливостта и развитието провежда реформи, които отслабват институционалния контрол на висшите военни върху държавната власт, но засега е преждевременно да се съди за крайните цели и резултати на тази външно демократична трансформация. Дали демокрацията е цел или средство на засега умерените ислямисти, предстои да се види (2). Още повече, че в идеологията на политическия ислям, демокрацията –доколкото съществува – не е либерална. Така алтернативите на държавно-политическо развитие на Турция са просветен светски авторитаризъм – манифестиран от кемализма, или ислямска демокрация, която може да имитира либерални реформи, но е съдържателно чужда на ценностите на западната либерална демокрация. Към тези две алтернативи могат да бъдат прибавени в различни пропорции идейно-политическите влияния на нео-османизма, пантюркизма и турско-евразийската политическа доктрина (3). Нито една от тези идейни и политически тенденции не включва демократичните ценности на съвременна Европа. Кемализмът си остава в относителен план най-близко до европейската културна идентичност като проект за авторитарна модернизация на едно ислямско общество по пътя на секуларизацията.
Политическите дилеми на турската отдалеченост и трудна съвместимост с проекта на Европа могат да бъдат разбрани по-добре в контекста на икономическите, социалните и културни разделения на съвременното турско общество. Подобно на всяко гранично общество, Турция е страна с две, дори три лица. Западното лице на Турция, манифестирано от модерните индустриални и търговски градове и региони около Истанбул и егейското крайбрежие има действителен потенциал за относително успешна икономическа и – донякъде – социална интеграция в живота на обединена Европа. Централна Турция е по-скоро една добре уредена близкоизточна територия. Източна Турция – с нейната бедност, етнически конфликти, мощна демографска динамика и пълно господство на традиционното ислямско общество е по-скоро сравнима с бедните ислямски страни на изток, отколкото с каквито и да било европейски стандарти. Необходими са огромни инвестиции за развитие на тези региони, десетилетия, преди каквато и да е стратегия на модернизация да даде убедителни плодове. Дневният ред на една съдържателна демократизация – особено по европейски стандарти – може да дойде едва след това. Преговорният процес между Турция и ЕС, от друга страна, ще се характеризира с мощен, агресивен, непримирим натиск от страна на Анкара върху Брюксел да признае днешното политическо, стопанско и социално статукво на Турция като удовлетворително за членство в ЕС. За Турция е невъзможно да покрие съдържателно – дори и отчасти – критериите за членство в Евросъюза. Но за Анкара би било твърде болезнено да се подложи на преговорната процедура, която избраха източноевропейците – „вярно е, че не сме добре подготвени, но сме послушни, акуратни и изпълнителни – моля, приемете ни”. Прекалено много на брой и жизнено важни са проблемите, по които Анкара трябва „да слуша” Брюксел, ако се подложи на тази процедура – признаването на единен Кипър, общностен автономен статут за турските кюрди, пълно премахване на военния контрол върху политическите решения, премахване на държавния контрол върху религиозните общности … Това е само началото на списъка. В турската държава и в общественото мнение целенасочено се поддържа кампания на възмущение от „унизителните изисквания” на Европа към Турция. Плахите законодателни промени, осъществени от управлението на демонстриращия умереност ислямист Р. Т. Ердоган се представят като „достатъчни жертви”, направени от Турция в името на Европа. Динамиката на преговорите между Анкара и Брюксел от тази гледна точка е вече очевидна. От едната страна на масата ще стоят меките, политически коректни и внимателни до скрупульозност европейски администратори и политици, опитващи се с деликатен тон да посочват на Турция необходимите стъпки за адаптация към европейските институционални реалности. От другата страна ще стоят турските дипломати, въоръжени със стратегия на категорична непогрешимост и неотстъпчивост. Това е не просто „дипломатически стил” – всяко отстъпление от която и да е турска позиция заплашва да открие цялата пропаст на несъответствие между турската обществена действителност и европейските критерии за членство.
Освен психологически небалансирани, преговорите с Турция ще бъдат по необходимост мотивирани от текущата политическа конюнктура. Европа, както и Западът като цяло са все по-уязвими от вълните на нестабилност, демографска експанзия и религиозна радикализация в Близкия изток. Хаосът в Ирак ще бъде последван от тежка и продължителна криза с Иран по повод на ядрените му амбиции. Победата на Хамас в Палестина и нарастващият фундаменталистки натиск върху режима в Сирия не вещаят по-добри времена за региона като цяло.
Поредица дребни, но навременни политически услуги, които Анкара може да окаже на Запада в процеса на този нов кръг на близкоизточна дестабилизация би изиграла решаваща роля за сломяване на и без това обезсилената аргументация на Брюксел за осъществяване на реформи и покриване на критерии от Анкара. Така преговорите за турското членство ще бъдат редуцирани до поредица от политически сделки – срещу стратегическите услуги в полза на Запада, Анкара ще получи „малки подаръци” на успешно затворени преговорни глави. Нещо повече – в този международен политически контекст Брюксел, а не Анкара ще бъде преговорната страна, която е притисната, която бърза, която налага динамиката на процеса, затваряйки си очите за турските реалности от „А” до „Я”, от първа, до трийсет и първа глава.
Тук може би е време да се спрем на възражението, че всичко това не може да се случи, защото европейското обществено мнение няма да го позволи. Несъмнено, европейската общественост ще оказва значително влияние върху преговорния процес, поради което той няма да бъде гладък – ще има своите спадове, кризи, може да се стигне и до временни прекъсвания и блокади на преговорите. Сигурно е обаче, че общественото мнение в Европа, както и политическите опоненти на турското членство в ЕС няма да бъдат в състояние да осуетят преговорите и приемането на Турция в клуба на Европа. Истината е, че нито Брюксел, нито Вашингтон са в състояние да платят политическата цена на отблъскването на Турция и нейната потенциална враждебност и стратегическа преориентация на границата с размирния свят на исляма. Освен дългосрочните пасиви за западните интереси в Близкия изток, европейският отказ на турската кандидатура за членство ще породи значими последствия в още две стратегически направления. Първо, ще се засили и „циментира” стратегическото партньорство между Турция и Русия с цел недопускане или минимизиране на западното стратегическо (военно, институционално, инфраструктурно) присъствие в Черно море, Кавказ, Каспийско море и Централна Азия. (4) Второ, най-нестабилният и уязвим регион на Европа – Балканите – ще се превърне в граница на ЕС с Близкия изток. Граница, върху която една отчуждена и мощна в регионален план Турция може да оказва сериозно влияние с цел дестабилизация. Освен относително голямото турско малцинство в България, по Балканите са разпръснати многообразни мюсюлмански общности, традиционно повлияни и зависими от патронажа и внушенията на Анкара. Разбира се, приемането на Турция в ЕС няма да разреши този проблем – напротив, ще го изостри, защото целият регион на Балканите ще попадне под мощното регионално влияние на бившата имперска метрополия – днешна Турция. Но това е балканската гледна точка. За Брюксел, а и за Вашингтон, проблемът за турската хегемония на Балканите след приемането на Анкара в ЕС ще бъде вътрешен, европейски проблем, който Европа ще регулира с институционални механизми на въздействие. Доколкото може да го регулира, разбира се…
Самата Турция не е чужда на мисълта за „балканска сделка” с ЕС. Въпреки, че конфликтите от 90-те години позатихнаха, Западните Балкани си остават уязвим регион, за който липсват очевидни, кратко- и средносрочни решения. Ангажиран в глобалната си антитерористична кампания, Вашингтон няма интерес да поддържа мироопазващо участие на Балканите, а ЕС се разкъсва между дилемата да предостави членство на група страни без ясни граници и намерения, или да плаща огромната сметка на един прото-колониален контрол върху група враждебни помежду си de facto протекторати. Точно тук кандидатката за членство в ЕС Турция протяга „приятелска ръка” – по време на своето посещение в Прищина – Косово на 11 октомври 2005 г. турският външен министър Абдуллах Гюл заяви: „Пътуването към ЕС за нас завърши и сега ние отиваме на Балканите. Сега пътуваме със самолет в региона, в който нашите прадеди отидоха, яздейки на кон”. В коментар по случая авторитетният турски ежедневник, излизащ на английски език The New Anatolian добавя: „След като успешно започна преговори с ЕС, Турция се обръща към своя исторически заден двор: Балканите”. (5) Ето това е размах, ето това е динамика! Вчера си „покорил” Европа, а днес вече се завръщаш на Балканите по правото на предците си – които шест века държаха тези земи вън от Европа. Офертата към Европа е ясна – „не се безпокойте за Балканите, вашия заден двор. Ако ни приемете в клуба Европа, ние ще ви освободим, ще се погрижим за Балканите като за наш заден двор…” Както се казва – краят остава за вас … и за Балканите …
1 Писателят Орхан Памук бе обвинен в „оскърбление на турската национална идентичност” след негово изказване пред списание „Tages Zeitung”, в което се заявява, че „един милион арменци и 30 000 кюрди бяха убити в тази страна (Османска Турция), но никой не се осмелява да говори за това. Мурат Белге, писател, професор по литература и граждански активист е разследван за участие в научна конференция в университета Билги, посветена на същата тема, която е забранена за публични дискусии в Турция.
