Начало Последни новини Дискусията в България за еврочленството на Турция е обезпокоителна за Анкара

Дискусията в България за еврочленството на Турция е обезпокоителна за Анкара

Източник: „Капитал”

Интервю с Биргюл Демирташ-Джошкун, професор по международни отношения в университета „Башкент“ в Анкара

В България има инициатива за референдум срещу приемането на Турция в ЕС. Как се гледа на това в Анкара?

Това не изразява официалната гледна точка на българското правителство. Премиерът Бойко Борисов многократно е казвал, че въпросът за референдума не e на дневен ред за неговия кабинет. Инициативата е свързана с някои български партии, които са по-националистически настроени от основните политически сили.

Знаете ли, отношенията между Анкара и ЕС никога не са били перфектни и праволинейни. Имало е периоди на напредък, но и периоди на застой. Ако погледнете на процеса от 1963 г. до днес, се вижда голямо развитие. И този процес трябва да продължи. Разбира се, ще има реакции от някои държави в ЕС. Ще има реакции от страна на Турция. Има проблеми, произлизащи главно от ЕС. Изглежда, че някои страни членки като Германия, Франция и Австрия нямат желание да приемат Турция. Някои политически партии в тези държави вярват, че Турция не принадлежи на Европа в културно, в георафско отношение и изобщо не е част от европейската идентичност.

Но самите турци също вече не са много ентусиазирани да влязат в ЕС. Това на дългия процес по присъединяване ли се дължи?

Да, социологическите проучвания показват намаляваща подкрепа за членство в ЕС. Преди около пет години близо 75% от турците бяха „за“. Последното число, на което попаднах в медиите сега, е около 38%. Причините за това идват главно от ЕС. Турското правителство наистина иска да постигне пълно членство. Готово е да изпълни всички критерии, да затвори всички преговорни глави, да предприеме всякакви радикални реформи.

Но турската общественост не вярва, че дори всички критерии да бъдат изпълнени, дори всички глави да бъдат затворени, страните от ЕС ще пуснат страната в клуба. Това е атмосферата в Турция днес. Хората мислят, че каквото и да направят, това няма никакво значение. Защото някои страни от ЕС, някои от политическите партии, някои правителства не са готови да приемат Турция. Затова хората си казват: „Защо да отделяме време, енергия и усилия да настояваме за това. Разбира се, трябва да предприемем някои радикални реформи – икономически, политически, правни. Но трябва да го направим заради себе си, а не в името на членството в ЕС.“

Означава ли това, че отлагането на турското членство не забавя хода на реформите в страната?

Когато видиш неохотата у някои правителства от ЕС, това естествено се отразява на скоростта на реформите тук. Тя се е забавила. Когато някои от преговорните глави бяха замразени заради Кипър, турците остана с усещането, че подходът на ЕС не е справедлив. И докато този подход остане, не мисля, че подкрепата за членство в ЕС ще достигне отново 70-80%.

Вижте кипърския въпрос. През 2004 г. в двете части на Кипър имаше референдуми. На своя кипърските турци приеха плана на ООН за уреждане на проблема с разделението на острова. Те показаха, че са готови да направят жертви в името на намирането на решение, и бяха наказани. Кипърските гърци отхвърлиха плана, но бяха наградени и станаха част от ЕС. Тогава ЕС обеща някои неща на турската част от острова. Каза, че ще осигури финансова помощ, че ще се опита да отвори търговски канали за кипърските турци, но това не беше преведено в реални действия.

А какви са реакциите в Турция на дискусията за референдум в България?

Според турските политици сегашното българско правителство подкрепя членството на страната в ЕС. В по-широк смисъл обаче онези, които вземат решенията в Анкара, и турските проевропейски настроени интелектуалци не обичат дебатите за референдуми, независимо дали това се обсъжда в Австрия, Франция или България. Техният аргумент е, че от 1963 г. Турция е асоцииран член на ЕС. Повече от половин век измина оттогава, а и Турция се смята за европейска страна още от XIX век. Процесът на европеизация започва в късния период на Османската империя.

Политическите партии, подкрепящи референдуми, просто искат да затворят процеса на еврочленство за Турция. В момента най-важен за Анкара е подходът на българското правителство. Преди изборите Бойко Борисов не подкрепяше в такава степен турското еврочленство, но след като ГЕРБ дойде на власт, виждам промяна в дискурса.

Как си обяснявате това?

