Кмет оглави недоволство заради разбити пътища

В Сърбия мечтаят да отмъкнат северно Косово и да компенсират албанците със западна Македония
Това казва в интервю за в. „Телеграф“ българинът от Щип и член на Сдружението за македонско-българско приятелство Петър Колев
– Г-н Колев, кое бе изненадващо и кое очаквано в събитията в последните десетина дни в Македония?
– След 9-годишното управление на настоящото правителство в Македония, както и след редицата телефонни разговори обявени от опозицията, в които се слуша как премиерът, министрите, шефът на службите и т.н. уговарят подкупи, избор на съдии, определят присъди, осъществяват натиск и контрол върху медиите и прочие, е съвсем очаквано да има протести и хората да изразят своето недоволство. Македония в момента се намира в най-голямата политическа и институционална криза, защото реално за институциите и хората, които ги оглавяват, има огромни съмнения, че са участвали в извършване на най-различни престъпления. Може би цялата тази нестабилност създаде условия за някои недоброжелатели на Македония и за това да се случи и този кървав и трагичен инцидент.
– Какво запали фитила? Прикриването на убийството на младежа ли?
– Това е един от многото конкретни поводи. За огромно съжаление това управлението се оказа абсолютно провалено. И не само това, ами всички управления за тези 24 години, откакто съществува Македония. Ние имаме държава, но нямаме държавници. Вместо да се концентрират върху евроатлантическото бъдеще на страната, те за всички тези години разиграваха етническата карта, насъсквайки хората едни срещу други, разделяха обществото на религиозен принцип и още какви ли не политически експерименти, само и единствено да се доберат до властта и да останат там колко е възможно повече. Но искаха това не за доброто на Македония, а за своето лично облагодетелстване. През всичките тези години управниците на страната измисляха какви ли не глупости, за да се конфронтират със съседите на Македония. Тези провалени политици направиха Македония да има лоши отношения с всички съседи, включително и с България. Страната се намира в най-тежката политическа криза, но и в най-тежката политическа изолация. Няма как нещата да не ескалират като се има предвид, че безработицата е над 30 %, а огромната част от младите хора са на ръба на оцеляването.
– Вярвате ли, че Груевски сам е организирал трагичната акция в Куманово, за да отклони вниманието от протестите в Скопие?
– Всички тези се лансират от някои политически и икономически кръгове с цел да се доберат до власт или да запазят същата. Не бих искал да вярвам, че е възможно премиерът толкова да е загубил ум, че да тръгва да крои такъв черен план. Също не мисля, че зад тези неща стоят Албания или Косово. Албанците искат стабилност в региона и бърза интеграция в ЕС и НАТО, както на Албания, така и на Косово, и на Македония. Те разбраха, че националният им идеал за обединението на албанския народ може да се случи само чрез обединена Европа без граници. Но никой не разглежда ролята на Сърбия и на старите структури на югославските тайни служби в Македония. Единствените, които имат полза от тази ситуация, са те. Някой в Сърбия още сънува за разделение на Косово, а загубите на албанците си мечтае да ги компенсира със западна Македония. Интерес от дестабилизирането на Балканите могат да имат единствено Белград и Москва. Първата, защото търси реванш, а Москва, защото загуби влиянието си на полуострова.
– Проф. Божидар Димитров допуска в по-дългосрочен план разцепване на Македония, като западната ѝ част отива към Албания, а останалата източна част се присъединява към България. Реалистично ли е това?
– Не бих искал да обиждам никого, но тези идеи за разделението на Македония са леко наивни. Когато цяла Европа говори за обединение, за Европа без граници, ние чертаем граници. Бих искал да отправя едно предупреждение, че ако недай си боже Македония се подпали, ще пламнат и Балканите. Така е било и в историята, така ще е и сега. Смятам, че е най-добре да не се пипа териториалната цялост на Македония, а страната да се интегрира в ЕС и НАТО. Когато няма да има граници, всеки сам ще си преценява с кого и как.
– Ако въоръженият конфликт продължи, има ли опасност за националната сигурност на Балканите?
– Разбира се, че има опасност. Не е хубаво на границата ти да има военни конфликти. Особено като добавим и това, че над 100 хиляди граждани на България са там, картината става още по-зловеща. Не бих искал да видя бежанска вълна, която да залее България, както е било преди 100 години.
– Казвате, че политическият елит е провален в Македония. Виждате ли възможност за създаване на нов политически субект и ако има такъв, какво е мястото на българите в него?
– Македонският политически живот има нужда от освежаване, това е повече от факт. За съжаление в Македония няма нито една политическа формация, която да е с ясна позиция за категоричното интегриране в ЕС и НАТО. Партиите в страната само на думи декларират това желание, но с действията си блокират процеса. Това разделяне на обществото на етнически и религиозен принцип само усложнява обстановката и отдалечава Македония от пътя ѝ към ЕС. Не бих се изненадал, ако се създаде такъв политически проект, който да бъде граждански, обединяващ всички етноси на база на ясна политическа платформа. Мисля, че в един такъв проект и българите биха взели участие.
– Съзнават ли днес македонците, че са били обект на близо 100-годишна асимилация от страна на сърбите и че „страната“ им е един проект на Коминтерна в Москва?
– Има неща, за които е нужно време, за да се поправят и променят. Нужно е търпение и упоритост. Доста хора в Македония вече гледат на събития от миналото с други очи. Особено младите хора – във времето на интернет и бърза информация трудно може някой да ги манипулира и лъже. Смятам, че този модел на Македония няма как да издържи на натиска на времето и държавата трябва да се реформира и промени. И тук България има ключова роля като лидер на Балканите. Тя е примерът, по който трябва да върви Македония. Най-прекият път за Европа на Македония минава през жълтите павета в София.
– Какъв съвет бихте дали на българския премиер Бойко Борисов относно българското население в Македония?
– Бих го помолил да обърне повече внимание на политическата ситуацията в Македония. Да се замисли защо няма нито един деклариран българин на висш държавен пост в Македония или защо като че ли българите са изолирани от политическия и обществен живот в страната. Защо много често българската общност в Македония има чувство, че е забравена от България. Каква е тази сила, която накара българските институции да саботират процеса за издаване на българско гражданство на нашите сънародници в Македония. Как трябва да се процедира, за да могат хората с българска принадлежност по-бързо да получават български документи за самоличност. Бих искал един ден да видя ясна и категорична българска позиция по всички въпроси, свързани с Македония. Бих искал да видя ново отношение към Македония. Стига сме гледали на тази тема от позицията на Илинденско-преображенското въстание и световните войни. Нещата са доста по-различни. Македония е и пазар, и възможност за икономика, търговия и туризъм, също така енергетика и ресурси. И не на последно място – там живеят стотици хиляди наши братя. Няма как България да не изготви по-актуална и по-динамична стратегия.
– Каква е вашата прогноза за изхода от нестабилната ситуация?
– Надявам се нещата да се успокоят. Мисля, че и така ще се случи. Очаквам сериозна намеса на международния фактор и ЕС. Най-вероятно ще има скорошни оставки и избори. Това е възможността за демократично решаване на проблемите. Надявам се, че всички отговорни фактори в Македония ще помислят добре преди да предприемат нещо, защото ако не бъдат разумни и мъдри, нищо добро не чака страната. А от това губим всички граждани на Македония.