Текст от рубриката „Турция разбулена”, снимка: Reuters
*Досието „Отношенията на ЕС с Турция“ е подготвено от Даниел Владимиров Господинов, IV курс Международни отношения, УНСС. За подготовката му е използвана информация от досие на портала за европейски политики и партньор на Европа.Дневник – EurActiv.
Преговорите за присъединяване на Турция към ЕС започнаха официално през октомври 2005г. , но редица препятствия продължават да стоят на пътя на Анкара към пълноправното членство. Страната има за задача да разреши сложни проблеми със своите сеседи, включително с България, преди да стане част от европейското семейство. Процесът на турското присъединяване е с отворен край – няма поставени срокове, нито твърда цел.
Ключови моменти:
Юли 1959г: Турция кандидатства за присъединяване към Европейската икономическа общност (ЕИО).
Септември 1963г: Подписано е споразумение за асоциирането на Турция към ЕИО, т.нар. споразумение от Анкара.
Юли 1974г: Турция нахлува в Кипър.
Септември 1980г: Военен преврат в Турция; отношенията между Турция и ЕИО бележат застой.
Септември 1986г: Съветът по асоцииране Турция-ЕС размразява процеса на асоцииране.
Април 1987г: Турция кандидатства за пълноправно членство в ЕИО.
Март 1995г: Съветът по асоцииране Турция-ЕС финализира споразумението за създаване на митнически съюз, което влиза в сила през януари 1996г.
Декември 1999г: На Европейския съвет в Хелзинки Турция официално получава статут на страна кандидатка за членство.
17. декември 2004г: Европейският съвет решава да започне преговори с Турция за членство.
29. юли 2005г: Турция подписва протокола от Анкара. който предвижда Турция да отвори своите летища и пристанища за присъединилите се към ЕС през 2004г. страни, включително за Република Кипър.
22. Юли 2007г: Проислямската Партия на справедливостта и развитието (АКП) е преизбрана за трети мандат.
28. август 2007г: Абдуллах Гюл е избран от турския парламент за президент на страната.
8. юли 2009г: Турция приема закон за ограничаване на властта на военните съдилища.
10. октомври 2009г: Турция и Армения подписват мирно споразумение в Цюрих, насочено към отваряне на границата между двете съседни страни.
8. май 2010г: Великото народно събрание на Турция одобрява законопрект на АКП за конституционни промени. Предстои референдум.
От основаването си през 1923г. насам Модерна Турция е светска демокрация и близък съюзник на Запада. Страната е сред основателите на Обединените нации, член е на НАТО от 1952г., на Съвета на Европа от 1949г., на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 1961г. и е асоцииран член на Западноевропейския съюз от 1992г.
Анкара решава да си сътрудничи тясно с ЕИО през 1959г. и оттогава насам евентуалното членство на Турция в тогавашния ЕИО и днешен ЕС представлява предмет на разпален дебат. Отношенията на Турция с Общността са договорно закрепени през 1963г., когато страната подписва споразумение за асоцииране към ЕИО. Това е първата стъпка по пътя на пълноправното членство. Но инвазията в Кипър през 1974г. и военният преврат през 1980г. значително отклоняват Турция от поетия курс.
Повратен момент в перспективите на Турция за еврочленство представлява решението, взето на Европейския съвет в Хелзинки през декември 1999г., за предоставяне на Турция на статут на официален кандидат. През периода 1999-2004г. страната полага усилия да покрие Копенхагенските критерии, особено по отношение стабилността на институциите, устоите на правовата държава, човешките права и защитата на малцинствата. Ключова стъпка в този процес е подписването на протокол за де факто отмяна на смъртното наказание.
Европейският съвет през декември 2004г. решава да започне преговори с Турция от октомври следващата година. Но реално преговорите започват едва през юни 2006г.
Досега само една преговорна глава (наука и изследвания) е затворена. Дванайсет други са отворени, осем от които остават блокирани поради неизпълнение от турска страна на протокола от Анкара, който предвижда Турция да отвори своите летища и пристанища за присъединилите се към ЕС през 2004г. страни, включително за Република Кипър. Според главния преговарящ на Турция Егемен Багъш пет глави са блокирани от Франция, три от Австрия и Германия и две от Кипър.
Импулсът за реформи в Турция бележи чувствителен спад в резултат на все по-критичната позиция на ключови играчи като Франция и Германия, скептични към основанията Турция да се смята за европейска държава, както и към възможностите й да покрие критериите за членство.
Проблемни области:
Споровете в Европа около евентуалното турско членство засягат серия от проблемни области, простиращи се в широк диапазон – демографски, географски и политически. Често привеждан е аргументът, че ако Турция се присъедини към ЕС, ще бъде най-многобройната страна членка. В момента населението на Турция възлиза на около 74млн., като демографските проучвания прогнозират, че то ще нарастне до около 80-85 млн. около 2020г.
Старият дебат за географските граници на Европа разпалва споровете дали Турция се вписва в географията на ЕС. Мнозина считат, че тази полемика почива на философски и интелектуални предразсъдъци, особено предвид това, че Римският договор има за генерална цел изграждането на съюз от европейски държави на основата на споделени общи ценности.
