Красимир Богданов – областен председател на ВМРО във Враца
България е член на НАТО и Европейския съюз. Това е всеизвестен факт вече няколко години. Процесът беше дълъг, преговорите – тежки, усилията – на няколко правителства. Сега берем плодовете. Равнопоставени сме на европейските страни. Гласът ни може да решава бъдещето на новите кандидатки за членство. Другото – малко икономика и повече задължения.
А обикновеният човек?
Народът ни не е толкова безпаметен и помни гръмките обещания, че всички проблеми на България, ще се решат с приемането ни в съюза. Уви. Присъединителните договори бяха подписани при такава строга конспирация, че и до днес не знаем, каква забрана ще ни наложат утре. И това не е най-страшното.
О, кей! Евросъюзът е предимно икономическа организация. Дава възможност за по-широк пазар, подобряване на качеството на продукцията, субсидии. Но ние както винаги се престарахме. На българското общество /особено на учениците/ целенасочено се насажда т.н. европейска идентичност. Изучаваме историята на ЕС, под път и над път ни натрапват символите на съюза /дори в Троянския манастир, където бях наскоро, се развява огромно дванадесетзвездно знаме/. Всеки, които оспори европейската ни идентичност и /не дай боже/ заяви публично, че е националист, става обект на обществената ненавист. Антиевропеец, шовинист, ретрограден тип, пречка за бъдещето на България. В цивилизована Европа не е така. Там властва толерантността, а не примитивния национализъм.
Може и да е така. Ама май, само на теория. Членството в евросъюза все пак ни даде и възможността свободно да пътуваме. И да вярваме на очите си, а не на нечии приказки. В последните години, успях да посетя част от европейските страни. Изненадващо, във Великобритания, Германия, Австрия, Унгария, Гърция, Словения, и т.н. не видях нито едно европейско знаме. Даже държавният глава на Чехия, отказал да го окачи на президентството.
Е, имаше и изключение. В Брюксел пред сградата на европарламента.
Били сме недемократични. Малцинствата нямали достатъчно права. Нетолерантни сме към различните. Не като европейците. За справка, в Латвия – членка на ЕС преди нас от 2004 г., има изключително „демократичен” закон за гражданството. След обявяване независимостта на страната, граждански права получават само тези, които са били латвийци до 1940 г. преди съветската окупация, и преките им наследници. Всички останали влизат в графа „неграждани” и трябва да положат сложна система от изпити върху историята, конституцията и културата на Латвия, за да получат гражданство. И днес, в 2010 г., близо 400 хиляди души са „неграждани”.
Възможно ли е в европейска България, да се приложи подобен закон? Колко хора не си плащат данъците, не спазват законите на страната, препитават се по престъпен начин. Отгоре на всичко, продават гласа си и обезсмислят съществуването на избирателна система въобще. Да не говорим, че с гласа си определят бъдещето ни за години напред.
Къде в Европа има партии на етническа основа? Във мултиетнически страни, в страни с автономни области. И в страни като Сърбия, Македония и България, разбира се. Има ромски, турски и др. партии. Няма значение, че това портиворечи на всички международни споразумения и правни норми, недопускащи сдружаване на расова, религиозна или етническа основа. В недемократична България, се строят паметници /на Енихан Баба в Родопите, на незнайният османски воин в Славяново/, на определяната дори в създадената от Ататюрк съвременна Турция като деспотична, Османска империя. В смесените райони ходжи наказват, ако не носиш мюсюлманско облекло и настояват така да бъде и в българските лични документи. В училищата се насажда радикален ислям /спомнете си случаят Рибново/. От националния ефир текат новини на майчин език.
Така ли е в „демократична” Европа? В Германия, където живеят 3 милиона турци, никой не е дръзнал дори да си помисли, че те могат да имат своя партия. Националните медии, са наистина национални. Културните и религиозните особености се зачитат, но ако не противоречат на националните. Във Франция например, дори и роденият в най-затънтеното кътче на Африка или Океания, носи звучно френско име. Наскоро Франция и Белгия приеха закони, забраняващи забулването на мюсюлманските жени и носенето на традиционно ислямско облекло. При неспазване – глоба. Повторно – затвор. Конфедеративна Швейцария, забрани строежа на минарета. Примери, дал Бог.
Възниква въпросът: къде е демокрацията? Кой си позволява да ни обвинява в недемократичност? От ЕС, казват някои. Възможно е. Но едва ли. Причината си е у нас – новоизлюпени юпита, криворазбрани либерали и съмнителни правозащитници, които изкарват луди пари, като плюят родината си. Истината е една: когато сам не се уважаваш, няма как да те уважават и другите. Европейският съюз е предимно икономическа организация и сдружение на независими държави. Красотата в крайна сметка е в колорита. Ние българите имаме само една идентичност – националната. Поне така е било в последните 1 300 години.
Иначе, не е лошо да се поучим от «демократичните» европейски практики.
