Българските болни доплащат 56% от стойността на медикаментите, а в ЕС – 18%
Министър Москов готви общи търгове за медикаменти със съседни държави
Крайно време е да се намали ДДС върху лекарствата и стоките за деца
С депутата от Патриотичния фронт разговаря Любомир Денов, „24 часа“
– Г-жо Петрова, как ще коментирате идеята на здравния министър Петър Москов да се създаде държавна фирма, която да доставя липсващи на пазара лекарства?
– Проблемът е сериозен и той трябва спешно да се решава. Още преди края на парламентарния сезон отправих питане към министъра за това, че от пазара е изчезнало много важно лекарство за онкоболните – дакарбазин. Стотици болни са започнали лечението си с него и сега какво – трябва да го спрат ли, защото медикаментът няма аналог.
– Защо изчезват лекарствата?
– Защото някои
фармацевтични
фирми бягат
от България
и спират доставките.
– По какви причини се изтеглят?
– Защото България е малък пазар. Печалбите са ниски.
– Добре, но те не са от вчера у нас, когато са дошли тук, са знаели прекрасно какъв е пазарът. Защо при същия пазар сега изведнъж си тръгват? Нещо се е променило?
– Промени се това, че министър Москов постави ултиматум на фармацевтичните фирми да предложат по-големи отстъпки в цените. А това не им е изгодно. Ето защо министърът предприе една доста интересна и решителна стъпка да убеди колегите си от региона – Гърция, Румъния, Македония, да се направи общ пазар на лекарства, който ще позволи да се купуват по-големи количества на по-ниски цени.
– Но защо в тези съседни нам страни цените на лекарства са по-ниски от нашите?
– Една от причините за високите цени у нас е високият ДДС. България е една от малкото държави в ЕС, които поддържат такъв висок данък. Ние от ПФ неведнъж сме поставяли въпроса за намаляване на ДДС за лекарства. Тогава и цените ще паднат, и фармацевтичните фирми ще се върнат на нашия пазар.
– Държавната фирма ли е панацеята?
– Не съм икономист, но за мен е важно всички български граждани да имат достъп до лекарства. Защото дори и тази фирма да заработи и да осигури липсващите лекарства, остават проблемите с цените на медикаментите и с невъзможността на хората си ги купят поради липса на аптеки. Тук е въпросът МЗ да си избистри лекарствената политика. Не може цяла държава да е зависима от една фирма, при положение че нейното лекарство няма аналог.
– Да допуснем, че министър Москов направи такава държавна компания. Как обаче тя ще накара фармацевтичната фирма, която вече е обявила, че от 1 ноември напуска България, да се върне на нашия пазар?! С по-високи обеми на поръчките ли? Това невинаги е гарантирано, защото става дума за редки лекарства?
– Един от изходите е обединяване на усилията със съседните държави – тогава наистина обемите на поръчките ще скочат, което пък може да намали и цените. Едно е да купуваш 1000 опаковки, друго е – 1 милион.
– Но дали тези наши съседи имат желание да се включат в тази инициатива?! Ами ако те нямат нашите проблеми, защо да си усложняват живота?
– По моя информация имат желание да се включат. След първата среща имаше още една. Надявам се, че нещата вървят в добра посока.
– А как ще накараме аптекарите да открият аптека в малък град, където 100 на сто ще работи на загуба?
– Ако не можем да ги накараме, тогава нека държавата да организира пътуващи аптеки, които по график ще обикалят малките населени места. Това все пак ще е някакво решение. Нали знаете в момента как се снабдяват хората – събират си поръчките и един по-млад и по-здрав човек, нерядко това е кметът, пътува до големия град веднъж седмично и пазарува лекарства. При по-спешни нужди обаче хората закъсват. И това също е задача на държавата – да накара големите вериги
да отворят
аптеки и в
по-малките
градчета
И не само това – там да има и денонощни аптеки.
– Вие посочихте, че лекарствената борса ще реши проблема с липсващите медикаменти. Но нали такава борса вече съществува?