Вероятно най-деликатният от всички проблеми акцентира върху културните и религиозни различия. Тъй като ЕС се самоопределя като една културна мозайка, която признава и уважава разнообразието, поддръжниците на кандидатурата на Турция вярват, че докато страните членки на ЕС и Турция следват тази обща визия, културните и религиозни различия ще бъдат без значение.
Опасения пораждат още спазването на правата на човека в Турция, както и проблеми, свързани с глобалната и регионалната сигурност. Бъдещето на разделения остров Кипър също е източник на проблеми за турското еврочленство. Кипър настоява за официално признаване, както и за достъп до турските пристанища и летища. Турция настоява да се сложи край на изолацията на Северен Кипър и припомня, че гръцката част на острова отхвърли плана за обединение на ООН през 2004г. Турският министър по европейските въпроси Егемен Багъш заявява, че разрешаването на Кипърския въпрос не е било предпоставка за членството на самия Кипър, следователно не би трябвало да бъде условие за членството и на друга държава.
Според Доклада на Европейската комисия за напредъка от 14. октомври 2009г. чл. 301 от турския наказателен кодекс „за обида на турската самоличност“, по който бе осъден и световно известният турски писател Орхан Памук, признал арменския геноцид, вече не се използва за систематично ограничаване на свободата на словото. Но турското право все още не гарантира в достатъчна степен свободата на словото, както изисква Европейската конвенция за човешките права.
Подобряването на отношенията между Турция и Армения също е едно от условията за членство. Действително официалното признаване на арменския геноцид вече не е условие, но предоставянето на възможност за свободно говорене по темата продължава да бъде. В края на 2009г. Анкара и Ереван подписват протоколи за отваряне на границата помежду им (затворена през 1993г. от Турция в знак на солидарност с Азербайджан), но ратификацията им е обвързана с решаването на друг проблем – Нагорни Карабах. Армения контролира азърбайджанския анклав от 1993г. насам и посреща остро всеки опит от турска страна за натиск в полза на Азербайджан.
Докладът на Комисията оценява положително откриването на всеообхватен дебат за културните, политическите и икономическите аспекти на кюрдския въпрос, но набляга на нуждата от конкретни мерки, които да се преборят с твърде широката интерпретация на антитерористичното законодателство, ограничаващо фундаментални човешки права.
Друг проблем представлява продължаващата намеса на военните в изпълнителната и съдебната власти на Турция. Слабостта на границите, които разделят турските власти, се проявява нагледно в делото „Ергенекон“, по което над 200 души, сред които военни и политици, са арестувани. Ултранационалистическата организация „Ергенекон“ е обвинена в подготовка на преврат срещу правителството на Партията на справедливостта и развитието. Прокурорите обвиняват групата в планиране на акции за създаване на хаос чрез бомбени атентати и нападения в Турция, за да бъде принудена армията да се намеси и да свали от власт правителството на премиера Реджеп Тайип Ердоган. Армията отрича всякаква връзка с „Ергенекон“. Според критиците на правителството процесът срещу „Ергенекон“ е кампания срещу опоненти на Партията на справедливостта и развитието, които смятат, че кабинетът подкопава светските принципи.
През април 2010г. премиерът Ердоган използва мнозинството на партията си АПК, за да прокара 27 поправки на конституцията, чрез които демократично избраното правителство на Турция ще стане институцията с най-голяма власт в държавата. Анализаторите твърдят, че ерата на неограничена военна власт и намеса в политическата система от страна на съдебната система ще бъдат част от миналото. Мерките за пръв път ще позволят на парламента да избира съдиите във Върховния съд.
Подкрепата в Турция за еврочленството малко по малко отстъпва пред песимизма, породен от трудните за разрешаване проблеми. Турската нация постепенно се изморява от дългия преговорен процес. Скорошно проучване на Евробарометър сочи, че едва 44% от турците смятат, че членството в ЕС би донесло ползи – значително по-малко в сравнение с пролетта на 2005г, когато оптимистите са били над 66%.
Позиции:
Страни-членки, подкрепящи присъединяването на Турция
Великобритания остава силен поддръжник на еврочленството на Турция. Страната винаги е предпочитала разширяването пред задълбочаването на интеграцията, за да избегне засилване на институциите за сметка на националния си суверенитет. Търговските отношения между двете страни са силно развити.
Италия също подкрепя Турция. Целият политически спектър на Италия одобрява еврочленството на страната. Силвио Берлускони се ангажира да смекчи позицията на Германия и Франция по въпроса.
Гърция, историческият противник на Турция, де факто се дистанцира от дебатите около кандидатурата на своята съседка. Официално Атина приветства присъединяването на Турция, напомняйки, че ставайки част от ЕС, Анкара трябва да спазва „правилата на клуба“. Но териториалните проблеми между двете страни остават.
