Източник: Експерт.бг
Световната енергетика е обладана от въодушевление – технологиите за хидравличен разрив откриват достъпа до някога недосегаеми залежи на природен газ. Но докато САЩ бързат да оползотворят евентуалните печалби, европейците проявяват пълно равнодушие по въпроса.
Дали Старият континент не рискува да изпусне революцията в енергетиката и на какво се дължи нежеланието му да последва американския пример? На тези въпроси отговаря директорът на Центъра по европейски политически изследвания Даниел Грос, цитиран от vestifinance.ru.
На пръв поглед колебанието на държавите от ЕС изглежда странно – благодарение на шистовия газ, САЩ почти напълно обезпечи потреблението си. Европа обаче пасува на новите технологии и почти не ги въвежда. Наистина, някои компании провеждат свои изследвания, но все още не са се засели да взривяват въглищни пластове, подлежащи на газификация. Това дава основание на някои експерти да заключат, че Старият континент ще пропусне следващата енергийна революция. Дали обаче това е повод за тревога?
Тези, които бързат да размахват пръст и да критикуват, трябва да си спомнят няколко съществени момента. Първо, от геологична гледна точка, Европа е много различна от Америка, а предполагаемите й залежи от шистов газ са толкова по-малки, че новата технология просто не е икономически изгодна. Според Международната енергийна агенция, най-много скрити в недрата си резерви имат САЩ, Канада и Китай, но за Стария континент количеството клони към нула.
Истина е обаче, че тук са цитирани предположения – а не доказани факти.
За разлика от Европа, в САЩ изследванията и интензивното търсене на шистов газ продължава вече няколко десетилетия. От страните членки на Общността, Полша може да се похвали с най-благоприятните геологически условия за внедряване на новите технологии и ако се престраши, може да стане мащабен производител на шистов газ след, да речем, десет години. Това би помогнало на страната не само от икономическа, но и от политическа гледна точка, тъй като би понижило зависимостта й от Русия.
Критиците на европейските колебания забравят и друг съществен момент:
Брюксел не контролира добива на шистов газ в региона.
Лицензите и регулациите са в ръцете на националните правителства, които пък трябва да се съобразяват с опозицията на гражданите си.
Европейците са далеч по-загрижени за околната среда от американците, дори и това да удря по джоба им. Но те и не могат да очакват особени финансови ползи. Докато отвъд океана природните ресурси принадлежат на частния собственик на парцела, от тази страна на Атлантика те са държавни.
Така европейците, без да са изкушени от конкретни очаквания за печалби, концентрират вниманието си над опасностите, предполагаемо свързани с добива на шистов газ. За разлика от тях, американците трупат сериозни суми, продавайки земята си на енергийната компания. И са далеч по-склонни да не се вслушват в предупрежденията на еколозите.
Частната собственост над природните ресурси обаче не е основната причина за бума на добива на шистов газ в САЩ. Мощен тласък на сектора оказаха данъчните облекчения, които не съществуват в Европа.
Но най-важният момент, който критиците все забравят да споменат, е фактът, че хидравличният разрив може да бъде използван един единствен път. И това поставя въпросът: дали наистина Старият континент трябва да се обърне към шистовия газ именно сега? Настина, европейците използват доста значително количество газ, но поне към момента потреблението не расте, отчасти поради икономическите сътресения. Да не забравяме и че традиционните методи на добив са далеч по-евтини от новите технологии.
Като се вземат предвид всички фактори, може да се каже, че за Европа наистина е най-добре да не прибързва. Хидравличният разрив е все още нов и неразработен метод и можем тепърва да очакваме усъвършенстването му.
Така че може би Старият континент ще стане лидер в добива на шистов газ, когато запасите на Новия свят се изчерпат.
18 октомври 2012
ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА:
ВМРО: Добивът на шистов газ крие опасности за хората и природата (ОБЗОР)
