Почти 23% от българските общини са на умиране. 60 от общо 264 имат население под сегашния норматив от 6000 жители за създаване на нова община. Това показа последното преброяване на населението, проведено от националната статистика през тази година. Те биха могли да бъдат закрити при евентуална промяна на закона за административно-териториалното устройство. Само за сравнение – най-голямото село у нас, софийското Лозен, има повече жители (6276) от всяка една от тези общини.
Още 20 общини обаче имат население под 7000 души и при продължаващ отлив на хора от тях също са застрашени. Така близо една трета от всички 264 общини у нас се оказват под заплаха.
Засега корекция в закона не е на дневен ред – твърдят от правителството. Но и гласовете да се промени днешното деление на страната на области и общини са силни и аргументите им не са за пренебрегване. Най-вече заради нужната администрация и разходите за нея.
Най-голяма част от проблемните общини се намират в западните области на страната и това едва ли е изненада. 8 от тези с население под 6000 души са в област Видин. С една повече обаче са в Софийска област – 9. Под чертата са и пет общини в област Кюстендил и в област Монтана. Допълват ги още по три в Пернишко, Силистренско и Хасковско.
За Софийска област близостта до столицата е логично обяснение за обезлюдяването. Като цяло обаче загубата на население задълбочава проблемите на общините. Младите хора търсят препитание или в големите градове, или извън страната, населението прогресивно застарява, а нужните услуги – най-вече здравни и административни, не могат да бъдат гарантирани. Което от своя страна води до допълнително “бягство” на хора.
В резултат общините, и без това притиснати от финансов недоимък, продължават да губят потенциални ресурси, не са в състояние да се справят с поддържането на инфраструктурата. Образованието запада и тенденцията за отлив на хора продължава да се засилва.
Проблемът лъсна точно преди предстоящите местни избори, когато се оказа, че в общината с най-малко население към края на февруари т. г. – кюстендилската Трекляно, 629 души в 19 села ще трябва да гласуват за 11 съветници от 5 партии (виж по-долу).
Трекляно всъщност е единствената община под 1000 души. Но още няколко имат население, съпоставимо с хората в някой от блоковете с десетки входове, каквито има в доста от големите ни градове. 1341 души има видинската община Бойница. Макреш в същата област е с 1630. В софийската община Чавдар са преброени 1272 души, в Челопеч – 1473. В хасковското Маджарово са останали 1665 души.
Във всички тези общини, населени вече предимно с пенсионери, се избира общински съвет от поне 11 души.
Те по правило са и сред основните работодатели в районите, които традиционно имат висока безработица. Заетите в администрацията обикновено прехвърлят 30 души, а някои от тях, както се разбра наскоро от примера с община Опака, имат и допълнителни екстри като автомобил на разположение.
В много от случаите служителите в администрацията съвместяват по няколко длъжности. От това страда качеството на предоставяните услуги. Но местните хора по правило не искат и да чуят за окрупняване и сливане на общини. Основният мотив е, че допълнителното отдалечаване на центровете за административни услуги ще доведе до ново бягство на хора и на практика до ликвидирането на все повече населени места, особено в граничните райони.
Преди избори административна реформа е невъзможна, убедени са кметовете на проблемните общини. Че тя не е на дневен ред потвърди наскоро и министър Росен Плевнелиев. Но не е ясно как ще заговорят от ГЕРБ след изборите, когато се наложи да свиват още разходите и догодина.
Благоевградска област
Струмяни с 13 съветници
Кресна и Струмяни са двете общини в Благоевградска област, чието население според последното преброяване падна под 6000 души.
“За мен е важно хората да не остават без обслужване, да се спазва изискването отстоянието до общинския център да не бъде над 50 км. Иначе бюджетът ни е 3 млн. лева, структурата на общината е по категорията ни – 28 души администрация, двама зам.-кметове и секретар. И обслужването на хората е на високо ниво”, казва кметът на Струмяни Валентин Чиликов. Той има служебна кола и шофьор, но водачът му съвместява няколко длъжности. Шофьор е на още двама служители, занимава се и с ремонтите на общината.
В Кресна населението се е стопило с 14% през последните години до 5441 жители в 6 населени места. И там бюджетът е около 3 млн. лева, администрацията също е от 28 души.
И двете общини имат по 13 общински съветници. Според кмета на Струмяни броят им е твърде голям и може да се свие.
Ако се реши сливане на общини в следващия мандат, Кресна би могла да отиде или към Струмяни, или към Сандански. Но за това никой в общината не иска дори и да мисли. Според местните хора е удобно кметството да е в центъра на града.
Кюстендилска област
Кандидати се тълпят за всяка служба
5 от 9 общини в Кюстендилско – Трекляно, Невестино, Бобошево, Кочериново и Рила, са под административния минимум население.
За пълен административно-обществен прецедент за България е обявено Трекляно – то се брои все още за община с 19 съставни села с общо 629 жители. Доста са се свили като население и гласоподаватели и Невестино с около 3100 души, Рила – 2888 и др. Във всичките е назначена щатна администрация с 35-40 добре платени за селище с такъв статут чиновници. В Кочериново например управлявалият доскоро три поредни мандата Константин Катин (отстранен от съда за досъдебни производства – бел. ред.) толкова беше надул заплатите, че отнесе наказание от ексминистъра на държавната администрация в кабинета “Сакскобургготски” Николай Василев.