2 Широко известна е сентенцията на премиера Ердоган за демокрацията. Все още в качеството си на кмет на Истанбул той казва: „Демокрацията е като градския транспорт: возиш се докато пристигне на твоята спирка, след което продължаваш по пътя си…” „Will Turkey Make It?” by Stephen Kinzer, New York Review of Books, Vol. 51, # 12, July 15 2004
3 В своя оригинален вариант официалната идеология на кемализма е неекспанзионистична – тя разглежда турския национален проект изцяло в границите на държавата под лозунга „Мир в Турция – мир в света”. След окупирането на Северен Кипър през 1974 г. и – особено – след военния преврат от 1980 г., в турската държавна доктрина значително нарстват елементите на имперска носталгия и експанзионистичен национализъм. При Тургут Йозал – премиер и президент през периода 1982-93 г. – нео-османизмът и пан-тюркизмът се превръщат в съставна част от държавната идеология. Разпадът на СССР откри практическо пространство за реализация на пан-тюркизма, но резултатите от кампанията на Анкара спрямо бившите съветски републики в Кавказ и Централна Азия не бяха особено убедителни. Балканските кризи от 90-те години, свързани с разпада на Югославия и успехът на ДПС да установи контрол върху смесените етнически райони в България вдъхнови нео-османистките амбиции в Турция. Политиката на Анкара в балканското направление обаче e много сдържана и предпазлива. Европейските амбиции на Турция не позволяват разгръщане на експанзия извън метода на „капката вода” – тихо и незабележимо заемане на позиции, обслужващи дългосрочни цели. Турското евразийство е един вид „резервна идеология”, чието предназначение е да сплашва Европа – един вид Турция има алтернатива, а също така и да обслужва все по-силния взаимен интерес от сътрудничество с Русия за недопускане на Запада в геостратегическия ареал на двете бивши империи – Руската и Османската. Все по-важно място за реализацията не пан-тюркистките, нео-османистките и евразийските амбиции на Турция заема ислямът като инструмент за манипулиране и управление на турските и мюсюлманските общности в съседните страни и региони.
4 Стратегическото партньорство между Москва и Анкара за контрол върху Черно море и ресурсите на стратегическото направление Черно море – Кавказ – Централна Азия е вече реалност. Анкара прави всичко възможно за да осуети присъствието на международни сили на НАТО в акваторията на Черно море, основно позовавайки се на конвенцията от Монтрьо, а Русия поддържа серия от „замразени конфликти” в Кавказ за да запази коридора към Централна Азия практически непроходим за западната инфраструктура на сигурността и икономическото развитие. Монополът, който руският концерн „Газпром” изгради за износ на газ от Азия за Европа може да бъде поддържан единствено при сътрудничество с Турция, с цел недопускане на алтернативни проекти за пренос на газ към Европа от Иран, Казахстан и Туркменистан през Мала Азия.
5 The New Anatolian, Wednesday, October 12, 2005
Пълен текст: http://www.iris-bg.org/files/The%20Case%20of%20Turkey%20in%20the%20EU_Part%201_bg.pdf
“Етнос” (Гърция): Ердоган иска гръцките медии да цензурират новините си за турските нарушения в Егейско море
Премиерът на Турция Реджеп Тайип Ердоган отправи препоръки към гръцките медии да не отразяват турските нарушения в Егейско море, пише гръцкият вестник „Етнос” . Бъркайки и ролята, и страната, Ердоган се опита на срещата си с редакторите на пет гръцки вестника, да представи ситуацията в Егейско море като идилична и да прехвърли отговорността за създаване на напрежението на гръцките медии, които, по думите му, играели ролята на проводник на армията и на министерството на отбраната. Относно полетите на турски бойни самолети над Егейско море Ердоган настоя на позицията турските бойни самолети да продължат да летят, но невъоръжени, посочва вестникът.
17 май 2010
Пълен текст в агенция „Фокус”: http://www.focus-news.net/?id=n1394996
„Имерисия” (Атина): Турска икономическо-културна експанзия в границите на Османската империя
Чрез „моркова” на икономическото сътрудничество и създаването на единно икономическо-културно пространство Турция се опитва да реализира цялостна стратегия за разпростиране на влиянието си на Балканите и в Източното средиземноморие – в географските граници на Османската империя, пише гръцкият вестник „Имерисия”. В светлината на тази стратегия се разглежда и настойчивото искане на Турция за отмяна на визите за посещаващите островите в източната част на Егейско море и на Додеканезите. Улесняването на еднодневните посещения на турското крайбрежие пък на практика се създава опасност от превръщане на местната икономика в изцяло зависима от туристическата индустрия на отсрещния малоазийски бряг, коментира „Имерисия”.
Пълен текст:http://www.focus-news.net/?id=n1393841
Кафене.нет/ Де Зората: Защо Европа и мюсюлманите говорят на различни езици
Датският психолог Николай Сеннелс за културните и психологически пречки пред мюсюлманските имигранти на Запад
Редакторът на американското консервативно издание Frontpage Magazinе Джейми Глазов разговаря с датския психолог Николай Сеннелс. След неколкогодишна практика в затвор за младежи в Копенхаген Сеннелс издаде неотдавна книгата “Сред престъпници-мюсюлмани. Моят опит като психолог за Копенхагенската община”. Преведена е вече на няколко езика. Предстои излизането й на английски по-късно тази година.
FP: Нека започнем разговора с въпроса как попаднахте на точно тази работа?Сеннелс: Много хора смятат, че съм постъпил на работа в затвора, защото съм искал да се запозная по-отблизо с мюсюлманския манталитет, с несполучливата интеграция и с исляма. Но не е така. Просто си търсех работа и след неколкогодишния ми опит като социален работник с младежи докато следвах психология в Копенхагенския университет за мен бе съвсем естествено да кандидатствам за длъжност, включваща работа с непълнолетни правонарушители. Тогава дори не подозирах, че средно на всеки десет тийнейджъри в датските затвори за младежи седем са от мюсюлмански произход.Бях първият психолог в това учреждение. Основната задача пред мен бе да вникна в педагогическите и терапевтични нужди на младежите и да се развия терапевтични методи, подходящи за тези специфични нужди. Това е, което свърших и за това се разказва в моята книга. Работата в затвора ме доведе до не съвсем очевидния извод, че моите мюсюлмански клиенти проявяват някои психологически характеристики, които отсъстват у не-мюсюлманските – предимно датски – клиенти. Всички младежи, с които работих, бяха на възраст от 15 до 17 години, повечето от тях с ясно изразено антисоциално поведение. Голяма част и от двете групи произхождаше от домашна среда с определени емоционални дефицити и липсваща семейна подкрепа. Около деветдесет процента бяха момчета и макар че основната част бе от зле функциониращи семейства, имах немалко и мюсюлмани, и датски клиенти, чиито родители и по-големи братя и сестри са добре образовани, имат нормална работа и пр.Работих почти три години в младежкия затвор и за това време имах около 150 мюсюлмански и 100 датски клиенти. Водих както групова така и индивидуална терапия. На основата на този голям брой мюсюлмански и не-мюсюлмански клиенти натрупах относително обширен емпиричен материал за разбиране и сравняване на психологическото развитие на младежите, както и на различните условия, влияещи на това развитие. Обикновено „истински” изследователски проекти от този вид, които включват продължителни и неколкократни професионални интервюта, ползват не повече от 20-30 респондента за набиране на аналитичен материал.FP: Споделете някои от Вашите изводи.Сеннелс: Един от важните изводи е, че израстването в мюсюлманска среда, с родители мюсюлмани и съответните традиции, включва в себе си риска от развитие на определени антисоциални форми на поведение.Около две трети от тийнейджърите, обвинени по наказателни дела в Копенхаген, са с мюсюлмански произход. От години феноменът се обяснява с това, че мюсюлманите са подлагани на дискриминация от страна на датските работодатели и затова трудно си намират работа. Ето защо мюсюлманите остават бедни, а бедността им пък е виновна за относително високото ниво на престъпност в групата на младите мюсюлмански мъже. Като хуманист и психолог съм длъжен да оспоря това погрешно становище.Обясняването на психологическото развитие и на комплексни човешки душевни и поведенчески модели чрез количеството крони, евра или долари, които влизат всяко първо число от месеца на нечия банкова сметка, издава прекалено материалистки и схематичен поглед върху човешката личност. Нашите действия се определят на първо място от свободната ни воля и мотивация – които пък от своя страна са повлияни решаващо от емоционалната, културна и понякога религиозна рамка, в която сме израснали.Статистически връзката между бедността и криминалното поведение се установява лесно, но трябва да се запитаме кое е причината, а кое е следствието? Познавам много тийнейджъри, които от днес сеят семената на своята бъдеща безработица като не ходят на училище, трупат точки в регистъра за съдимост и развиват негативни социални форми на поведение като агресивност, неувереност и липса на уважение към авторитети и институции.FP: А установихте ли реални разлики между мюсюлманите от различни части на мюсюлманския свят?Сеннелс: Моят опит от работата с мюсюлмани показва, че културата, създадена под влияние на исляма, подпомага развитието на определени психологически характеристики. Имал съм мюсюлмански клиенти от по-голямата част на мюсюлманския свят: най-вече от Близкия Изток, от мюсюлмански държави в Африка, от Пакистан и от бивша Югославия. Не намерих значими разлики в манталитета сред младежите от тези страни. Единственият фактор, който определя съществено въздействието на мюсюлманския манталитет е дали клиентът се самоидентифицира силно като принадлежащ към мюсюлманската общност или не. Установих количествена разлика между често пъти по-малко ислямски, по-светски настроените мюсюлмани от бивша Югославия например и клиенти от Близкия изток, които се самоопределят най-силно като мюсюлмани.