Не мисля, че е нещо специфично за България. По цял свят, след като една опозиционна сила дойде на власт, тя може да промени своята политика. Свързано е с това да бъдеш по-рационален, по-реалистичен, защото да управляваш има балансиращ ефект върху политическите актьори по принцип. От турска перспектива най-важно е какво казва и прави българското правителство, а то подчертава, че поддържа процеса на членство на Турция в ЕС. Но нека видим как ще се развият нещата. Защото опозиционните партии, които са зад идеята за референдума, подкрепят правителството в парламента. Ето защо трябва да наблюдаваме дали кабинетът ще бъде повлиян от тези националистически партии – „Атака“, ВМРО и други.

Но дори самата дискусия е обезпокоителна лично за мен, а бих казала и за турската общественост. Нашият аргумент е, че имаме споразумение за асоцииране с ЕС още от началото на 60-те години. През 2005 г. официално започнаха преговорите за присъединяване. Опитваме се да си свършим работата и да затворим преговорните глави и няма логика да се спори за европейската идентичност на Турция. За Турция този въпрос вече е разрешен. Сигурно е, че страната принадлежи към Европа, че е част от европейската идентичност. Опитите да се постави под въпрос европейската й принадлежност е подход, който няма да намери подкрепа в самата Турция.

Контрапункт е, че Турция подкрепи присъединяването на България към НАТО през 2004 г. Какви бяха аргументите на турските политици?

Турция подкрепи не само българското влизане в НАТО, но и румънското. Този процес продължава до ден днешен – Турция подкрепи членството на Албания, поддържа това на Македония и  Босна и Херцеговина. Това е свързано с основните принципи на турската външна политика. Анкара винаги е подкрепяла регионалната сигурност и създаването на мирна среда на Балканския полуостров. А това е възможно само ако балканските страни членуват в едни и същи регионални и международни организации. НАТО като организация за колективна сигурност е една от тях. Аргументът на Турция беше, че влизането в НАТО ще помогне за създаването на атмосфера на сигурност и мир на Балканите. Това беше основната причина. Турция вярва, че ако съседните й страни станат членки на НАТО, това ще е възможност за решаване на всички въпроси чрез диалог.

Визитка

Биргюл Демирташ-Джошкун е младши професор по международни отношения в университета „Башкент“ в Анкара. Получила е докторската си титла от Берлинския свободен университет. Работи и като редактор на списание „Международни отношения,“ издавано от Турския съвет по международни отношения. Работи върху теми, свързани с Балканите, включително българско-турските отношения. Автор е на публикацията „Нов период с България: Връзки между Анкара и София в ерата след студената война“.

Последни Новини

Контрера: Три ключови въпроса вълнуват българите  – сигурност, образование и здравеопазване

Карлос Контрера - член на СОС, ВМРО - Илиана Беновска „Беновска пита – Радио К2“, 20.04.2024 г.   Пренасянето на...

Априлското въстание е българската Голгота

На 20 април 1876 г. в Копривщица избухва славното Априлско въстание. Трескаво подготвено под ръководството на апостолите от Гюргевския комитет, то е...

Евродепутатът Джамбазки на среща със студенти в Благоевград: Защитата на българския национален интерес е наша отговорност!

Българският представител в Европейския парламент и председател на българската делегация в ЕКР Ангел Джамбазки проведе среща дискусия със студентите от Югозападния университет...

Каракачанов във Варна: ВМРО иска да привлече българите, които не участват в политическия живот

Политическият модел на посушковците трябва да бъде разбит ВМРО ще се яви самостоятелно на изборите, като ще представи своите...

ВМРО – Русе номинира Траян Тотев за водач на листата за парламентарните избори

На съвместно заседание между Общинското и Областното ръководство на ВМРО - Русе бяха обсъдени имената на кандидатите за народни представители в 19...

Джамбазки: Мораториум върху търговията с въглеродните емисии ще спре безумната „Зелена сделка“

Има просто решение за спиране на европейската „Зелена сделка“ и това е приемането на мораториум върху търговията с въглеродни емисии.

Контрера: С аферата „Живко Коцев“ Промяната стана мафията

Защо Кирил Петков, Асен Василев и ген. Атанасов още не са разпитани? Тази остра позиция във връзка с горещите...

Коментари

serdivan escort adapazarı escort odunpazarı escort

escort bayan sakarya escort bayan eskişehir