Изпълнението на прословутия проект за воден цикъл на община Банско се превърна в толкова сложен проблем за досега управлявалата администрация, че градът вече прилича на военна зона. В момента Банско е грозен, кален, прашен и мръсен град, навсякъде има трапове, загина работник в процеса на „реализация на водния цикъл“, а за броя на строшените коли няма местна статистика.
Това заявява пред „Струма“ Александър Краваров – кандидат за кмет на Банско, издигнат от местна коалиция „Заедно за община Банско“.
Краваров е заместник-председател на ВМРО. Има два мандата зад гърба си като кмет на община Банско, един мандат е бил заместник-кмет. Неговото управление се свързва с превръщането на Банско в световен ски и туристически център, което му донесе първо място по кредитен рейтинг сред всички общини в страната.
Ето цялото изявление на кандидата за градоначалник на Банско:
Когато нашият екип управляваше Банско, бяха положени 18 км нови тръби, бяха ликвидирани всички течове, проектът беше платен изцяло с европейски средства, а смея да твърдя, че дискомфортът на гражданите бе минимален.
Всичко това днес е безвъзвратно унищожено!
Нещо повече – доскоро действалата администрация обеща да завърши водния цикъл до октомври, но очевидно и това остава утопия. По-лошото е, че ако този проект не бъде довършен в рамките на годината, парите трябва да бъдат връщани, а водният цикъл да се завършва с бюджетни средства. Така поне твърди министърът на околната среда.
Защо се получи така?
Най-лесното обяснение е да кажем, че става дума за липса на административен капацитет. Зад този сложен купешки израз се крие едно по-сложно обяснение, но считам, че гражданите на Банско имат право и трябва да знаят за какво става дума.
Когато една институция се нагърбва с подобен голям проект, тя трябва да е подготвена за него. Финансиращият орган се интересува основно от необходимостта да се усъвършенства процесът на предоставяне на помощи на бенефициента – в случая общината. И да е сигурен, че финансирането няма да бъде употребено по некомпетентен или користен начин.
Затова е важно една община и ръководещият я екип да имат административен капацитет. Те трябва да съществуват преди всичко като демократични институции. Само при изградените демократични институции изразходването на публичните средства може да става чрез заявени форми на контрол и оценка във всеки етап на проекта.
Имаше ли го това при реализацията на водния цикъл в Банско?
Отговорът е очевиден и няма специално да го казваме. Когато имам съмнения, че публичните средства, още повече европейски, се разходват непрозрачно, че съществуват съмнения за корупция от самото начало, че разплащанията към изпълнителите в различните етапи на проекта закъсняват, че управляващите проекта започват да мислят как проектът ще бъде прехвърлен към бюджета, че времето за изпълнение на проекта се проточва непрекъснато, а завършването му се отлага непрекъснато, то това най-често се описва със сложното понятие „липса на административен капацитет“.
Нека си спомним, че при разширяването на ЕС приемането на нови членове бе съпроводено и със създаването на специална програма за финансиране, наречена „Административен капацитет“. Тя трябваше да научи администрацията, включително и онази, която доколкото управляваше Банско, да управлява европейски пари и да ги управлява по европейски, а не по балкански! Със сигурност онези, които започнаха проекта за воден цикъл, най-напред трябваше да бъдат проверени за наличие на административни и институционални възможности да се справят с подобно важно начинание. Така че проблемът не е в проекта, а в хората, които го реализират…
И когато ние казваме, че този проект можеше да бъде направен по друг начин, ние имаме доказателства за това. Вече сме го правили! И хората на Банско помнят това!
Краваров: Банско, заедно сме сила!