Преобладаващата част от моите 150 клиенти-мюсюлмани изразяват силна привързаност към своя бог Аллах и към неговия пророк, но по-малко от половината практикуват исляма активно като редовни молитвени действия, изучаване на Корана и т.н. Не установих обаче никаква разлика в социално-психологическите структури между двете групи – тази на активно практикуващите и тези, които могат да бъдат наречени лоялни, но пасивно вярващи. От гледна точка на терапевта манталитетът, резултиращ от ислямското влияние в обществата, в които тази религия определя доминиращата ценностна система, е толкова силно вкоренен в културата, че мюсюлманите са повлияни от нейните догми и ценности до такава степен, че е без значение дали те се молят по пет пъти на ден и дали могат да рецитират Корана или не.FP: Скицирайте за нас един психологически профил на мюсюлманската култура. Как формира тя мисленето и поведението на човек, който подраства в такава култура?Сеннелс: Най-важните характеристики, които установих, се отнасят до такива качества като гняв и агресивност, увереност в себе си, индивидуална отговорност и идентичност.Що се отнася до гнева, то бързо става ясно, че мюсюлманите като цяло имат различно виждане за агресията, за гнева и заплашителното поведение от нас датчаните и вероятно от повечето хора в Западния свят.За повечето хора на Запад е признак на притеснителна слабост, ако човек покаже, че се ядосва. Тази гледна точка по отношение на гнева вероятно се налага още в ранна детска възраст. Работил съм няколко години като училищен психолог и знам, че взаимният тормоз сред децата е постоянен проблем. Интересното е, че най-голяма вероятност да станат обект на тормоз имат онези деца, които се сърдят най- лесно и най-бързо. Склонни сме да губим респект към хора, които се гневят лесно и в много случаи дори сме изкушени да ги предизвикваме и дразним, ако ще и с педагогическа цел, за да им помогнем да осъзнаят, че поведението им е детинско. У нас се приема като проява на незрялост, ако някой се опитва да наложи волята си чрез агресивно държане или чрез използване на заплахи. В такива случаи реакцията ни обикновено е от подигравателна до просто игнориране. Прочее, най-бързият начин да „загубиш лицето“ си в кръга на Западната култура е да покажеш публично своя гняв.Съвършено другояче стоят нещата в ислямската култура. Докато повечето от датските ми клиенти, имали проблеми с гнева си, чувстваха неудобство от това, никой от моите клиенти-мюсюлмани дори не можеше да разбере нашата гледна точка за гнева. Прекарал съм безброй часове в терапевтични сесии за овладяване на гнева както с датски така и с мюсюлмански клиенти. Така имах много добрата възможност пряко да опозная културните различия при тази специфична емоция, как възниква и как се изразява тя, как се управлява и как се реагира на нея.В ислямската култура се очаква човек да демонстрира гняв и заплашително поведение, ако е критикуван или дразнен. Ако мюсюлманин не реагира агресивно, когато е подложен на критика, той минава за слаб, незаслужаващ доверие и по този начин незабавно се уронва неговият социален статус.Този коктейл от културни различия захранва и текущия дебат за свободата на словото по целия свят. Критиката на свободния свят, вицовете за исляма са посрещани в ислямските страни с изблици на ярост и с терористки заплахи. Неотдавна един датски карикатурист представи пророка на мюсюлманите с бомба в чалмата за да илюстрира факта, че Мохамед е ръководил десетки кланета и е призовавал към всеобщ насилствен джихад срещу не-мюсюлманите. Веднага ислямски лидери и техни последователи реагираха сякаш в потвърждение на рисунката на Вестергард: отговорът им бе джихад на всички възможни нива – заплахи с геноцид, терор, икономически бойкот, съдебни процеси и използване на демократичната система на нашите страни, на ЕС и на ООН за да оспорят и да ликвидират нашите закони за свободата на словото.FP: Какво може да споделите за различията между мюсюлманската и западната култура по отношение на самоувереността.Сеннелс: Цялата концепция за честта в ислямската култура е – също както в случая с гнева – коренно противоположна на нашите западни представи. В ислямската култура е прието да си изключително чувствителен към статуса, който имаш в рамките на групата, към мнението на хората за теб самия, към всеки намек за критика по твой адрес. Агресивният отговор на всичко, което може потенциално да те постави в несигурно положение, се разглежда като израз на достойно поведение и защита на честта. Но какво достойно има в това? Каква е тази чест, която трябва да се защищава с всички възможни средства – включително чрез отнемане от жените на техни елементарни човешки права като правото на личен избор на сексуален партньор, на облекло, на съпруг и на начин на живот? Какво достойно има в яростта и в липсата на способност за игнориране на провокациите и за конструктивно справяне с критични мнения?След изслушване разказите на повече от сто мюсюлмани-тийнейджъри за техните чувства, мисли, реакции, семейства, религия, култура, за живота им в техните мюсюлмански гета и в родните им страни, на мен ми стана ясно, че за мюсюлманина точно в този тип поведение се състои самата същност на понятието „да запазиш своята чест“. Но видяно през очите на западната психология, това е преди всичко израз на липса на самочувствие. Според нашите представи, основното условие за да бъдеш автентичен и достоен е да познаваш своите силни и слаби страни – и да ги приемаш като такива. Способността да мислим „това е твое мнение за мен, а не мое, но за мен е важно моето мнение”, когато някой ни провокира и да сме достатъчно зрели за да се справяме конструктивно с критиката е един от източниците на социален статус в западния свят.За съжаление мюсюлманската концепция за честта превръща особено техните мъже в крехки, чупливи като стъкло личности, които за да се опазят трябва да плашат околните с агресивното си поведение. Разиграването на шоуто на така наречената нарцистична ярост е много разпространено сред мюсюлманите. Страхът от критиката в много случаи не е далеч от параноята. Съвсем неслучайно в мюсюлманските общества самоиронията и самокритичността отсъстват изцяло. От гледната точка на психологията – чиято цел е изграждането на уверени в себе си, щастливи, свободни, обичащи и продуктивни личности, а не задоволяването на един ненавиждащ бог или на някакви културни традиции – от тази гледна точка, мюсюлманската култура в много отношения е психически нездравословна за подрастващите в нея. FP: А как се вписва понятие като индивидуална отговорност във всичко това?Сеннелс: В нашата западна култура ние възприемаме вътрешните фактори като по-важни от външните. Нашите възгледи, нашият начин на управление на емоциите, нашият начин на мислене, рефлексията, реакциите ни – всичко това за нас са средства, чрез които решаваме собствения живот. Нищо подобно не съществува в мюсюлманския свят. Малкото психиатри, които те имат, са често пъти образовани на Запад и каквато и психология и педагогика да съществува в мюсюлманските страни, тя не е вкоренена в мюсюлманската култура, а разчита на идеи, внесени от Запад.Когато например западният човек се сблъска с някакъв проблем, той си задава въпроса: „Какво мога да променя в себе си/в живота си, за да стана по-щастлив?” Този манталитет се проявява съвсем ясно у моите датски клиенти. В тях е дълбоко вкоренено, че когато говориш, когато разказваш за себе си, това може да ти помогне да намериш по-добър начини за справяне със собствения живот. Когато на кушетката в кабинета ми се озове обаче клиент-мюсюлманин, в повечето случаи е сякаш ме посещава пришълец от друга планета.При нормални условия западните хора и мюсюлманите могат да комуникират сравнително лесно един с друг – стига общуването да не включва критика. Но в обстановка, в която цялата концепция е съсредоточена около това клиентът-мюсюлманин да заговори за своите чувства и мисли, тъй като психологът смята, че това ще му помогне да стане по-щастливи и способен да води по- конструктивен живот, внезапно „веригата пада от велосипеда”, както казваме ние в Дания. Те почват да въртят глава: как така, от къде на къде ще станат по-щастливи, ако изложат на показ слабостите си, за които от рождение са им втълпявали, че трябва да ги крият, за да запазят честта си? Абсолютно изключено! Успях в края на краищата да разработя терапевтичен метод, който до известна степен отговаря на тези културни усложнения, но най-вероятно терапията и мюсюлманският манталитет никога няма да станат истински приятели.Хора, които разглеждат собствения живот основно като ръководен от външни фактори – страховит Бог, могъщ баща, влиятелни имами, древни, но силни културни традиции – много лесно могат да развият манталитет на жертви. Съвсем не случайно конспиративни теории и обвиненията спрямо не-мюсюлмани заемат тъй централно място в речите и в политиката на мюсюлманските лидери. Този манталитет на жертви доминира съзнанието и на имигрантите от мюсюлмански страни, които често издигат предълъг списък с искания за икономически помощи и за ислямизиране на нашите общества за да могат да задоволяват своите лични нужди.FP: Казаното от Вас сякаш изяснява много разбираемо защо мюсюлманите не могат да се интегрират в нашето западно общество. Как гледате Вие на това?Сеннелс: Опитът ме учи, че за успешна интеграция са нужни три неща. Трябва да искаш да се интегрираш, трябва да ти бъде разрешено да се интегрираш и трябва да имаш личностния капацитет за това. Много малко имигранти-мюсюлмани, отговарят на тези три критерия.