Преходът унищожи БДЖ

автор: Стефан Грънчаров, организационен отдел на ВМРО
На 18 септември в Цариброд бе открит паметник на поета-революционер Христо Ботев.
Пред основното училище в града, носещо името на неустрашимия син на даскал Ботьо Петков, в присъствието на вицепрезидента Илияна Йотова, кмета на Цариброд – Владица Димитров, посланика ни в Р Сърбия, консула ни в Ниш и цял куп дипломати, станахме отново свидетели на лицемерие, политическа арогантност и липса на ясна позиция на българските власти за българщината в Покрайнините.
След като учениците от местното школо ни представиха увлекателен разказ за живота и делото на Ботев, след един прекрасен рецитал на Ботевата поезия последва една плеяда от политическа „слепота“. След като секретарят на президента на Р Сърбия няколко пъти спомена в своето слово за град Цариброд, г-жа Йотова натъртено повтаряше „Димитровград“. Но не това е най-важното. В словото на вицепрезидента липсваше най-важното, а именно да се постави въпросът за българските паралелки в Босилеград и Цариброд, спънките около отпечатването на българските учебници и сигурността за местните българи в 21 век.
Парадоксът е налице – г-жата преди няколко месеца е „ударила“ първа копка на паметника пред училището, чиято сграда в момента е развалина, за която сръбският секретар се похвали, че сръбската държавата дава 1 000 000 евро за ремонт. Интересно е защо българската държава не помогна поне с малко не само за ремонта на сградата, но и да беше дала поне някой лев за изграждането на паметника (изграден от „Главболгарстрой“ – споменато няколко пъти от г-жа Йотова). Някой ще каже, че училището е част от сръбската държавна система. Да, но децата, които учат там, са българчета и ако нашата държава не се грижи за тях, се стига до парадокса, описан от един от лидерите на българите в Цариброд – да имаш две мащехи Сърбия и България.
Завършек на политическата картина даде кметът на Цариброд – Владица Димитров (българин, но както един друг кмет от Покрайнините, служебно). Г-н Димитров спретна едно приветствие на книжовен сръбски език, без дори да си играе да цитира барем един стих на Ботев, за какво му е, човекът е загубил отдавна българщината в него, все пак заплатата му е в динари.
В началото на текста написах, че истината е някъде по средата. Да, това може да се види от снимките. Днес единствените, които се поклониха пред паметника на Апостола на Свободата в Цариброд, бяхме ние от ВМРО. Дипломатите – никакви ги нямаше. Кортежът спря точно до бюста, но всички го подминаха, защото това липсва в протокола (програмата) им. Всички те са българи само по протокол. Но има наши мили сънародници – местните българи, които живеят там, като председателя на КИЦ – Босилеград Иван Николов, който стоя прав с патериците си по време на цялото откриване, слушащ и невярващ на поредното театро, което се случва в изстрадалите български покрайнини.