Всички щатни места или на граждански договор са заети и в Невестино – имат си еколог, юрист, архитект, пиар. Общо към 60 са на заплата заедно с наместниците по селата. “Не може да няма човек на всяка служба – нали сме действаща община, административно управляваме”, оправдава разходите зам.-кметът на Невестино Йордан Глогов. Добре преживяват и рилските чиновници. Не се оплакват и в Бобошево.
В малките общини в Кюстендилско са се примирили, че са на изживяване, но си знаят, че ще са поне още един мандат. И затова при тях се разгаря люта предизборна борба. Четирима са кандидатите да заемат кметския пост в “умрялото” Трекляно. Вече са съставени и 4 кандидатсъветнически листи за 11-те места за съветници, вземали досега по 230 лева. “И 11 да останат гласоподавателите в Трекляно, пак ще имат кандидати за съветници”, шегуват се тамошни чешити.
Пет са кандидатите за кмет на Кочериново. В Бобошево също ситуацията е сложна и мераклиите да властват са решени на тежки битки. “Вижте – до изборите няма да има никаква промяна в административното деление. И ще останем общини със собствена администрация. Пък за след това не се знае. Вероятно ще изкараме мандата. А за следващ защо да мислим още отсега”, представя тактиката и амбициите на активистите в общините на умиране сегашният шеф на минипарламента в Бобошево Георги Мичов.
А когато след 70 години, откакто не беше стъпвал там държавник, в Трекляно отиде президентът Георги Първанов, местните в упор му казаха: “Спасете малките общини, другарю президент.”
Ямболска област
Махнат ли Болярово, селата ще загинат
Граничната община Болярово е най-малката в Ямболска област. В нея има 20 населени места – град Болярово и 19 села. Населението според последното преброяване е 4117 души. От тях в администрацията са заети 53-ма. На местните избори хората ще гласуват за общински съвет, в който влизат 11 души.
Съществуването на общински център обуславя и живота в селата, които са пръснати на територия от 668 квадратни километра. Всички въпроси, свързани с улесняването на битието на хората, минават и се решават в общинската администрация – транспорт, съобщения, социални услуги. Дори и осигуряването на дърва и въглища за повечето от жителите в малката община е ангажимент и грижа на общинското ръководство. Ако го няма общинският център – селата съвсем биха се обезлюдили, твърдят местни съветници. Следващият град, намиращ се най-близо до Болярово, е на разстояние 50-60 км. Кой ще остави родителите си в село, от което възрастен човек трябва да пътува това разстояние, за да направи справка или да ползва някаква услуга? И кого от другия, от чуждия град ще го заболи за 50-те жители на едно село досами границата, че им спряла водата за ден или два например? Още повече че в този район хората са свикнали да контактуват директно – лице в лице – със съответния служител, който отговаря за решаването на проблема им, казват общинари.
В болницата в Елхово, в която се лекуват и жителите на Болярово, няма хирург. И сега за преглед или консултация при хирург, хората пътуват до Ямбол.
Област Монтана
Населението малко, територията – голяма
Пет от 11-те общини в област Монтана са с население под 6000 души. Най-малка е община Георги Дамяново – едва с 2627 жители, пръснати в 13 села. В село Помеждин например живеят само 15 души. В общинската управа на Георги Дамяново работят 28 души плюс 13 кметове и наместници. А общинският съвет е от 11 души. Толкова местни депутати малката балканска община ще избира и наесен.
“Вярно е, че сме много малко хора. Но районът обезлюдява от 20-30 г. Като население сме малко, но територията ни е голяма и има нужда от грижи. Мисля, че не е нормално да бъдат закрити такива общини, защото това ще снижи качеството на административните и на социалните услуги за хората по селата!”, казва кметът на Георги Дамяново Дилян Димитров. Местните жители също не искат да чуват за закриване на общинската управа. Така за по-образованите има някаква работа, а и как ще пътуват за една справка чак до Монтана, възмущават се балканджиите. Под санитарният минимум са и общините Брусарци (5273 жители), Чипровци (4082), Якимово (4329) и Медковец (4169). Навсякъде има по 20-30 души администрация и 11 съветници.
“Административно-управленска реформа трябва да има. Не бива да съществуват общини, които не могат да се самоуправляват и самоиздържат. Но това трябва да се решава конкретно за всяка община, а не по-общи критерии”, казва кметът на Медковец Венцислав Евгениев.
Само факти
С близо 30% се е стопило населението на изцяло селската община Опан в Старозагорска област. Там живеят едва 2950 души, по-голямата част от които са на възраст над 60 г. Администрацията е от 42 души.
3470 души е населението на най-малката община в Хасковска област – Маджарово. В самото градче живеят едва 637 души. В общинската администрация работят 33-ма.
В община Никола Козлево, област Шумен, официално живеят 6100 души. Но според кмета Турхан Каракаш поне още 2000 са на гурбет в чужбина. Безработицата в района е рекордна – над 50%. Общината се ръководи от кмет с двама заместници, 30 души администрация и 13 общински съветници.
ВМРО срещу ДЕМОГРАФСКАТА КАТАСТРОФА:
България 2050 – проект за демографска програма
Република на старостта: медиите за демографската катастрофа в Краище и Знеполе (ОБЗОР)
Третата национална катастрофа: България изчезва!
Книга и филм на Костадин Костадинов за демографската катастрофа
31 август 2011
