Групата на ЕКР с изнесено заседание в Рим
Делегация на групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) посети мястото на вечен покой на Иван Михайлов, велик водач на ВМРО, един от най-изтъкнатите дейци на антикомунистическата съпротива. Поводът бе 26-ата годишнината от смъртта му на 5-и септември.
Европейските представители се поклониха пред паметта на Иван Михайлов – символ на българщината в Македония, и положиха цветя на гроба му, който се намира в Рим, Италия.
Групата на ЕКР провежда своето изнесено заседание в столицата на Италия, на което се обсъждат последиците от референдума в Обединеното кралство и необходимостта от незабавни реформи в дейността и начина на вземане на решения в ЕС.
Ангел Джамбазки, български представител в ЕП, член на ЕКР, запозна колегите си със ситуацията на българо-турската граница, свързана с мигрантската криза. Българинът направи мотивирани предложения за обща политика на ЕКР по темата недопускане и отблъскване на нелегални имигранти и незабавни промени в т.нар. Дъблински регламент с цел недопускане на превръщането на България в бежански лагер и център за съсредоточаване на нелегални имигранти.
Повече за Иван Михайлов
Иван Михайлов Гаврилов, известен като Ванчо Михайлов, както и с псевдонима Радко, е български революционер, деец на българското национално-освободително движение в Македония, дългогодишен лидер на Вътрешната македонска революционна организация.
Роден е на 26 август 1896 г. в щипската махала Ново село. Учи в Солунската българска мъжка гимназия „Свети Кирил и Методий“, където част от учителите са членове и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След разделянето на Македония през 1913 г. и анексията на егейския ѝ дял от Гърция, а вардарския от Сърбия, Иван Михайлов завършва образованието си в сръбска гимназия в Скопие. Там за първи път се среща със сръбския престолонаследник, а впоследствие и крал Александър Караджорджевич.
След завършването в 1915 година, като отличен ученик му е предложено от сръбския министър на просветата да продължи образованието си като стипендиант на сръбското правителство, в който университет си избере в Европа. Иван Михайлов отказва и през 1918 г. постъпва в българската войска.
Иван Михайлов служи в Българската армия по време на Първата световна война. След Солунското примирие от 1918 г. напуска армията и се записва за студент по право в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Именно тогава е поканен от Тодор Александров за негов личен секретар в задграничното представителство на ВМОРО в София. Междувременно Иван Михайлов, заедно с Йордан Чкатров от Прилеп и Кръстьо Велянов от Крушево, решават да създадат македонска студентска организация. Той е един от основателите и пръв председател на учреденото студентското дружество „Вардар“ в София.
След убийството на Тодор Александров на 31 август 1924 г. Иван Михайлов е избран за член на ЦК на ВМРО и се заема с наказването на убийците и привържениците на Македонската федеративна организация в така наречените Горноджумайски събития. В следващите години Ванчо Михайлов се налага като фактически ръководител на ВМРО.
Той поема ръководството на ВМРО в труден за организацията, и за българското национално-освободително дело в Македония, момент.
През 1926 година Иван Михайлов се жени за Менча Кърничева, с която остава до края на живота ѝ. През 1927 година сръбските власти във Вардарска Македония ликвидират бащата на Михайлов и по-големия му брат, които живеят по това време в кралството. В отговор на сръбския терор във Вардарска Македония, ВМРО издава смъртна присъда на югославския крал Александър, която е изпълнена в Марсилия през 1934 г. от Владо Черноземски.
С Иван Михайлов начело на ВМРО в цяла Македония на практика се подновява войната срещу югославската /по същество сръбската/ и гръцката власт.
Иван Михайлов се превръща във всепризнат водач на българите в Македония, или както пише американското списание „Ню Рипоблик“ в броя си от 31.ХII.1930 г.: „…Из цялата страна се намира едно голямо население, което е българско по кръв и език. От тези македонци се организират повечето от комитаджиите, които представляват постоянната революционна армия на ВМРО. Едно тайно правителство, поддържащо своя собствена поща, съдилища, дипломатическа служба, данъци. Най-напред тя е била създадена, за да освободи страната от турците чрез постоянна кървава борба. Днес, под ръководството на нейния млад, способен, корав и брилянтен водач Иван Михайлов, тя прилага същите методи срещу гърците и югославяните.“
На практика всички Велики сили при провеждане на своята балканска политика през този период, са длъжни да се съобразяват с ролята и значението на Михайлов, като личностен и ръководен фактор на ВМРО.
След 19-майския преврат от 1934 Иван Михайлов е принуден да напусне България и след дълги години на емиграция се установява в Рим, Италия, където и живее до смъртта си на 5 септември 1990 г.
През годините прекарани в емиграция Иван Михайлов продължава да бъде стълб на българското национално обединение, издава множество брошури, статии, дава интервюта, пише и своите спомени. Спомените на Иван Михайлов, събрани в четири тома са своеобразна енциклопедия на българското национално освободително движение на Македония.