Първият въпрос е: по какви причини мюсюлманските имигранти трябва да искат да се интегрират? Та те могат да си живеят своята култура, получават достатъчно пари и имат напълно функциониращ социален живот сред своите приятели мюсюлмани, без дори да им се налага да научават нашия език или да трябва да работят. Не съществуват наистина никакви фактори, които да правят интеграцията необходима. Има разбира се и мюсюлмански имигранти, които желаят да се адаптират към начина на живот и към манталитета в новата си страна на обитание, но техният брой е много малък. Във Франция само 14% от милионите имигранти мюсюлмани гледат на себе си като “по-скоро французи, отколкото мюсюлмани.” В Германия само 12% от мюсюлманите се самоопределят като повече германци отколкото мюсюлмани.Проучване в Дания показа, че само 14 % от мюсюлманите, живеещи тук се самоидентифицират като датчани и с демократични убеждения. Опитът ми с моите клиенти мюсюлмани показва, че за тях мюсюлманската им идентичност е несъвместима с воденето на западен начин на живот. Да бъдеш мюсюлманин означава също така, да смяташ себе си за съвсем различен и същевременно за по-добър човек от не-мюсюлманите. Този манталитет лесно води до апартейд и до расизъм. Може би това е причината, че макар мюсюлманските имигранти да упражняват според статистиката пет пъти по-често насилие от етническите датчани, същевременно три четвърти от жертвите на насилие са датчани.Наличието на втория критерий – да ти бъде разрешено да се интегрираш, също така не се наблюдава много често. В мюсюлманските общности съществува много силна форма на социален контрол. Всеки държи под око другия и ако се забележи, че някой проявява нежелание да следва културния и религиозен „кодекс“, той бързо става обект на силна критика и рискува да бъде изключен от общността – често дори от собственото си семейство. В най-лошия вариант – и това се случва доста често – жени-мюсюлманки живеят под постоянна смъртна заплаха, която ги възпира от навлизането в западния начин на живот, дори когато става дума за елементарни човешки права – да избираш самостоятелно своите сексуални партньори, своя стил на обличане, прическа, приятели, религия и живот като цяло. Повечето от моите мюсюлмански клиенти разглеждаха своя религиозен и културен бекграунд като върха на цивилизацията и на морала. Да напуснеш доброволно това благо, би означавало от гледна точка на техните съплеменници да се превърнеш в културен и религиозен ренегат. Такива действия често носят със себе си сурови последици – и то не само в рамките на мафиотски банди и изостанали племенни общности, но също така – и особено силно – сред мюсюлманите.И накрая – иска се висока степен на лична зрялост за да се интегрираш в една чужда култура. Това включва промяна на част от собствената ти идентичност – от член на дадена група да станеш член на друга социална група с напълно различни културни ценности и традиции. Това не е като да смениш някоя лоша привичка, да се откажеш от цигарите например. Интеграцията прониква много по-дълбоко и има личностно психологически импликации. Срещал съм момичета мюсюлмани, които в рамките на повлиян от западните нрави тийнейджърски протестен бунт опитват да се интегрират и не се интересуват, че това не им е разрешено. Нямайки нужната личностна зрялост тези девойки свършват в комплексна криза на идентичността, пропадат, отдават се на наркотици и безразборен секс.Ето защо съм напълно убеден, че интеграцията на мюсюлманите на Запад не може никога да се осъществи в нужната степен.FP: Какво е тогава мнението Ви за бъдещето на Европа пред лицето на експлозивно нарастващия брой на мюсюлманското население?Сеннелс: Намираме се в исторически фаталната ситуация да сме поканили в нашия континент милиони хора, които не искат и не са в състояние да се интегрират. И тъй като интеграцията на мюсюлманите никога няма да се случи – факт, който мисля вече е доказан от години – ще стигнем до положение, при което една значителна част от населението ще работи активно за ислямизирането на нашите общества. Има и мюсюлмани, и немюсюлмани, които смятат, че този процес на ислямизация е част от ислямския джихад. Работата е там, че тук се крие много повече. Става дума за част от природата на човека. Хора, които не се чувстват комфортно там, където живеят, неминуемо се стремят да променят своето обкръжение. Мюсюлманските опити за ислямизиране на нашите общества едва сега започват. Те тепърва ще се чувстват все по-силни и по-силни като влияние и като количество. Този процес се насърчава от мюсюлмански лидери във и извън Европа и се подпомага от един вид колективно малодушие наречено политическа коректност.Световният икономически форум публикува резултатите от огромно проучване в 12 мюсюлмански и 12 не-мюсюлмански държави в доклада “Ислямът и Западът. Годишен доклад за състоянието на диалога, януари 2008 година.” Като цяло докладът потвърждава голямото недоверие между двете групи страни и разкрива много силни негативни чувства един към друг. Последният въпрос в изследването е: „Смятате ли, че може да бъдат избегнат конфликт с насилие между мюсюлманския и западния свят?” Докладът показва, че мнозинството от населението във всички 24 държави смята, че такъв конфликт може да бъде избегнат. Но в същото време мнозинството в 22 страни смята, че „отношенията между мюсюлманския и западния свят все повече се влошават”. По-голямата част от хората все още не са загубили надежда, но в същото време мнозинството вижда как тази надежда става все по-малка и по-малка.В условия, в които мюсюлманските имигранти налагат все по-голяма ислямизация, а същинските европейци се чувстват все по-експлоатирани и заплашени от нарастващите и проявяващи все по-голяма агресивност и насилие мюсюлмански общности, една общоконтинентална гражданска война може да стане неизбежна. Вече започват да се оформят нашите европейски ислямски „ивици Газа“, където представители на не-ислямските местни власти се посрещат с градушка от камъни и от яростни тълпи. В същото време ислямски авторитети като имами, съвети на старейшините и самосиндикално организирани Шариатски съдилища имат пълната свобода да упражняват своята власт. Опасявам се, че ще станем свидетели на повече убити полицаи, на отвличания като средство за договаряне освобождаването на лишени от свобода мюсюлмански религиозни или бандитски лидери, на терор, на бомби, на икономическа и практическа подкрепа от ислямски страни за мюсюлманските общности тук на Запад. Още сега нашите икономически и полицейски ресурси започват да се изтощават пред лицето на многобройните странични последици от масовата мюсюлманска имиграция. Смятам, че в дългосрочен план ще са неминуеми мерки за коренно реформиране на нашата система за социално подпомагане, както и законодателни промени, позволяващи включване на армията за решаване на проблеми с вътрешната сигурност. В стотици европейски градове чувството за безопасност и за социален интегритет безвъзвратно е загубено вследствие на антиобщественото поведение на мюсюлманите и тяхната враждебност спрямо не-мюсюлманите.Според мен най-голямата опасност е там, че обикновеният европеец става все по-податлив на негативни настроения и че населението като цяло и политическата ни класа ще се видят принудени да отстъпят от нашите собствени хуманистки ценности за да се опитат да предотвратят катастрофата. Колкото по-скоро се заемем с решаването на проблемите, толкова по-голям ще е шансът да запазим своите важни и уникални човешки ценности.FP: Депресиращо е да се установи как прекомерната политическа коректност и влиянието на левицата спомагат за масовото инфилтриране на нашите общества с мюсюлмански имигранти. Цел на левицата винаги е била разрушаване нашите обществени структури. Коварно тя се опитва да стори това чрез оръжието на „мултикултурализма”. Но нека не завършваме на толкова безнадеждна нота. Кажете, какво може да направи всеки от нас, за да избегнем капитулацията на Запада, която се приближава от ден на ден?Сеннелс: Първо искам да подчертая, че нашата „капитулация” далеч няма да е достатъчна. Само масово конвертиране (помохамеданчване) би задоволило законите на Корана и на неговите проповедници. Впрочем, колкото и мюсюлманските лидери непрекъснато да твърдят, че единственият начин за гарантиране на световния мир и морал за цялото човечество било всички да станат последователи на техния пророк, аз не съм никак сигурен, че това е наистина така. Мюсюлманските страни са определено по-малко мирни, отколкото другаде по света, а що се отнася до моралността във връзка със свободата на словото, с човешките права и уважението пред човешкия живот, то порядките там, където властва ислямското право, красноречиво опровергават горната пропаганда.Според мен западните държави трябва да приемат законодателни мерки за пълно прекратяване имиграцията на мюсюлмани и не-западни имигранти, които още не са получили гражданство. От тях трябва да се изисква или да изпълнят дълъг списък от критерии за интеграция, или да напуснат съответната страна. Постоянното пребиваване или даването на гражданство на мюсюлмански бежанци трябва да стане невъзможно. Нека спомена, че един кандидат за политическо убежище струва на Дания средно 33 000 евро годишно. Според UNHCR средната финансова издръжка на човек в бежански лагер в близост до собствената му страна е 33 евро. При отказ от интеграция би трябвало да направим условията за пребиваване на имигрантите като цяло тъй неатрактивни, а икономическите негативи тъй осезаеми, че това да мотивира мюсюлманите от нашите страни да мигрират в друг регион, например в някоя ислямска държава, където биха живели в близка им езикова, културна и религиозна среда, без напрягане да се интегрират и без да се чувстват дискриминирани от гражданското общество и от т.н. „критици на исляма“.
