Стенограма от разговор между Тодор Живков – първи секретар на ЦК на БКП и председател на Министерски съвет, и Кръсте Цървенковски – председател на ЦК на Съюза на комунистите в Социалистическа Република Македония и член на Президиума на ЦК на СЮК, публикува агенция „Фокус“.
Какви въпроси са обсъждали двамата държавни глава по отношение на статута на новоизграждащата се македонска държава може да прочетете тук:
Стенографски запис
19.5.1967 г.
Тодор Живков: Др. Цървенковски, позволете ми от името на Централния комитет на нашата партия, от името на Политбюро и от свое име да Ви изкажа благодарност, че се отзовахте на нашата покана и днес сте наш скъп гост, да Ви приветствувам, а чрез Вас и вашата партия, Социалистическа Република Македония и да пожелая успехи в нашата дружба и сътрудничество. А нашата дружба и сътрудничество са дружба и сътрудничество между българския народ и югославските народи, между СФР и НР България.
Ние с Вас сме се срещали 3 – 4 пъти. Но сега имаме възможност да разговаряме широко по всички въпроси, по които би се проявило интерес и от Ваша страна, и от наша страна, по нашето общо сътрудничество с Югославия, по прякото сътрудничество между СР Македония и НР България, по някои въпроси на комунистическото и работническо движение, по международното положение.
Аз не зная как да започнем. Да дадем думата на Вас като гост – нашия обичай е такъв.
Кръсте Цървенковски: Първо искам да благодаря на Вас лично, другарю Живков, и на Централния комитет на БКП за поканата да посетя България.
Приятно ми е, че съм тук и че ще мога да се запозная с вашите успехи, а също и да продължим разговорите, които имахме вече по-рано.
Още веднъж искам да Ви предам поздравите на другаря Тито и на нашия Централен комитет, както и пожеланията за по-нататъшното развитие на нашите взаимни отношения.
Ние с голямо задоволство очакваме Вашето посещение в Югославия. Можем да кажем, че сме много доволни от развитието на отношенията между България и Югославия.
Трябва да отбележим, че посещението на др. Велчев също беше много полезно. Много внимателно бяха изслушани вашите становища за международното положение, за нашите взаимни отношения. Другарят Миалко Тодорович информира Президиума на Централния комитет, аз четох протоколите. Независимо, че има някои малки различия, могат да се намерят пътища за по-добро развитие за отношенията между нашите страни, между нашите две партии-Съюза на югославските комунисти и Българската комунистическа партия.
Особено сме радостни от това, че вие приехте, че нашето писмо за конференцията в Карлови Вари е конструктивно. Мога да Ви кажа, че СЮК реши още повече да разшири и засили връзките с братските партии в Европа и в света. След съвещанието в Карлови Вари имахме разговори с испанските другари, след това у нас бяха италианските другари. Сега вие ще дойдете. В средата на юни ще дойдат румънските другари. Предстои посещение на една френска делегация на най-високо равнище-начело с Валдек Роше. Наша делегация ще посети Финландия.
Смятаме, че нашата линия, независимо от различията, които може да има, нашите схващания и разбирания за една по-широка борба за сигурност в Европа и мир в света, за по-активни и по-тесни връзки в международното работническо движение са сходни. Навярно вие ще разгледате тези въпроси с другаря Тито, когато дойде вашата делегация.
Нас особено много ни тревожи положението във Виетнам, а също така и военният преврат в Гърция. Усложняват се инициативите, които бяха предприети и от вашата партия, и от нашата партия за една общобалканска безопасност. Тревожи ни погромът на демократичните сили в Гърция. Стремим се да им помагаме или най-малкото-да изразим нашата солидарност с тях. Още нямаме подробна информация как е станало всичко, дали кралят е участвувал в преврата, но в края на краищата това не е толкова важно. Важното е, че е извършен военно-фашистки преврат и демократичните сили са ударени и подтиснати.
Скоро ще имаме заседание на Президиума на Централния комитет, на което ще разгледаме международното положение и нашата политика в сегашната международна обстановка.
Що се отнася до съвещанието в Карлови Вари, искам да ви кажа следното. Вие сте чели нашето писмо. Ние публикувахме някои извадки от Декларацията, сега мислим да публикуваме в сп. „Социализъм” целия текст на Декларацията и нашето писмо, което е конструктивно.
