Автор: Евгений Еков
Източник: Нюз.бг
Странен начин да избиват комплексите си са избрали управляващите в Скопие сърбомани – вдигат паметници. Поредният, който извиси снага на 28 юни 2011 г. в центъра на главния град на Повардарието, е този на „македонскиот цар“ Самуил!
5-метровият паметник на цар Самуил е поставен на постамент от 3,5 метра, на който са сложени бронзови барелефи. Автор на скулптурата е Димитър Филиповски, а творбата е изработена в художествената галерия „Пиетро Базанти и Фильо“ и в художествената леярна „Фернандо Мартинели“ в италианския град Флоренция.
Паметникът е разположен в непосредствена близост до 22-метровата статуя на Александър Македонски, която бе издигната миналата седмица. Предстои да бъдат инсталирани на местата им и войниците от фалангата на македонския цар. По-рано в Скопие приключи и градежа на паметника на византийския император Юстиниян I.
За да бъде обаче кражбата на чужда – най-вече българска и гръцка – история пълна, преди повече от година в центъра на македонската столица бяха вдигнати „споменици“, както ги наричат оттатък Осогово, на Гоце Делчев и Даме Груев. Които „историческата наука“ в Скопие отдавна също е провъзгласила за „македонски херои“.
Редом до създателите на ВМОРО край Вардара се издига и паметникът на първия премиер на т. нар. Народна република Македония – Методи Андонов-Ченто.
С тези паметници практически приключва пълното преобразуване на централния площад на македонската столица, който е част от плана „Скопие 2014″. Този план е неистов опит на управляващата в Македония партия ВМРО-ДПМНЕ да излекува македонското общество от шизофренията, която го мъчи вече няколко десетилетия.
Македонските „историчари“ така и не можаха да се разберат по въпроса за генезиса на „македонската нация“. Според едни тя тръгвала от Александър Македонски, а според други – от цар Самуил. Така простосмъртният македонец бе оставен сам на себе си да решава дали корените му са „антични“ или „славянски“?
Естествено това ненормално положение не можеше повече да се търпи и сегашният премиер на Македония Никола Груевски реши чрез проекта „Скопие 2014“ да помогне на сънародниците си да се отърват от раздвоението си.
„Това е обединителна концепция. Не знам защо някой иска да дели хората на славяни и на тези, които смятат, че произхождат от античния период. Ние сме потомци на всички, които са живеели по тези места. Тук не може да се поставя въпроса – или едното, или другото“, заяви министър-председателят.
Той направи този коментар по повод обвиненията, че търси антични корени на сегашното население в страната и води Македония до пълна изолация и конфронтация.
„В центъра на Скопие ще има 17 паметника и само един от тях е свързан с античността от времето на Александър Велики. Всички останали нямат връзка с античността. Ще има паметник на Кирил и Методий – това е славянски период, на Свети Наум – също от този период, който няма нищо общо с античността“, дообясни се Груевски.
Съгласно проекта централният площад на македонската столица ще бъде украсен още и с паметници на Никола Карев, солунските атентатори и – забележете – на Киро Глигоров (?!), първият президент на „независима“ Македония.
Противно на очакванията на Никола Груевски обаче, пищното обновяване на македонската столица предизвиква доста критики и подигравки.
Според кореспондентката на АФП в Скопие Ясмина Миронски, с градежа на паметници, мостове и триумфална арка градът е „предприел параноична операция за разкрасяване“.
Издигането на паметника на Александър Македонски, наричан официално „Воин на кон“, на централния площад в столицата пък накара новият гръцки външен министър Ставрос Ламбринидис да се изкаже остро към македонския си колега Антонио Милошоски. Според Ламбринидис македонското правителство не трябва да си губи времето с граденето на стени и паметници, а да прокарва мост между двете страни.
Македонският премиер Никола Груевски обаче не обърна абсолютно никакво внимание на притесненията на Гърция. Още преди време той разгневи гърците, като назова с името на Александър Велики една магистрала и летището в Скопие.
Но в случая, след издигането на паметника на цар Самуил в Скопие, за нас като българи е повече от интересно как ще реагира българският външен министър Николай Младенов? Ако въобще смята да го направи, тъй като вече изминаха няколко дни, а той продължава да се прави на разсеян.
За него, а и за другите стоящи начело на държавата ни, ще припомня, че българският, а не „македонски“, цар Самуил управлява България от 997 г. до 6 октомври 1014 г. Великият ни владетел умира от сърдечен удар, който получава, когато вижда ослепените си войници след битката при Беласица с византийската армия. Поради тази жестокост византийският император Василий II получава прякора „Българоубиец“.
Тоест, ограбването на историята ни чрез издигането от клептоманите в Македония на монумента на цар Самуил в Скопие е точно толкова гнусно и неприемливо, колкото и това, свързано с паметника на Александър Македонски. И следователно реакцията от българска страна би трябвало да е напълно реципрочна на гръцката!
Вярно е, че гръцкият външен министър Ставрос Ламбринидис не е бил посрещан в Скопие с тежки софри за рождения му ден, каквато „чест“ бе оказана от Антонио Милошоски на неговия колега Николай Младенов. И в този смисъл, няма какво да му тежи при изразяване открито на официалната гръцка позиция към Македония.
Но също така е вярно и че националните интереси стоят над кьорсофрите, организирани за външния ни министър от „любезните“ му македонски домакини.
Така или иначе, след като получава заплатата си от българския данъкоплатец, министър Николай Младенов просто е длъжен да реагира срещу поредното обругаване на историята ни. Още повече че става дума за крупна фигура от нея!
Тактиката – да си траем, докато се забрави – този път не трябва да мине! Каквото и да му шушнат в ушенцето от Брюксел и Вашингтон.
И то не защото за пръв път сърбоманите в Скопие нагло демонстрират, че успешно са присвоили част от националното ни битие. Те вършат това официално вече почти 70 години – от онзи черен за нацията ни 2 август 1944 г., когато в манастира „Прохор Пчински“ бе обявено раждането на „македонската нация“.
А, защото от извинението – и преди мен са мълчали, защо аз да си отварям устата – лъха също толкова на комплексарщина, колкото и от присвояването на чуждо историческо наследство от самозабравилите се лумпени в Скопие.
Онова обаче, което е не по-малко притеснително от мълчанието на дипломатите ни от бялата къща на ул. „Александър Жендов“ 2, е почти пълната липса на обществена реакция в България. С изключение на един псевдопрофесор, чиито объркани тези едва ли могат да се приемат изобщо насериозно, никой друг не реагира.
Сякаш с издигането на паметника на цар Самуил Македония плюе не в нашето, а в нечие чуждо лице. Явно предизборната треска така силно е обхванала българското общество, че то дори не забелязва, че Скопие „лекува“ „лудостта си“ не само за гръцка, но и за наша, българска, сметка. И че протестът е задължителен!
Иначе няма да сме достойни за паметта на Самуил!