Пълен текст:http://kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=11620627http://de-zorata.de/
Евробарометър: 57% от европейците против Турция в ЕС
Докато през 2001 г. Евробарометър 56.2 информира за 46% от населението на 15-те страни-членки, което е против членството на Турция в ЕС, то този процент нараства до 52% през пролетта на 2005 (Евробарометър 63) и до 57% в есента на същата година (Евробарометър 64). Изследването „Евробарометър” се провежда от социологическата агенция на Европейския съюз във всички страни-членки на ЕС и трите страни кандидат-членки Хърватска, Турция и Македония с цел проследяване промяната на обществените нагласи в дългосрочен план.
Очевидно дали Турция ще стане пълноправен член на Европейския съюз не зависи само от това дали ще изпълни всички изисквания, а и дали е успяла да спечели доверието на европейските граждани. Важността на тази тема личи и от изказване на президента на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, който признава, че „предизвикателството за Турция е да спечели сърцата и умовете на тези европейски граждани, които са отворени към европейската й съдба, но все още не са убедени.”
Опозицията срещу Турция е много по-голяма сред 15-те стари страни-членки на съюза, отколкото сред новите. В крайна сметка след като Турция приключи успешно предприсъединителните преговори, най-вероятно ще бъдат проведени референдуми и от двете страни – турска и европейска. Така общественото мнение ще бъде повече от важно и хората ще имат последната дума по въпроса дали Турция ще бъде част от едно последващо разширяване на съюза.
Източник: Евробарометърhttp://www.allacademic.com//meta/p_mla_apa_research_citation/1/2/4/2/5/pages124257/p124257-1.phphttp://ec.europa.eu/public_opinion/archives/eb/eb66/eb66_tr_exec.pdfhttp://www.ceps.eu/system/files/book/1494.pdfhttp://www.despiteborders.com/clanky/data/upimages/petkova_turkey_eu_public_opionion.pdf
Превод: Ивелина Петкова
„Дойче веле”: Ще завладеят ли мюсюлманите Европа?
В момента в ЕС и Швейцария живеят общо между 21 и 23 милиона мюсюлмани. Реалният им брой е може би по-висок. Според изследване на американски учени през 2050 година 20 процента от жителите на ЕС ще вярват в Аллах.
В България мюсюлманите са 13 % от населението на страната. Така тя се нарежда на първо място в Евросъюза по процент на гражданите, изповядващи исляма. На второ и трето място са Франция с 10 процента и Холандия с 5,2 процента.
В България джамиите са 1 280 при 990 000 мюсюлмани. Във Франция джамиите са 1 600 при над 6 милиона изповядващи исляма.
Раждаемостта сред мюсюлманските имигранти е по-висока от средното за ЕС ниво. В момента новородените момченца в Брюксел най-често биват кръщавани с името Мохамед.
Мюсюлманите, живеещи в ЕС, се идентифицират повече с религията, която изповядват, отколкото със страната, в която живеят.
Половият контакт между неомъжени е позволен според 48 процента от живеещите във Франция и 27 процента от живеещите в Германия мюсюлмани. За разлика от тях обаче едва 3 процента от живеещите във Великобритания мюсюлмани одобряват секса преди брака.
Пълен текст:http://www.dw-world.de/flashcms/muslimeineuropa/bg/bg_muslimeineuropa_popup.htm
Ориент.бг: Над половината от европейците срещу носенето на забрадка в училищата
Според проучване, финансирано от втората по големина банка в Испания – BBVA, повече от половината европейци са против мюсюлманките да носят забрадки в училищата. В същото време, според информация на арабския вестник „Ал араб алиом”, мнозинството респонденти нямат нищо напротив в класните стаи да присъства кръста. Подобно мнение доминира, въпреки текстовете на светските конституции, които забраняват носенето на религиозни символи в средните училища. На практика законодателите използват именно тези текстове, за да се противопоставят на носенето в европейските страни на ислямските религиозни символи – забрадката и фереджето.
Социологическата анкета е реализирана с участието на 1 500 души, жители на дванадесет страни-членки на Европейския съюз. Това са: Белгия, Великобритания, България, Дания, Франция, Германия, Гърция, Италия, Полша, Португалия, Испания и Швеция. Около 52,6% от запитаните са се произнесли „против” или „напълно против” на зададения въпрос дали да бъде позволено да се носи забрадка в училищата. Интересното в случая е, че в България този процент е най-висок в сравнение с всички останали европейски страни, а именно 84,3%. Този показател за Франция е 68,3%, а за Дания – 28,1%. Най-слаба подкрепа за въпросната рестрикция е регистрирана в Полша – 25,6%.
В същото време повече от 54,4% от европейските респонденти изразяват своето одобрение за присъствието на кръста в учебните стаи на средните училища. В Испания статистически това се изразява с 69,6% подкрепа, в Италия – 49,3%, във Великобритания – 77%, а в Дания – 78,8%.
Анализаторите смятат, че изследването е част от аргументацията на европейските правителства по отношение на рестрикциите, които започват да се налагат върху носенето на фередже в някои европейски държави. Вчера белгийските законодатели почти единодушно наложиха подобна забрана.
Във Франция е твърде вероятно скорошно прилагане на подобна мярка. На този етап инициаторите на рестриктивния закон са депозирали текста в Държавния съвет, преди да го внесат в парламента. Прави впечатление острата реакция на френския президент Никола Саркози, изразена на заседание на френското правителство, на което е бил обсъден въпросът дали ислямските страни няма да реагират остро на подобна забрана. Изведеното в редица арабски издания изказване на френския държавен глава е следното: „Няма да ни учат държави, които забраняват строежа на черкви, както и няма да ни учат САЩ, чиито половина щати налагат смъртното наказание.”
Въпросното социологическо изследване отразява в известна степен спецификата на обществените настроения в различните страни-членки на ЕС по отношение на исляма, местното ислямско малцинство и евентуалното членство на Турция в съюза. До някъде то може да бъде ориентир за средствата и приоритетите на външната политика на всяка една отделна държава към еврокандидатурата на Анкара. Не случайно най-силно подкрепящи подобно желание са Великобритания, Испания и Швеция, а най-силно са против Германия, Франция и Австрия.
1 май 2010
Пълен текст
Един милион деца от общо 17 000 000 в Турция работят, вместо да ходят на училище, пише днес турският вестник „Джумхуриет”.
Заместник-министърът на труда Ахмет Дахтерогулари съобщил, че работят два процента от децата, записани в училище, и 26,3%, които не ходят на училище. Над една пета – 22,4% от децата, които са напуснали училище, са направили това поради високите такси за обучение.
3 май 2010
Пълен текст:
http://financecrisis.actualno.com/news_296669.html
Вчера турските средства за масова информация уведомиха, че президентът Абдула Гюл официално е подписал указа за назначаването на Хакан Фидан като ръководител на турската разузнавателна служба MIT. Той наследява на поста Емре Танер, който управляваше външното разузнаване в продължение на пет години.
Фидан е представил своята платформа за дейността на централата. Основният акцент е поставен върху преструктурирането на службата с цел повишаване на нейната ефективност. В по-конкретен план бъдещият началник на MIT смята да работи много по-синхронизирано със службата за вътрешна сигурност с оглед на по-доброто обезпечаване на външната политика на Турция.
Според германски информационни източници Фидан ще използва работните модели на американските разузнавателни служби. Конкретните приоритети са свързани с наблюдението и контрола върху изпълнението на международните договори (без да се споменава дали става въпрос единствено за тези, по които Турция е страна), изработването на отбранителната концепция на държавата, активизирането на „икономическото разузнаване”, защитата на турските обекти и интереси зад граница и активното подпомагане на правителството в „информационната война”. От биографичните данни на бъдещия разузнавач №1 на Турция се вижда, че става въпрос за онези сектори на сигурността, по които самият той е специалист.