Знаете, че възложихме на чехските другари да доведат до вашето знание нашето писмо.
Що се отнася до положението, ние сме разтревожени от събитията в Близкия Изток, тъй като имаме развити отношения с ОАР, с Египет, на път сме да развием добри отношения и с правителството на Сирия. Смятаме, че тук може да се стигне до някои усложнения, до събития, подобни на събитията във Виетнам. Вие сте по-близки до този район, той е по-близо до Европа, по-близо до Съветския съюз. Както Вие заявихте, от една страна се полагат усилия да се подобрят отношенията в Европа, а от друга страна, реакционните империалистически кръгове се стремят да внесат смут, да не дадат възможност за такова развитие.
Що се отнася до европейската безопасност, ние имаме намерение в края на месец юни да разгледаме в парламента този въпрос и да приемем съответно някаква революция или друг документ. По този начин ние поддържаме усилията за сътрудничество, поддържаме всички инициативи по отношение на европейската безопасност, поддържаме Букурещката декларация, а също и нашето предложение за среща между парламентите.
Що се отнася до вътрешното положение, ние имаме някои трудности, които сега преодоляваме. Проблем бяха някои шовинистични тенденции относно езика. Ние открито ударихме по тези прояви. Стремим се по мирен начин, така да се каже, да разрешим тези въпроси. Ние сме многонационална общност, и естествено постоянно възникват разни проблеми. Мъдростта на една партия, на едно комунистическо движение, е не да се върви сляпо, а да се търсят пътища, начини, по които най-добре ще се разрешават тези въпроси. Вероятно на пленум на ЦК през следващия месец ще разгледаме и тези въпроси.
Ние публикувахме тезиси за реорганизацията на Съюза на югославските комунисти. Вчера те са публикувани във в. „Комунист”. Разбира се, тук ще има различни съмнения, а вероятно ще има и недоразумения. Но ако се прегледат добре тезисите, ще се види, че ние следваме марксизма-ленинизма и нашите собствени традиции, стремим се да изградим една организация, която ще има още по-голямо влияние сред широките народни маси. Никой в Югославия не мисли, че трябва да се разпуска или отслабва партията, нейното влияние. Напротив, ние се стремим да намерим пътища, канали, за да може Комунистическата партия у нас да стане още по-влиятелна сред масите.
Ние сме доволни от развитието на двустранните отношения между България и Югославия. Доколкото ми е известно, подписана е културна спогодба. Предвижда се увеличаване обмена на културни дейци. И по икономическите въпроси, макар че има известен застой, нещо се прави.
Позволявам си да кажа, че би било много полезно, ако сега на срещата с др. Тито се намерят пътища за по-голямо коопериране. Трябва да излезем вече от декларациите и да почнем да създаваме общи концерни. За капитализма няма граници, той създава концерни без оглед на границите, независимо, че за последните 100 години са водени 3 войни и са напластени много предразсъдъци. А ние досега не сме успели да създадем един общ концерн, който ще стане наистина мощна фирма и ще значи нещо. Струва ми се, че би трябвало да направим нещо, сега е моментът да настояваме. Чехите вече отивам към това. Другарят Новотни е заявил, че трябва да направим по-големи обединения, че трябва да организираме съвместни фирми. База за това в социалистическите страни е създадена.
Сега бих искал да премина накратко на така наречения македонски въпрос. Понеже Вие бяхте много откровен в разговорите в Белград, и аз искам да използвувам това си право и да бъда откровен.
Тодор Живков: Трябва да разговаряме откровено и с доверие.
Кръсте Цървенковски: Аз казах и в Белград, и сега ще кажа, че подобряването на отношенията между Югославия и България беше добре прието от македонската общност и с надежда, че те ще се развиват. Особено добре бе прието Вашето изявление, че ръководството на БКП и Вие лично стоите на димитровски позиции и признавате историческия факт – създаването на Социалистическа република Македония и формирането на македонска нация. Няма да Ви уверявам, че ние ценим Вашето изказване и тази ваша линия.
