Като част от своята демографска програма ВМРО – Българско национално движение организира специално посещение за журналисти на най-западните територии на България – Краището и Знеполе. Те се намират буквално на прага на българската столица, но могат да бъдат наречени също така и „Другата България”, защото за този край от България и неговите драстични икономически и демографски проблеми изобщо не се говори.
Журналистите бяха водени от зам.-председателя на ВМРО Костадин Костадинов, автор на книга и филм за демографската катастрофа.
Ние от ВМРО решихме да покажем на българските журналисти тази „друга България” и ги разведохме из община Трекляно, община Трън и с. Полетинци. Всеки от журналистите, които участваха в посещението на Българското Краище получи разширена информация със статистически, исторически, демографски и етнически данни за този район.
Благодарение на организираното от ВМРО посещение журналистите научиха, че в с. Полетинци не се е раждало дете от 1950 г. В община Трекляно живеят само 520 души, а последното дете се е родило през 2009 г. В община Трън през 2010 г. са се родили само 6 деца, от които половината са циганчета. При пътуването между Трекляно и Трън групата журналисти и представители на ВМРО не срещнаха нито един друг автомобил по трасето от 40 км. От кмета на община Трън журналистите научиха, че през 1939 г. там са живеели 38 хиляди души, а към момента населението наброява не повече от 4 400 души.
Публикуваме репортажа за това пътуване от вестник „Дневен Труд”. Очаквайте и следващите материали по темата.
ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА:
България 2050 – проект за демографска програма
Третата национална катастрофа: България изчезва!
Книга и филм на Костадин Костадинов за демографската катастрофа
„Дневен Труд“: Животът спира в 53 общини
Точно 53 от всичките 264 общини в България са под “санитарния минимум” от 6000 души, нужни за откриване на община, сочат данни на ГРАО. И въпреки че по закон падането на жителите не води автоматично до закриване, разноцветни политици признават, че е нужен широк обществен дебат за ново административно деление на страната. Още повече, че картината вероятно ще се влоши, когато излязат данните от преброяването на населението. Реформата не може да стане преди 2015 г., когато приключва цикълът по финансиране по европроекти, по които общините са бенефициенти. Всяка административна промяна в този случай би означавала загуба на европари, защото договорите са сключени именно с тези общини. И средствата не могат да бъдат прехвърляни.
Възниква въпросът дали една малобройна община има ресурс да решава проблемите на гражданите, каза пред “Труд” депутатът от мнозинството Стефан Дедев. “ГЕРБ категорично няма намерение да закрива общини предизборно”, категоричен бе той. Според Дедев трябва да започне обществен дебат за ефективността на тези общини. “Личното ми мнение е, че след широк дебат трябва да стане административна реформа, в която да се окрупнят общини и да се направи ново деление според населението и географските особености”, каза Дедев.
“Тези 53 общини са в резултат на разширяващите се дисбаланси в регионалното развитие на страната”, каза соцдепутатът Димчо Михалевски. Той напомни, че законът не изисква закриване. Но трябва много широк дебат какво да се прави.
Повече от половината общини в област Монтана са обезлюдяващи. Населението в тях намалява с всяка година и е предимно възрастно. Няма и промишлени предприятия. “Живеем много трудно. Няма никаква работа за хората!”, казва кметът на община Якимово Георги Георгиев. В петте села на общината живеят 4383 души. В нито едно от тях няма завод или дори малък цех. Работа има само в малките магазинчета и в няколкото фирми за обработка на земята. През последните години са закрити две училища, вече са останали само две, които събират децата от всички селища. Младите хора бягат. Трудно се намират и специалисти за общинската администрация, която заедно с кметствата по селата наброява 31 души. За да събере екип, кметът е назначил хора от Монтана и Враца, които пътуват всеки ден. Общинският съвет е от 11 души. Оскъден е и бюджетът на общината – около 2 млн. лв. Ако не са десетината европроекта, които сме разработили, няма как да поддържаме селищата, казват общинарите. “В тоя вид не знам как ще оцелеем!”, тревожи се кметът Георгиев. Община Трекляно с 19 съставни села и 502 постоянни жители със сигурност ще влезе в учебниците. Паланките се обезлюдяват в геометрична прогресия и повечето от селцата са с по 8-10 обитатели, а зимата не са и толкова. Местните често коментират инцидент, при който през лятото м. г. загинал последният регистриран с постоянен адрес в с. Побит камък Миливой Динев (75 г.). Мъжът се качил да бере джанки за ракия в двора си, паднал и издъхнал.
