Репродуктивните проблеми трябва да са в списъка със социално-значими заболявания
Това заявява народният представител от Патриотичния фронт, член на комисията по здравеопазване към парламент и председател на Националната женска организация на ВМРО д-р Султанка Петрова в становище, публикувано във в. „24 часа“.
Според нея след първия неуспешен опит за ин витро държавата трябва да осигурява допълнителни изследвания.
Целия текст четете тук:
Във връзка с проекта за Наредба № 39, публикуван на страницата на Министерство на здравеопазването, регламентиращ профилактиката на здравето на българските граждани, изразявам недоумението си от липсата на ангажимент към репродуктивното здраве на жените в детеродна възраст.
Според оповестени данни, които не могат да претендират за изчерпателност, около 200 000 българки имат различни форми на нарушена репродуктивна функция.
Голяма част от българските жени отлагат създаването на дете, фокусирайки се върху професия, като така в много късен етап разбират, че не могат да имат деца. Често проблемите са следствие от генетични и имунологични проблеми, хронични заболявания, инфекции и др. фактори, голяма част от които могат да бъдат повлияни от достиженията на медицината днес.
Здравната култура, редовната профилактика и навременната специализирана намеса са основните стълбове, които да контролират процесите, водещи до репродуктивни проблеми и стерилитет.
В Наредба № 39 не се включват прегледи и изследвания, нужни за ранно диагностициране на възможни репродуктивни нарушения.
В контекста на демографската картина в страната – ниска раждаемост и висока смъртност, липсата на превенция на този тип здравни проблеми е необяснима. Наличието на Фонд „Асистирана репродукция“ (ФАР) не изчерпва грижата на държавата за тази група в обществото. Лечението на последиците, а не на причините, е грешно и предполага в пъти по-големи разходи.
Репродуктивните проблеми би трябвало да бъдат включени в списъка със социално значими заболявания. Анализите на Информационната система за ражданията на Министерство на здравеопазването доказват необходимостта от нови здравни политики, които да намалят процента на неуспешно забременяване – през 2015 г. са родени с 3823 по-малко българчета отколкото през 2014 г. Статистиката за умишлените аборти сред непълнолетните пък поставят страната ни в челните редици, а тези интервенции често имат пагубен ефект върху репродуктивното здраве на жените в зряла възраст.
Тези факти показват, че здравната политика в сектор репродуктивно здраве и сексуална култура са неефективни. Министерството трябва да включи в приоритети си този така сериозен проблем. Започвайки от по-широка информационна кампания сред подрастващите, профилактика на гинекологичния статус на момичетата, пакети за профилактика на жени в репродуктивна възраст, покриване на набора изследвания, нужни за ранно диагностициране на репродуктивни проблеми сред жени, планиращи бременност. Последните ще бъдат в не малка полза и на тези, които кандидатстват за подкрепа от ФАР. Към момента има значителен брой неуспешни „ин витро“ процедури именно след неоткрити генетични и имунологични проблеми. Тези изследвания, както и проследяване на хормоналния баланс, би трябвало да бъдат покривани от НЗОК, тъй като са скъпоструващи и често жените нямат възможност да ги заплатят.
Само 5% от двойките с репродуктивни проблеми имат нужда от скъпите „ин витро“ процедури. Останалите около 10% биха могли да бъдат подпомогнат с по-достъпно и по-щадящо лечение, което към момента не се покрива от държавата.
Неуспешна практика е просто пренасочване на средствата към клиники за репродуктивно здраве, усвояването им, но без постигане на положителен резултат от процедурите. Предвид факта че Фондът финансира до 3 опита, защо между първия и втория да не се предвижда провеждането на допълнителни изследвания, които да изключат възможни фактори, които пречат на успешно забременяване чрез метод „ин витро“.
Репродуктивното здраве на населението трябва да се превърне в реален ангажимент на Министерство на здравеопазването. Както се полагат грижи за намаляване на смъртността, така трябва да се работи и в посока на повишаване на раждаемостта на здрави деца, гарант за което е състоянието на бъдещите майки.
Освен като народен представител, но и като председател на Националната женска организация на ВМРО, лично съм ангажирана с проблемите на децата, майките и семейството. Затова и организирах кръгла маса по проблемите на майчино и детско здравеопазване, като целта ми е да създадем първата Национална концепция за детско и майчино здравеопазване.
Необходим е градивен диалог между институции и неправителствени пациентски организации, чрез който да се постигне реално подпомагане на тази немалка група от българското общество. Защото децата са бъдещето на страната ни, а без здрави майки това няма как да се случи.
Каракачанов: НС ще покаже безхарактерност, ако разпусне комисията