Страни-членки против присъединяването на Турция
Германия е критична по отношение на турското еврочленство. Германският канцлер Ангела Меркел набляга, че „присъединяването не е еднопосочна улица“ и Турция трябва да покрие критериите. По време на предизборната кампания за европейските избори през 2009г. Меркел казва, че предпочита Турция да получи привилегировано партньорство с ЕС, отколкото пълноправно членство. След парламентарните избори през септември миналата година новият коалиционен партньор на християндемократите на Меркел, либералната Свободна демократична партия, за разлика от социалдемократите е против членството на Турция. Междувременно Германия остава най-важният икономически и търговски партньор на Турция в ЕС. Обемът на двустранната търговия на стойност 14млрд. евро годишно се е удвоил през последните десет години. Почти 14% от турския експорт е предназначен за Германия, а 17% от немския – за Турция. Днес почти 1100 немски компании оперират в Турция и над 3 млн. немски туристи посещават Турция всяка година. Около 2,5 млн. турци живеят Германия, 600 хиляди от които вече имат немско гражданство.
Франция е другият голям противник на еврочленството на Турция. Докато предишният президент на страната Жак Ширак подобно на Герхард Шрьодер подкрепя амбициите на Анкара, Никола Саркози настоява, че Турция е част от Азия и няма място в ЕС.
Българо-турските отношения:
Проблемни области
Предмет на дългогодишни преговори и все още неразрешен, въпросът за обезщетяването на българските бежанци от Източна Тракия продължава да обтяга отношенията между Турция и България. Потомците на тракийските бежанци са вече близо 1 милион души. Имотите, собственост на бежанците от Източна Тракия през 1913 г., по изчисленията на българското външно министерство от 1983 г. възлизат на над 10 милиарда долара.
Според Ангорския договор от 1925г. Турция признава имуществените права на българските бежанци и същевременно отказва да изплати компенсации на изселниците, доброволно напуснали региона. Оттогава досега нейните власти не са предприели никакви постъпки за обезщетяването на бежанците.
Друг въпрос от първостепнно значение е да се възстановят всички имоти, които са принадлежали на Българската православна църква и са на територията на Турция, като по този начин църквата ще има възможността да ги стопанисва и поддържа.
Актуален е въпросът за изграждането на язовир и водна централа на р. Тунджа. Проектът се дискутира от години, но без особен напредък, защото двете страни не могат да се разберат за местоположението му. Последното предложение на Турция е съоръжението да е на българска територия. Противниците му обаче твърдят, че ползите от язовир на Тунджа ще са само за турската страна, тъй като риболов, напояване и електрически ток ще бъдат насочени изцяло към територията на Турция..
България трябва да даде отговор и на още едно важно за турците предложение, свързано с водните ресурси. Съседите ни отвъд Босфора искат да отклонят водите на река Резовска, за да се снабдява Истанбул с питейна вода. Експерти смятат, че районът на река Резовска е изключително богат на природни биоресурси, някои от които са защитени видове. Районът освен това е в защитената територия „Странджа“, което изисква допълнителни екооценки.
Плюсове и минуси за България от еврочленството на Турция
Според официалната позиция на Външно министерство България подкрепя всички балкански държави в усилията им към еврочленство. Турската кандидатура не прави изключение. Основният минус от еврочленството на Турция би представлявала вълната от емигранти, насочена към България или през страната ни към Западна Европа. Опасения предизвиква и евентуалното нарастване на влиянието на ДПС в българския политически живот, чиято функция на „партия-посредник“ между двете съседни страни може да се засили.
Същевременно българската икономика ще спечели от присъединяването на Турция. В момента 11.4% от българския износ и 6% от вноса се реализират в югоизточната ни съседка. За производителите у нас много важен е регионалният пазар. Българо-турските инвестиции към момента са доста ограничени и има какво да се желае в тази посока.
Диверсификацията на източниците на газ и на трасетата е възможна с реализацията на мащабни проекти като „Набуко“, а ключова роля за изграждането на тръбата има именно Турция поради стратегическото си местоположение.
Обществени нагласи в България
Според изследване на „Отворено общество“, проведено през 2008г, една трета от българите подкрепят евентуално членство на Турция в ЕС. Анкетирани са 1184 души над 18г. Една трета от тях се обявяват против, а останалите не могат да преценят. Положителните ефекти от членството на Турция се оценяват различно в различните регионите на страната. Най-силна подкрепа на евентуалното членство на Турция се дава в Югоизточна България (46.2%). На другия полюс са нагласите в северозападната част на страната – едва 25% намират членството на Турция за изгодно, 56,1% са на противоположното мнение. В София 34.4% от анкетираните дават положителни отговори, а отрицателни – 35.8%. Влизането на Анкара в ЕС се възприема като най-изгодно от младите хора на възраст между 18-30 години, а най-негативна нагласа имат хората над 60-годишна възраст. При евентуален референдум в България, 31% от анкетираните биха подкрепили членството на Турция в ЕС, а 33% -не. За разлика от членството на Турция в ЕС, членството на Македония и Сърбия се оценява като по-изгодно от приблизително половината от българските граждани. (Източник: opendata.bg)
Пълен текст:
http://www.dnevnik.bg/evropa/razshiriavane/2010/06/07/913299_mediino_dosie_otnosheniiata_na_es_s_turciia/
Всички текстове от рубриката „Турция разбулена”