– Има от юни, но тя работи експериментално и то само с болниците. Идеята е да се събират заявки от болниците и чрез тази електронна борса да се търси най-ниската цента.
– Това не е ли връщане към предишните централизирани търгове?
– Да, преди 4-5 г. имаше такива търгове. Но няма по-добър начин за постигане на добра цена. Опитът всяка болница да си прави поръчки е доста печален. Така бяха регистрирани разлики в цените на доставки от 200-300%, т.е. една болница купува едно лекарство за 20 лв., а друга – за 200 лв. Това не е нормално.
– Но централизираните търгове са доста тромави! Докато организират една обществена поръчка, свършват други лекарства и почти винаги има някакъв дефицит.
– Не е така. Повечето болници държат резерв, презапасяват се. Убедена съм, че лекарствената борса ще бъде едно добро решение за болниците. И то неминуемо ще доведе до по-високо качество на лечебните дейности. После ще се включат и спешните и диагностичните центрове. А защо не и аптеките?!
– България е най-бедната страна в ЕС, а лекарствата са доста скъпи за заплатите ни. Дори в съседна Македония е по-евтино. Твърди се, че там ДДС върху лекарствата е по-нисък?
– Според мен причината за ниските цени в съседите е именно в нивото на ДДС. Така е и в много страни от ЕС, където са налице
диференцирани
ставки на ДДС за
лекарствата.
Ние от ПФ не веднъж сме предлагали да падне ДДС върху лекарствата. И не само за това – и върху детски храни и дрешки. Как с тези високи цени на стоките за деца ще мотивираме младите да останат в България?!
Например в Германия всички граждани с професионални и тежки заболявания не плащат за лекарствата си. А при нас обикновено отстъпката е символична – ако цената е 10 лв., касата плаща само 1 лв. При това положение много хора се отказват от отстъпките и дори не ги ползват, защото ходенето при личния лекар за рецепти, където опашките са задължителни, е чиста загуба на време и на пари, естествено.
У нас болните доплащат най-много – 56% от цените на лекарствата, докато средната стойност на доплащане в ЕС е 18% – повече от 3 пъти по-малко. В същото време само за 2015 г. НЗОК е платила 900 млн. лв. повече за лекарства, но пък разходите за онкоболните само за 2 г. – от 2012 до 2014, са скочили двойно.
За тази година пък онкоболните са намалели с 5%, но забележете – разходите за лечението са се качили с 25,5%.
– Как си го обяснявате това?
– Ами с източване, с фалшиви болни – как другояче да си го обясня.
– В същото време е налице все пак процес на поевтиняване. Като диабетик вече плащам по-евтино за лентички за глюкомер. Макар, че в другите държави тези лентички се поемат изцяло от държавата. Но значи може и да се постигнат по-ниски цени.
– Разбира се, че може. Това поевтиняване се държи на натиска на министър Москов към фармацевтичните фирми.
– А достатъчна ли е 8% здравна вноска? Може би тя трябва да се вдигне, за да стигат парите?
– Наистина здравната вноска не е повишавана от доста години. Но в същото време наблюдаваме, че колкото повече пари наливаме в здравеопазването, толкова качеството му се влошава. Парадокс?! Докога да наливаме?! Не, аз съм категорична, че вноската не бива да се вдига, а трябва да се направи здравната реформа, за която Москов много шумно говори. И най-важното – в т.нар. основен пакет хората да не дават под масата, да бъдат лекувани по европейски стандарти. Само това, ако направи Москов, ще е нещо голямо.
CV
Родена е в Ямбол
Завършила е полувисш институт за подготовка на здравни кадри
Завършила е и „Социална педагогика” в СУ „Св. Климент Охридски”
Народен представител от групата на “Патриотичен фронт”
Председател на Националната женска организация на ВМРО
Член на парламентарните комисии по здравеопазване и по земеделие и храни
Авторско право © 2013 ВМРО