Хакан Фидан е роден през 1968 г. в Анкара. През периода 1986-2001 г. служи в турската армия. Известно време работи в базата на НАТО в Германия, която се занимава с провеждането на операциите за бързо реагиране (Allied Rapid Reaction Corps). Впоследствие се оттегля от активна военна служба и работи като икономически и политически консултант на австралийското посолство в Анкара. Специализира мениджмънт и политически науки в университета в Мериленд, САЩ. Магистърската му теза, озаглавена: „Разузнаване и външна политика. Сравнение между британските, американските и турските разузнавателни системи” е защитена в анкарския университет „Билкент”. Впоследствие тази негова разработка прераства в докторска дисертация, която е озаглавена: „Ролята на информационните технологии за контрола на международните договори в информационната епоха”.
Очевидно е, че новият ръководител на турското разузнаване има сериозна научна подготовка. Той е специализирал в Международната агенция за атомна енергия (МАЕЕ), в Института на ООН по разоръжаване в Женева, Швейцария, в лондонския Институт за контрол върху технологиите и др. Има преподавателски стаж във висшите учебни заведения „Хасетеп” и „Билкент” в Турция.
Фидан има успешен мандат като ръководител на Турската агенция за развитие и сътрудничество (ТАРС). Официално тази държавна структура осъществява и контролира дейността на Анкара по реализирането на икономически, търговски, социални, културни и технически проекти в развиващите се страни. От електронната страница на ТАРС научаваме, че тя има представителства в 20 държави по света. Прави впечатление, че сред публично заявените цели са „реализация на макропроекти в региони, които са в известна степен развити” (с пояснението, че за такива се приемат Централна Азия и Източна Европа).В Анкара високо оценяват факта, че по време на управлението на Фидан на ТАРС турската държава става спомоществовател на авторитетната Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). На практика това е равнозначно на признанието, че Турция е станала част от елитния „клуб на богатите държави”. ОИСР е създадена през 1948 г. със седалище в Париж, Франция и представлява обединение на тридесетте най-мощни икономики в света. Паралелно с това вестник „Заман” отбелязва, че Фидан си е спечелил уважението на нецивилните членове на авторитетния турски Съвет по национална сигурност, когато е представял дейността на ТАРС.
Преди да встъпи официално като служител в централата на MIT, Хакан Фидан е работил в Министерския съвет. Той е реализирал множество неофициални задгранични мисии, придружавайки бившия съветник по международните въпроси на Ердоган – сегашния външен министър Ахмед Давутоглу. Той е взел участие в задграничните командировки на настоящия премиер и е присъствал на всички негови международни срещи. Фидан е един от тримата високопоставени турски официални лица, които играят решаваща роля за организирането и провеждането на непреките мирни преговори между Израел и Сирия, които започнаха през 2007 г. Той бе сред делегацията на Турция на международната среща за ядрена сигурност във Вашингтон, проведен на 12 и 13 април 2010 г.
Пълен текст: http://www.orientbg.info/komentari/fidan.html
Actualno.com: Срещата на президентите на Турция, Сърбия и Босна е повратна точка за Балканите
Проведената вчера тристранна среща на президентите на Турция, Сърбия и Босна и Херцеговина Абдуллах Гюл, Борис Тадич и Харис Силайджич е “повратна точка за Балканите”, заяви турският външен министър Ахмет Давутоглу, цитиран от Анадолската агенция.По думите му Турция полага усилия да създаде нов, позитивен климат в региона, основаващ се на обща среда на сигурност, икономическа независимост, политически диалог на високо равнище и мирно съвместно съществуване на различните култури.На срещата Сърбия е потвърдила, че зачита териториалната цялост на Босна, а босненският президент е обявил намерението си да посети Белград, каза Давутоглу.”Това са много важни събития за нормализирането на отношенията между двете страни, които преминаха през труден период”, отбеляза той.На съвместната пресконференция турският президент Абдуллах Гюл заяви, че всички балкански страни трябва да се обединят в рамките на ЕС в близко бъдеще.”Това е от жизнено значение за стабилността и сигурността на региона. За тази цел е необходима нова обща визия и ние смятаме, че Балканите имат необходимата воля и възможности да постигнат това”, подчерта Гюл.Той съобщи, че турският премиер Реджеп Тайип Ердоган и външният министър Ахмет Давутоглу, както и Тадич и Силайджич, ще присъстват на церемониите по повод 15-та годишнина от убийствата в Сребреница през юли.Сръбският президент Тадич заяви от своя страна, че Сърбия ще подкрепи Босна по пътя към ЕС. Той увери, че Белград никога няма да предприеме стъпки, които да нарушат стабилността на Босна.Силайджич определи тристранната среща като “историческа”. Той заяви, че страната му ще развива добросъвестно отношенията си със съседите. “По този начин мирът ще бъде неизбежен”, подчерта той. БТА
25 април 2010
Пълен текст:http://balkani.actualno.com/news_295558.html
Darik News: Турция засилва влиянието си на Балканите
В Истанбул ще се състои тристранна среща на президентите на Турция, Сърбия и Босна и Херцеговина Абдуллах Гюл, Борис Тадич и Харис Силайджич, съобщават турските електронни медии.
В срещата ще участва и инициаторът на форума – турският министър на външните работи Ахмет Давутоглу.
Според турския вестник “Тараф” срещата в Истанбул е била подготвена в началото на седмицата, когато Давутоглу разговаря в Белград със сръбския си колега Вук Йеремич и с испанския министър на външните работи Мигел Анхел Моратинос, чиято страна председателства ЕС. В Белград Давутоглу беше приет от сръбския президент Борис Тадич и е разговарял от сръбската столица по телефона с Харис Силайджич.
В Брюксел, където бе в четвъртък, Давутоглу каза пред журналисти, че срещата в Истанбул в събота ще бъде важна стъпка за Балканите. По думите му положителните развития в отношенията между Босна и Сърбия ще доведат до трайна стабилност на Балканите. Той добави, че Турция винаги е придавала голямо значение на региона.
Вестникът “Заман” отбелязва, че от октомври 2009 г. Давутоглу е организирал няколко срещи с колегите си от Сърбия и Босна, с които е обсъдил развитието на събитията на Балканите.
Според вестник “Тараф”, цитиран от БТА, най-големият успех на контактите на Турция с Босна и Сърбия е решението на босненските власти да изпратят посланик в Белград. Неотдавна сръбският парламент се извини на босненските мюсюлмани за клането от Сребреница през 1995 г., отбелязва вестникът.
Другата седмица турският външен министър ще разговаря в Анкара с колегите си от Босна и Хърватия.
24 април 2010
Пълен текст:
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=518192
Агенция „Фокус”: Турция засилва влиянието си на Балканите според сръбски медии
Текст от рубриката „Турция разбулена”
Белград. Президентът на Сърбия Борис Тадич, председателстващият Председателството на Босна и Херцеговина Харис Силайджич и президентът на Турция Абдуллах Гюл ще се срещнат в събота в Истанбул, предаде сръбската агенция БЕТА. По думите на външния министър на Турция Ахмет Давутоглу срещата ще се състои в рамките на опитите да се подкрепи мирът в региона. „Срещата на върха в събота в Истанбул ще бъде важна стъпка за Балканите и ще представим много важна картина за региона”, каза Давутоглу след срещата европейския комисар по разширяването Щефан Фюле. Същевременно, Давутоглу, който вчера посети Белград, съобщи, че в сряда ще се срещне в Анкара с колегите си от Босна и Херцеговина и Хърватия. Давутоглу и сръбският външен министър Вук Йеремич са се срещали няколко пъти в последно време, отбелязва БЕТА, а „Блиц” цитира Йеремич, който вчера заяви, че Турция е сред важните регионални партньори, които имат влияние в този регион и с които Сърбия осъществява близко сътрудничество. „Всеки, който има влияние в този регион, трябва да бъде включен в процеса на разговори и консултации”, каза Йеремич, като подчерта, че „всички, които имат визия стабилни, проспериращи и напълно интегрирани в ЕС Балкани са добре дошли събеседници на Сърбия”.
22 април 2010
Пълен текст:http://www.focus-news.net/?id=n1383989
„Експерт” (издание на Българско дипломатическо дружество): Членството на Турция в ЕС е икономически неприемливо
Автор доц. д-р Чавдар Николов
Приемането или неприемането на Турция в ЕС безспорно още дълго ще раздвоява европейското обществено мнение, както на политиците, така и на анализаторите. Въпросът далеч не е само в това къде следва да бъдат прокарани границите на Обединена Европа и дали Евросъюзът териториално би трябвало да прекрачва в Азия, или напротив – да се въздържи от такова разширение. Или дали е негова работа да въвежда светското начало, да налага демократични закони, институции, свободи и човешки права по европейски образец и да изисква съответното им изграждане и спазване в мюсюлманския свят.
