Общинският съветник и председател на ВМРО в Карлово Светлозар Янков присъства на отбелязването на 140 години от началото на най-страшния период в историята на Карловския край, който местните хора наричат „Страшното”.
Денят 20 юли 1877 г. е най-злокобната и трагична дата от историята на Карловския край. На този ден над града ляга зловещата сянка на кървавия ятаган. Десетхилядният аскер на Кямил паша и башибозукът от Чепино и Татар Пазарджик подлагат местното население на жестоки кланета и насилия. Грабежите, безчинствата и терорът превръщат града, наричан някога „гайтанената столица“ на Османската империя в град на смъртта, град на черните забрадки. Карловци наричат този период от историята на града „Страшното”.
По време на Страшното, чиито ужаси продължават близо 6 месеца, останалите живи карловци оскотяват от преживения ужас и страх. Всякакви шайки пияни черкези и башибозуци грабят, убиват и насилват, а пиянските им оргии нямат край. Животът в града напълно замира. Мъртвите не се опяват, камбаните на църквите не бият, новородените не се кръщават. Всички се крият по мази и тавани и чакат мракът на нощта поне малко, за да си отдъхнат. Нощем никой от българите не смее да пали огън, за да не привлича погледа на аскера, който лагерува край града. Когато майките разбират, че турците имат намерение да изколят всички жители на града от мъжки пол, обличат момченцата си с фусти, за да ги спасят.
Днес за този страшен период, облян в кръв и сълзи, период на нечувани страдания и мъки ни напомня каменният кръст, издигнат в църквата „Свети Николай” върху общия гроб, в който почиват тленните останки на стотици карловци, избити през Освободителната война. Този паметен знак ни напомня за онези мъченици, които имаха само една вина – обичаха свободата по-силно от алените си фесове на рая.
Патриотите от ВМРО в Русе поставят въпроси за тормоза над деца в градините