Бюджетът на Трекляно за 2011 г. е 960 000 лева – колкото за асфалтирането на две улици в областния град. В перото “Здравеопазване” са заложени 400 лева. Те са за хонорара на медицинската сестра, която дава хапчета на болни ученици в училище “Св. св. Кирил и Методий”, в което има 30 деца от първи до осми клас в смесени паралелки и повечето са от ромския кв. “Изток” в Кюстендил.
Впрочем доста бюджетни средства отиват тъкмо за училището – годишната издръжка на всяко дете е 1780 лева, обявиха от финансовия отдел на общината. На седмичен пансион са, с безплатна храна три пъти на ден. За частен бизнес е трудно да се говори в този край – частници държат само един-два магазина. Треклянци се надяват да се отворят поне 10-ина работни места в новия цех за дървени въглища. Кметът Камен Арсов (66 г.), който кара пети мандат, няма да се кандидатира наесен заради здравословни проблеми. Според него обаче с това “гърчаво население” общината може да бъде прехвърлена към Кюстендил или Земен. “Каквото искат да правят”, описва нещата Арсов.
Демографски срив и разруха тресат Северозападния регион – най-беден е не само в България, но и в ЕС. Видинският край с 11-те си общини е единственият в страната, в който от 1946 г. не е установено увеличение в броя на населението. Наред с ниската раждаемост и висока смъртност, трудният делник пропъди хиляди жители. За последните 10 г. броят на учениците във Видинско е намалял двойно. Преди 5-6 г. в областта е имало 51 училища. Днес са 38. Малцината останали млади в по-малките общини преживяват или от социални помощи, или от мизерните си заплати по програмите за временна заетост. Общините Бойница, Макреш и Чупрене обезлюдяват. Лоша пътна инфраструктура, кретаща икономика, пустеещи земи.
“Животът при нас мъждука”, каза Николай Гергов, кмет на община Грамада, където по последни данни живеят 1987 души, предимно пенсионери.
“Децата ни избягаха в Кюстендил и София. Ние едвам се препитаваме”, кахърят се малкото останали жители в Трекляно. За последната една година се е родило само едно дете. Лекар и полиция няма. В селото все още има училище, но в него се обучават едва 32 деца, половината от които са от ромски произход. Животът е като спрял в пустиня. В школото намираме само главния счетоводител Стефан Борисов. Освен че се оправя с училищното счетоводство, той отглежда животни.
“Имам две крави. Казват се Илияна и Лиса, 13 овце, свине, гъски, кокошки и няколко кучета. Имам син и той ходи на училище”, хвали се Стефан. Завършил бил икономика в университет в Благоевград.
До съседното село Дълга Лука се минава през село Косово. Кости от умрели животни са осеяли нивите. Пътят е черен, отстрани има разрушени къщи и хора не се срещат. В него има само 11 жители.
От тях намираме единствено 29-годишния Иван Димитров. Заварваме го на нивата, където сее люцерна и с гребло чисти останалата трева от почвата.
Иван отдавна не е виждал други хора, които не са от селото. Живее в стара дървена къща, която повече прилича на обор. Отскоро обаче съседите му имали интернет и той решил да се отърве от самотата и започнал да си търси жена в сайтове за запознанство.
Освен че прекопава нивата, Иван се заел да учи занаят. Решил да стане масажист. В село Искрец имало лекар, който го научил да масажира.
“Сега правя масажи на ловджиите от околните села”, казва Иван. Мечтата му е да си намери жена. “Хубаво е човек да си има семейство и деца”, казва той. Облечен е странно – с балтон, мръсни панталони, галоши. Препасал е нож, на врата му виси сребърен синджир с лика на Дева Мария.
“Не съм си ресал косата, не съм за снимка”, суетничи обаче масажистът.
Близо до Дълга Лука и Трекляно е село Горановци. В него дете не се е раждало от три години, а общият брой на жителите е 78.
На няколко километра от него е село Полетинци. В него има само 10 души. Селото е разделено на малки махали, в които вода няма. Път до къщите на хората също няма.
Лекар не е идвал от 10 години, да не говорим за зъболекар, казват последните жители на Полетинци. Получават пенсиите си чрез пощата. Автобус до близкия град Кюстендил няма. Вода в селото също няма. Най-близката чешма е на два километра. “Час и половина всеки ден минавам за една стомничка”, казва Василка (83 г.). Цял живот е пасяла овцете. Тя не е виждала големия град. Не е била в София и й е трудно да си представи какъв може да е животът извън селото.
Не знае кой е премиерът, нито се сеща за името на президента. Дъщеря й отдавна живее в Кюстендил.
“Животът е дълъг и време за всичко има”, казва тя със спокойствието на източен мъдрец.
Ирена КОЛЕВА
31 март 2011