Предписанията на Брюксел не важат за турската армия
Тук ще направим малко, но контекстуално отклонение в текста. Историята на втората най-голяма евроазиатска държава е история, еднозначно доказваща светската и цивилизаторската роля на армията в нея. Европейските институционални предписания за ограничаването на обществената роля на армията понастоящем означават своеобразен демонтаж на един от устоите на демокрацията в турското общество. Демонтаж, при това в условия, в които липсва яснота доколко другите социални устои на демокрацията са в състояние да поемат въпросната функция от армията и да я заменят. На моменти тук поеманият риск изглежда прекалено голям и опасностите – абсолютно непредвидими.
Но все пак проблемът с присъединяването на Турция към Евросъюза се очертава преди всичко като стопански. Може ли в средносрочно или дългосрочно бъдеще ЕС икономически да си позволи едно, макар и строго кондиционирано, членство на Турция. Какви могат да бъдат издръжките и последиците от това за общността?
С приемането на България и Румъния в ЕС се оформи сериозен благосъстоятелен дисонанс. Вече 6% от общото население на общността се оказват с БВП на глава от населението, който е приблизително наполовина по-нисък от този на най-бедната от останалите 25 страни – Латвия.
Според статистиката на Световната банка БВП на България на човек от населението през 2006 г. възлиза на 4089 долара, а по паритетни курсове – на 10 124 долара. Румъния има показатели за БВП на човек от населението 5645 долара и за паритетен БВП на човек от 10 086 долара. Виждаме впрочем как вторият, реално отрязяващият благосъстоянието на хората, румънски показател независимо от разпространеното у нас от масмедиите мнение се оказва леко по-нисък от българския.
Асиметрия на държавата и населението
Съответните показатели за Турция са 5521 долара и 9072 долара. Което ще рече, че показателят за паритетен БВП на човек от населението в тази страна вече е с 10,4% по-надолу от българския. Но най-специфичното в турския случай е, че при него се касае не само и не толкова за показателя „на човек”, колкото до „асиметричния” мащаб на държавата и на населението й.
Евентуалното приемане на 73-милионната наша югоизточна съседка в Евросъюза само по себе си и отведнъж би означавало рязко задълбочаване на разликите в благосъстоянието между държавите от ЕС. От гореспоменатия и съвсем не за пренебрегване 6-процентен дял на бедните при населението на общността отведнъж с евентуалното включване в ЕС на Турция показателят скача на 19% от цялото население. Сиреч делът на бедните в Обединена Европа би се утроил. А това би било развитие, което достатъчно далновидният ЕС едва ли ще си позволи в каквато и да е перспектива.
В контекста на обсъждането на кандидатурата на Турция за Евросъюза при всяко положение обаче не бива да се игнорират и ред сериозни геостратегически предупреждения в духа на изречените от бившия германски канцлер и един от големите съвременни политически мислители Хелмут Шмит: «Само за няколко десетилетия пълноправното членство на Турция би могло да доведе до значими промени в културата на Стария контенент.» «Фактът, че враждебността и омразата се разпалват твърде лесно сред хетерогенно, смесено население, е от първостепенно значение при решаване на бъдещия въпрос за приемане на мюсюлмански държави в Евросъюза.» В частност, в казаното могат да се намерят доста състоятелни аргументи за формирането на една дипломатически изключително сдържана, а по същество негативна, позиция на България по въпроса с турското еврочленство.
Обосновани аргументи
Така че, макар преговорите с Турция за нейното еврочленство поради ред политически, дори геополитически, съображения понастоящем да са дефинирани като такива с “отворен край”, все пак обоснованите аргументи от икономическо и геостратегическо естество еднозначно и дългосрочно говорят «против» встъпването на Турция в Евросъюза.
За сравнение, Хърватия, Сърбия, Черна гора и Македония заедно имат население от 15 милиона души и евентуалното им приемане при икономически условия, съответстващи на сегашните, би качило “само” с два процентни пункта групата на крайно бедните в ЕС.
Хелмут Шмит пише още, че «онзи, който проумее сегашното кризисно положение в ЕС, ще разбере, че е нужна по-дълга фаза, преди да се помисли за присъединяването на нови държави». По този начин графикът за разширяване поне до 2020 г. изглежда вече запълнен с приемането към 2010 година на Република Хърватия. Която за нас, българите, е благостоятелна държава. Хърватските показатели са 9611 долара БВП на човек от населението по текущи и 14 066 долара по паритетни курсове и така страната превъзхожда България и по двата показателя, съответно с 2,35 пъти и с 38,9%.
Статусът на Турция – най-рано след 2020 г.
До края на следващото десетилетие може да се очаква и евентуалното еврочленство на Сърбия, Черна гора и Македония.
По този начин във времеви аспект статусът на Турция предстои да бъде решаван най-рано след 2020 г. Но поне засега нещата, погледнати през призмата на еврочленството на тази страна, не изглеждат никак оптимистично. Везните още по-определено се наклоняват в отрицателна посока, особено ако към икономическите и геостратегическите аргументи се добавят също негативните сигнали, насочени против светското начало в турската държава, които непрекъснато се излъчват от страна на днешните нейни управляващи. Негативни сигнали излъчва, откровено казано, и самото турско общество, което с вота си докара на власт днешните управляващи.
01 април 2008
Пълен текст:http://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_content&task=view&id=747&Itemid=38
Actualno.com:
“Убийство на честта” на бебе в Турция
17 април 2010
Турската полиция задържа неомъжена жена и други шест души заради т. нар. „убийство на честта” на бебе на 2 дни, предаде Ройтерс, като се позова на Анадолската агенция, предаде КРОСС.
Бебето е задушено от баба си, след като семейството научило, че 25-годишната майка е забременяла, без да е омъжена.
„Семейството ми реши да убие бебето ми”, казала майката пред полицията. „55-годишната ми майка задуши бебето с парче плат. След това братята ми го заровиха в градината и покриха дупката с цимент”, допълнила тя.
Полицията открила детето след анонимен сигнал. Сред задържаните е и доктор и негов асистент. Предполага се, че те са се съгласили да не регистрират детето при раждането в замяна на определена сума пари.
Бащата на детето отбива военната си служба и не е замесен.
Ройтерс припомня, че убийствата на честта не са рядкост в Турция. ЕС многократно е призовавал Анкара да заеме по-решителна позиция срещу тези престъпления.
Пълен текст:
http://asia.actualno.com/news_294446.html
Dnes.bg: Турция в ЕС: Преодоляване на невъзможното
17 април 2010
„Не искаме да сме тежест за Европейския съюз. Ако не ни искат, не губим нищо. Тогава те избират да бъдат християнски клуб”. С тези думи турският премиер Реджеп Ердоган изрази ясно позицията на правителството си по отношение на евроскептицизма за членството на Турция в ЕС.
Германският канцлер препотвърди официалната позиция на Брюксел, че основната пречка в присъединителния процес е неизпълнението от страна на Турция на допълнителното споразумение за разширяване на митническия съюз с десетте приети през 2004-та страни членки на ЕС.
Анкара подписа протокола, но продължава да държи затворени своите пристанища и летища за Република Кипър (в отговор на непризнаването на Севернокипърска турска република). Така, заставайки срещу една държава от съюза, Турция застана срещу целия съюз и даде повод за замразяването на цели 8 от общо 35 преговорни глави. В това число Свободно движение на стоки, Селско стопанство и развитие на селските райони, Транспортна политика, Митнически съюз и Външни отношения.
Въпросът е готова ли е Турция да удържа на натиска за помиряване с Кипър (враждата е с давност 36 години). Към този момент отговорът е “да”, при положение че Анкара не предприема каквито и да е стъпки в посока искането на Брюксел.
За разлика от сходния казус „Армения” например, където малко или много историческата непоносимост между двата народа на ниво държавни взаимоотношения е, ако не преодоляна, то поне значително намалена. Разбира се, говорим за съвсем начална фаза, но ЕС иска движение именно в тази посока.
Визитата на Меркел донесе и едно полуофициално условие за членство. Канцлерът поиска турска подкрепа за евентуални нови санкции срещу Иран. Подобна подкрепа срещу съседна мюсюлманска държава изглежда особено висока летва, но е цената, която трябва да се плати за благоразположението на Запада.
Всъщност Турция търси това политическо благоразположение още от 1959 година, когато кандидатства за асоциирано членство в Европейската икономическа общност – предшественика на ЕС. От тогава до сега са водени множество преговори, подписвани са редица спогодби, но южната ни съседка не само остава в преддверието на Обединена Европа, но и пред широко затворените й врати.
Оставяйки настрана Кипър, евролидерите имат и други причини да не бързат да приобщят Анкара към голямото семейство. Значителна част от политическия елит е на мнение, че културните и религиозните различия не могат да бъдат преодолени. Все пак говорим за над 80 милиона мюсюлмани, които ще се влеят в християнския бастион.
