Начало Последни новини БНР, програма „Хоризонт”: Отношението на България към приемането на Турция в ЕС

БНР, програма „Хоризонт”: Отношението на България към приемането на Турция в ЕС

След като преди седмица Европейският парламент прие резолюция за търговските и икономическите отношения между ЕС и Турция, в информационния център на европарламента в София се състоя семинар по същата тема. Авторът на резолюцията – българският евродепутат Метин Казак, говори за ползата, която България може да извлече от развитието на търговско-икономическите отношения на Турция с ЕС, и изтъкна, че през 2050 година Турция ще е втората най-голяма икономика в ЕС, а България може да се възползва от съседството си с нея, защото е разположена на най-прекият път за турските инвестиции в ЕС. Семинарът косвено актуализира тезата, че България следва да подкрепя приемането на Турция в ЕС.

Трябва да се каже, че политическите нагласи в страната по този въпрос не са еднозначни. Метин Казак е евродепутат, избран от Движение за права и свободи, което подкрепя членството на Турция в ЕС, наред с друго и защото представлява етнически турския електорат. Парламентарно представената националистическа партия „Атака” и извънпарламентарната партия ВМРО обаче са на диаметрално противоположна позиция. Интересно е, че тезите „за” и „против” съществуват в практически всички политически сили. Според едно социологическо проучване, ако за членството на Турция в ЕС се проведеше референдум, „против” биха гласували 64 процента от електората на най-критичната спрямо него партия „Атака”. Евроинтеграцията на Турция е нежелана за 42 на сто от привържениците на управляващата партия ГЕРБ, за 37,2на сто от електората на БСП и за 24 процента от електората на Съюза на демократичните сили. Негативно настроени 2 процента има и в самия турски електорат на Движението за права и свободи. На официално правителствено равнище обаче подкрепата за членството на Турция в ЕС е факт още от правителството на Симеон Сакскобургготски. Последвалата го тристранна правителствена коалиция, оглавявана от Сергей Станишев, предложи България да окаже на Турция подкрепа, споделяйки опита си от преговорите за членство, а в годишната си програма за участие във вземането на решения на ЕС за 2010 г. сегашното правителство на Бойко Борисов записа, че ще продължи да работи в подкрепа на европейската перспектива на Турция, като изхожда от ролята й на силен съюзник в евроатлантическото взаимодействие и на гарант за сигурността на региона по отношение на Близкия Изток и Азия. Наличието на подкрепа се признава от самата Турция и нееднократно премиерът Тайп Ердоган заявява, че откакто е член на ЕС, България винаги ни е подкрепяла и се надяваме да продължи да го прави.

Тази позиция на подкрепа не е лесна и понякога създава вътрешнополитически напрежения в България. Наскоро например министърът без портфейл Божидар Димитров бе смъмрен от премиера Борисов, защото си позволи да допусне, че България може да наложи вето на членството на Турция в ЕС, ако не получи финансови компенсации за отнетите от турската държава имоти на изселилите се от Източна Тракия българи в периода между 1912 и 1925 г. Потенциал да поставят под въпрос или обременяват българската подкрепа за членството на Турция в ЕС имат и отворени въпроси около връщането на бившите имоти на българската екзархия в Турция, определянето границата при река Резовска и използването й като източник на питейна вода за Истанбул, пенсиите на българските изселници и равноправното третиране на българските граждани, работещи и живеещи в Турция, при упражняване на правото на труд.

Явно подкрепата на София за еврочленството на Турция ще продължи. Преди няколко месеца външният министър Николай Младенов заяви, че България е последната държава, която ще създава трудности за него, а само преди дни в САЩ премиерът Бойко Борисов каза, че София продължава да подкрепя реформите в Турция и желанието й за членство в ЕС. Изгледите българската подкрепа за европейската перспектива на Турция да продължи са сериозни и предвид обстоятелството, че София я схваща като елемент от подкрепата си за европейската перспектива на целия балкански регион и като предпоставка за укрепване на сътрудничеството в черноморския район и цяла Югоизточна Европа, където България има амбиции да играе ролята на стабилизиращ фактор.

Автор: Стоимен Павлов

29 септември 2010

Пълен текст

Последни Новини

Карлос Контрера: Ако искате нещо да се обърка – извикайте Христо Иванов да Ви направи реформа!

Може би това беше една от целите - отвратените да не гласуват, за да управляват пак отвратителните, казва общинският съветник от ВМРО

Ангел Джамбазки: След като гражданите гласуват, трябва да търсят отговорност и сметка

След като гражданите гласуват, трябва да търсят отговорност и сметка, каза в интервю за БТА от Страсбург евродепутатът Ангел Джамбазки.

Представители на ВМРО гостуват на най-голямото консервативно политическо събитие за САЩ и Европа

На 25 и 26 април 2024 г. в Будапеща (Унгария) ще се проведе Conservative Political Action Conference (CPAC) - Hungary, най-голямата консервативна...

Контрера: Археологическите разкопки около храм „Св. Неделя“ са зарити и павирани

Унищожава ли се културно-историческото наследство на София? Този въпрос задава заместник-председателят ВМРО и общински съветник в Столичния общински съвет...

Джамбазки: Дневният ред на Брюксел и на хората е коренно различен

Европейският парламент се събира за последна пленарна сесия в Страсбург. Каква е равносметката на българските евродепутати за свършената работа? Темата коментира Ангел...

Доц. Михов: Провалени партии в провален парламент провалят България

Всички българи усещат тежкото положение на гърба си, като отидат в магазина да си купят храна и се подредят на колонката да...

Контера: Прокопиев и кръгът „Капитал“ управляват Столична община!

За секретар на столичната администрация е назначена съдружничка на бизнесмена Това написа в страницата си във Фейсбук заместник-председателят на...

Коментари

serdivan escort adapazarı escort odunpazarı escort

escort bayan sakarya escort bayan eskişehir