С масирания си отговор Ердоган направи най-трудното: обедини противниците си. Всичките вътрешни разломи под повърхността на турското общество заработиха като един. Дали това ще взриви розовата представа за съвременна Турция? Едва ли, но ще се окаже доста сериозна заплаха. Защото за пръв път показва нагледно каква е потенциалната енергия на конфликтите в Турция. Обратната страна на Турция е вече на показ.
Знамето на протеста отново стана Мустафа Кемал. Така нещата си идват на мястото – разделителната линия е поставена: европейска, демократична Турция или неоосманска, ислямска, традиционалистка държава с поглед на изток. Съвсем друг е въпросът дали нещо, което претендира за демокрация и цивилизованост, може да полза Ататюрк за знаме. Така или иначе, обаче, проличаха две Турции. И разликата между тях ще става все по-видима. Нищо изненадващо, просто очакваното се случи.
Повече за вътрешната политика на страната вижте в рубриката „Турция разбулена“.
Мюфтийството е без основания за джамията в Карлово