Проблем в сянка безспорно е и настоящата икономическа ситуация. Едно отваряне на границата между ЕС и Турция със сигурност ще доведе до прилив на евтина работна ръка, която ще залее европейския пазар. Мощта на турския износ (въпреки регулаторните правила в Обединена Европа) пък може да се окаже прекалено голяма тежест за и без това задъханата икономика на Стария континент.
Не са малко обаче експертите, които считат, че Турция ще влее свежата кръв, от която застарялата и мудна Европа има нужда. Освен това приемането на мюсюлманска държава в съюза може да се окаже така търсеният ключ за пробив в отношенията между Запада и Изтока.
Всички неясноти, условности, предположения, догадки и т.н. обаче оставят Турция извън ЕС. И по всичко личи – за дълго време.
Пълен текст:
http://www.dnes.bg/world/2010/04/17/turciia-v-es-preodoliavane-na-nevyzmojnoto.89473
„Портал Европа”: Президентските избори в Кипър може да повлияят на кандидатурата на Турция в ЕС
15 април 2010Президентските избори в Кипър в неделя ще имат последици далеч извън границите на територията, започнали от крехкия мирен процес на острова до поканата към Турция да се присъедини към ЕС.В случай, че няма обрат в последната минута, премиерът на турската част на Кипър Дервиш Ероглу се очаква да победи по време на изборите в Северен Кипър – територия, която е призната за република единствено от Анкара, съобщава “Ройтерс”.Непоколебим застъпник за независимостта от останалата част на Кипър, Ероглу рискува избирането си като президент като обвини Мехмет Али Талят за провала на преговорите с кипърските гърци, които имаха за цел да се разреши териториалният спор.Кипърските гърци, които контролират две трети от острова искат неговото обединяване, докато Ероглу подкрепя идеята за конфедерация, съставена от две държави.Призивите за независимост тревожат кипърските гърци, които представляват Кипър в ЕС, както и блокират кандидатурата на Турция за присъединяване към ЕС, докато конфликтът не бъде разрешен.„Ако Дервиш Ероглу спечели, перспективите за споразумение намаляват значително, ако не са и напълно унищожени”, заявява дипломат в Никозия, столицата на Кипър.„Без постигането на споразумение, ще се премахне и възможността Турция да стане член на ЕС”.Турция започна преговорния процес за присъединяване през 2005 г., но Кипър многократно използва позициите си в ЕС, за да блокира отварянето на преговорните глави или преговорите за области, които гарантират, че провежданата политика в страната отговаря на изискванията на ЕС. Това е тяхната тактика за оказване на натиск над Анкара, коментира “Ройтерс”.Пълен текст:http://www.europe.bg/htmls/page.php?id=28539&category=5
Actualno.com: Дойде време Турция да поиска извинение от арменците
15 април 2010Дойде време Турция да поиска извинение от арменците за стореното през 1915 година, каза световноизвестният германски писател Гюнтер Грас, който е в Истанбул в рамките на културния проект “Европейската литература в Турция – турската литература в Европа Европа”, пише турският вестник “Милиет”.Пълен текст:http://world.actualno.com/news_294073.html
Ориент.бг: Ахмед Давутоглу – идеи, аспирации и фикции
Автор: д-р Абдулхамид Аалнасер3 април 2010Ахмед Давудоглу твърди ,че Турция вече има нова визия за външната си политика по отношение на Близкия изток , Балканите и кавказкия регион. Той отбелязва: „Ние ще се стремим към по-голяма регионална и международна роля и това е видно от превръщането на Турция от регионална или периферна държава в „държава- център”. Давудоглу приема и доразвива идеите на бившия турски президент Тургут Йозал. Именно по негово време за пръв път се появява терминът „неоосманизъм”. Йозал и другите последователи на тази докрина смятат, че основната причина за упадъка на Турция в близкото минало е прекъсването на връзките на страната с османското наследство. Пълен текст:http://www.orientbg.info/analizi/davut_nesim.html
Ориент.бг: Давутоглу: Турция е сред 10-те най-влиятелни държави през ХХІ век
Автор: Екип на Ориент.бг 1 януари 2010Турският политик [Ахмед Давутоглу] подчертава, че неговата страна не може да прилага едномерна външна политика, а само силно диференцирана, тъй като тя има отношение към множество съседни региони. Според него Анкара прилага „изпреварваща” политика спрямо проблемите на Балканите, регионите на Черно и Каспийско море, Кавказ, Персийския Залив, Близкия Изток, Средния Изток и Северна Африка, натрупани в миналото и произтичащи от културните различия. След елементарна преценка може да се види, че става въпрос за териториите, които някога са владеели турските султани. Днешна Анкара нарича отделните съставни части на Османската империя „съседни региони”, въпреки че понастоящем някои от тях нямат общи граници с Република Турция.В съвременна Турция живеят над 76 милиона жители. От тях около 18 милиона са алевии и около 100 000 – християни. В 550-местния межлис има само един депутат от алевийско и нито един от християнско вероизповедание.Ливанският вестник „Сафир” нарича стратегията на Давутоглу „нула проблеми със съседите”. Все пак турският дипломат признава, че е възможно да възникнат проблеми. Схемата, по която неговото ведомство действа, предвижда тяхното превантивно разрешаване, още преди да са възникнали. Най-вероятно в тази постановка попадна и намерението на България да проведе референдум за новините на турски език по БНТ. Тогава министерството на Давутоглу излезе с декларация, в която разкритикува подобен замисъл. Ако у нас надделя разумното решение да не се провежда народно допитване по този въпрос, то в същото време значителна част от политическите фактори, които взеха отношение по въпроса (в това число и президента Първанов), определиха документа на турското МВнР като намеса във вътрешните работи на Република България. Така че разбирането на Анкара за предварително разрешаване на проблемите със съседите се приплита често с откровена намеса във вътрешните им работи.Давутоглу претендира, че „външната политика на Турция в Близкия Изток е източник на сила за ЕС в региона”. В своите теоретични разсъждения турският политик отстоява тезата, че „със своя опит и своето присъствие в региона на Близкия Изток (евентуалната) бъдеща членка на ЕС – Турция ще способства за разширяването (на влиянието – бел.авт.) на организацията в този регион”. Всъщност не са малко експертите, най-вече тези от Израел, които считат, че Анкара се опитва да монополизира европейската външна политика в Близкия Изток. Това е една от причините кръговете в ЕС, стоящи близко до еврейската държава, да упражняват политика на обструкция спрямо напъните на Турция да получи пълноправно членство в съюза.Пълен текст:http://www.orientbg.info/analizi/dawutoglu_stat.html
Templar.blog.bg: Турция има намерение да установи ред във всички региони, които ни заобикалят – на Балканите, в Кавказ и Близкия Изток
08 април 2010Нашата история, нашата съдба и нашето бъдеще са едни и същиРеч на проф.д-р Ахмет Давутоглу, министър на външните работи на Р Турция на Международната конференция за османското наследство в Сараево, 30 октомври 2009г.Превод по сайта http://www.bosnjaci.net/prilog.php?pid=35961По време на Османската империя балканският регион е бил център на световната политика. Това е златният век на Балканите. Не казвам това защото ние сме наследници на Османската държава, а защото е исторически факт. Кой е ръководил световната политика през 16 век? Вашите предци! Не всички са били турци! Някои са били от славянски произход, някои от албански, някои дори от гръцки произход. Но те са ръководили световната политика.През 14 век Белград е бил ако не село, то малък град. Но по времето на Османската държава Белград стана централен град, ключов град, на Дунав, в централна Европа, в икономически смисъл, в културен смисъл, имал е стотици джамии и църкви.Балканската история не е само история на конфликтите, от 15 до 19 век балканската история беше история на успеха. Ние можем отново да постигнем този успех, създавайки нова регионална идентичност чрез създаване на ново мултикултурно съвместно съществуване и нова икономическа зона.През 90-те години се сблъскахме с много проблеми в БиХ, в Косово, в Македония. Когато тези проблеми възникнаха – накъде обръщаха поглед босненците, македонските албанци, турците, косоварите? Накъде се обръщаха? Към Турция! Това са исторически отношения.Да, каквото и да се случи на Балканите, Кавказ и Близкия Изток – това е наш проблем. Аз съм един ден в Ирак, на другия – в Азербайджан, следващия – в Босна, като министър на външните работи – каквото и да си случи, тя е в дневния ред и програмата на нашата външна политика.Нашата външна политика има намерение да установи ред във всички региони, които ни заобикалят – на Балканите, в Кавказ и Близкия Изток. Защото ако няма ред, тогава ще платим цената!И както през 16 век, когато османските Балкани станаха център на световната политика, ние ще направим така, че Балканите, Кавказ и Близкият Изток, заедно с Турция, да станат център на световната политика в бъдеще. Това е целта на турската външна политика и ние ще го постигнем. Ние ще реинтегрираме балканския регион, Кавказ, Близкия Изток, на основата на принципа на регионалния и глобалния мир, не само за всички нас, но и за цялото човечество.Пълен текст:http://templar.blog.bg/politika/2010/04/08/turciia-ima-namerenie-da-ustanovi-red-vyv-vsichki-regioni-ko.524905