Това ни дава надежда, че ще се създадат по-благоприятни условия за развитие на отношенията между България и Югославия. Ние сме съседни републики, свързва ни борбата в миналото против фанариотите, през турското робство. Бих искал да бъда откровен и по-ясно да говоря, отколкото в Белград. Ние смятаме, че ще бъде от голяма полза-когато отношенията между България и Югославия вече толкова са се развили, а също и контактите между македонски и български държавни и политически функционери-че би било от голяма полза, не само за българската общественост, но и за югославската и за световната общественост, ако направите още една крачка напред и заявите публично това.
Що се отнася до нас, ние съществуваме и се развиваме, все повече добиваме чертите на една съвременна нация. Ние намираме поддръжка и разбиране у сръбските комунисти, а и в останалите републики, намираме голяма поддръжка от страна на СЮК по отношение на някои наши национални интереси. У нас има равноправие. Постигнахме напредък в областта на културата, изкуството, просветата. През август т.г. ще имаме самостоятелна Македонска академия на науките. Скоро също така ще отделим македонската църква като самостоятелна.
Ние смятаме, че още повече ще се подобри обстановката, ще се премахнат някои подозрения, напластени в миналото, ако вие направите публично изявление, че приемате Македонската република, македонската нация, македонския език. А в нашата общественост все още има подозрения. Не искам да ме разберете погрешно, но такива бяха условията в миналото. Тази година се навършват 20 години от Бледския договор. Ние имаме вече развита интелигенция. До революцията имахме 300-400 души с висше образование. Днес в Македония има 14 000 души с висше образование и няколко десетки хиляди със средно. Всяка година излизат около 1500 дипломирани студенти. Те поставят някои въпроси:
– В България не е преведена нито една книга от съвременната македонска литература. Няма и непреведени книги по книжарниците. Ние разбираме вашите трудности – това е наследство от историята. Никой не се е освободил от национализъм. Има го навсякъде – и в България, и в Югославия, и в Македония, има го по целия свят. Ние водим борба против национализма.
– Вашите архиви са затворени за нашите научни работници, с голямо подозрение се гледат македонски научни работници. Аз моля добре да ме разберете. Някои наши научни работници написаха книги, каквито не би трябвало да пишат. Но това беше в по-ранния период. Дори някои си позволиха да атакуват светли имена от българската история. Но това е вече преминало, свършено, такива работи повече няма да се появят.
Ние с голямо одобрение и симпатии приветствуваме това, което се случи на конгреса по Балканистика.
Доволни сме също от начина, по който се празнува официално годишнината на Климент Охридски. Нашият представител също беше приет много добре.
Може би, другарю Живков, не е прието в дипломатически разговори да се говори така, но аз ще бъда откровен: някои ваши учени, като отидат в други социалистически страни, настояват да не се превежда македонска литература. Например на симпозиума в Москва, организиран по случай Октомврийската революция, на един наш учен не дадоха да прочете доклада си, в който е писано по македонския въпрос, поради интервенция на някои български другари.
Стои също така и въпросът за разпространението на печата. Сега се сключи договор по този въпрос.
Тодор Живков: Ние сме готови да увеличим разпространението на ваша и наша литература. Този въпрос е ясен.
Кръсте Цървенковски: Въпросът за разпространението на македонският печат се затяга. А трябва да се разширяват отношенията- да се обменят театрални колективи.
Тодор Живков: Нека се договорим да отворим широко вратите в България за македонска литература и в Македония – за българска.
Кръсте Цървенковски: Трябва да разширим гостуването между Скопие и Благоевград. Ние като отговорни ръководители трябва да направим всичко възможно, за да се изживеят напластените подозрения.
Тодор Живков: Правилно. Трябва да отидем към широко сближение.
Кръсте Цървенковски: Искам да поставя още два въпроса:
Първо, ние настояваме да не водим полемика в печата, защото това никому не служи. Не искам да правя анализ, ясно е, че не можем всичко да направим, и у вас има луди, и у нас има луди. Не трябва обаче да допускаме и подкрепяме тези спорове, защото те не водят до нищо. Това, което се явява, е против нашата воля.
Изглежда, че един проблем няма да може така бързо да се реши, ще остане по-дълготраен. Това е проблемът за нашата македонска история. Има много общо.
Ваши учени твърдят, че тя е обща, наши – че е самобитна. Вашите учени смятат, че нашата история като самобитна започва от 1941 година. Нашите учени мислят, че тя започва от миналия век. Нека оставим на учените въз основа на документи, на научна работа да докажат това и след 10 години по-лесно ще го решим.
