Активната позиция на България спрямо Сърбия през последните месеци дава резултати. Водената до скоро политика на безрезервна подкрепа за еврочленството на Сърбия не беше в услуга на нашите сънародници в Западните покрайнини.
Това заяви народният представители от ВМРО в ПГ „Обединени патриоти“ и член на парламентарната комисия по външна политика Красимир Богданов.
Депутатът заявява, че България трябваше най-после да втвърди тона в двустранните отношенията, да се откаже от сътрудничеството с лица като кмета на Босилеград Владимир Захариев, работещ срещу интересите на българското малцинство, и да застане категорично на страната на хората с българско национално самосъзнание.
Според Богданов промяната е очевидна от последните действия на българските институции: президент, правителство, народно събрание, посолството ни в Белград и консулството в Ниш.
Лично аз, в качеството си на заместник-председател на Комисията по външна политика, съм поставял тези въпроси пред официални сръбски представители. В последния подобен случай настоях за отговор от посланика на Сърбия в България Владимир Чургус за отнетите от сръбските власти паметни плочи с имената на българите избити на 15-16 май 1917 г. За възпрепятстването на отбелязването на трагичната годишнина от Босилеградския погром бях информирана от председателя на Демократичния съюз на българите в Сърбия Драголюб Иванчов, с когото посланик Чургос беше отказал да се срещне. Въпросът беше решен след среща на президентите на Р България Румен Радев и на Р Сърбия Александър Вучич в Белград, като Вучич лично се ангажира и плочите незабавно бяха върнати на представителите на българските организации в Босилеград. Надяваме се скоро да бъдат поставени в центъра на града, коментира народният представител.
Той изброява и другите конкретни резултати от тази политика – обещаното трикратно увеличаване на средствата за финансирането на медиите на българското малцинство, скорошното издаване на учебници на български и за учениците от гимназиалните класове, финансова подкрепа за местните медицински пунктове, възстановяването на окончанието „-ова“ и „-ева“ за женските фамилни имена.
Очакваме скоро връщането на старото име Цариброд на сегашния Димитровград, където пък президентите направиха първа копка на паметника на светите братя Кирил и Методий, патрони на гимназията в града, допълва Богданов.
Патриотът посочва, че е актуална и темата за откриване на ГКПП Банкя – Петачинци, която ще бъде коментирана на среща на Комисията по външна политика в Народното събрание с представители на българското малцинство от Звонския край в началото на месец юли.
Поетите ангажименти от сръбска страна са безспорен пробив в двустранните отношение. Но за да не останат празни обещания, трябва да имат своите последващи резултати, за чието изпълнение България трябва зорко да следи, казва в заключение Красимир Богданов.
Ангелов: Българите в Цариброд трябва да пазят родовата си памет
